Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004
гр. Н., 25.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на пети август през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.КА МАРКОВА
при секретаря Д. Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №987 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба със съединени субективно и обективно, в условията на евентуалност, искове с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС, от страна на ищците Т.С.П. ***, Х.А. ***, Д.Х.В. ***, Н.Б.А. *** и В. ***, действащи чрез процесуалния си представител адв. Г. К. от *АК, против ответниците В.С.Г. *** и Р.В.М. ***.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на С.Р.С.– бивш жител ***, починал на ***г. След смъртта му негови наследници останали съпругата му – Д. С. – починала на ***г. и дъщерите му Т.С.П. – ищца по делото и В. С.А.. Последната починала на ***г., като нейни наследници били съпругът ѝ Х.А.А. – ищец по делото, дъщеря ѝ Д.Х.В. – ищца по делото и сина ѝ А. Х.А.. Последният починал на ***г. и оставил за наследници съпруга Н.Б.А. – ищца по делото и дъщеря В.А. Я..
С решение №***г. на ОСЗ – К. на наследниците на С.Р.С.било възстановено правото на собственост в стари реални граници на имот, представляващ нива от 2, 500 дка в землището на с. М., местността „Я*АК“, представляващо парцел ** и парцел **І по плана на населеното място от 1924 г. Ищците влезли във владение на този имот непосредствено след постановяване на решението на ОСЗ. Към настоящия момент площта на възстановения имот попадала частично в УПИ **, кв. Б-1 по плана на населеното място и включвала УПИ ***с площ от 715 кв. м. от кв.1, който имот бил притежаван от ищците, и част от УПИ ** с площ 1895 кв.м., която част била с граници: от север - част от УПИ **; от изток – УПИ ***; от юг – УПИ ***и от запад улица (защрихована с червен цвят на приложената от ищците скица). Ответникът В.Г. притежавал съседен имот – УПИ ***от кв.1, представляващ празно дворно място с площ от 2 435 кв.м., който имот придобил през 2009 г. чрез договор за дарение, сключен с нотариален акт №**, том VІ, дело №***г. на нотариус А.. При сключването на договора за дарение дарителите се легитимирали като собственици с решение №***г. на ОСЗ – К. и договор от ***г. Въпреки тази сделка частта от имота, която владеели ищците не била завладяна от ответника. С нотариален акт №*, том ІV, дело №***г. на нотариус П. А. ответникът В.С.Г. продал на ответника Р.В.М. имотът с площ от 2435 кв.м. Договорът за покупко-продажба бил сключен на ***г. Две седмици след това ответникът М. влязъл във владение на имота и поставил ограда по регулационната граница между имотите УПИ ***и УПИ **. С това било отнето владението на ищците върху притежаваната от тях част от имота.
Ищците считат, че ответникът Г. не е бил собственик на процесната част от УПИ **, тъй като неговите праводатели се легитимирали като собственици с решение на ОСЗ, което не съществувало. Била образувана реституционна преписка за възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ на С. Г.Г., но не се открило постановено решение по същата. Също така договорът, представен пред нотариуса от ***г. бил предварителен по смисъла на Закона за собствеността и купувачи по този договор били наследодателят на ищците и неговият брат, като нито ответникът В.Г., нито неговите възходящи не били страни по този договор и не получили владение на имота въз основа на този договор. Предвид тези изложени обстоятелства ищците твърдят, че те са собственици на процесната част от УПИ ** по земеделска реституция, въз основа на горепосоченото решение на ОСЗ – К.. В случай, че съдът не признае правата на ищците въз основа на решението на ОСЗ, то в условията на евентуалност ищците твърдят, че те са собственици на същата тази част от УПИ ** въз основа на придобивна давност, чрез добросъвестно владение, осъществено в периода от 01.08.1992 г. до 10.05.2019 г., когато владението им било отнето. Ищците твърдят, че са упражнявали добросъвестно владение, защото решението на ОСЗ – К. представлява административен акт с вещноправни последици и има значението на придобивно основание, и в случай, че е възстановена земя в полза на лице, което не е правоимащ по закона, то това лице е добросъвестен владелец. Частта от имота, която владяли ищците отговаряла на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с ППЗТСУ /отм./
В случай, че съдът не приеме, че ищците са собственици въз основа на решението на ОСЗ, нито въз основа на придобивна давност чрез добросъвестно владение, то ищците, отново в условията на евентуалност твърдят, че те са собственици на частта от УПИ ** въз основа на придобивна давност, чрез упражнявано недобросъвестно владение, осъществено в периода от 01.08.1992 г. до 10.05.2019 г., като давностният срок започнал да тече по време на действието на ЗТСУ /отм./ и изтекъл при действието на ЗУТ, но и съгласно правилата на ЗУТ владяната от ищците част от УПИ ** отговаряла на изискванията за минимални размери за площ и лице на реално определената част от недвижим имот.
Като считат, че са собственици на процесната част от недвижим имот, ищците твърдят, че ответникът Р.М. е придобил тази част от несобственик, тъй като ответникът В.Г. не би могъл да прехвърли собственост върху имот, който не притежава. Затова и ответникът М. владеел спорната част от имота без правно основание и за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Предвид изложените обстоятелства ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника В.С.Г., че те са собственици на спорната част от УПИ **, при следните квоти: за Т.С.П. – 1/2 ид. ч.; за Х.А.А. – 1/6 ид. ч.; за Д.Х.В. -1/6 ид. ч.; за Н.Б.А. -1/12 ид. ч. и за В.А. Я. – 1/2 ид.ч., на основание реституция по ЗСПЗЗ и постановено решение №*.10 от 09.07.1992 г. на ОС „Земеделие“ – гр. К.. В условията на евентуалност ищците молят съда да признае за установено спрямо ответника В.С.Г., че те са собственици на спорната част от имота, при същите квоти, на основание придобивна давност чрез осъществено добродсъвестно владение. В условията на евентуалност също молят съдът да признае спрямо същия ответник, че те са собственици на същата част от имота на основание придобивна давност чрез осъществено недобросъвестно владение, при същите квоти. Ищците молят също съдът признае за установено спрямо ответника Р.В.М., че те са собственици на същия имот, при същите квоти, както и да осъди ответника М. да им предаде владението на спорната реална част от УПИ **. Молят, да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
С допуснато в хода на делото изменение на петитума на предявените искове, ищците заявяват, че площта на реално определената част от УПИ ** от кв.1Б по плана на с. М., която претендират е от 1219 кв.м. и коригират претенцията си до този размер от имота. Също в хода на делото от страна на ищците е заявено оспорване на официален документ – удостоверение №***г., изд. от Община К.. Оспорено е както съдържанието, така и авторството на документа и в тази връзка по делото е открито производство по проВ. истинността на документа на осн. чл.193 и сл. от ГПК.
Ответникът В.Г. оспорва предявените искове. Твърди, че УПИ ** още с появата му с изменението през 2008 г. на ПУП от 1986 г. се водил на неговите праводатели и те, а и самият ответник, манифестирали собственическото си качество пред общинските власти и пред трети лица. Към 2019 г. имотът бил деклариран в Община – К. на името на ответника, а преди това бил на наследниците на С. Г. – Р.Г., Д.Т.и ответника. Никой от ищците, нито техният наследодател не декларирали собственост върху този имот и не спорили за собствеността нито със С. С., нито с някой от наследниците му. Когато ответникът Р.М. проявил интерес от закупуване на имота, той се обърнал към ищеца Х.А., който му отговорил, че не може да му го продаде, защото въпреки, че ищците работили имота, то същият не бил техен изцяло. След продажбата на имота през 2019 г. същият бил заграден и всъщност тогава възникнал спорът между страните по делото. Ответникът твърди, че е бил собственик на целия УПИ **, който придобил по дарение от 2009 г. и по наследство от своя баща С. Г.Г., а той пък притежавал имота по реституция – с решение №***г. на ПК – К.. Това решение било валидно и законосъобразно, а индивидуализацията на имота в действащи регулационни граници била направена с издадена скица №***г. на ТСУ – К..
Ответникът твърди, че решението №***г. на ОСЗ – К., с което на наследниците на С.Р.С.е възстановено право на собственост е невалидно и незаконосъобразно и моли съдът да се произнесе относно това на осн. чл.17, ал.2 от ГПК. Твърди, че решението, както и приложената по делото скица не носят подписи на издаващата институция. В извадка от разписните листове към ПУП от 1986 г. имало вписване на решение под същия номер, но за наследници на друго лице. Решението не носело подпис на председателя и на секретаря на комисията, нито на членовете, която липса представлявала липса на задължителен реквизит и нарушение на изискването за форма на акта. Ответникът Г. твърди, че решението е незаконосъобразно, защото счита, че липсват доказателства за правото на собственост на наследодателя на ищците. В договора от ***г. за купувачи били посочени две лица, което сочело на данни за съсобственост, а не изключителна собственост на С.Р.. Също така съгласно вписванията в разписния лист към ПУП от 1924 г. за парцел **І от кв. 30 имало вписване за ТКЗС, но за парцел ** от кв.30 нямало вписване на ТКЗС за собственост. Предвид това не било възможно парцел ** от кв. 30 да се възстанови на наследниците на С.Р., тъй като нямало данни да е отнеман. Това място било отредено за и върху него било проведено обществено мероприятие, което не позволявало възстановяването на собствеността съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ. Отделно от това ответникът твърди, че в решението на ПК не била извършена индивидуализация на имота, а имотът бил посочен само по площ, без номер на парцел, а били посочени само границите му. В представеното удостоверение №***г. на ОСЗ – К. било отбелязано, че в решението е допусната грешка, но с него не можело да бъде отстранена грешка, доколкото следвало да се извърши с решение.
Ответникът оспорва твърденията на ищците, че те са владяли спорната част от имота и са я придобили по давностно владение, като претендира собствено владение от 1992 г. до продажбата на ответника М.. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете за извършена реституцията на наследниците на С. Г., то ответникът твърди, че е придобил имота по давност, основана на добросъвестно владение в периода от 22.09.2009 г. до ***г.; евентуално основана на недобросъвестно владение в периода от 13.07.1992 г. до ***г., като се отчете и присъединено владение на основание чл.82 от ЗС. Ответникът изтъква също, че в случая следва да се съобразят и законовите ограничения относно придобиването по давност на земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, както и ограниченията по ЗВСВОНИ, ЗТСУ /отм./ и ЗУТ. Предвид тези обстоятелства, изложени в отговора ответникът моли претенциите на ищците, като неоснователни и недоказани, да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът М. също оспорва исковите претенции. Твърди, че решение №***г. на ОСЗ – К. е нищожно, тъй като в него липсват подписи на председателя и на членовете на ПК, а също и печат, както и липсва точна индивидуализация. Оспорва твърденията на ищците за придобиване на частта от имота по давност, поради това, че претендираната реална част не отговаряла на изискванията за площ по ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ Счита, че за периода от 01.08.1992 г. до 2001 г. не може да се приеме, че в полза на ищците протекла придобивна давност, поради законовата забрана с чл.59 от ЗТСУ /отм./ за размерите, на които следва да отговаря реалната част от имота. Затова не следвало да се приеме, че е изтекъл необходимият петгодишен давностен срок, за да могат ищците да се считат за добросъвестни владелци на претендираната част от имота. По същите съображения ответникът счита, че твърденията на ищците за придобиване на право на собственост върху процесната част от имота, основано на недобросъвестно владение, са неоснователни. Той твърди, че е придобил имота чрез покупко-продажба и праводателят му се легитимирал като собственик. Ответникът счита също, че ищците претендират площ със 110 кв.м. повече от тази, по отношение на която твърдят, че притежават право на собственост, без да са посочени доказателства в тази насока. Предвид това ответникът моли исковата молба да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени на правените по делото разноски.
Като
съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените по делото удостоверения за наследници №***г., изд. от Кметство с. М., общ. К.; №***г. и №***г., двете изд. от Община Ш., е видно, че ищците по делото са наследници на С.Р. С., починал на ***г. След смъртта си С. е оставил за свои наследници съпругата си Д. В. С. и дъщерите си Т.С.П. – ищца по делото и В. С.А.. Съпругата Д. С. е починала на ***г., а дъщерята В. А. е починала на ***г. Наследници на В. А. са съпругът ѝ Х.А.А. – ищец по делото; дъщеря ѝ Д.Х.В. – ищца по делото и сина ѝ А. Х.А.. Последният е починал на ***г., като негови наследници са съпругата му Н.Б.А. – ищца по делото и дъщеря му В.А. Я. – също ищца по делото.
От удостоверение (заверено копие) №***г., приложено към преписка №***на ОСЗ К. е видно, че ответникът В.С.Г. е наследник на С. Г.Г., починал на ***г. Ответникът е син на наследодателя С. Г., като последният е оставил за свои наследници, освен ответника, още и съпругата си Р.И.Г.и дъщеря си Д.С.Т..
По делото са представени 2 бр. договори за продажба на недвижим имот от ***г. В единия от тях е вписано, че П.П.Р.продава на братя С. и Й.Р. дворно място в с. М. от 2,9 декара, при граници: път, С. Г., път, Я. В. и братя П. и П. Й.. В другия договор е вписано, че същото лице П.П.Р.продава на С. Г.Г. дворно място в с. М. от 2,9 декара, при граници: път, П. Р., път и братя С. и Й.Р.и.
Също така по делото са представени решения №***г. и №***г. Двете решения са за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими реални граници в землището на с. М., и са издадени от ОСЗ К. (тогава ПК К.). С първото от решенията е постановено, че на наследниците на С.Р.С.се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху следния имот: нива от 2,500 дка, находяща се в землището на с. М., в местността „Я*АК“, при граници: кв.30, пар. **-6 и **І-6 по плана от 1924 г. на с. М.. В решението е вписано също, че този имот е бил заявен с пореден номер 14 от заявлението за възстановяване на земи и установен с опис-декларация. В изпратената до съда и приложена по делото реституционна преписка №***г. на ОЗС К. са приложени заявление, както и опис-декларация, където действително в заявлението под №*е вписан имот в местност „Я*АК“ в населено място от 2,5 дка, във възстановими граници. С удостоверение №***г. на ОСЗ К. службата е заявила, че в постановеното решение №***г. е допусната грешка, като имотът е с посочени граници „кв.30, пар. **-6 и **І-6 по плана от 1924 г. на с. М.“, но всъщност възстановеният имот с това решение попадал в кв.30, пар. **-6 и **І-6 по плана от 1924 г. на с. М., като за същия имало издадена скица №***г. (приложена по делото в копие). С постъпило по делото писмо вх. №***г. от страна на ОСЗ К. е дадено обяснение, че удостоверение №***г. не представлява поправка на явна фактическа грешка в решението, а доуточнява местоположението на имота и представлява удостоверение за идентичност на имот по решение, след направена справка в ТСУ при община К. по регулацинния план на селото.
С другото от горепосочените решения - №***г. е постановено, че на наследниците на С. Г.Г. се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху следния имот: „други от 2,195 дка, четвърта категория, находящ се в землището на село М.“. Отбелязано е, че имотът е заявен с пореден номер 24 от заявлението за възстановяване на земи и установен с „други“. В реституционната преписка, приложена по делото №***г. относно заявените земи от С. Г.Г. е приложено заявление за възстановяване, където под номер 24 фигурира нива от 11 дка в местността „***“. Двете решения №***г. и №***г. са представени по делото в копия и преписи от оригиналите. Решение №***г. не носи подписи на състава на комисията, която го е постановила, а решение №***г. е подписано само от председателя и секретаря в състава на комисията, без членовете. По повод запитване на съда за оригиналите на тези решения, от страна ОСЗ К. е посътпило писмо вх. №***г., в което службата уведомява, че не разполага с оригинали на тези решения на хартиен носител. Приложените преписи били от електронна информационна система и в тях съставът на комисията бил посочен с членовете, които в момента формират този състав, а не в състава, постановил оригиналите на решенията.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установяват следните обстоятелства: Първият план на с. М. бил одобрен със заповед №***г., като в документите по делото той неправилно бил посочен като план от 1924 г. Съгласно този план имотът, описан в решение №***г. на ОСЗ К. попадал в кв.30, в парцел **І-6 с площ от 1297 кв.м. и парцел **-6 с площ от 1254 кв.м. Върху копието от плана, намиращо се в Община К. било отразено изменение на плана в кв.30, като диагонално през този квартал била проектирана улична отсечка с определени параметри. Парцелите, които останали в северната страна на уличната отсечка били изключени от плана и присъединени към земеделски земи, записани в разписния лист към плана със собственик ТКЗС. Така изцяло бил изключен парцел V-6; парцел ***бил изключен частично; парцели **І-6 и **-6 също били частично изключени, като от тях останала част в регулационните граници, под проектираната улица (отразени в Приложение №* към заключението на експертизата). Изключената площ от парцел **І-6 била 1277 кв.м., а останала в регулация – 27 кв.м. От парцел **-6 изключената площ била 205 кв.м.; останалата площ под улицата била 506 кв.м., а площ от 543 кв.м. била включена в новообразуван парцел ***от кв.30. Изключените от регулация части придобили статут на земеделски земи.
Към момента на постановяване на решение №***г. на ОСЗ К. за с. М. е бил одобрен кадастрален и регулационен план със заповед №***от 1986 г., действащ и понастоящем. Съгласно този план имотът, описан в посоченото решение попада в парцели ***; ***и частично в парцел VІ от кв.1б, предвиден за „Озеленяване” (тези парцели са отразени на скица №****г., представена в заверено копие (стр.23 от делото). Впоследствие със заповед №***от ***г. на Кмета на Община К. върху част от територията на парцел VІ, предвиден за „Озеленяване”, от кв.1б е отреден нов УПИ **. Не е било осъществено мероприятието „Озеленяване”, а парцелът се ползвал като земеделски. В новия УПИ ** от кв.1б всъщност били включени границите на бившия **І-6 от кв.30 по плана от 1928 г., който бил и част от имота, описан в решение №***г. на ОСЗ К.. Частта от имота по това решение, попадаща в УПИ ** е от 1219 кв.м., която е именно и спорната част от имота между страните по делото. Бившият парцел **І-6 не бил попълнен в кадастралния план на с. М., което представлявало непълнота по смисъла на ЗКИР.
В заключението на вещото лице е отразено също, че реалната спорна част от УПИ ** в кв.1б по плана на с. М. попада в границинте на описания имот в горепосочения договор за продажба на недвижим имот от ***г., с който П. Р. продава на братя С. и Й.Р. дворно място в с. М. от 2,9 декара и не попада в границите на имота, описан в договора от ***г., с който П. Р. продава на С. Г.Г. дворно място в с. М. от 2,9 декара.
През 1981 г. с нотариален акт №**, том ІІ, дело №***г. на НпРС, наследодателят на ищците С.Р.С.е бил признат за собственик по давностно владение на незастроено дворно място от 715 кв.м. в с. М., за което е бил отреден парцел **-6 от кв.30 по плана на селото от 1928 г. През 1988 г. С.Р.С.и съпругата му Д. В. С. са прехвърили чрез договор за дарение същия този имот на дъщерите си - ищцата Т.С.П. и В. С.А.. Тогава вече е бил в сила плана за селото от 1986 г. и имотът представлява парцел ***от квартал 1, като имотът съдържа площ от 540 кв.м. собствено място и 720 кв.м. урегулиран. За договора за дарение е бил съставен нотариален акт №*, том ІІ, дело №***г. на НпРС.
През 1982 г. с нотариален акт №*0, том І, дело №****г. на НпРС, наследодателят на ответника В.Г. е бил признат за собственик по давностно владение на незастроено дворно място от 870 кв.м. в с. М., за което е бил отреден парцел ***от кв.30 по плана на селото от 1928 г., при съответните граници на парцела. През 1990 г. С. Г.Г. и съпругата му Р.И.Г.са прехвърили, чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, същия този имот на сина си - ответника В.С.Г.. Тогава вече е бил в сила плана за селото от 1986 г. и имотът представлява парцел ***от квартал 1. За договора е бил съставен нотариален акт №**, том І, дело №***г. на НпРС.
През 2008 г. ответникът В.Г. се снабдил с удостоверение №**** от ***г., издадено от Отдел „ТСУ“ при Община К., което било дадено в уверение на това, че УПИ ** от кв.1б по плана на с. М., посочен в скица №**от ***г. е идентичен с имота, описан в договор за продажба на недвижим имот от ***г. и решение №***г. на ОСЗ К.. Въпросното удостоверение било подписано от Заместник кмет на Община К. „Специализирана администрация” – С. М. О., който бил определен от Кмета на общината да го замества при отсътвията му от общината. Въз основа на тези документи ответникът Г., като пълномощник на своята майка Р.И.Г.и на сестра си Д.С.Т. дарил на себе си 5/6 идеални части, като самият той притежавал другата 1/6 ид.ч., от празно дворно място от 2435 кв.м., представляващо УПИ ** от кв.1б по плана нас. М., при съответните граници, за което дарение е съставен нотариален акт №**, том VІ, рег. №***, дело №***г. на нотариус П. А. с район на действие РС – Н.. След това с нотариален акт №*, том ІV, рег. №**, дело №***г. на нотариус П. А. В.С.Г. е продал на ответника Р.В.М. имотът, представляващ УПИ **.
По делото са изслушани гласни доказателства – показанията на посочените от ищците свидетелите Н.Н.К., С. Н. С.ов и К.В.К., както и на посочените от ответиниците К.М.И., Р.Р.Й.и Г.П.Й.. От свидетелските показания се установява, че от 1996 година ищците обработват спорната по настоящото дело част от имота, като от тогава и до продажбата на имота на ответника Р.М. ищцата Т.П., както и сестра ѝ В. А., а и техните семейства ползвали имота, като същият бил засят с овошки. Свидетелят К. И. в периода 1996 - 1997 г. засадил почти цялата част от процесния имот с овошки. Извън ищците нямало други хора, които да обработват спорния имот. Когато ответникът Р.М. закупил имота от ответника В.Г., той оградил мястото на ищците и прекъснал достъпа им до имота. До този момент, обаче ищците не били прекъсвали владението си върху имота.
По повод допуснато на основание чл.176 от ГПК поставяне на въпроси към ответника Р.М., същият заявява, че предприемайки покупката на УПИ ** от кв.1б по плана нас. М., той разговарял с ищеца Х.А.А., но последният му заявил, че не може да му продаде имот, тъй като не целият е на ищците.
Гореописаните факти съдът приема за доказани с категоричност от всички посочени по-горе писмени доказателства, представени по делото, както и от посочените свидетелски показания. Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като ги счита за правдиви. Между показанията на свидетелите, посочени от ищците от една страна и тези, посочени от ответниците от друга, не са налице съществени противоречия относно фактите от значение за случая, тъй като всички свидетли излагат възприятията си за това, че както ищците, така и ответника Г. и праводателите му са обработвали имотите си в горепосочения период. Ищцовите свидетели, обаче излагат по-подробни и конкретни факти относно обработваната от ищците площ, относно границите на обработвания от тях имот и конкретно относно мястото, където ответникът М. поставил ограда след закупуването на имота. Техните показания дават ясна и пълна представа за конкретната част от имота, владян от ищците, поради което и съдът отчита тези показания с по-голяма тежест.
На базата на всички събрани доказателства съдът счита, че се налагат следните правни изводи: С двата горепосочени договора от ***г. наследодателите на ищците и на ответника Г. са получили владението на равни по площ имоти. Наследодателят на ищците е получил това владение заедно със своя брат Й.Р.. В случая „купувачите” по тези два договора са получили именно владението, а не собствеността върху имотите, тъй като не е спазена нотариалната форма за валидност на договори за покупко-продажба. По делото се доказва с категоричност, че част от имота, описан в договора от ***г., с който братя С. и Й.Р. са купили дворно място в с. М. от 2,9 декара, е идентичен с реалната част от УПИ **, която е спорна по делото, както и с бившия парцел **І-6 от кв.30 по плана на селото от 1928 г., а следователно и с частта, която ищците са владяли от 1996 г. до закупуването на УПИ ** от ответника М..
Относно представените по делото решения №***г. и №***г., на ОСЗ К., съдът счита, че не може да направи извод за основателност на твърденията на страните, че са придобили описаните в тези решения имоти по реституция. От ответниците, както и от ищците съответно са налице заявления, че решенията са нищожни, тъй като не носят подписи на състава на комисията, която ги е постановила, като са отправени искания съдът да се произнесе на основание чл.17, ал.2 от ГПК относно валидността им. Съдът счита, че тези искания в настоящото производство са допустими принципно, тъй като съгласно въпросната разпоредба съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, щом такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Но в настоящия случай по делото не са представени оригиналите на тези решения, а преписи и е налице информация, че оригиналите на решенията не могат да бъдат изпратени по делото, тъй като въобще липсват. Предвид това е недопустимо съдът да се произнася относно валидността на един административен акт въз основа на препис от него. На база на представените преписи съдът не може да направи извод дали оригиналите на посочените решения съдържат всички изискуеми реквизити – посочване на състав на комисията, постановил решението, подписи на всички членове на състава, както и дали всяко от решенията отговаря на изискванията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ за описание на имотите, чието право на собственост се възстановява, с посочване на размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Имайки предвид преписите, които фигурират по делото, то е видно, че и двете решения не отговарят на тези изисквания. Информацията, дадена от ОСЗ обаче е, че тези преписи са всъщност извадки от електронна информационна система, без в службата да фигурират решенията на хартиен носител. При тези данни съдът счита, че не следва да се произнася на основание чл.17, ал.2 от ГПК, а следва да приеме, че по делото липсват доказателства за твърдяното придобито право на собственост по реституция, както за ищците, така и за наследодателя на ответника Г.. Не може да се приеме, че решенията са безспорно доказателство за право на собственост върху процесния недвижим имот, за която и да е от страните. В този смисъл е безпредметно да бъде коментирано корекционното удостоверение №***г. на ОСЗ К. за допусната грешка в решение №***г. на ОСЗ – К.. Действително грешка в решението е недопустимо да бъде поправяна по този начин, а следва да се извърши отново с решение на органа, издал първоначалното решение, но в случая доколкото самото решение не може да бъде зачетено като доказателство по делото, то въпросното удостоверение няма правно значение. Предвид тези съображения съдът счита, че предявеният от ищците иск за собственост на основание реституция по ЗСПЗЗ и постановено решение №***г. на ОСЗ К., на процесната част от недвижим имот, а именно: част от УПИ ** с площ 1219 кв.м., при граници: от север - част от УПИ **; от изток – УПИ ***; от юг – УПИ ***и от запад улица (обозначена с бледочервен цвят на скица Приложение №7 от заключението на вещото лице), е неоснователен и не следва да бъде уважен. При горните констатации съдът следва да разгледа предявения в условията на евентуалност иск на ищците за право на собственост върху спорната част от имота, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, в резултат на осъществено добросъвестно владение. Тази претенция съдът също счита, че е неоснователна и недоказана. Не се установява по делото ищците да са получили владението на спорната част от имота на правно основание, годно да ги направи собственици. На първо място като такова не може да се приеме договорът от ***г., с който П.П.Р.е продал на братя С. и Й.Р. дворно място в с. М. от 2,9 декара, защото този договор не прехвърля собственост. За такова не може да се приеме и решение №***г. на ОСЗ – К., защото липсва оригинал от това решение, съдържащ всички изискуеми законови реквизити. Ето защо тази претенция на ищците също не следва да се уважава. Относно предявения в условията на евентуалност иск от ищците за право на собственост върху спорната част от имота, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в резултат на осъществено недобросъвестно владение, съдът счита, че тази претенция се явява основателна и доказана. Както по-горе бе посочено по делото е доказано с категоричност от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, че спорната по настоящото дело част от УПИ ** от кв.1б по плана на с. М., която ищците са владяли до продажбата на имота на ответника Р.М., е идентична с част от имота, описан в договора от ***г., с който е било предадено владението на недвижим имот на наследодателя на ищците и неговия брат. Тази част е идентична и с парцел **І-6 от кв.30 по плана на селото 1928 г., за която също има данни, че попада в частта от УПИ ** от кв. 1б по плана от 1986 г., именно която е била във владение на ищците. Останалата част пък от имота, описан в същия договор от ***г. е идентична с парцел **-6 от кв.30 по плана от 1928 г., за което наследодателят на ищците се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение. Също с категоричност е установено от експертизата, че процесната част представлява част от УПИ ** с площ 1219 кв.м., при граници: от север - част от УПИ **; от изток – УПИ ***; от юг – УПИ ***и от запад улица (обозначена с бледочервен цвят на скица Приложение №7 от заключението на вещото лице), владяна от ищците и понастоящем оградена от ответника М.. За периода на владение съдът счита, че се налагат следните изводи: През ***г. с горепосочения договор владението на имота е било предадено на наследодателя на ищците и на неговия брат. От тогава до 1996 г. (където са налице свидетелски показания, че ищците вече са владяли имота) липсват данни за това кой е осъществявал владението на спорната част от имота. Съгласно заключението на експертизата тази част от имота (парцел **І-6 от кв.30 по плана на селото 1928 г.) е била изключена от регулационните граници на населеното място и предназначена за блок на ТКЗС, а след това отново включена в регулация. Липсват доказателства, обаче дали в действителност тази част е била обработвана от ТКЗС, или е продължило владението на наследодателя на ищците и неговия брат. Категорично установените данни по делото за владението на имота от страна на ищците са от 1996 г. и тези данни са съгласно свидетелските показания, от които става ясно, че от този период единствено ищците са владяли имота, без данни за съвладение с брата на техния наследодател, или негови наследници. Предвид липса на други данни следва да се приеме, че владението ищците са получили от своя наследодател С.Р. С.. На тези свидетелски показания (както по-горе е отбелязано) съдът дава вяра, тъй като няма причина да ги счита за недобросъвестни, а и данните от тях напълно съвпадат с тези, установени от вещото лице при изготвяне на експертизата. Видно е, че в периода от 1996 г. до 2019 г. ищците са владяли тази част от имота, непрекъснато, явно, необезпокоявано и с намерението за своене. Твърденията на ответника М., че разговаряйки с ищеца Х.А. по повод покупката на УПИ **, ищецът му завил, че не целият имот е тяхна собственост, не разколебават изводите за осъществявано владение от ищицте, тъй като твърденията на А. в случая са коректни – ищците действително не се считат за собственици на целия УПИ **, а само на част от нето – именно на спорната по настоящото дело. От страна на ответниците е депозирано възражение, че в случая при преценката за срока на владение следва да се има предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, съгласно която изтеклата давност относно земеделски земи, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ не се зачита до влизане в сила на въпросната разпоредба (22.11.1997 г.), а след това започва да тече нова давност. В случая, обаче доколкото съдът приема за недоказано, че спорният имот е такъв, който се възстановява по ЗСПЗЗ (по мотивите, изложени по горе във връзка с решенията на ОСЗ – К.), то счита, че въпросната разпоредба е неприложима.
Видно е, че владението на ищците е осъществявано в периода на действие на Закона за териториално и селищно устройство /отм./ и на Закона за устройството на територията. Доколкото в случая се касае до владение на реално обособена част от недвижим имот, то за да е налице придобито право на собственост на основание давностно владение, следва да са изпълнени нормативните изисквания за това. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗТСУ /отм./ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. А съгласно чл. 200, ал.1 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. Сред задачите на експертизата на вещото лице е била възложена и такава да отговори дали спорната част от недвижим имот има „лице“ и отговаря ли на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Установява се, че спорният имот има нормата за лице и площ съгласно чл.19, ал.1 т.4 от същия закон. Предвид това не е налице пречка спорният имот да бъде придобит по давност.
Относно възраженията на ответника В.С.Г., противопоставени на ищците, а именно за това, че неговият наследодател е собственик на спорния имот по силата на реституция по ЗСПЗЗ, а самият той евентуално по силата на давностно владение като добросъвестен владелец, евентуално по силата на давностно владение като недобросъвестен владелец, съдът счита, че същите са неоснователни. По същите гореизложени мотиви относно решение №***г. на ОСЗ К., то и относно решение и №***г. на същата служба, съдът счита, че не може да приеме, че това решение доказва възстановено право на собственост в реални граници на описания там недвижим имот, тъй като такова решение на хартиен носител в оригинал в службата липсва. Не се събраха категорични доказателства по делото наследодателят на ответника Г., или самият той, да са придобили спорната част от имота по давност, както като добросъвестни владелци, така и като недобросъвестни владелци. Ответникът Г. се легитимира като собственик на УПИ ** от кв.1б по плана на с. М. чрез договор за покупко-продажба, като пред нотариуса при изповядване на сделката са били представени договор за продажба на недвижим имот от ***г., с който П.П.Р.продава на С. Г.Г. дворно място в с. М. от 2,9 декара; решение №***г. на ОСЗ К. и удостоверение №**** от ***г., издадено от Отдел „ТСУ“ при Община К., дадено в уверение на това, че УПИ ** съответства на имотите, описани в договора и в решението. Решението на ОСЗ, както бе отбелязано, съдът не приема като основание, доказващо собственост, а данните от заключението на експертизата са категорични, че между спорната по делото част и имота в договора от ***г., получен от С. Г.Г. няма идентичност. Предвид това удостоверението сочи неверни факти. То е оспорено от ищцовата страна, както относно авторството му, така и по съдържание и съдът е открил производство по проВ. истинността му. По делото същото е представено в заверено копие, като данните са, че оригиналът е приложен към документите по нотариално дело №***г. на нотариус П. А., при което за съда няма съмнение относно съществуването на оригинала на документа. Установи се по делото, че удостоверението е издадено от компетентен орган; подписано е от лице, което към онзи момент е било определено от кмета на Община К. да го замества при отсъствия, поради което съдът счита, че документът е автентичен, т.е. авторът му е именно лицето, което е посочено за такъв. По съдържането си, обаче документът е неистински, тъй като фактите, които е предназначено да удостоверява не отговарят на действителните факти. Затова съдът следва да признае, че този документ е неистински по съдържание и да не го взима предвид при решаване на делото.
Водим от горното и по изложените мотиви съдът счита, че предявеният от ищците иск с правно основание по чл.124 от ГПК против ответника В.С.Г., с който ищците претендират да бъдат признати за собственици на спорния имот по давностно владение, в резултат на осъществено недобросъвестно владение, е основателен и доказан и следва да се уважи. Признавайки правата на ищците спрямо ответника, съдът следва да посочи и правата на всеки в съсобствеността, независимо дали те са отправили такова искане и независимо от тяхната преценка за притежаваните идеални части, тъй като именно настоящото съдебно решение ще е актът легитимиращ собствеността им. В случая относно квотите на ищците и предвид, че същите са получили владението на имота от наследодателя им С.Р.С.се установява следното: След смъртта на наследодателя съпругата и двете му дъщери притежават по 1/3 ид.ч. от имота. През 2005 г. след смъртта на В. С.А. нейната 1/3 ид.ч. се разпределя между нейните наследници Х.А., Д.В. и А. А.. През 2009 г. почива съпругата на общия наследодател Д. С., като нейният дял се разпределя между дъщеря ѝ Т.П. и децата на починалата ѝ дъщеря В. А. – Д.В. и А. А., като тук Х.А. не получава дял, тъй като неговата пряка наследодателка е починала преди Д. С.. След смъртта на А. А. неговият дял се разпределя между съпругата му Н.А. и В. Я.. Предвид това правата на ищцитеса следните: за Т.С.П. – 1/2 ид.ч.; за Х.А.А. – 1/9 ид.ч.; за Д.Х.В. – 7/36 ид.ч.; за Н.Б.А. – 7/72 ид.ч. и за В.А. Я. – 7/72 ид.ч.
Признавайки правата на ищците спрямо ответника В.С.Г., то основателен и доказан се явява и искът спрямо ответника Р.В.М.. Видно е, че като ответникът Г. не е бил собственик на процесния имот, той не би могъл да го прехвърли на друго лице. Следователно ответникът М., който понастоящем упражнява владение върху имота, осъществява това владение без правно основание. Поради това и предявеният спрямо него иск с правно основание по чл.108 от ЗС следва дасе уважи, като съдът признае правата на ищците спрямо ответника М. и осъди последния да предаде на ищците владението на имота.
Предвид този изход на процеса ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски, съгласно представения списък в размер на 1428, 24 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Г., с ЕГН ********** ***, че Т.С.П., с ЕГН ********** ***; Х.А.А., с ЕГН ********** ***; Д.Х.В., с ЕГН ********** ***; Н.Б.А., с ЕГН ********** *** и В.А. Я., с ЕГН ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ по давностно владение в резултат на осъществено недобросъвестно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. М., обл. Ш., представляващ: реално обособена част от УПИ ** в кв. 1Б по плана на с. М., с площ 1219 кв.м. (хиляда двеста и деветнадесет квадратни метра), при граници: от север - част от УПИ **; от изток – УПИ ***; от юг – УПИ ***и от запад улица, която реално обособена част е обозначена с бледочервен цвят на скица Приложение №7 от заключението на вещото лице по назначена съдебно-техническа експертиза, която скица представлява неразделна част от настоящото решение; при следните квоти: за Т.С.П. – 1/2 ид.ч.; за Х.А.А. – 1/9 ид.ч.; за Д.Х.В. – 7/36 ид.ч.; за Н.Б.А. – 7/72 ид.ч. и за В.А. Я. – 7/72 ид.ч.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.В.М., с ЕГН ********** ***, че Т.С.П., с ЕГН ********** ***; Х.А.А., с ЕГН ********** ***; Д.Х.В., с ЕГН ********** ***; Н.Б.А., с ЕГН ********** *** и В.А. Я., с ЕГН ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ по давностно владение в резултат на осъществено недобросъвестно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. М., обл. Ш., представляващ: реално обособена част от УПИ ** в кв. 1Б по плана на с. М., с площ 1219 кв.м. (хиляда двеста и деветнадесет квадратни метра), при граници: от север - част от УПИ **; от изток – УПИ ***; от юг – УПИ ***и от запад улица, която реално обособена част е обозначена с бледочервен цвят на скица Приложение №7 от заключението на вещото лице по назначена съдебно-техническа експертиза, която скица представлява неразделна част от настоящото решение; при следните квоти: за Т.С.П. – 1/2 ид.ч.; за Х.А.А. – 1/9 ид.ч.; за Д.Х.В. – 7/36 ид.ч.; за Н.Б.А. – 7/72 ид.ч. и за В.А. Я. – 7/72 ид.ч.
ОСЪЖДА Р.В.М., с ЕГН ********** *** да предаде на Т.С.П., с ЕГН ********** ***; Х.А.А., с ЕГН ********** ***; Д.Х.В., с ЕГН ********** ***; Н.Б.А., с ЕГН ********** *** и В.А. Я., с ЕГН ********** ***, владението на следния недвижим имот, находящ се в с. М., обл. Ш., представляващ: реално обособена част от УПИ ** в кв. 1Б по плана на с. М., с площ 1219 кв.м. (хиляда двеста и деветнадесет квадратни метра), при граници: от север - част от УПИ **; от изток – УПИ ***; от юг – УПИ ***и от запад улица, която реално обособена част е обозначена с бледочервен цвят на скица Приложение №7 от заключението на вещото лице по назначена съдебно-техническа експертиза, която скица представлява неразделна част от настоящото решение.„
ПРИЗНАВА, че оспореният по делото документ - удостоверение №**** от ***г., издадено от Отдел „Териториално и селищно устройство“ при Община К. Е НЕИСТИНСКИ по съдържание.
ОСЪЖДА
В.С.Г., с ЕГН ********** *** и Р.В.М.,
с ЕГН ********** *** да заплатят на Т.С.П., с ЕГН ********** ***; Х.А.А., с ЕГН
********** ***; Д.Х.В., с ЕГН ********** ***; Н.Б.А., с ЕГН ********** *** и В.А. Я., с ЕГН ********** ***, направените
по делото разноски от 1428, 24 лв. (хиляда четиристотин двадесет и осем лева и
двадесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: