Определение по дело №12/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 563
Дата: 7 октомври 2019 г.
Съдия: Лилия Маркова Руневска
Дело: 20191800900012
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  563

 

гр. София, 07.10.2019 г.

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. н. № 12 по описа за 2019 г. на СОС, намира следното:

            Производството е по чл. 692, ал. 4 ТЗ.

Синдикът на „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ********** е съставил на 22.07.2019 г.  списък на неприетите допълнително предявени и предявени в срока по чл. 55, § 6 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета вземания, съставен на основание чл. 688, ал. 1 вр. чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ. Списъкът е обявен в ТР на 26.07.2019 г. и в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили възражения от кредиторите „Д.О.л.“ ЕООД и „А.С.“ ООД. С определения от 05.08.2019 г. съдът е насрочил възраженията за разглеждане в о. с. з. на 19.09.2019 г. В проведеното на 19.09.2019 г. о. с. з. за разглеждане на възраженията производството по делото е прекратено /с влязло в сила към момента определение/ по отношение на възражението на кредитора „А.С.“ ООД поради оттегляне на същото. Съответно с настоящото определение съдът следва да се произнесе по възражението на кредитора „Д.О.л.“ ЕООД.  

Постъпило е становище от синдика по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което са изложени доводи за неоснователност на възражението.  

Длъжникът в о. с. з. се е присъединил към становището на синдика.  

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Възражението е допустимо – подадено е в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, а разгледано по същество е неоснователно. Съображенията на съда са следните:

С молба вх. № 5913/08.07.2019 г. „Д.О.л.“ ЕООД е предявил вземане в общ размер от 44619.83 евро, от които сумата от 4630.07 евро представлява задължения за лизингови вноски № 14, 15 и 16 и неустойка върху сумите по лизингови вноски № 13, 14 и 15, а  сумата от 39989.76 евро представлява неустойка за прекратен лизингов договор, ведно със законната лихва върху сумата от 44619.83 евро за периода от датата на възникване на вземането до окончателното плащане.

В съставения от синдика списък на неприетите допълнително предявени вземания под № 3 е включено вземане на кредитора в размер на 39989.76 евро, законна лихва върху сумата от 44619.83 евро, считано от датата на възникването на задълженията до 08.07.2019 г., и законна лихва върху сумата от 39989.76 евро, считано от 08.07.2019 г. до окончателното плащане /вземане в размер на 9055.62 лева, представляващо лизингови вноски № 15 и 16 и неустойка за забавеното им плащане, лизингова вноска № 14 и неустойка за забавено плащане на лизингова вноска № 13, законна лихва за забава, изчислена върху лизингови вноски № 14, 15 и 16 за периода от 08.07.2019 г. до окончателното им плащане/ е включено от синдика в списъка на приетите допълнително предявени и предявени в срока по чл. 55, § 6 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета вземания на кредиторите на „А.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, съставен от синдика на 22.07.2019 г. на основание чл. 688, ал. 1 вр. чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 164, ал. 5 ДОПК/.

Съдът намира за основателни изложените от синдика доводи.

Видно от представените с молбата за предявяване на вземане писмени доказателства, страните са уговорили, че при разваляне на договора поради неизпълнение на лизингополучателя, какъвто е настоящият случай /т. нар. от кредитора прекратяване има характер на разваляне на договора поради неизпълнение, но с оглед спецификата на насрещните престации - за продължително изпълнение на лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на лизингополучателя /за плащане на лизинговите вноски/ развалянето на договора има действие занапред/ лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка в размер, равен на оставащите до края на договора лизингови вноски, намалени по правилата на чл. 5.3 от Общата тарифа за таксите и комисионните, събирани от „Д.О.л.“ ЕООД, и увеличени с три лизингови вноски /или в случая – 32 лизингови вноски/.

Така уговорената неустоечна клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като, с оглед формулата за изчисляването й нарушава принципа за справедливост поради неравностойност на насрещните престации и създава условия за неоснователно обогатяване на „Д.О.л.“ ЕООД.

Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. А ако единствената цел, за която е уговорена неустойката, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, неустойката следва да се приеме за нищожна. Уговорка за неустойка при разваляне на договор за лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя в размер на всички неплатени по договора лизингови вноски до края на срока му излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава принципа за справедливост. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. В случая кредиторът при платени 13 лизингови вноски /от общо 40/ и предявени и приети от синдика още три лизингови вноски /№ 14, 15 и 16/  претендира неустойка в размер на 32 лизингови вноски. Очевидно е, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

По отношение на законната лихва върху неустойката и върху сумата от 4630.07 евро съдът също намира за основателни изложените от синдика доводи. Акцесорният характер на вземането за лихва спрямо вземането за неустойка при извод за недължимост на неустойката налага извод за недължимост и на лихвата, а липсата на индивидуализация на вземането за законна лихва върху сумата от 4630.07 евро може да доведе до недопустима кумулация на неустойка за забавено изпълнение и мораторна лихва.  

Воден от горното, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора „Д.О.л.“ ЕООД с ЕИК ********** срещу списъка на неприетите допълнително предявени и предявени в срока по чл. 55, § 6 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета вземания, съставен от синдика на 22.07.2019 г. на основание чл. 688, ал. 1 вр. чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ, досежно включено под № 3 в този списък негово вземане в размер на 39989.76 евро, представляващо неустойка за прекратен договор за лизинг, законна лихва върху сумата от 44619.83 евро, считано от датата на възникване на задължението до 08.07.2019 г., и законна лихва върху сумата от 39989,76 евро, считано от 08.07.2019 г. до окончателното й плащане

Определението да се обяви в търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: