Определение по дело №2514/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е насрочено в открито съдебно заседание на 26.03.2024г – 09:00ч, за която дата и час страните са редовно уведомени.

В проведеното на 30.01.2024г открито съдебно заседание като доказателство по делото е прието и приложено заключение с.д. №167/05.01.2024г по допуснатата по делото СТЕ, изготвена от вещото лице арх.В. С.. В същото съдебно засъдение жалб.Р. Й. чрез пълномощника си адв.Л. Ш. от АК – Варна е оспорила заключението; в тази връзка й е дадена възможност да представи формулирани в писмен вид въпроси към повторната СТЕ. С молба с.д. №1921/08.02.2024г адв.Ш. е формулирана множество въпроси към евентуалната повторна СТЕ – както такива по допустимостта, така и такива по основателността на жалбата й по същество.

Ответната и заинтересованата страна в производството са изразили становища по това искане, както следва: с молба с.д. №2747/26.02.2024г от директор на Дирекция „ПНО“ в О. А. И. Д., и с молба с.д. №3228/06.03.2024г от адв.М. Ц. – пълномощник на заинтересованат страна „Хотелско мениджърска компания“ ЕООД.

Ответният административен орган счита, че всички въпроси, формулирани от адв.Ш., са неотносими към настоящото производство, като излага подробни и конкретни съображения в подкрепа на становището си. Конкретно твърди, че в действащото законодателство не се съдържа легална дефиниция на понатието „масов достъп на хора“, на което се позовава жалбоподателката, за да твърди незаконосъобразност на оспорения ИАА. Адв.Цветкова изразява идентично становище, като в допълнение счита, че за отговор на част от въпросите не са необходими специални знания.

След като обсъди становищата на страните, съдът намира за установено следното:

С оглед предмета на настоящото производство – оспорване на заповед за одобряване на ПУП- ПРЗ, съдът служебно е допуснал СТЕ с оглед преценка за допустимост на жалбата на Р. Й.. От заключението на вещото лице и показанията му в открито съдебно заседание се установява, че спрямо собствения на жалб.Й. ПИ с [идентификатор] е налице основанието на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ, а именно – промяна на предназначението на имот УПИ ІХ-5 – предмет на разработката, съседен на този на жалбоподателката, в частта относно новопроектирания УПИ ХІІІ-5 – за озеленяване. В тази част заключението не е оспорено, то е прието като доказателство по делото, и въз основа на същото съдът прави извод за допустимост на жалбата на Р. Й.. В този смисъл поставяне на същите въпроси към повторната експертиза е безпредметно. Към тази категория спадат въпросите „Предвиждането по процесната Заповед за съседния на имота на жалбоподателката УПИ ХІІІ-5 – за озеленяване представлява ли имот с променено предназначение по см.§5 т.4 от ДР на ЗУТ, същото и по отношение на имот, предвиден за [улица] метра“.

Въпросите към второто вещо лице в настоящата фаза на производството следва да бъдат фокусирани върху основателността на жалбата с оглед изследване на материалноправната законосъобразност на оспорения акт по см.чл.146 т.4 от АПК. В този аспект съдът намира, че към експерта следва да бъдат поставени въпроси относно спазването на специалните изисквания на ЗУТ при образуването на всички новопроектираните имоти (за жилищни нужди, за улична мрежа, за техническа инфраструктура и за озеленяване).

Въпросите относно местонахождението на имот ІХ-5 в защитена зона са коментирани в представеното по делото Решение №ВА-68/ПР/2023г на директора на РИОСВ- Варна да не се извършва ОВОС за ИП, касаещо „Изграждане на еднофамилни жилищни сгради“ в ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място] с цел делба на имота на 28 бр. УПИ и установяване на режим на задстрояване за зона „Жм“; освен това те са извън компетентността на вещо лице – архитект.

По идентични съображения не следва да бъдат включвани в задачата на вещото лице и въпросите относно предполагаемите нива на шум в околната среда – те също са коментирани в горецитираното решение, и то както по време на строителството, така и при използване на проектираните сгради по предназначанието им като жилищни такива. Нещо повече – цитираният от адв.Ш. чл.27 ал.2 т.4 от Наредба №7 от 22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони касае устройство на територии за рекреационни дейности, а устройствената зона по оспорената заповед е „Жм“ – както по действащия план от 2008г, така и съобразно оспореното понастоящем негово изменение от 2023г.

Въпросът относно евентуално предвидени за изграждане паркови съоръжения в имот ХІІІ-5 е неотносим към настоящото производство, защото не е предмет на оспорената заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ, а на последващ инвестиционен проект.

Такива са и въпросите, свързани с понятието „масов достъп на хора“ – от една страна в действащото законодателство липсва негова легална дефиниция. От друга страна в нормативните актове, където се съдържа – напр.чл.39 ал.2 от ЗУТ и цитирания от адв.Ш. чл.416 от отменената Наредба №2/05.05.1987г за противопожарните строително-технически норми, това понятие касае масов достъп на хора до сгради или до части от тях при промяна на предназначението им от жилищно в друго (в ЗУТ), респективно – в кина, кинотеатри, театри, концертни, изложбени и спортни зали, зали за игри, търговски, здравни и други сгради, в които в едно помещение се събират повече от 50 човека (отменената Наредба). Оспорената заповед не попада в никоя от тези две хипотези, нито в други, които да предполагат масов достъп на хора – повече от 50 човека в едно помещение, поради което съдът намира за неотносими към спора по делото въпросите, свързани с твърдения масов достъп на хора.

Останалата част от въпросите са допустими и относими и следва да бъдат включени в задачата на вещото лице по основателността на жалбата на Р. Й..

С оглед факта, че откритото съдебно заседание по делото е насрочено за 26.03.2024г, и времето дотогава е технологично недостатъчно за съобщаване на настоящото произнасяне на страните, за представяне на доказателства за внесен депозит за вещото лице, за изготвяне на заключението и за представянето му по делото в срока по чл.199 от ГПК, откритото съдебно заседание следва да бъде пренасрочено за друга дата и час, за която страните да бъдат надлежно уведомени.

Предвид изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза с вещо лице - архитект, което след проучване на доказателствата по делото и другаде, където е необходимо, да даде заключение по следните въпроси: 1). Налице ли са били основанията по чл.134 ал.1 т.1 и ал.2 т.6 от ЗУТ, цитирани в оспорената заповед, за допускане на процесното изменение на ПУП-ПРЗ?; 2). Представлява ли УПИ ІХ-5 – предмет на оспорената ИАА, територия по см§5 т.4 или т.5 от ДР на ЗУТ?; 3). Отговарят ли новопроектираните имоти на изискванията за лице и площ по чл.19 ал.1 т.4 или т.5 от ЗУТ?; 4). Предвидените показателни за застрояване на всички имоти съответстват ли на устройствената зона „Жм“?; 5). Спазени ли са показателите за допустимо натоварване на териториите, предназначени за застрояване, и плътността на застрояване по см.§5 т.9 и т.17 от ДР на ЗУТ?; 6). От кой клас е новопроектираната улично-алейна мрежа с о.т. 206 до о.т.216 и отговаря ли тя на изискванията на чл.79 – чл. 81 от ЗУТ?; 7). Съществуват ли и спазени ли са приложимите показатели относно новопроектирания имот ХІІІ-5 за озеленяване относно лице, площ и минимални размери?; 8). Съответства ли този УПИ на необходимата площ за озеленяване в проценти, изискуеми при УПИ, предвидени за жилищно застраяване?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500лв., вносими от жалбоподателката в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Вещото лице ще бъде определено допълнително в закрито съдебно заседание, след представяне на доказателства за внесен депозит по сметка „Вещи лица“ на Административен съд - Варна.

ПРЕНАСРОЧВА откритото съдебно заседание на 23.04.2024г – 09:30ч, за която дата и час да се уведомят страните.

Определението е окончателно.

Преписи от определението да се връчат на страните.