РЕШЕНИЕ
№ 1423
гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501803 по описа за 2023 година
Образувано е по въззивна жалба на „ВИОВЕС“ ЕООД в несъстоятелност
гр.Пловдив срещу решение № 1519/04.04.2023г. по гр.д. № 13270/2021г. на РС
Пловдив І гр.с., с което са отхвърлени предявените от „Виовес” ЕООД, ЕИК
***, в несъстоятелност, срещу „Дизелор“ ЕООД с ЕИК ***искове по член 59
ЗЗД за осъждането на „Дизелор“ ЕООД с ЕИК ***да заплати на „Виовес”
ЕООД, ЕИК ***, в несъстоятелност следните суми: сумата от 67 лева
обезщетение за ползване на СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.7, със
застроена площ от 8 кв.м. за м. декември 2020г.; сумата от 97,00 лева
обезщетение за ползване на СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.8, със
застроена площ от 11 кв.м. за м. декември 2020г.; сумата от 239 лева
обезщетение за ползване на СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.9, със
застроена площ от 27 кв.м. за м. декември 2020г.; сумата от 150 лева
обезщетение за ползване за СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.10, със
застроена площ от 17 кв.м. за м. декември 2020г. и сумата от 1806 лева,
обезщетение за ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.503.4
за м. декември 2020г., ведно със зак. лихва върху тези суми, считано от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като
1
неоснователни.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят „ВИОВЕС“ ЕООД в
несъстоятелност сочи, че решението е незаконосъобразно. Сочи се, че е
допуснато съществено процесуално нарушение. В доклада районният съд не е
разпределил правилно доказателствената тежест, а именно на ищеца
отхвърлил е исковете на невъведено от ответника възражение, а именно, че
същият не е уведомил за прекратения договор за наем с
„ТРАНСЛОГИСТИКА“ ООД , като районният съд не е указал на ищеца да
установи, че е уведомил ответника, че наемното правоотношение с
„ТРАНСЛОГИСТИКА“ ООД е прекратено, с което е нарушил чл. 146, ал. 1 и
2 от ГПК. Иска се отменя на решението и уважаване на исковете. Прави се
доказателствено искане за приемане на писмено доказателство за
уведомление от „ВиоВес“ ЕООД до „ДИЗЕЛОР“ ЕООД. Претендират се
разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДИЗЕЛОР“ ЕООД.
Жалбата се намира за неоснователна. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение. Сочи се, че не са налице процесуални нарушения.
Иска се недопускане на новото писмено доказателство. Алтернативно се сочи
на съда да укаже на страните какви доказателства и за кои факти следва да
ангажира доказателства и да се даде възможност да се ангажират такива.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Първата съдебна инстанция правилно е установила фактите по това
дело, като е приела за доказано, че с нотариален за покупко-продажба на
недвижими имоти № 113, том II, peг. № 1811, дело № 308 от 2019г. по описа
на Нотариус С.Й., peг. № *** на Нотариалната камара, вписан в служба по
вписванията под акт № 124, том 51, вх.рег. № 18458/28.06.2019г. и Вх. рег. №
2
18059/28.06.2019г., продавачът „Трансекспрес” ЕООД с ЕИК ***продал на
купувача „Виовес” ЕООД, ЕИК ***недвижими имоти, между които и
процесните - СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.7, със застроена площ от
8 кв.м., СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.8, със застроена площ от 11
кв.м., СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.9, със застроена площ от 27,
СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.10, със застроена площ от 17 кв.м.
ситуирани върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.503.4. С
договор за наем, сключен на 10.10.2018г., между наемодателя „Трансекспрес”
ЕООД и „Транслогистика” ООД, наемател, вписан в Служба по вписванията
гр.Пловдив, с вх. Peг. № 33664/10.10.2018г., акт № 124, том 14 на наемателя
било предоставено правото на ползване на в това число и горните недвижими
имоти.
На основание чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ и чл. 644 от ТЗ, на 27.10.2020 г.,
синдикът на „ВИОВЕС“ ЕООД - дружеството, собственик на недвижимите
имоти, отправил 15-дневно предизвестие за прекратяване на сключените
между наемодателя „ТРАНСЕКСПРЕС” ЕООД и наемателя
„ТРАНСЛОГИСТИКА” ООД договори за наем: Договор за наем от
10.10.2018 г. и Договор за наем от 25.10.2018 г., вписани в Служба по
вписванията - град Пловдив, като предизвестието било получено на
29.10.2020 г. от А.Т. - управител на „ТРАНСЛОГИСТИКА“ ООД. В указания
в предизвестието 15-дневен срок, от страна на „ТРАНСЛОГИСТИКА“ ООД
не постъпило изрично съгласие за продължаване срока на действия на
договорите за наем, съгласно условията, посочени в предизвестието от
27.10.2020 г., в резултат на което Договор за наем от 10.10.2018 г. и Договор
за наем от 25.10.2018 г. били прекратени, считано от 14.11.2020 г. Освен това
„Транслогистика” ООД било уведомено от синдика, че на 19.11.2020г. следва
да предаде държането на недвижимите имоти. Като на 19.11.2020г. бил
съставен констативен протокол акт № 182, том II, на Н. Б., помощник при
нотариус на Нотариус Ц.Б., per. №*** на НК, с район на действие PC Пловдив
и констативен протокол акт № 183, том II, в които било отразено, че на
посочената дата, място и час не се е явил представител на
„ТРАНСЛОГИСТИКА” ООД. Правната квалификация на исковете е правилна
по общия състав на чл.59 от ЗЗД.
РС Пловдив правилно е приел, че по прилагането на чл.644 ал. 1 ТЗ е
формирана практика по член 290 ГПК с решение № 212 от 19.01.2017 г. по т.д.
3
№ 3447/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и с решение № 83 от 19.04.2017г. по т. д. №
1458/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. В мотивите на решенията е посочено, че се
касае за специална законова хипотеза на прекратяване на договор. При
открито производство по несъстоятелност, без да е необходимо съгласие на
страните по договора, извънсъдебно по преценка на синдика, последният
може да упражни потестативното право с едностранно изявление да
преустанови занапред действието на договора, страна по който е
несъстоятелният длъжник. На прекратяване подлежи всеки двустранен
договор без значение какво е задължението на длъжника. Единственото
условие е задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично.
Законът има предвид неизпълнение – неизпълнение от страна на
несъстоятелния длъжник, но също така е възможно да налице и неизпълнение
от другата страна по договора. Идеята на прекратяването на договора от
синдика е то да е извършено в интерес на масата на несъстоятелността, като в
случая в исковата молба синдикът е посочил, че с прекратяването на договора
за наем несъстоятелният длъжник ще се освободи от обременяващото го
задължение да предоставя възмездното ползване на недв. имоти за сумата от
1600 лева, за да го отдава под наем на по-висока наемна цена, като по този
начин в масата по несъстоятелността биха постъпили повече парични
средства за удовлетворяване на кредиторите, като съответно насрещната
страна ще има право на обезщетение за претърпените вреди и също става
кредитор на несъстоятелния длъжник.
Поради което РС Пловдив е приел, че синдикът надлежно е упражнил
предоставено му от закона потестативно право да прекрати наемния договор
занапред, считано от изтичане на 15-дневния срок, като срокът съобразно
правилата на член 72 ЗЗД изтича на 14.11.2020г. РС Пловдив приема, че
доколкото ответникът е допуснат да ползва недвижим имот от лице, което се
е легитимирало като негов ползвател по договор за наем и на което заплаща
наем и същото не е било уведомено за прекратяването на договора за наем с
наемодателя му, като му е заплащало наем за осъщественото ползване /в
случая на своя наемодател „Транслогистика“ ЕООД/, не е налице
неоснователно разместване на блага по смисъла на член 59 ЗЗД.
Във връзка с уважени доказателствени искания от настоящия съд, то е
допуснато събиране на нови доказателства по въпроса за уведомяването на
пренаемателя и ответник по делото „Дизелор“ ЕООД за прекратяването на
4
първия наемен договор с „Транслогистика“ ЕООД. Пред въззивният съд са
събраните писмени доказателства, допуснати на основание чл.266 ал.3 от
ГПК, а именно уведомление до „Дизелор“ ЕООД за прекратяване на наемното
провоотношение и даден 15 дневен срок за освобождаване на ползваните
имоти или сключване на нов договор за наем със синдика на „ВИОВЕС“
ЕООД /л.5-л.7/, пратка до „Дизелор“ ЕООД /л.7-л.8/, оригинал на разписка от
спедитора /л.40/, справка от „Спиди“ АД за връчване на пощенска пратка на
„Дизелор“ ЕООД /л.45/. От горните доказателства се установява пред
настоящия съд обстоятелството, че на „Дизелор“ ЕООД е връчено
уведомление за прекратяване на наемното правоотношение и му е даден 15
дневен срок за освобождаване на ползваните имоти или сключване на нов
договор за наем със синдика на „ВИОВЕС“ ЕООД. Връчването на това
уведомление е от дата 30.11.2020 година.
При това положение пренаемателя „Дизелор“ ЕООД още към
01.12.2020г. е бил уведомен, че договора му за наем е бил прекратен и му е
даден 15 дневен срок или да напусне търговските обекти, отдадени му под
наем или да се свърже със синдика на собственика на имотите „ВИОВЕС“
ЕООД за сключване на нов договор за наем. Ответника нито е освободил
имотите, нито се е свързал със синдика да преговаря за нов договор за наем.
Обратното на 01.12.2020г. същият с фактура /л.123/ заплаща наема за месец
12.2020г. на „Транслогистика“ ООД. Поради което искът по чл.59 от ЗЗД е
основателен и доказан, защото ползвателя на чужд имот знаейки /бидейки
надлежно уведомен/, че няма договор за наем с действителния собственик на
имота продължава да ползва имота му и да му отказва да го освободи. В
казуса е без значение, че на ответника е даден 15 дневен срок до 15.12.2020г.
да освободи имота. При условие че до тази дата това не е сторено, то
неоснователното ползване на имота, започва още от 01.12.2020г., защото още
към тази дата е налице началото на неоснователното ползване, а
възможността за нетърсене на неоснователно обогатяване до 15.12.2020г. е
било свързано само с дадената възможност имота да се освободи доброволно
до тази дата, което не е било сторено. Искът в неговия изменен размер от
общо 2359 лева е доказан по основание и по размер от приетата СТЕ /л.110/ и
следва да се уважи изцяло, като обжалваното решение следва да се отмени
изцяло.
5
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК, а
именно 150 лева и 200 лева депозити за изготвени експертизи /л.76 и л.115/,
общо дължими 350 лева, като разноски във въззивното дело не са правени и
искани.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 1519/04.04.2023г. по гр.д. №
13270/2021г. на РС Пловдив І гр.с., като вместо това:
ОСЪЖДА „Дизелор“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Виовес” ЕООД, ЕИК ***, в несъстоятелност,
чрез синдика А. Н. Н., ***, на основание член от 59 ЗЗД следните суми,
дължими, като обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на
имущество на ищеца без основание: сумата от 67 лева обезщетение за
ползване на СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.7, със застроена площ от 8
кв.м. за м. декември 2020г.; сумата от 97,00 лева обезщетение за ползване на
СГРАДА с идентификатор 56784.503.4.8, със застроена площ от 11 кв.м. за м.
декември 2020г.; сумата от 239 лева обезщетение за ползване на СГРАДА с
идентификатор 56784.503.4.9, със застроена площ от 27 кв.м. за м. декември
2020г.; сумата от 150 лева обезщетение за ползване за СГРАДА с
идентификатор 56784.503.4.10, със застроена площ от 17 кв.м. за м. декември
2020г. и сумата от 1806 лева, обезщетение за ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 56784.503.4 за м. декември 2020г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от завеждане на исковата молба в съда –
16.08.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350 лева за
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7