Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 09.2020 гр.ВАРНА
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение – трети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Юлия
Бажлекова въззивно дело № 1162 по описа за 2020 година на гражданско отделение
на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е образувано по
въззивни жалби срещу решение №5911/20.12.2019г., постановено по гр.д. №
10494/2019г. на ВРС, както следва: 1.Въззивна жалба от П.Т.А. срещу решението,
в частта с която е отхвърлен предявеният от него срещу Г.С.Г. иск с правно
основание чл.45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в следствие на причинена средна телесна повреда за разликата над
4000лв. до 10 000лв. В жалбата се излага, че решението в посочената част е
незаконосъобразно, неправилно, постановено при неправилна преценка на
доказателствата. Счита, че обезщетението е в занижен размер, като неправилно и
необосновано е уважено възражението на ответника за съпричиняване. Излага, че
предвид наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд и императивната
разпоредба на чл.300 ГПК, възраженията за самоувреждане на ищеца и самоотбрана
от страна на ответника при извършване на престъпно деяние са неоснователни. В
противоречие с влязлото в сила споразумение за причинена на ищеца от страна на
ответника средна телесна повреда, съдът е приел че ответникът е действал при
условия на неизбежна отбрана, като по този начин е преразгледал въпроса относно
вината на осъденото лице и наличието на причинно-следствена връзка. От данните
по делото не се установява причинно следствена връзка между поведението на
ищеца и причиненото му увреждане. Счита, че неправилно и необосновано е прието,
че представените по делото доказателства не установяват ищецът да е претърпял
страдания по-интензивни от обичайните при счупване на крак и за продължителен
период, като определеното обезщетение е занижено по размер.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът да се уважи в предявения размер.
Насрещната страна по жалбата-П.Т.А. с писмен отговор оспорва
същата като неоснователна.
2. Въззивна жалба от Г.С.Г. срещу решението, в частите, с което
е определен размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди и
разноските по делото. Г.С. не оспорва факта, че е причинил на П.А.
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на лява фибула с разместване на
фрагментите, но счита, че обезщетението е определено в необосновано завишен
размер. Излага, че поделото не са представени доказателства,
от които да се установява интензитетът и продължителността на претърпените
болки и страдания, относно протичането и срока на лечение и възстановяване.
Ангажираните по делото доказателства не обосновават извод, че ищецът не е могъл
да изпълнява свои трудови задължения и не е могъл да реализира доходи.
Определеното обезщетение в размер на 8000лв. е необосновано високо и в разрез
със справедливостта. Счита, че справедливия размер на обезщетението е 2000лв.
Претендира се отмяна на решението, в частта с която искът е уважен за разликата
над 2000лв. до присъдените 4000лв., като искът се отхвърли и присъждане на
разноските по делото.
С писмен отговор П.Т.А. е оспорил жалбата като неоснователна.
Депозирана е и въззивна частна жалба от П.А. срещу определение №
2924/19.02.2020г., постановено по същото дело, с което, е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.
Жалбопадателят счита за неправилни мотивите на съда, че разноските във връзка с
налагане на обезпечителни мерки подлежат на възмездяване в рамките на
изпълнителното дело. Излага, че СИ няма законова основание да събира парични
суми по изпълнителното дело, образувано въз основа на обезпечителната заповед,
при липса на изпълнителен лист. Моли определението да бъде отменено, като се
постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати разноските по
ИД.№1107/2019г. по описа на ЧСИ Л. С..
С писмен отговор
Г. Г. е
изразил становище за
недопустимост на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите,
инциирали, настоящото въззивно производство са подадени в срок, от надлежно легитимирани
лица, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и
следва да се разгледат по същество. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в
обжалваната част.
След
проверка в обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По
отношение на правилностт на първоинстанционния акт, съобразно чл.269, ал.1,
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от двете страни в настоящото производство оплаквания се свеждат до
преценката правилно ли е приложен материалния закон.
За да се
произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Предявен е
иск от П.Т.А. срещу Г.С.Г. с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Ищецата
твърди, че на 08.05.2017г., ответникът осъществявайки състав на престъпление по
чл.129, ал.1 НК е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява фибула/малък пищял/ с разместване на фрагментите, обусловило
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 3
месеца, Вината на ответника са установени с влязло в сила споразумение в
производството по НОХД №1397/2019г. на ВРС. Изложила е твърдения, че от извършеното
увреждане е претърпял болки и страдания, изразяващи се в болка от травмата и
посттравматичен стрес, както и дискомфорт от обездвижването на крака и
принудителна промяна в начина на живот за периода на възстановяването. За
отстраняване на последиците от претърпяното телесно увреждане се наложило
продължително възстановяване, като през целия възстановителен период изпитвал
болка, бил обездвижен и трябвало да се придвижва с патерици. Твърди, че и към
момента накуцва и има проблеми при шофиране. Възстановяването продължило в
период от 4 до 6 месеца, като през цялото време изпитвал силни болки и приемал
обезболяващи, не спял спокойно, сънувал кошмари и се страхувал да излиза сам,
особено през тъмната част на денонощието. Не можел да се грижи сам за домакинството
си, да се облича и къпе, което го натоварвало психически. Твърди още, че
болките на счупеното място се обострят периодично, особено при студено време.
Ищецът е
отправил претенция за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в размер
на 10000лв.
Ответникът
е оспорил предявените искове като неоснователни. Твърди, че на 08.05.2017г.
около полунощ, докато спял в дома си, заедно със съпругата си и детето им,
ищецът и още едно лице нахълтали в дома му. Той решил да ги избута от входната
врата, а те го извлекли навън, като ищецът усукал крака си и паднал. Излага
също, че самият той е получил множество ожулвания по лявото коляно. Твърди, че
ищецът сам е счупил крака си, като повод за възникналия между страните конфликт
са именно действията на ищеца. Оспорва и размера на претендираното обезщетение
като завишен.
Безспорно е
между страните, а и от от материалите по приложеното, НОХД №1397/ 2019г. на
ВРС, I състав, се установява, че с влязло в сила определение на съда от
18.04.2019г. е одобрено споразумение, с което е прието за установено, че Г.С.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.129, ал.1 НК за това, че на 08.05.2017г. в гр.Варна причинил на П.Т.А.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява фибула с разместване
на фрагментите, обусловило трайно затруднение в движенията на ляв долен крайник
за период от около 3-3,5 месеца, като на Г.С.Г. е наложено наказание
„пробация“.
Съгласно
представения лист за преглед на пациент от 08.05.2017г., П.А. е приет в спешно
отдоление на МБАЛ“Св.Ана-Варна“АД на посочената дата около 1,30часа и е насочен
към болнично лечение.
Видно от
медицинско удостоверение № 486/2017г., приложено по НОХД № 1397/19г. на 15.06.2017г.
лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ“Св.Ана“ е извършил преглед на П.А.,
при който е констатирано счупване на лява фибула с разместване на фрагментите;
левия долен крайник е в гипсова имобилизация; травматичното увреждане е в резултат
на директен удар с или върху твърд, тъп предмет; би могло да се получи по
указаните от пострадалия време и начин и е обусловило трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник за период около 3-3,5 месеца. В преписката по
НОХД № 1397/19г. е приложено и заключение по назначената СМЕ, в което е
посочено, че съгласно представените по ДП медицинска документация и показания
на свидетели се установява, че на 08.05.2017г. Племен А. е получил счупване на
лява фибула с резместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение
в движенията на долен ляв крайник за период от около 3-3,5 месеца.
Видно от
представеното от ответника медицинско удостоверение №361/2017г. на 08.05.2017г.
в 8,45 часа на Г.Г. е извършен медицински преглед от лекар в отделение Съдебна
медицина в МБАЛ“Св.Ана Варна“, при който е констатирано : ожулвания по предната
повърхност на ляво коляно и по гърба на лявото ходило. Съдебният лекар е
посочил, че описаните травматични увреждания биха могли да се получат по указания
от пациента начин – събаряне на земята.
От
показанията на свидетелката Ивелина Иванова, ценени с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК, която е очевидец на
инцидента от 07/-8.05.2017г. и има преки и непосредствени възприятия относно
случая се установява, че около полунощ на посочената дата ищецът и още един мъж
влезли в помещението, където свидетелката, ответникът и детето им спели.
Помещението се намира на партерен етаж в сграда и в него се влиза директно от
улицата през гаражна врата. Свидетелката заявява, че двамата мъже миришели на
алкохол и по говора им личало, че са пияни. Ответникът избутал мъжете от
помещението. Свидетелката и детето се уплашили и тя подала сигнал на тел.112,
след което на място пристигнали полицейски служители.
Свид.
Цветгелина Панбукчиян посочва в показанията си, че знае за инцидента от ищеца.
В следствие на счупването се наложило да се постави гипс на крака на П.А. за
период от 45 дни. Дори и след премахването на гипса, ищецът не се възстановил
напълно. След претърпяната травма ищецът се възстановявал около половин година,
като в този период, не можел да се справя сам със ежедневните си задължения.
Наложило се да наеме жена, която да му помага и да се грижи за баща му, който
бил на легло след претърпян инсулт и грижи за него трябвало да полага ищеца.
Ищецът леко накуцвал, когато шофира по-продължително го заболява крака. Излага
също, че след инцидента, ищецът станал по-затворен, не излизал и ограничил
контактите си.
Съдът, въз
основа на така установената фактическа обстановка, намира за безспорно
установено, че на 08.05.2017г., ответникът е осъществил състава на престъпление
по чл.129 НК и е причинил на П.А. средна
телесно повреда, изразяваща се в
счупване на лява фибула с разместване на фрагментите, което е установено при
преглед в МБАЛ”Св.Ана” Варна. Травмата е обусловила трайно затруднение в
движенията на ляв долен крайник, като се е наложило и поставяне на гипс за 45
дни.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че първоинстанционния
съд е направил обоснован и законосъобразен извод за наличие на предпоставките
за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по реда на чл.45 ЗЗД.
Наличието на материално правните предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност е установено със споразумениеито, одобрено от съда по НОХД
№1397/2019г. по описа на ВРС, което има силата на влязла в сила присъда и по
силата на чл.300 ГПК обвързва гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и включените в
състава на престъплението съставомерни последици от деянието. Предявеният иск е
частично основателен и доказан. На основание чл.172 от ГПК настоящият състав на
съда препраща към мотивите на ВРС в тази посока, тъй като същите са правилни и
законосъобразни.
Настоящия
състав на съда намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: налице е деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма.
Установено е по делото, че в резултат на извършеното от ответника деяние,
ищецът е претърпял за продължителен период от време болки и страдания. В период
от около три месеца увреждането е обусловило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник, като през този период, вероятно се е налагало ищецът да
разчита на помощ от трети лица. Нараняването е било пречка да изпълнява
работните си задължения, предвид естеството на работата му – в автосервиз.
Наложило се е да потърси помощ за полагане на грижи за болния му баща.
Не се
установява от ангажираните по делото доказателства твърдението, че затруднения
в придвижването и възстановяването да е продължило повече от три месеца.
Показанията на свид. Панбукчиян, в частта им, в които тя заявява, че възстановителния
период е продължил шест месеца остават изолирани от останалите събрани по
делото доказателства и са в противоречие с представените медицински документи,
в които е посочено, че нараняването обуславя затруднение в движението за около
3-3,5 месеца. Освен това по делото не са представени медицински документи,
установяващи лечение, рехабилитация или др., поради което следва да се приемат
за достоверни обстоятелствата посочени в представените по делото медицински
удостоверения и болнични листи. Не са ангажирани доказателства, че след
изтичане на посочения период от около 3 месеца, ищецът е изпитвал съществени
затруднения при придвижване и да се е нуждаел от чужда помощ за обслужване на
ежедневните си нужди и потребности. Не са ангажирани и доказателства, от които
да се установяват твърдяните от ищеца претърпени психически страдания,
надвишаващи обичайните при такава травма. Не са ангажирани доказателства,
установяващи твърденията на ищеца, че в резултат на стрес от травмата има
нарушения в съня, изпитва страх да излиза навън и е ограничил контактите си с
приятели и познати. Предвид установеното, настоящият състав на съда намира, че
първоинстонционният съд правилно и съобразявайки изискванията на чл.52 ЗЗД е
определил размера на обезщетението.
Пред първоинстонционния
съд, ответникът е направил възражение, като е изложил фактически твърдения, че
ищецът е имал поведение и е извършил действия, с които е допринесъл за
увреждането. Първоинстанционният съд правилно е разгледал възражението,
доколкото наличието на влязла в сила присъда или споразумение, не преклудира
възможността гражданският съд да прецени дали с поведението си пострадалото
лице е допринесло за настъпване н вредоносния резултат. Поведението на
пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не е елемент
от състава на престъплението, което в настоящият случай не е.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява безспорно, че с
поведението си на 08.05.2017г. ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, като той, заедно с друго лице са влезли в чужд имот. Ищецът е бил в
нетрезво състояние и е имал агресивно държане. Опитвайки се да го избута от
помещението, ответникът му е причинил телесното увреждане. Двамата са се
сборичкали, като по делото са представени доказателства, че ответникът също има
увреждания в резултат на това. С оглед установеното, следва да се приеме, че с
поведението си ищецът е допринесъл за увреждането, като е създал предпоставки
за възникването на конфликта, поради което и безспорно е налице
причинно-следствена връзка между това поведение и настъпилия вредоносен
резултат. Приносът на ищеца за настъпване на увреждането е в размер на 50%,
поради което и размерът на обезщетението следва да се намали с 50%.
Правилно
районният съд е приел, че за справедливо обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди – счупване на лява фибула с разместване на фрагментите,
обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от
3,5 месеца, болки и страдания, претърпени от ищеца, при съобразяване
изискването на чл.52 ЗЗД и съпричиняването от страна на ищеца, ответникът
следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 4000лв., като в частта до
претендираните 10000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението е
правилно и в частта относно присъдените на страните разноски. Предвид изхода на
спора и представените доказателства за направените от страните разноски,
първоинстонционният съд правилно по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК е
разпределил същите между страните, съразмерно на уважената част от иска.
Поради
съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС решението следва
да бъде потвърдено.
Настоящият
състав на въззивния съд намира за неоснователна частната жалба срещу
определение № 2924/13.02.2020г., постановено по делото, подадена от П.А.,
предвид следното: С постановеното по делото решение, съдът се е произнесъл и е
присъдил на ищеца, сторените от него разноски по обезпечителното производство,
съгласно разрешението, дадено в т.5 от ТР№2/06.11.2013г. Сторените от страните
разноски в обезпечителното производство във връзка с налагане на обезпечителни
мерки подлежат на обезвъзмездяване в изпълнителното производство и следва да се
събират от СИ. В този смисъл е и формираната трайна съдебна практика. Предвид
изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Предвид
изхода от спора, разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 5911 от 20.12.2019г. на Районен
съд – Варна, постановено по гр. дело № 10494 по описа за 2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от П.Т.А. срещу определение №
2924/13.02.2020г., постановено по гр. дело № 10494 по описа за 2019г. на ВРС.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна до Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото решение
на страните по реда на член 280 и следващи от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.