Р Е Ш Е Н И
Е
София, 07.01.2019 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Вероника Димитрова, с участие на прокурор Торбова, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 511 по описа за 2017 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адвокат Д.Т.С. *** – защитник на подсъдимия Д.К.П., срещу присъда № 17 от 07.06.2017 г., постановена по НОХД № 17 по описа за 2017 г. на Районен съд Елин Пелин.
С обжалваната присъда, съдът е признал подсъдимия Д.К.П. от гр. Стажица, за виновен в това, че на 10.02.2016 г., около 11.40 часа в с. Горна Малина, обл. Софийска по ул. „Първа” управлява МПС – товарен автомобил марка „ЛДВ 400 Конвой” с рег. № СВ 8210 АН, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 14-0938-001646/15.08.2014 г., влязло в сила на 15.04.2015 г., издадено от началник сектор „ПП” при ОД на МВР Плевен за същото деяние - престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а така също му е наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 500 лева.
С присъдата е също така е възложено на подс. П. заплащане на сумата от 7.04 лева, по сметка на РС Елин Пелин за направените разноски по делото.
Недоволен от присъдата е останал защитникът – адвокат С., който на 26.06.2017 г. е подал въззивна жалба, с която иска отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателна за Д. К. П..
Счита, че към датата на деянието – 10.02.2016 г., подс. П. не е бил неправоспособен водач, а свидетелството му за управление е било отнето само като принудителна административна мярка. Изтъква твърдяно и в хода на съдебното следствие пред първия съд процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота по кой текст от закона е наказан подсъдимия с НП № 14-0938-001646/15.08.2014 г., посочва, че по този ред подс. П. е санкциониран за управление на МПС без СУМПС, отнето за извършено нарушение, а не както е прието с ОА и присъдата – управление на МПС без съответно свидетелство.
Твърди в жалбата, че подс. П. не е загубил придобитото си в съответствие със закона право да управлява МПС, като СУМПС се определя като официален документ с удостоверителна функция за придобитата правоспособност. Изразява становище, че санкционирането на подсъдимото лице с цитираното в обвинението НП не определя съставомерност на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Позовава се е на съдебна практика по идентични случаи, като навежда твърдение, че е осъществено административно нарушение, но не и признаците на престъпление по 343в от НК.
Счита за неприложима в случая настоящата редакция на чл. 343в, ал. 3 от НК, след като тази конкретна разпоредба съществува с ЗИД на НК, обн. ДВ бр. 95 от 29.11.2016 г., тоест след деянието – 10.02.2016 г.
Без да не е направено искане за връщане на делото за ново разглеждане се твърди осъществяване на съществено процесуално нарушение в хода на производството пред РС Елин Пелин, изразяващо се ограничаване правата на подсъдимото лице да извлече материално правна изгода, признавайки фактите, изложени в обстоятелствената част на о.а., в каквато насока е постановен отказ от първия съд за провеждане на съдебното следствие по глава 28 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Адвокат С. се явява в съдебно заседание, като поддържа жалбата, без да сочи нови аргументи. Счита, че към момента на деянието подсъдимия е бил правоспособен, като изтъква, че отнемането на свидетелството по административен ред е без значение, с аргументите от жалбата. Иска оправдаването му, като се позовава и на посоченото в жалбата процесуално нарушение.
В съдебно заседание подсъдимият П. се явява, като поддържа жалбата си. Заявява, че е невинен, тъй, като през 2012 г. е представил необходимите документи за издаване на ново свидетелство за правоуправление, което обаче не е било в него, при спирането му за проверка. Твърди, че е бил правоспособен водач към момента на деянието.
В хода на производството пред настоящия съд са изискани материали от ОД на МВР Велико Търново за постъпилите по досието на подсъдимия документи от 2012 до 2017 г.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена в съответния срок, съгласно чл. 184, пр. 2 от НПК – постъпила е пощенска станция на 22.06.2017 г., тоест на 15-тия ден, считано от 07.06.2017 г., допълнена е на 25.07.2017 г., като преписи са връчени на страните по делото.
По същество жалбата е неоснователна.
Съдебното следствие пред РС Елин Пелин е протекло по общия ред, като са разпитани свидетелите, посочени в приложението на обвинителния акт и са приобщени по съответния ред относимите писмени доказателства.
При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верен и обоснован извод за доказаност на обвинението, повдигнато на подс. П. с внесения обвинителен акт, подробно са изложени установените факти, като следва да бъде отбелязано установяването им по безспорен начин и без никакви противоречия. Поради това не следва да бъде повтаряна изцяло фактическата обстановка, установена и от настоящия съд при извършения собствен прочит на установените доказателства, която накратко е следната:
Подсъдимия П. е издържал изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на 07.12.1998 г., като свидетелство му е издадено на 07.01.1999 г., а впоследствие и на 15.11.2000 г. със срок на валидност 20.10.2010 г.
Свидетелството за правоуправление е било иззето с заповед за временна, принудителна административна мярка от 11.01.2010 г. на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – за незаплащане на административни наказания „глоба“ в срока за доброволно плащане.
Ново свидетелство за управление на МПП е издадено на подсъдимия на 01.11.2017 г., по заявление за това от 27.10.2017 г., към което са представени и карта за медицински преглед от 27.10.2017 г., както и декларация за обичайно пребиваване от същата дата. Така издаденото СУМПС е със срок на валидност 01.11.2022 г.
Подсъдимия П. е неосъждан, като са му налагани административни наказания „глоба“ на основание чл. 78а от НК , както следва: С присъда № 20 от 08.04.2013 г., в сила от 23.04.2013 г., постановена по НОХД № 244/2013 по описа на РС Ловеч, както и с решение № 15 от 18.02.2016 г., в сила от 05.03.2016 г., постановено по НАХД № 716/2015 по описа на РС Ботевград.
С Наказателно постановление № 14-0938-001646 от 15.08.2014 г., в сила от 15.04.2015 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, подсъдимият П. санкциониран по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
На 10.02.2016 г., около 14.40 часа, в района на с. Горна Малина, общ. Елин Пелин, по ул. „Първа“ подсъдимия П. е управлявал товарен автомобил марка/модел „ЛДВ 400 Конвой“ с ДК№ СВ 8210 АН, при което е бил спрян за проверка от автопатрул при РУ на МВР Елин Пелин, съставен от свидетелите Светлозар Иванов и Панталей Панталеев.
Подсъдимият не представил свидетелство за управление и контролен талон, като извършената справка свидетелите са установили, че подсъдимия е лишен от правоуправление, поради което съставили АУАН с бланков № 186375 от същата дата за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
При тези установени по безспорен начин факти правилно първостепенният съд е достигнал до извод за осъществяване на съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно, че на 10.02.2016 г. подс. П. е управлявал МПС без да притежава правоспособност за това, като е санкциониран по административен ред за такова нарушение на 15.04.2015 г., когато е влязло в сила НП № 14-0938-001646 от 15.08.2014 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен.
От обективна страна несъмнено е установен факта, че подсъдимия П. не притежава правоспособност да управлява моторно превозно средство, след като издаденото му свидетелство за управление е с изтекла валидност на 20.10.2010 г., както и че е санкциониран по административен ред с цитираното наказателно постановление за управление на моторно превозно средство без да притежава право да извършва такава дейност. Несъмнено са установени останалите обективни признаци – управлението на моторно превозно средство на 10.02.2016 г., когато е спрян за проверка от посочените свидетели, както и факта, че това се е случило в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова нарушение на правилата за движение, считано от 15.04.2015 г., когато е влязло в сила цитираното наказателно постановление.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, след като формалния характер на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК изисква представи и съзнание за осъществяване на обективните признаци, а именно, че управлява МПС без да има право за това, че е санкциониран по административен ред за такова деяние, както и че не е изтекъл едногодишен срок от това санкциониране. Несъмнено тези обективни обстоятелства са били известни на подс. П., тъй като характерът им изисква съзнание за наличието им – подсъдимото лице знае, че няма право да управлява МПС, след като не е правоспособно, поради изтичане срока на валидност на издаденото му до този момент СУМП, както и знае че е санкциониран по административен ред за такова деяние, тъй като на 04.04.2015 г. му е връчено НП № 14-0938-001646 от 15.08.2014 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, с което му е наложено административно наказани глоба в размер на 300 лева и което е влязло в сила на 15.04.2015 г.
Неоснователно са възраженията както на подсъдимия, така и на защитата, изразяващи се в твърдението, че не е загубил правоспособността си, макар и свидетелството за управление да е с изтекъл срок. Подробно първия съд е отговорил на тези възражения, като изложените аргументи и доводи, както и относима съдебна практика няма нужда да бъдат повтаряни, тъй като се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.
Законодателят изрично е предвидил определен срок на валидност на свидетелството за управление и възможност да бъде издадено ново такова след изпълнение на изискванията на закона, а именно подаване на съответното заявление и представяне на доказателства, че лицето отговаря на изискванията за физическа годност, посочени в нормативните актове, определящи редът за придобиване на правоспособност, за издаване на свидетелства за управление и отчет на водачите.
Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС – чл. 50 от Закона за българските лични документи, като изтичането на 10-годишния срок на валидност в конкретния случай довежда до нередовност на документа по смисъла на § 1, т. 2, б. „ж“ на същия закон, съответно липсва правоспособност за подсъдимия П. да управлява моторно превозно средство, поради неосъществяване на удостоверителната функция на документа. Определянето на срок на валидност /различен за различните категории МПС и за лицата с трайни увреждания – чл. 51 от ЗБЛД/ и необходимостта от представяне на доказателства за физическата годност при издаване на СУМПС /след изтичане на срока на валидност/ дават основание да се да се тълкува волята на законодателя именно в посочения смисъл, че с изтичане срока на валидност един водач губи своята правоспособност до момента, в който удостовери по съответния ред физическата си годност.
Без значение е факта, че свидетелството за управление е било иззето със заповед за принудителна административна мярка през 2010 г. на друго основание – незаплащане на наложени по административен ред наказания „глоба“. Подсъдимия П. е загубил правоспособността си да управлява МПС на 20.10.2010 г., когато е изтекла валидността на издаденото му пред 2000 г. свидетелство, поради което неоснователно защитата се позовава на наложената принудителна административна мярка и невъзможността до измененията в НК с ДВ бр. 95 от 29.11.2016 г. да се носи наказателна отговорност по реда на чл. 343в, ал. 3 НК за управление на МПС в срока на изтърпяване на такъв вид принудителна административна мярка, съответно при наказване по административен ред в едногодишен срок преди това за същото деяние.
Лишено от правно основание е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение от първия съд, изразяващо си в неоснователен отказ от правото на подсъдимото лице да се ползва от възможността да поиска провеждане на съдебното следствие в хипотезата на чл. 372, т. 2 от НПК, след като при обсъждане на този въпрос от негова страна не е заявено изрично желание в тази насока, съответно признание на фактите, а е заявено намерение да представя други доказателства. Правилно е становището на подсъдимия, че провеждането на съдебното следствие в тази хипотеза не изисква признание на вина, но е необходимо изрично и безусловно признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, каквото изявление няма направено от негова страна, поради което правилно първостепенният съд е постановил разглеждане на делото по общия ред.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че от страна на подс. П. е осъществен състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което законосъобразно и правилно е признат за виновен в това, че на 10.02.2016 г. в с. Горна Малина, п ул. „Първа“ е управлявал товарен автомобил марка/модел „ЛДВ 400 Конвой“ с ДК№ СВ 8210 АН без да има такова право и без да притежава СУМПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му за такова деяние по административен ред – управление на МПС без съответното свидетелство за управление с Наказателно постановление № 14-0938-001646 от 15.08.2014 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, влязло в сила на 09.01.2017 г.
Размерът на определеното наказание не може да бъде обсъждан в настоящото производство, след като липсва съответен протест от прокурора.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън неоснователните оплаквания, изложени в жалбата, не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на постановената присъда от първоинстанционният съд, поради което следва да бъде потвърдена изцяло присъда № 17 от 07.06.2017 г., постановена по НОХД № 17 по описа за 2017 г. на Районен съд Елин Пелин.
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 17 от 07.06.2017 г., постановена по НОХД № 17 по описа за 2017 г. на Районен съд Елин Пелин.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков