№104
03.04.2023г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав,
в публично съдебно заседание на дванадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 565 по
описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл.77, ал.3 от закона за водите /ЗВ/.
Образувано
е по жалба на „Арсенал“АД, ЕИК 83306762, седалище и адрес на управление:
гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ №100, представлявано от изпълнителния директор Н.
Хр., чрез процесуалния представител юрискносулт И. И.ов, против Решение №
РР-4632 от 27.07.2022г. за продължаване срока на действие на разрешително №
33140116 (стар №
301800)/
23.02.2007г, последно продължено и изменено с решение № РР-1444/ 01.03.2012г.,
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни
обекти, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
/БД ИБР/, в частта му по т.2, в която е изменено разрешително № 33140116 (стар № 301800)/ 23.02.2007г, продължено и изменено с
решение № РР-1444/ 01.03.2012г., относно определените по-строги Индивидуални
емисионни ограничения /ИЕО/ по следните показатели: Общ азот - от 15мг/дм3 на
12 мг/дм3 за Смесен поток ПОВ, БФОВ и ДОВ; Общ фосфор – от 5мг/дм3 на 2мг/дм3,
за двата потока отпадъчни води /Поток № 1 ПОВ и Смесен поток ПОВ, БФОВ и ДОВ/ и
нефтопродукти – от 2.5мг/дм3 на 0.5 мг/дм3 за двата потока отпадъчни води
/Поток № 1 и Смесен поток/, както и липсата на заложени параметри в ИЕО по
показатели Живак и Кадмий за двата потока отпадъчни води. Решението се оспорва
и в частта относно постановеното изискване в т.2 от раздел „Други условия,
съобразно спецификата на обекта“ за разработване на програма, в която да се
предвидят необходимите технически мерки, действия и срокове във връзка с чл.16,
параграф 6, второ тире от Директива 2000/60/ЕО, както и във връзка с
разпоредбата на чл.118, ал.2, т.1 и § 143 от Преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите от 2006г,
за не допускане наличието в заустваните отпадъчни води на приоритетно опасните вещества
/ПОВ/ Кадмий и Живак.
В
жалбата се твърди, че решението на директора на БД ИБР в обжалваните му части е
необосновано и постановено в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят сочи, че в Разрешително №301800/23.02.2007 г.
/нов №33140116/. изменено и продължено с Решение № РР-1444/01.03.2012г.,
предвид характера на производство на „Арсенал“ АД - химическа, галванична,
термична и химико-термична обработка на метални изделия, за двата потока
отпадъчни води /пречистени производствени
- кисело-алкални, хромсъдържащи и
цианидосъдържащи отпадъчни води от цеховете за химическа, галванична, термична
и химико-термична обработка на метални изделия след заводската пречиствателна
станция, и смесен поток пречистени производствени (от измИ.е на производствени
детайли и производствени площадки), битово-фекални дъждовни отпадъчни води/, са били заложени емисионни норми съгласно т.6 - „Обработка
на метални повърхности“ от Приложение №5 от Наредба № 6 от
9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти /Наредба №6/. С
обжалваното решение се въвеждали повече от два пъти по-строги индивидуални
емисионни ограничения по сочените показатели, при липса, както на фактически,
така и правни основания за приемане на подобни рестрикции. Твърди се, че
изложените от решаващия административен орган мотиви за промяна на ИЕО, не
обосновават необходимостта от въвеждане на по-строги такива за общ азот, фосфор
и нефтопродукти. В тази връзка се навеждат следните доводи: Заустването на двата
потока отпадъчни води на „Арсенал“ АД попада в повърхностно водно тяло с код BG3TU900R042 -
„Река Тунджа след язовир Копринка до язовир Жребчево, река Крънска и долно
течение. Съгласно Планът за управление на водите (2016г.-2021г.) в
Източнобеломорски район, разработен от Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район", съобразно изискването на чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗВ и чл. 13 на
Директива 2000/60/ЕС - Рамкова Директива за водите (РДВ), повърхностно водно тяло с код BG3TU900R042 - „Река Тунджа след язовир
Копринка до язовир Жребчево, река Крънска и долно течение“, в което зауства
„Арсенал“ АД е определено в добро химично
състояние /приложение №2, раздел 5 от ПУРБ на ИБР/, а
като причина за умереното екологично състояние на това повърхностно водно се
сочела основно урбанизацията, а не индустрията /колона 7 на Annex 01 РоМ
EARBD от
Раздел 7 на ПУБР ИБР 2016-2021г/. Именно заради това са били заложени мерки за
повърхностното водно тяло за постигане на добро екологично състояние по Макрозообентос,
БПК5. N
общ,
Р04, Р общ; опазване на доброто химично състояние и предотвратяване
влошаването, които са насочени към тип основна мярка /колона 11/- градските
отпадъчни води и населените места - 5 мерки, а за индустрията са заложени 2
мерки, като нито една от тях не се отнасяла за „Производствена база“ на
„Арсенал“ АД, гр. Казанлък. Допълнителен аргумент извежда и от констатациите,
обективирани в раздел 2 на ПУРБ на ИБР,
съгласно които „Основният източник на замърсяване на повърхностните водни тела
с биогени на територията на ИБР са канализационните системи за отпадъчни води
от населени места. Те формират 92-99% от общия товар за азот и фосфор, както и
свързаните с тях показатели за органично замърсяване (БПК и ХПК) /стр.24,
Раздел 2/. На следващо място сочи за некоректно и неотговарящо на
действителността твърдението на директора на БД ИБР, че измерените стойности от
собствения мониторинг по показатели Общ азот, Общ фосфор и нефтопродукти след
точката на заустване са по-големи от тези преди точката на заустване на
отпадъчните води от „Арсенал“ АД, тъй като за периода от 2018 г. до 2021 г. в
по - малко от 50 % от стойностите са по - високи, като в някои от случаите се
различават пренебрежимо малко (с десети или дори стотни след десетичната запетая),
в останалите случаи стойностите след заустване в по-голямата си част са по-
ниски. Единствено през 2018г. бил установен „видим филм на повърхността на
водата“ в пункта след заустването, но при същото пробонабиране през 2018г. в
пункта преди заустването на „Арсенал“ АД в забележки било отбелязано „слаба
миризма на отпадни води“, което показвало, че замърсяване на повърхностните
води е било налично още преди заустването на отпадъчните води на дружество. При
мониторинга през следващите 2019г., 2020г. и 2021 г. не е установявяно наличие
на видим филм масла на повърхността на водата.
Жалбоподателят сочи за
несъответно на приложимата нормативна уредба и решението на административния
орган да бъде напълно прекратено заустването на приоритетно опасните вещества /ПОВ/
Живак и Кадмий, доколкото за тези два показателя не са предвидени параметри на
ИЕО в обжалваното решение. Твърди, че както в Европейското, така и в
националното законодателство към настоящият момент не съществува забрана за изпускане на ПОВ (в т.ч. Hg и Cd) след края на 2020г. Не отрича задължението за поетапно намаляване и
преустановяване на заустванията на ПОВ, но твърди, че съгласно чл.16(6) от Директива 2000/60/ЕФ на Европейския
парламент и на Съвета от 23 октомври 2000г, това следва да стане съобразно
прието разписание от Европейския парламент и от Съвета, което разписание не
трябва да е за период по-дълъг от 20 години. Към настоящия момент с Решение
2455/2001/ЕО, прието на основание чл. 16 (3) на РДВ, е бил определен Списъкът
на ПОВ (сред които са кадмий и живак), транспониран в българското
законодателство в Приложение № 1 към чл.1, ал.2 на Наредбата за стандарти за
качество за околната среда за приоритетните вещества и някои замърсители. Това
решение обаче не съдържало мерки и/или
график /разписание/ за прекратяване заустванията на ПОВ. В
националното ни законодателство съгласно чл.118, ал.2, т.1 от ЗВ, водите и
водните обекти се опазват от замърсяване и увреждане чрез прекратяване на
въвеждането на приоритетно опасни вещества във водите. Тази обща разпоредба не
била обвързана с конкретен краен срок, но съгласно §143 от ПРЗ от ЗИД на Закона
за водите срокът за
прекратяването на заустванията, емисиите и техническите загуби на приоритетно
опасни вещества в повърхностните води по чл. 118, ал. 2, т. 1 се определя с графика по чл. 16, т. 6 от Директива
2000/60/ЕС на Европейския парламент и Съвета. Доколкото обаче понастоящем такъв график не бил приет по предвидения в РДВ ред, 20-годишният срок по чл. 16, параграф 6 от РДВ все още не е започнал да тече. Допълнително са наведени аргументи, че съгласно чл.3 от Наредба № 9/ 16 март
2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и издаденото на „Арсенал“ АД разрешително за водовземане, питейната
вода е безопасна и чиста, когато отговаря на минималните изисквания, определени
в приложение № 1, таблици А и Б, където нормата за живак е 1,0 mg/l, а за кадмий - 5,0 mg/1. При
условие, че във водите, които дружеството ползвало за питейно - битовото и
промишлено водоснабдяване са допустими нормативно определени количества от
живак и кадмий, и следи от такива се съдържали природно във добИ.ите от
дружеството води, се явявала законово необоснована въведената забрана за
наличие на посочените вещества в отпадъчните води, зауствани от „Арсенал“АД.
Позовава се и на Решение 2455/2001/ЕО, в което никъде не се съдържала пълна
забрана за изпускане на кадмий и живак, а дори в т.4 от неговия преамбюл
изрично било посочено, че пълното премахване на изпускането (в околната среда)
не е възможно що се отнася до веществата, присъстващи в природата или зараждащи
се при естествени процеси, като кадмия, живака и др. Сочи, че съгласно
извършеният от „Арсенал“ АД собствен мониторинг за периода 2018г. - 2020г. на
водни проби на повърхностни води от река Тунджа, показва спазване на приложимия към момента стандарт за качество на околната среда /СКОС/ за
реки - за живак /0,07 mg/l/ и кадмий /0,25 mg/l/, съгласно
Наредбата за СКОС за приоритетни вещества и някои други замърсители, като
измерените стойности за живака и в повечето случаи при кадмия, били под прага
на количествено определяне. В тази връзка и по съображения, че на площадка Казанлък, собственост на „Арсенал“ АД
не се използват вещества и суровини, съдържащи живак и кадмий, поради което
същите не са налични в отпадъчните води, се възразява срещу поставеното в т.2
от раздел „Други условия, съобразно спецификата на обекта“ изискване за разработване
на програма, в която да се предвидят
необходимите технически мерки, действия и срокове за недопускане наличието в
заустваните отпадъчни води на приоритетно опасните вещества - кадмий и живак.
Въз основа на изложените в жалбата доводи се иска Решение
№ РР-4632 от 27.07.2022г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ да бъде отменено в обжалваната му част.
Ответникът – Директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, чрез пълномощника си по делото – в съдебно заседание
и в представена писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна. По подробно
изложени съображения на законосъобразност на обжалваните части от Решение №
РР-4632 от 27.07.2022г., моли жалбата да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно -правния спор:
От
доказателствата по делото се установява, че „Арсенал“АД е титуляр на
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни водни обекти № 33140116 /стар №301800/ от 23.02.2007г.,
последно продължено и изменено с решение № РР-1444/01.03.2012г., издадено от
Директора на БД ИБР, за ползване на повърхностен воден обект - река Тунджа,
която е част от водно тяло с код BG3TU900R042, за заустване на два потока
отпадъчни води от експлоатация на съществуващ обект: „Производствена база“,
находящ се в землището на град Казанлък, в две точки на заустване. В
разрешителното са били определени разрешените за заустване количества отпадъчни
води, показатели и индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/, както следва:
Заустване №1 /Поток № 1 - промишлени отпадъчни води след заводска
пречиствателна станция с Qср.ден=6200,00м³/ден, Qмакс.ч.=0,072м³/сек и Qср.год.=1 550 000,00 м³/год. при
следните индивидуални емисионни ограничения: Активна реакция рН 6,0÷9,0, Неразтворени
вещества – 25мг/дм³, Нефтопродукти - 2,5 мг/дм³, Арсен 0.1
мг/дм³, Кадмий - 0,1 мг/дм³, Хром (шествалентен) - 0,1 мг/дм³,
Хром (общ) - 0.5 мг/дм³, Мед - 0.5 мг/дм³, Олово - 0,2 мг/дм³,
Живак - 0,01 мг/дм³, Никел - 0,5 мг/дм³, Цинк - 2,0 мг/дм³,
Цианиди (свободни) 0,2 мг/дм³ и Фосфор (общ) - 5.0 мг/дм³ и Заустване
№2 /Поток №2 – смесен поток с Qср.ден= 8 200,00м³/ден, Qмакс.ч.=0,095м³/сек
и Qср.год.=2 050 000,00 м³/год. при следните индивидуални емисионни
ограничения: Активна реакция pH 6,0 ÷ 9,0, Неразтворени вещества - 25
мг/дм³, Нефтопродукти - 2,5 мг/ дм³. Арсен - 0,1 мг/дм³, Кадмий
- 0.01 мг/дм³, Хром (шествалентен) 0,1 мг/дм³, Хром (общ) 0,5
мг/дм³, Мед - 0,5 мг/дм³, Олово - 0,2 мг/дм³, Живак - 0.01
мг/дм³, Никел 0,5 мг/дм³, Цинк - 2.0 мг/дм³, Цианиди (свободни)
- 0.2 мг/дм³, Фосфор (общ) - 5,0 мг/дм³, Азот (общ) - 15 мг/дм³,
БПК5- 25 мг/дм и ХПК - 70 мг/дм. Срокът
на действие на издаденото в полза на „Арсенал“АД разрешително за заустване на
отпадни води е бил до 23.02.2022г. /Решение № РР-1444 от 01.03.2014г./
Със
заявление вх.№ РР-08-108/03.11.2021г., подадено от изпълнителния директор на
дружеството-жалбоподател в настоящото производство, до директора на БД ИБР, е
поискано продължаване срока на действие
на разрешително №33140116 (стар №301800)/ 23.02.2007г., последно продължено и
изменено с решение №РР-1444/01.03.2012г.
В хода
на образуваното, въз основа на подаденото искане, административно производство,
е било изискано становище от Директора
на РИОСВ Стара Загора относно изпълнението на условията в действащото
разрешително съгласно определените срокове в него. С писмо с вх. №РР-08-108(2)/22.11.2021г. /л.245-246 по делото/ е
предоставена информация за извършени проверки по емисионен контрол през 2020г.
и 2021г., при които са били констатирани превишения на ИЕО, въведени с
Разрешително № 3310411/ 23.06.2007г., последно продължено с Решение № РР-1444/
01.03.2012г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, както
следва: при извършена проверка на
17.09.2020г. от взетата проба за емисионен контрол от отпадъчните води при
Пункт №2 - на изход отливен канал преди заустване в река Тунджа, резултатите са
показали превишения на индивидуалните емисионни ограничения по показатели:
Нефтопродукти и Общ азот, за което на дружеството е било издадено НП
№116/14.01.2021 г. за нарушение по Закона за водите; при следваща проверка на
22.04.2021г. от взетата проба за емисионен контрол от отпадъчните води при Пункт
№1- на изход ПСОВ преди заустване в река Тунджа, резултатите са посказали
превишения на индивидуалните емисионни ограничения по показател Хром (общ), а
от взетата проба при Пункт №2 - на изход отливен канал преди заустване в река
Тунджа - превишения на индивидуалните емисионни ограничения по показател
Нефтопродукти, поради което за установеното нарушение е било издадено НП
№42/27.07.2021 г.; при проверка, извършена на 02.09.2021г. от взетата проба за
емисионен контрол от отпадъчните води при Пункт №1 - на изход ПСОВ преди
заустване в река Тунджа са били констатирани превишения па индивидуалните
емисионни ограничения по показатели Хром (шествалентен) и Неразтворени
вещества, а от взетата проба при Пункт №2 - на изход отливен капал преди
заустване в река Тунджа, резултатите показали превишения на индивидуалните
емисионни ограничения по показател Нефтопродукти, за което нарушение на ЗВ е
бил съставен АУАН №86/21.10.2021 г. Посочено е също, че дружеството експлоатира
заводска ПСОВ за поток 1 промишлени и битово-фекални води, отпадъчни води, и
локално пречиствателно съоръжение за поток 2 – промишлени и отпадъчни води и
дъждовни води, като след пречистване отпадъчните води се заустват в р.Тунджа.
От дружеството са били представени протоколи от собствен мониторинг, които
показвали спазване на ИЕО.
По
делото е представено и цитираното в оспореното решение становище от
15.03.2022г., изготвено от експерти в отдел „Планове за управление на водите“
при Дирекция „Планове и разрешителни“ към БД ИБР /л.405-407/. В същото е посочено,
че ползваното водно тяло за заустване на отпадъчни води от обект
„Производствена база“ на „Арсенал“АД, е с код BG3TU900R042 – река Тунджа след
яз.Копринка до яз.Жребчево, р.Крънска и долно течение. Целите на водното тяло в
ПУРБ /2016г-2021г/ са постигане на добро състояние по Макрозообентос, БПК, Nобщ, P4, Робщ; опазване на доброто
химично състояние и предотвратяване на влошаването. За предвидени конкретни
мерки и действия съгласно разработената Програма от мерки за повърхностните
води, подземните води и зоните за защита на водите, които са представени в
Приложение № 1 към раздел 7 на ПУРБ на ИБР за периода 2016г-2021г. за обекта, е
отразено „Не“. В раздел „Състояние по данни от мониторинга и собствения
мониторинг /отклонения по параметри“, е вписана констатация, че за 2020г.
водното тяло е в лошо екологично състояние и лошо химично състояние. Изместващи
показатели: Макрозообентос, Макрофити, Фитобентос, БПК, NH4,
NO3, NO2,
Nобщ, PO4,
Pобщ, Trichloromethane /Chloroform/. В раздел „Индивидуални
емисионни ограничения, които да бъдат поставени в разрешителното“, са посочени
стойности на ИЕО за част от показателите, които се явяват по-строги в сравнение
с определите в Разрешително 33140116 /стар №301800/ от 23.02.2007г., последно
продължено и изменено с решение № РР-1444/01.03.2012г, в т.ч. за Нефтопродукти
– 0.5 мг/ дм³ /при стойност 2,5 мг/ дм³ съгласно действащото
разрешително/; Фосфор/общ/ – 2.0 мг/ дм³ /при предишна стойност - 5,0
мг/дм³/; Азот/общ/ - 12 мг/дм³
/при 15 мг/дм³ съгласно действащото разрешително/, а за Кадмий и Живак е
отбелязано, че не се допуска в отпадъчните води. В раздел „Необходимост от
условията в разрешителното“ е отразено, че е необходимо да се планират и
изпълнят технически мерки за преустановяване на заустването на приоритетно
опасните вещества – кадмий и живак, както и да се представи за съгласуване в
БДИБР програма с предвидени мероприятия, мерки и срокове за поетапно намаляване
и прекратяване на заустването на приоритетно опасните вещества – кадмий и
живак, като изрично е отразено, че заустването на приоритетно опасните вещества
кадмий и живак се счита за преустановено, ако измерената концентрация на
съответното вещество в отпадъчните води /ако е налично/, не надвишава
концентрацията съгласно нормативно определените минимални изисквания за
качеството на водата на довеждащия водопровод, захранващ производствена
дейност, при осигурено пробовземане едновременно на вход на водопровода за
производствената дейност и точката на пробовземане. Към цитираното становище от
15.03.2022г. на служители от отдел „Планове за управление на водите“, е
приложена писмена обосновка за по-строги ИОЕ, която съдържа два подписа, без да
е посочено на кои лица и поставена дата – 1.04.2022г. В съдържането на този
документ е цитирано съдържанието на чл.35, ал.1 и ал.7 от Наредба № 2 за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, като е посочено, че въз основа на тази нормативна регламентация и
установеното лошо екологично състояние на водното тяло по азот общ и фосфор
общ, водоприемник на отпадъчните води, за тези показатели /азот общ и фосфор
общ/ са определени по-строги ИЕО: Азот общ от 15 мг/ дм³ на 12 мг/ дм³
и Общ фосвор от 5 мг/ дм³ на 2 мг/ дм³. За показател нефтопродукти са
определени по-строги ИЕО, тъй като са установени стойности в р.Тунджа преди и
след заустване на отпадъчните води в реката, а съгласно Наредба № Н-4 за
характеризиране на повърхностните води за показател Нефтопродукти – нормата е
без видим филм на повърхността на водата и без мирис. В пункта след заустването
на ОВ през 2020г – 2021г. при част от пробонабиранията стойностите са по-високи
от тези преди заустването на ОВ. За показателите Мед, Арсен, Олово и Никел
резултатите от СМ на р.Тунджа за 2020-2021г. след точката на заустване
измерените стойности са по-големи от тези преди точката на заустване на
отпадъчните води и за това са предложени по-строги ИЕО.
Във
връзка с постъпилото становище на отдел „Планове за управление на водите“ при
БД ИБР за изменение параметрите на издаденото разрешително за ползване на
повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води от експлоатация на
съществуващ обект „Производствена база“ на „Арсенал“АД, е било изготвено
публично обявление по реда на чл. 75 от ЗВ за открита
процедура по продължаване срока на действие и изменение на разрешително №
№33140116 (стар №301800)/23.02.2007г. последно продължено и изменено с решение
№РР-1444/01.03.2012г. Обявление е поставено в сградата на община Казанлък и на
интернет страницата на БД ИБР. В законоустановения срок от „Арсенал“ АД е
депозирано възражение с вх. № РР-08-108(8)/20.04.2022г., ведно с предложения за
условия, при които да бъде издадено решението за изменение на индивидуалния
административен акт. С писмо изх.№
РР-08-108(9)/17.06.2022г.
дружеството е уведомено, че подаденото от него възражение е неоснователно и
няма да бъде уважено.
С оспореното
в настоящото съдебно производство Решение № РР-4632/ 27.07.2022г на Директора
на БД ИБР на основание чл. 52, ал. 1, т. 4, чл.
78, ал. 2, чл.72, ал. 1, т. 2, от ЗВ вр. чл.78а от ЗВ, чл. 22, ал. 1, чл. 35,
ал. 11 и §15 от Наредба №2/08.06.2011 г., чл.56, ал. 1, т. 6, т.7, т.8, т.9,
т.10, т.14 и т.15, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗВ, вр. чл. 16, ал. 1, т. 3, вр.
Приложение № 3 от наредба №2/ 08.06.2011 г., чл. 194б, чл.159, ал. 3 и чл.146о,
ал. 3 от ЗВ е:
1. продължен
срока на действие на разрешително №33140116 (стар №301800)/23.02.2007г.
последно продължено и изменено с решение №РР-1444/01.03.2012г., за ползване на
повърхностен воден обект - за ползване на повърхностен воден обект - река
Тунджа, която е част от водно тяло с код BG3TU900R042, за заустване отпадъчни
води от експлоатация на съществуващ обект: „Производствена база", находящ
се в землището на град Казанлък, Община Казанлък, Област Стара Загора, издадено
от Директора на БД ИБР, със „собственик" и „ползвател" „АРСЕНАЛ” АД,
за 6 (шест) години, като е определен краен срок на действие на разрешителното
23.02.2028г.
2. изменено е разрешително №33140116 (стар
№301800)/23.02.2007г. последно продължено и изменено с решение
№РР-1444/01.03.2012г.. последно продължено
и изменено с решение №РР-1052/06.10.2010г., за ползване на повърхностен воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води със „собственик“ и
„ползвател“ „АРСЕНАЛ" АД, като освен направени корекции относно точното
местоположение и адрес на обекта, данни за водния обект и водното тяло, са
променени и параметрите на разрешителното с въвеждане на по-строги Индивидуални
емисионни ограничения по някои показатели, а именно: за Общ азот от 15 мг/дм³ на 12
мг/дм³ /за Смесен поток ПОВ, БФОВ и ДОВ/;
Общ фосфор от 5 мг/дм³ на 2 мг/дм³ /за двата потока отпадъчни
води - Поток № 1 ПОВ и Смесен поток ПОВ, БФОВ и ДОВ/ и нефтопродукти от 2.5
мг/дм³ на 0,5 мг/дм³ /за двата потока отпадъчни води – Поток № 1 и
Смесен поток/, а за показатели живак и Кадмий, за двата потока отпадъчни води,
не са заложени параметри в ИЕО. Поставено е и допълнително изискване,
обективирано в раздел „Други условия, съобразно спецификата на обекта“, т.2, за
разработване на програма, в която да се предвидят необходимите технически
мерки, действия и срокове във връзка с чл.16, параграф 6, второ тире от
Директива 2000/60/ЕО и във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.2, т.1 и § 143
от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение
на Закона за водите от 2006г, за не допускане наличието в заустваните отпадъчни
води на приоритетно опасните вещества /ПОВ/ Кадмий и Живак.
Мотивите на
административния орган, относими към обжалваната част от решение № РР-4632/ 27.07.2022г, в която е изменено разрешително №33140116 (стар
№301800)/23.02.2007г. като са определени по-строги ИЕО за показателите Азот /общ/,
Фосфор /общ/ и Нефтопродукти, а за Кадмий и Живак въобще не са заложени ИЕО, и
е въведено задължение за разработване на
програма от мерки за недопускане наличие на кадмий и живак в заустваните
отпадъчни води, се свеждат до упражнено правомощие съгласно чл.35, ал.1 и ал.7
от Наредба
№2/08.06.2011 г. с цел недопускане на замърсяване на водното тяло, водоприемник
на отпадъчните води. Възприето е даденото становище от експерти в отдел „Планове
за управление на водите“ от 15.03.2022г. за влошаване на екологичното състояние
на повърхностното водно тяло с код BG3TU900R042 –
„Река Тунджа след язовир Копринка до язовир Жребчево, река Крънска и долно
течение“. Посочено е, че в ПУРБ на ИБР(2016г.-2021г.) водното тяло е определено
в умерено екологично състояние и добро химично състояние. Показателите, по
които се констатира превишаване на допустимите стойности за добро състояние са
биологичния елемент за качество дънна макробезгръбначна фауна, БПК5, Общ азот,
Общ фосфор (като фосфор) и Ортофосфати (като фосфор). През 2020г. е
констатирано влошаване па екологичното състояние по БЕК макрозообентос - от
умерено през 2016г.-2019г. до лошо екологично състояние през 2020г. Именно
установеното влошаване на екологично състояние на водното тяло – приемник на
заустваните отпадъчни води, както и данните от собствения мониторинг на
река Тунджа, показващи, че след точката на заустване измерените стойности са
по-големи от тези преди точката на заустване на отпадъчните води за
показателите Общ азот и Общ фосфор, налагало определяне на по-строги ИЕО за
тези показатели, с оглед постигане на целите за опазване на околната среда за
повърхностно водно тяло, приемник на отпадъчни води – възстановяване на доброто
екологично състояние, опазване на доброто химично състояние на водното тяло и
предотвратяване на евентуалното му влошаване. За показател нефтопродукти е
посочено, че в пунктът след заустването на отпадъчните води през 2020г. - 2021
г. (при част от пробонабиранията) измерените стойности са по-високи от тези
преди заустването на отпадъчните води, а освен това през 2018г. в пункта след
заустване на отпадъчните води при вземане на пробата за макрозообентос, е
установен видим филм масла на повърхността на водата. Органът се позовава на
Наредба №Н-4 за характеризиране на повърхностните води, съгласно която за
показател Нефтопродукти, стандарта за качество е „Без видим филм на повърхността на водата и
без мирис”. Сочи се, че в случая заустването на отпадъчните води попада в
чувствителна зона, респективно в зона за зашита на водите по чл. 119а, ал. 1,
т. 3, буква „б” от Закона за водите и засяга защитени територии и зони, обявени
за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или
подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване по
чл.119а, ал. 1, т.5 от Закона за водите, а именно защитена зона по директивата
за местообитания с код BG0000192-„Река
Тунджа 1“.
Относно
показателите кадмий и живак решаващият административен орган е приел, че
съгласно чл. 16, §6, второ тире от Директива 2000/60/EO, както и във връзка с
разпоредбата на чл. 118, ал.2,т.1 и §143 от Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и
допълнение на Закона за водите от 2006г. за приоритетно опасните вещества в
срок до 2021г. следва да се осигури пълното преустановяване на заустяванията,
емисиите и изпусканията на всички приоритетно опасни вещества, посочени в
Приложение №1 към чл. 1, ал.2 на Наредбата за стандарти за качество на околната
среда за приоритетите вещества и някои други замърсители (ДВ, бр. 97 от
11.12.2015г.), поради което не трябва да се допуска наличието на тези две
вещества в заустваните отпадъчните води. Въз основа на това с оспореното изменение
на разрешително № 33140116/стар № 301800/ от 23.02.2007г. отпадат първоначално
определените ИЕО за тези два показателя.
В
обстоятелствената част на процесното решение се сочат и установените в хода на
административното производство данни за превишения на ИЕО, заложени в
разрешително № 33140116 /стар № 301800/ от 23.02.2007г, обективирани в
становището на РИОСВ – Стара Загора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира
следното от правна страна:
Оспорването
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната
част от Решение № РР-4632/ 27.07.2022г. на директора на БД ИБР, в която е
изменено разрешително №33140116
(стар №301800)/23.02.2007г. като са определени по-строги ИЕО за показателите Азот /общ/,
Фосфор /общ/ и Нефтопродукти, а за Кадмий и Живак въобще не са заложени ИЕО, и
е въведено задължение за разработване на
програма от мерки за недопускане наличие на кадмий и живак в заустваните
отпадъчни води, е издадено от материално и териториално компетентен орган,
съгласно чл. 79а, ал. 2 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, във вр. с
чл.152, ал.1, т.3 от ЗВ, в съответствие с изискванията за писмена форма и
излагане на мотиви от фактическо и правно естество.
Не
се установяват и допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и съответно да мотивират
отмяната на акта в обжалваната му част само на това основание.
Съгласно
чл. 72, ал. 1 от ЗВ изменение
на разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1 при
условията на чл. 73 или по молба на лицето, в полза на което е предоставено. В
настоящия случай административното производство е образувано по заявление,
подадено от дружеството-титуляр на разрешението, преди изтичане на срока на
действието му, с което е спазено изискването по чл. 78 от ЗВ във връзка с
искането за продължаване срока на действие. В хода на образуваното
административно производство по заявено продължава срока на разрешително №33140116
(стар №301800)/23.02.2007г, последно продължено и изменено с Решение №РР-1444/
01.03.2012г., компетентният административен орган е установил необходимост от
извършването на служебно изменение на параметрите на издаденото на „Арсенал“АД
разрешително за ползване на воден обект за заустване и в тази връзка
производството е продължило по правилата на чл.75 - чл.77 от ЗВ. Съобразно
изискването на чл.62а от ЗВ е било
изпратено за обявяване до Кмета на Община Казанлък съобщение със съдържанието,
регламентирано в ал.1 на чл.62а ЗВ, като същото е обявено и на интернет
страницата на БД ИБР. В 14-дневен срок от публикуване на съобщението е
постъпило възражение от „Арсенал“ АД с вх.№ РР-08-108/8/ от 20.04.2022г., което
е било разгледано от административния орган и преценено за неоснователно /писмо
изх.№ РР-08-10889/ от 17.06.2022г./.
По
отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона
съдът съобрази следното:
В конкретния
случай в обжалваната част на Решение № РР-4632/ 27.07.2022г. е извършено
служебно изменение на разрешителното, което е допустимо на основание чл. 73, ал. 1, т. 3 от Закона за водите,
съгласно която разпоредба разрешителните, издадени по реда на този
закон, се изменят служебно от органа по чл. 52, ал. 1, когато
независимо от спазването на условията в разрешителното, възникнат противоречия
с обществените интереси. Действително в процесното решение липса изрично
позоваване на това правно основание, но от изложените в акта
фактически основания за неговото издаване, се налага извода, че изменението на
обжалваните ИЕО и поставянето на допълнително изискване за разработване на
програма в раздел „Други условия, съобразно спецификата на обекта“, е подведено под хипотезата на чл.73 ал.1 т.3
от ЗВ.
В
случая не се твърди, че дружеството-жалбоподател не е изпълнявало условията на
издаденото му разрешително №33140116 (стар №301800)/23.02.2007г, последно
продължено и изменено с Решение №РР-1444/ 01.03.2012г, в т.ч. и ИЕО на всички
характерни показатели на отпадъчните води, определени в съответствие с т.6 от
Приложение № 5 към Наредба № 6 от 9.11.2000г.
за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти, издадена на основание чл.135,
т.12 от ЗВ, отменена, но приложима съгласно § 62, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗВ /ДВ,
бр.58 от 2015г/. Именно поради спазване на заложените условия директорът на БД
ИБР е приел, изискването на чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ е изпълнено и е продължил
срока на разрешителното, но и че е налице необходимост от предприемане на
рестриктивни мерки /чрез определяне на по-строги ИЕО по сочените показатели/,
на основание чл.35, ал.7, т.1 от Наредба
№ 2/ 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване /Наредба № 2/ 2011г/. Съгласно тази
подзаконова разпоредба индивидуалните емисионни ограничения се определят като
по-строги от емисионните норми/нива в случаите,
когато това
е необходимо за постигане на целите за опазване на околната среда за
повърхностно водно тяло - приемник на заустваните отпадъчни води. В
случая като фактическа обосновка за въведените ИЕО за Азот /общ/, Фосфор /общ/ и Нефтопродукти,
по-строги от нормативно установените, се
сочат данните от собствения мониторинг на повърхностни води на река Тунджа,
показващи, че след точката на заустване измерените стойности са по-големи от
тези преди точката на заустване, както и установено влошаване на екологично
състояние на водното тяло от умерено до лошо екологично през 2020г и
поставените за него цели с ПУРБ 2016г – 2021г., който на основание чл.159, ал.3
от ЗВ се прилага до приемането на нов план.
Несъмнено
прилагането на чл.35, ал.7, т.1 от Наредба № 2/ 2011г. е допустимо при служебно
изменение на издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води, на основание чл.73,
ал.1, т.3 от ЗВ - независимо от спазването на условията в разрешителното
възникнат противоречия с обществените интереси. Съгласно дефинитивната
разпоредба на чл.49 ЗВ обществени интереси се нарушават, когато в резултат на
водовземане или ползване се създава опасност от нарушаване условията на
плановете за управление на речния басейн /т.1/ и негативни въздействия върху
бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени
територии или при разхищението на води /т.3/. Ответникът твърди, че състоянието
на водното тяло с код BGTU900R042
през
2020г се е променило от умерено, съгласно действащия ПУРБ, в лошо екологично
състояние. Този мотив е основан на
Становище от отдел „Планове за управление на водите“ при БД ИБР, според
което заложените в ПУРБ цели водното тяло - „Река
Тунджа след язовир Копринка до язовир Жребчево, река Крънска и долно течение“ е
постигане на добро състояние по макрозообентос, БПК, Общ Фосфор, Общ Азот;
опазване на доброто екологично състояние и предотвратяване влошаването.
Състояние на водното тяло по данни от мониторинга и собствения мониторинг за
2020г е следното – водното тяло е в лошо екологично състояние и лошо химично
състояние. Изместващи показатели: Макрозообентос /безгръбначни микроорганизми,
живеещи по дъното на водните тела/, Макрофити, Фитобентос, БПК, Общ Азот, Общ
Фосфор и други химични елементи. Въз основа на тези констатации становището на
експертите от Отдел „Планове за управление на водите“, възприето изцяло от
директора на БД ИБР е за изменение условията на Разрешителното, чрез поставяне
на по-строги ИЕО за Нефтопродукти, Общ Фосфор, Общ Азот, без допускане на ИЕО
за Кадмий и Живак като изпускането им в отпадъчните води не е разрешено, като е
необходимо и да се планират и изпълнят технически мерки за преустановяване на
заустването на приоритетно опасните вещества – кадмий и живак, както и да се
представи за съгласуване в БД ИБР програма за поетапно намаляване и
прекратяване на заустването на тези приоритетно опасни вещества.
Въз
основа на тази фактическа обосновка се налага извода, че се касае за позоваване
на противоречие с обществените интереси по смисъла на чл.49, ал.1, т.3, тъй
като едно от условията на действащия ПУРБ за водното тяло е опазване на доброто
екологично състояние и предотвратяване влошаването. Следователно въпреки
липсата на посочено правно основание по чл.73 ал.1 т.3 вр. с чл.49 ал.1 т.3 от
ЗВ, се установява сбъдване на фактическия състав за неговото прилагане с т.2 от
процесното решение за изменение на ИЕО и поставяне на условия за постигането
им.
Въведените
на основание чл.35, ал.7 от Наредба № 2/ 2011г. по-строги ИЕО се преценяват
като такива спрямо нормативните емисионни ограничения по Наредба №6/2000г,
Приложение №5, т.6 и са обосновани с нарушаване условието на ПУРБ за водното
тяло, а именно да не се допуска влошаване на екологичното и химично състояние,
като през 2020г е установен факт, сочещ на промяна на състоянието на водното
тяло от умерено в лошо екологично състояние по причина на повишаване на
показателите Общ фосфор, Общ Азот, Макрозообентос и други. При съществуване на
тези факти изпълнена се явява материалноправната предпоставка по чл.73, ал.1,
т.3 от ЗВ за служебно изменение на издаденото разрешително за ползване на воден
обект - противоречие с обществените
интереси, и е налице не само основание, а и задължение за органа по чл.52 ал.1
от ЗВ да наложи по-строги ИЕО. При упражняване на правомощието си по чл.73, ал.1,
т.3 ЗВ административният орган е длъжен обаче да спази изисквания на чл.74 ал.2
от ЗВ, от които в случая относими са първи две, а именно: съразмерност на
наложените ограничения и на очакваните ползи, и най-малка намеса в съществуващи
права. Намесата в съществуващите права, чрез служебно изменение на Разрешително
№33140116 (стар №301800)/23.02.2007г е по-малка намеса в притежаваните по
силата на това разрешително права, спрямо предвиденото в чл.78 ал.2 т.2 от ЗВ задължително условие за
постановяване на отказ от продължаване на неговия срок, когато се нарушават
планови предвиждания или обществени интереси. Следователно органът е избрал
по-благоприятната от двете възможни форми на намеса като е удовлетворил
искането за продължаване срока на разрешителното, но при налагане на по-строги
ЕИО за онези показатели, които са причина за лошото екологично и химично
състояние на водното тяло, ползвано с цел заустване на отпадъчни води от
производствена дейност. Съразмерността на наложените ограничения спрямо
очакваните ползи се състои в преценка за възможността да се постигне запазване
на отразеното в ПУРБ добро екологично
състояние на водното тяло. Единственият способ, дори и без специални знания, е
чрез ограничаване на нормативните ИЕО, след като при тяхното прилагане и
спазване се е достигнало до влошаване на екологичното и химично състояние на
водното тяло. Не се твърди тези ИЕО да водят до преустановяване на
производствената дейност на титуляра на разрешителното, а и видно от данните от
собствения мониторинг стойностите по спорните показатели са по-ниски от
новопредвидените ИЕО. Възраженията на жалбоподателя за съществуване и на други
източници на замърсяване действително се доказва от съдържанието на ПУРБ, но
това не означава и законът не го изисква, че следва едновременно да се наложат
по-ниски стойности на ИЕО за всички титуляри на разрешителни за заустване. За
всеки един източник на замърсяване компетентните органи вземат мерки за
ограничаване на вредния натиск, съобразно правилата на чл.74 от ЗВ и чл.35 от
Наредба № 2/ 2011г. Неотносим е довода на жалбоподателя и по още една причина –
не се твърди, нито се установява, че през 2022г са продължавани срокове на
разрешителни на други титуляри на право на заустване на отпадъчни води от
производствена дейност, които са осем / стр.47/, без да са определени спрямо
тях по-строги ИЕО от приложимите нормативни за вида извършваната дейност. В ПУРБ
/ стр.46/ е отразено, че основният източник на замърсяване на повърхностните
водни тела с биогени на територията на ИБР са канализационните системи за
отпадъчни води от населените места. Този факт не отрича приноса и на другите
титуляри на разрешителни за заустване, но обуславя прилагане на по-лека мярка
на засягане на придобитите права, вместо по-тежката – отнемане на издаденото
разрешително за ползване на водния обект за заустване на отпадъчни води.
Неоснователно
се явява и следващото възражение на жалбоподателя за неправилно приложение на
закона при въведеното с оспорения акт пълно ограничение относно показателите
кадмий и живак. В раздел „Индивидуални
емисионни ограничения по потоци и места на заустване“ от процесното решение не
са определени ИЕО за показателите живак и кадмий, като административният орган
се е позовал на чл.16, §6, второ тире от Директива 2000/60/ЕО, разпоредбата на
чл.118, ал.2, т.1 и §143 от ПЗР към ЗИДЗВ от 2006г. Посочил е, че за
приоритетно опасните вещества в срок до 2020г. следва да се осигури пълното
преустановяване на заустването, емисиите и изпусканията на всички приоритетно
опасни вещества, посочени в Приложение № 1 към чл.1, ал.2 от Наредбата за
стандарти за качество на околната среда за приоритетните вещества и някои други
замърсители, поради което за показателите живак и кадмий не трябва да се
допуска наличието им в заустваните отпадъчни води.
В
разпоредбата на чл.16, §6, второ тире от РДВ по отношение приоритетните
вещества е регламентирано, че Комисията ще предостави предложения за контрол за
пълното или поетапно преустановяване на заустванията, емисиите и увредите от
веществата, съгласно параграф 3, както и разписание за това, като разписанието
не трябва да е за период, по-дълъг от 20 години след приемането на тези предложения
от Европейския парламент и Съвета. Съгласно Закона за водите, в който е
транспонирана Директива 2000/60/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г.
за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за
водите /арг. § 2в от ДР на ЗВ - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2007 г.,
изм., бр. 61 от 2010 г., бр. 58 от 2015 г./, в чл.118, ал.2, т.1 е
регламентирано, че водите и водните обекти се опазват от замърсяване и
увреждане чрез прекратяване на
въвеждането на приоритетно опасни вещества в тях, като § 143 от ПЗР към ЗИД на
ЗВ указва, че срокът за прекратяването на заустванията, емисиите и техническите
загуби на приоритетно опасни вещества в повърхностните води по чл. 118, ал. 2,
т. 1 се определя с графика по чл. 16, т. 6 от Директива 2000/60/ЕС
на Европейския парламент и Съвета.
Текста
на чл.16, §6 от РДВ е ясен, а именно мерките за контрол, предложени от
Комисията трябва да постигнат целите на политиката за опазване на
вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и
подземните води /чл.1 от РДВ/ в срок от 20 години, поради което тази е
продължителността на разписанието за изпълнението на мерки за прогресивно
намаляване на заустванията, eмисиите и загубите от приоритетни вещества, в това
число за пълното преустановяване на заустванията, емисиите и увредите от
приоритетно опасните вещества. Не може
да се приеме направеното от пълномощника на жалбоподателя тълкуване на
посочената разпоредба от РДВ в смисъл, че поради липсата на прието разписание
срокът от 20 години все още не е започнал да тече. Регламентираният период от
20 години касае предприемането на мерки за поетапното намаляване на
заустванията на ПОВ в повърхностните води, като след неговото изтичане следва
да се преустановят напълно заустванията,
емисиите и увредите от приоритетно опасните вещества. Съгласно чл.16 §11 от РДВ
списъкът на приоритетни вещества, споменат в параграфи 2 и 3 и предложен от
Комисията, при приемането му от Европейския парламент и Съвета ще стане
приложение X на настоящата директива, а преразглеждането му по параграф 4 ще
следва същата процедура. С Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета приет Списък на приоритетни вещества, включващ приоритетните опасни
вещества, предвиден в чл.16, параграфи 2 и 3 от РДВ, който се добавя към
Директива 200/60/ЕО като Приложение Х,
според който Кадмий и Живак са приоритетно опасни вещества и държавата ни
следва да постигне заложената цел за преустановяване на тяхното заустване в
повърхностни води, чрез приемане на законови и подзаконови нормативни актове.
Списъкът на приоритетно опасните вещества, одобрен от ЕП и Съвета е мярка за
контрол по смисъла на чл.16 §6 от РДВ, която следва да бъде приложена за
постигане в срок до 2021г на пълното преустановяване на заустването на
приоритетно опасни вещества в повърхностните води. Отделно от това след
приемането на Директива 2000/60/ЕО са
приети много актове на Съюза в съответствие с член 16, параграф 6 от същата
директива, които представляват мерки за контрол на емисиите за отделни
приоритетни вещества, което обстоятелство изрично е отбелязано в преамбюла на
ДИРЕКТИВА 2013/39/ЕС НА Европейския парламент и на Съвета
от 12 август 2013 година за изменение на директиви 2000/60/ЕО и 2008/105/ЕО по
отношение на приоритетните вещества в областта на политиката за водите /т.10/.
Приемането на тези мерки и срокове за тяхното осъществяване несъмнено
представлява изпълнение на изискването по чл.16, §6, второ тире за приемане на
„разписание“ за поетапно и съответно
пълно преустановяване на заустванията, емисиите и увредите от приоритетни
опасни вещества /арг. чл.3 от Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 16 декември 2008 година
за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на
политиката за водите/, а обстоятелството, че разписаните срокове и мерки не са
систематизиран в един документ, не може да обуслови извод за липса на прието от
ЕП и Съвета „разписание“. Следователно и разпоредбата на §143 от ЗИД ЗВ, на
която жалбоподателя се позовава, трябва да се разбира в смисъла на чл.16 §6 от
РДВ, изложен по-горе, за пълно преустановяване до 2021г. на заустването в
повърхностни води на приоритетно опасните вещества живак и кадмий.
Обжалваното
изискване, поставено в т.2 от „Други условия съобразно спецификата на обекта“,
за разработване на програма, в която да се предвидят необходимите технически
мерки, действия и срокове във връзка с чл.16, §6, второ тире от Директива
2000/60/ЕО, както и във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.2, т.1 от ЗВ и §
143 от ПЗР към ЗИДЗВ, е съответно на
ограничението да не се допуска живак и кадмий в заустваните отпадъчни води,
въведено в раздел „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на
заустване“ от решението, защото представляват инструмент, чрез който да се проследи
изпълнението на задължението за спазване на ИЕО. Твърдението на жалбоподателя,
че в производствената му дейност не се използват кадмий и живак противоречи на
претенцията за отмяна на решението в частта му относно преустановяване на
тяхното наличие в заустваните води в концентрация по-голяма от тази, съдържаща
се във водите на довеждащия водопровод, използвани в производствения процес, но
е в разрез и с условията на разрешителното, чийто срок е продължен. В
разрешителното, преди изменението му, са определени ИЕО за живак и кадмий,
поради което не е лишено от предмет по-строгото изискване за преустановяване на
тяхното заустване.
Предвид
изложените съображения съдът приема, че Решение № РР-4632 от 27.07.2022г. за
продължаване срока на действие на разрешително № 33140116 (стар № 301800)/ 23.02.2007г, в оспорената му част, е
законосъобразно - издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона
форма; постановено е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразен с целта на закона –
опазване на повърхностните води чрез намаляване на тяхното замърсяване и
прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни
вещества /чл.2 ЗВ/. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора искането на ответника за разноски
се явява основателно и следва да бъде
уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 144 от АПК,
чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в тежест на жалбоподателя „Арсенал“ АД следва да бъде възложено заплащането на
сумата от 150.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Арсенал“АД, ЕИК 83306762,
седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ №100,
представлявано от изпълнителния директор Н. Хр., против Решение № РР-4632 от
27.07.2022г. за продължаване срока на действие на разрешително № 33140116 (стар № 301800)/ 23.02.2007г, последно продължено и
изменено с решение № РР-1444/ 01.03.2012г., за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, издадено от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, в частта му по т.2, в
която е изменено разрешително № 33140116 (стар № 301800)/ 23.02.2007г, продължено и изменено с
решение № РР-1444/ 01.03.2012г., като са определени по-строги Индивидуални
емисионни ограничения за показателите Общ азот, Общ фосфор и Нефтопродукти, не
са заложени параметри в ИЕО за показатели Живак и Кадмий и е поставено
изискване в т.2 от раздел „Други условия, съобразно спецификата на обекта“ за
разработване на програма от технически мерки, действия и срокове за недопускане
наличието в заустваните отпадъчни води на приоритетно опасните вещества Кадмий
и Живак, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Арсенал“АД, ЕИК 83306762, седалище и адрес на
управление: гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ №100, да заплати в полза на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив, сумата в размер на
150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.