Решение по дело №18/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260051
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Росица Антонова Тончева
Дело: 20213000600018
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

260051/27.04.2021 г.

 

В името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, в съдебно заседание на пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател:Румяна Панталеева

Членове: Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

 

при участието на секретаря Соня Дичева и прокурора Владимир Чавдаров, след като разгледа ВНОХД № 18 по описа за 2021 година, докладвано от съдия Р.Тончева, намери за установено следното:

 

Въззивното производство е образувано по жалба от повереника на частните обвинители Г.А. и Е.А. против присъда №260001/15.10.2020 година, постановена по наказателно дело № 256/2020 на Разградски окръжен съд. Наведени са бланкетни доводи за несправедливост на обжалвания съдебен акт, претендира се влошаване положението на подсъдимия чрез увеличаване на наказанието лишаване от свобода до около средния санкционен размер и отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК.

В пренията пред въззивния съд адв.К. поддържа изцяло жалбата си. Атакува индивидуализационната дейност на първата инстанция с доводи за подценяване на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, по-конкретно високата скорост и тежестта на престъпния резултат, обосновавайки по този начин явната несправедливост на наказанието, което в наложения размер и с приложението на чл.66, ал.1 от НК, не може да постигне целите по чл.36 от НК.

Частният обвинител Г.А. се присъединява към пледоарията на адвоката си.

По съществото на делото въззивният прокурор счита присъдата за справедлива, преценявайки индивидуализационната дейност на окръжния съд за обоснована и изчерпателна, както по размера на наказанието, така и досежно приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Двамата упълномощени защитници на подсъдимия пледират в полза на правилността на атакуваната присъда, постановена, по тяхно мнение, при изчерпателен анализ на обстоятелствата от значение за преценка на обществената опасност на деянието и дееца. Адв.П. поддържа категоричен превес на смекчаващите отговорността и вината на подсъдимия обстоятелства, които съответстват на отмереното наказание към санкционния минимум. По отношение на института на условното осъждане, този защитник припомня, че Х. е добре интегриран в средата си, работи, а и предвид младата му възраст, може обосновано да се счита, че изтърпяването на наказанието в условията на обществото ще изиграе своята превъзпитателна роля. Адв.Х. пледира солидарно с позицията на адв.П..

В лична защита подс.Х. изразява съжаление за случилото се и счита, че присъдата му е правилна. В последната дума моли да се потвърди наложеното наказание от Окръжен съд – Разград.

Варненският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваната присъда състав на Окръжен съд-Разград признал подсъдимия Х.Х.Х. за виновен в това, че на 29.03.2019 г. по път IV-21451, на 800 м. след кръстовище с път III - 205, в землището на село Недоклан, обл. Разград, при управлението на МПС – л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № РР 8942 ВК, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл. 3 и чл.73, ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Гюнел Юмерова и средна телесна повреда на Мустафа Белберов, като на основание чл.343, ал.4 вр ал.3, б.“б“ вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, приложен е чл.66, ал.1 от НК с максимален размер на изпитателния срок.

С присъдата подсъдимият е оправдан за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, осъден е за разноските.

Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ - чл. 371, т.2 сл.от НПК. Видно от протокола от съдебното заседание, състояло се на 15.10.2020 г. пред Окръжен съд-Разград, подсъдимият Х.Х. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След така направеното изрично изявление от страна на подсъдимия, първоинстанционният съд е имал единствено задължение да прецени подкрепеността на самопризнанието от събраните в досъдебното производство доказателствени материали и с нарочно определение да обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния процесуален документ. Прочитът на съдебния протокол, в който са обективирани извършените от решаващия съд процесуални действия сочи на това, че същият е спазил предвидения ред по чл. 372, ал.1 и 4 от НПК, поради което не е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна на постановения съдебен акт на това основание.

При така признатите факти от подсъдимия Х., счетени за доказателствено подкрепени от първоинстанционния съд, настоящият въззивен съд следва да реши делото въз основа на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Х. е правоспособен водач на МПС, с категории „В“ и „М“, наказван е по административен ред за нарушения по ЗДвП.

На 29.03.2019 г. около 19.00 ч, в град Разград, той се срещнал със св.Белберов и пострадалата Гюнел Юмерова. Тримата отпътували към с.Недоклан, обл.Разград с л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №РР 8942 ВК, управляван от Х.. На предна дясна се намирал св.Белберов, а момичето стояло в средата отзад. Само подсъдимият и свидетелят поставили обезопасителни колани.

Към 20 часа на посочената дата, МПС-то се движило по път IV-21451, по посока от кръстовището с път 111-205 към с. Недоклан. Участъкът бил двупосочен, с надлъжен низходящ наклон 6,5 % по посока от кръстовището с път 111-205 към селото, напречен наклон и представлявал десен завой, след който следвал прав пътен участък. Платното за движение било с широчина 5.5 метра, без хоризонтална пътна маркировка. Пътната настилка била суха, в добро състояние, нормално износена, без повреди и неравности. Времето било ясно, с намалена атмосферна видимост поради настъпилия вечерен мрак.

Максимално разрешената скорост за движение в пътния участък била 90 км/ч.

При преминаване през последния десен завой преди с. Недоклан, подсъдимият управлявал автомобила със скорост от 120, 4 км/ч. Тя (скоростта) предизвикала занасяне на автомобила наляво. Подсъдимият натиснал рязко спирачката, но загубил контрол върху управлението. Превозното средство напуснало пътя през лявата му граница, придвижило се на известно разстояние по крайпътната канавка, след което се преобърнало неколкократно през покрив, в което време пострадалата изпаднала от купето. Накрая автомобилът се установил на четирите си гуми, отворили се предните въздушни възглавници. В този момент подсъдимият не бил в съзнание.

Св. Белберов се освободил от предпазния колан, отворил с крак предна дясна врата и тръгнал към селото за помощ. По пътя спрял друг шофьор - св. Сеидов, който подал сигнал за ПТП-то на тел.112. После двамата мъже се върнали на мястото на произшествието, където намерили подсъдимия в съзнание и пострадалата, безжизнено лежаща край пътя.

В момента на ПТП върху Гюнел Юмерова се състояли множество удари от твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен/режещ ръб предмети. Настъпил удар, противоудар и сътресение на тялото от прилежащите вътрешни части на автомобила, при изпадането и приземяването на терена. Всичко това довело до съчетана механична и инерционна травма, засягаща глава, гръден кош, корем, крайници, предизвикала бърза смърт в резултат на остра кръвозагуба.

Вследствие на настъпилото ПТП св.Белберов получил увреждания, изразяващи се в счупване на клюновидния израстък (акромион) на дясна лопатка с нискостепенна луксация, обуславящо трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от тридесет дни и контузия на бял дроб, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота. Травмената картина се допълва от сътресение на мозъка, хематоми, кръвонасядания и охлузвания, в съвкупност обуславили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От пътния инцидент пострадал и подсъдимият - с фрактура на 5-ти   гръден прешлен, контузия на бял дроб, сътресение на мозъка, кръвоизливи, кръвонасядания и охлузвания.

При проведено химическо изследване на кръвта на водача и на св.Белберов била констатирана концентрация на алкохол съответно от 0.11 и 0.13 промила.

Горната фактическа обстановка се обосновава от самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите му писмени доказателства - справка за нарушител (л.69), акт за смърт (л.178), удостоверение за наследници (л.182), свидетелство за съдимост (л.66), документи на МПС (л.183 и сл.), гласни доказателства и техните източници - показания на свидетелите Белберов л.72, л.76, л.87), Сеидов (л.71), Димитров (л.92),  протоколи за огледи (л.3, л.29, л.43), ВДС-ва (л.13, л.36, л.46), съдебно-медицински (л.122, л.130, л.138), химически (л.л.105, л.114) и автотехническа експертизи (л.158).

Настоящият въззивен състав в резултат на дължима собствена доказателствена преценка намира, че крайният извод, обективиран в мотивите на решаващия съд за подкрепеност на признанието на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК е правилен, почива на валидно събраните в досъдебното производство доказателства, както и на заключенията на назначените експертизи. Показанията на св.Белберов са източник на преки доказателства относно поведението на водача, разположението на пътуващите в автомобила, развитието на произшествието и последиците му. Гласното ДС в пълна степен кореспондира с показанията на св.Сеидов, подал сигнала до тел.112 и възприел състоянието на пострадалите, непосредствено след катастрофата. Към групата еднопосочни фактически източници се числят протоколите за оглед, ВДС-ва, които установяват еднозначно характеристиката на пътния участък, разположението на катастрофиралото МПС след удара и щетите по него, както и местоположението на трупа на пострадалата.

По делото са изготвени множество съдебни експертизи, които не пораждат съмнение за обоснованост и правилност поради съответствието им с доказателствената съвкупност и подробната верификация на научни методи за формиране на заключенията по поставените задачи. Част от експертизите изясняват травмената картина по пострадалите три лица в следната насока:

1.При аутопсията на Гюнел Юмерова (л.122) е констатирана тежка съчетана механично-инерционна травма с увреждания в следните анатомични области:

-травма на главата: вътремозъчни кръвоизливчета, порезна рана и охлузване на кожата в дясна челна област с подлежащо кръвонасядане на вътрешната страна на меката черепна обвивка, кръвонасядане на гръбната страна на лява теменна област, охлузвания във външната част на дясна орбита и буза;

-травма на гръдния кош: фрактури на ребра вляво –от 2-ро до 6-то с кръвонасядания около счупванията, контузия на белия дроб по предната и долната повърхност на левия дял, обловати и вертикални линеарни охлузвания по канта на долната половина на гръдния кош, поясна и тазова област по лявата страна;

-травма на корем: ампутация на слезката с размачкване и излив на 1400мл кръв в коремната кухина, повърхностни пукнатини по долната повърхност на черния дроб, кръвонасядания по мастната капсула на двата бъбрека, контузии в легенчево-пирамидните части на бъбреците, кръвонасядания с охлузвания по външната половина на дясна седалищна област;

-травма на крайниците: напречно счупване на долна трета на дясна раменна кост и насиняване на меките тъкани, охлузвания и кръвонасядания по горни и долни крайници;

-изразен оток на мозъка и белия дроб.

Становището на експертизата е за неизбежна и бързо настъпила смърт, причинена от действие на твърди тъпи, тъпоръбести и заеострени предмети, удар, противоудар и сътресение на тялото в купето на автомобила, при изпадането и приземяването на подлежащия терен.

2.При подсъдимия Х. (л.130) са налице следните увреждания:

-фрактура на 5-ти гръден прешлен, причинила трайно затруднение в движението на снагата за повече от месец;

-контузия на бял дроб, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота;

-сътресение на мозъка, кръвоизливи под конюнктивата на склерите на двете очи, кръвонасядания в дясна теменно-челна област, орбитите, предната повърхност на дясна ушна мида и лява страна на шията, охлузвания на гърба на дланта на дясната ръка, всички причинили разстройство на здравето, неопасно за живота.

В съответствие с травмите е механизмът на инкриминираното ПТП- в купето, при задействане на въздушните възглавници на колата.

3.За св.Мустафа Белберов СМЕ (л.138) установява :

-счупване на клюновидния израстък на дясна лопатка с нискостепенна луксация, довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник за повече от месец;

-контузия на бял дроб – разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-хематом на дясна орбита на склерата на дясно око, кръвонасядания във вътрешната половина на долния клепач на ляво око, по предната повърхност на дясна ушна мида, върху гърба на дланта на дясна ръка, охлузвания по задната повърхност на дясна ушна мида, във вътрешната половина на дясна колянна област и в горна половина на подбедрицата, под средата на лявата капачка, порезни ранички, охлузвания и драскотини по гърба на дланта на лява ръка, драскотини по предната повърхност на дясна ушна мида и пред външния ѝ слухов проход, причинили разстройство на здравето, неопасно за живота.

Травменият процес е идентичен с този при Х.Х..

Заключението на АТЕ (л.158) установява скоростта на движението на подсъдимия преди ПТП-то - 120.4 км/ч, предприетото аварийно спиране, посоката на напускане на пътното платно, причината за това – високата скорост, както и условието за безопасно преминаване през десния завой – със скорост не по-голяма от 100км/ч.

Две химически експертизи (л.л.105 и 114) доказват, че преди пътното произшествие подсъдимият и св.Белберов употребили алкохол.

Ценена по горния начин, доказателствената основа в съвкупност обосновава фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно аргументира съставомерността на деянието на подсъдимия.

При служебната проверка на обжалваната присъда, въззивният състав констатира неправилно приложение на материалния закон. Нормата на чл.343 от НК е с бланкетна диспозиция, отпраща за обективен елемент от престъплението към специални правила от ЗДвП, които е необходимо да са в причинно-следствена връзка със съставомерния резултат. В случая с прилагането на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.3 от ППЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона. Първите две норми (чл.5, ал.1, т. от ЗДвП и чл.3 от ППЗДвП) съдържат възможно най-общо изискване към участниците в движението, чието нарушаване не е годно да стане причина за ПТП, т.к. не съдържат конкретно правило за поведение (Р302-2013-3н.о., Р 639-2013-1н.о., Р 2-2021-1 н.о. и др.). Съобразно признатите от подсъдимия факти, инкриминираната деятелност е породена от управление на МПС с превишена скорост от 120.40 км/ч, при разрешена за конкретния пътен участък от 90 км/ч. Според заключението на АТЕ, критичната скорост за безопасно преминаване през десния завой е 100км/ч, т.е. до пътното произшествие не би се достигнал, ако деецът бе спазил задължението си по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не това по чл.20, ал.2, изр.1 и 2 от ЗДвП.

Законосъобразно е оправдаването на подсъдимия по чл.20, ал.1 от ЗДвП, т.к. в случая основната причина за трагичния инцидент, е превишената скорост на движение, а нормите на  чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП са в конкуренция помежду си.

В обобщение, бланкетната диспозиция на чл.343 следва да се запълни с нарушенията по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, които се явяват необходимото условие за престъпния резултат (относно едновременното прилагане Р 338-2013-2н.о., Р 392-2016-3н.о., Р 10-2018-1н.о. и др.). Констатираното нарушение на материалния закон е отстранимо с въззивното правомощие за изменение на присъдата с прилагане на закон за същото наказуемо престъпление.

Няма и не може да има съмнение в съставомерността на общественоопасната последица от деятелността, довела до смъртта на Гюнел Юмерова и средна телесна повреда на Мустафа Белберов. Становището на въззивния състав е, че смъртта на пострадалата е съпричинена с нейно лично нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП - извод, налагащ се от механизма и локацията на травмите по починалата (в коремната област и гръдния кош), изводими от заключението на СМЕ за удари в твърди тъпи и режещи предмети, включително за реализиран удар-противоудар и сътресение на тялото в купето на автомобила.

Верни са изводите на окръжния съд по субективната страна на деянието на подсъдимия, осъществено при небрежност, т.к. Х.Х.  не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди с оглед знанията и уменията си като водач на МПС и съобразно конкретните пътни особености.

Жалбата на повереника за несправедливост на присъдата е частично основателна.Правилно окръжният съд е приложил чл.54 от НК, но в резултат на неизчерпателна индивидуализационна дейност е наложил явно несправедливо наказание.

Известно от утвърдената съдебна практика е, че съществени за определяне отговорността на извършителя на транспортно престъпление са обстоятелствата относно тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата в причинна връзка със съставомерния резултат, както и формата на непредпазлива вина. По тези положения доказателствата по делото сочат, че на инкриминираната дата в условията на настъпил вечерен мрак, подс.Х. като сравнително неопитен водач –правоспособен от 08.08.2017 година (л.69) и след употреба на алкохол, макар и при несъставомерна концентрация, управлявал автомобил с превишение на разрешената скорост от около 20 км/ч– поведение, което следва да се оцени като проява на нехайство към пътната безопасност и към сигурността на намиращите се в автомобила Мустафа Белберов и Гюнел Юмерова. Подобно неглижиране на правилата по ЗДвП не е чуждо на дееца, напротив, след придобиване на правоспособност, същият шест пъти е наказван за пътни нарушения - относно ползването на обезопасителен колан, носенето на свидетелство за управление и контролен талон, режима на светлините и обезопасяването на автомобила. На пръв поглед тази административна деятелност подвежда преценката към невисока обществена опасност на подсъдимия като участник в движението, но при задълбочаване на анализа, привидността на подобно заключение се проявява в категорична степен. Въззивният състав припомня, че подсъдимият придобива правоспособност на 08.08.2017 година и само два месеца по-късно извършва първото си административно нарушение. По-нататък, въпреки реализираното административно наказване, Х. продължава през сравнително кратък период да осъществява нарушения на ЗДвП, което доказва, че реализираната спрямо него санкционна намеса, не е оказала необходимото поправително въздействие. Неправилно, по мнение на този състав, първоинстанционният съд е изключил наказването на подсъдимия за нарушение по чл.113 от ЗДвП, от кръга на обсъжданите данни по чл.54, ал.1 от НК. Вярно е, че се касае до неглижиране на правилата за движение на пешеходците, но те също са участници в движението и също имат принос в общата пътна безопасност. Свидетелството за съдимост на дееца (л.66) доказва ескалация в противоправното поведение чрез извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК на 02.02.2019 година, за което с вл.с. на 30.03.2019 година решение по НАХД №52/2019 година на РС-Исперих, Х. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Горната фактическа основа дава основание на въззивният състав  да констатира завишена степен на обществена опасност на подсъдимия като участник в движението.

С отношение към чл.54, ал.2 т НК са младата възраст на Х.Х., добрите характеристични данни, произтичащи от продължаващото образование във ВУЗ и трудовата интеграция, получените травми в резултат на ПТП-то, както и проявата на искрено разкаяние.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и съпричиняването на резултата от страна на пострадалата, поради нейното лично нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

При относителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, формата на вина и завишената степен на обществена опасност на деянието, предизвикана от механизма на ПТП-то, значимостта на нарушените правила за движение, настъпилите несъставомерни имуществени вреди по л.а.“Фолксваген Голф“  рег.№РР 8942 ВК (л.43 и л.183 ДП), както и несъставомерни телесни увреждания по св.Мустафа Белберов, наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира над минималния размер, в посока към средния размер на санкцията по чл.343, ал.3, б.б от НК, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода.

След приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия се налага наказание от три години лишаване от свобода.

Съпътстващото наказание е определено в размер на три години лишаване от правоуправление, което по мнение на настоящия състав се явява занижено с оглед извода за завишената обществена опасност на дееца като участник в движението. Въззивният съд няма процесуален механизъм за изправяне на несправедливостта на присъдата в тази част поради липсата на съответна жалба, която да преодолее забраната за влошаване положението на подсъдимия.

Завишаването на основното наказание налага нова преценка относно института на условното осъждане, която се извърши в съответствие с указанията в ТР 2-2016-ОСНК, Р 37-1983-ОСНК и Р 83-1983-ОСНК, изискващи съблюдаване на взаимната връзка между индивидуалната и генералната превенция. Няма спор, че при наказание от три години лишаване от свобода и чистото съдебно минало, за подс.Х. са налице общоважащите изисквания за прилагане на чл.66, ал.1 от НК. За да вземе решение за подобно прилагане,  въззивният състав следва да подложи на задълбочена преценка преди всичко въпросът дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективно изтърпяване на наказанието. С отношение към този въпрос са младата възраст на дееца, установената му социална адаптация, продължаващото образование във висше учебно заведение, наличните трудови навици, изразеното искрено разкаяние за случилото се. Именно в тези данни настоящият състав съзира достатъчно и убедителни доказателства за изградено чувство за вина, за наличие на самокритичност към противоправната деятелност, за достатъчен интелектуален капацитет у подсъдимия да преосмисли задълбочено поведението си и да преизгради моделът на това поведение в съзвучие със законите и обществените изисквания за уважение и сигурност. Разбира се, целият този процес следва да бъде поставен под много сериозно условие, като тази роля ще изпълни максималният изпитателен срок, наложен с проверяваната присъда. В течение на пет години поведението на подс.Х. ще бъде изправено пред перманентното изпитание за законосъобразност, като при всяко минимално нарушение в хипотезата на чл.68 от НК, ще се активира ефективното изтърпяване на наказанието от три години лишаване от свобода. В този размер, изпитателният срок ще осигури и достатъчно условия за преизграждане на отношението на дееца към правилата за безопасност по пътищата, който процес ще бъде подпомогнат и от съпътстващото наказание. Настоящият състав е убеден, че изолацията на подсъдимия в условията на затвор, не би допринесла за по-ефективно поправяне и превъзпитание, т.к. в чисто социален план той е интегриран и осъзнат, което прави откъсването от обществото неоправдано тежка репресия предвид целите на специалната превенция.

Приложението на чл.66, ал.1 от НК несе конфронтира и със степента на обществена опасност на деянието, която макар и завишена с оглед отчетените по-горе в решението обстоятелства, не се отличава съществено от други сходни пътни инциденти в резултат само на нарушение на правилата на скоростта.

С тежестта си наказанието от три години лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от пет години и три години лишаване от право за управление на МПС е в състояние да въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, мотивирайки ги да се въздържат от действия с потенциални престъпни последици.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.2 т.1, чл. 337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда №260001/15.10.2020 година, постановена по наказателно дело № 256/2020 на Разградски окръжен съд, като оправдава подсъдимия Х.Х. относно нарушенията по чл.5 ал.1, т.1, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.3 от ППЗДвП и увеличава наказанието лишаване от свобода на три години.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                                      Членове: 1.

 

 

                                                                                                       2.