Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
10,02,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 2143/19 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на Т.Х.А.
ЕГН/********** с адрес *** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 003865/ 20,02,19г.
на началник РУ Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал.1
от ЗБЛД и на основание чл. 81,ал.2,т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50
лв.
С жалбата се претендира
процесуалноправна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното
НП и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата и искането в нея за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателката Т.А. страда от „лека умствена
изостаналост с намален контрол на подтиците и влеченията“, което й състояние на задържано или непълно развитие на
интелекта, се характеризира с нарушение на уменията, възникващи в процеса на
развитие и даващи своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност,
т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социални умения.
Тя от няколко години се занимава
с проституция. Предлага секс-услуги на главен път І-8 Пазарджик-Пловдив, като
стои демонстративно и предизвикателно встрани на пътя, за да привлече
вниманието към себе си на пътуващите в преминаващите автомобили. Позната е от
години и на служителите на ОД МВР Пазарджик, които редовно извършват обход по
този път ( трикратно в деня ) в участъка от него, попадащ в административна
област Пазарджик. Често била предупреждавана (докладна записка на инсп. Г.и У.
) да престане с тази се дейност , тъй
като съставлява престъпление по чл. 329, ал.1 от НК и за да не създава опасност
за движението по пътя.
На 21,12,18г. при движение с
патрулен автомобил по пътя Пазарджик - Пловдив пол. служител св. М. У.
забелязал жалбоподателката да навлиза на пътното платно и като приел, че това
съставлява опасност за движението, решил да я предупреди. Спрял в близост до
КПП до бензиностанция Лукойл и предприел проверка на жалбоподателката, която при
поискване представила документ за самоличност - лична карта. Св. У. приел, че тя е повредена и поради това съставил против жалбоподателката
процесния АУАН по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис
срещу подпис.
Въз основа на него е издадено и обжалваното
НП.
В хода на цялостния контрол за
законосъобразност се установи съществено процесуално нарушение, което е
рефлектирало върху правото на защита. Описанието на нарушението, и в акта и в
НП, е идентично. И в двата административни акта липсва описание в какво точно се изравя повредата на личната карта - не се сочи счупена ли е, надраскана ли е, с
влошено или наранено покритие ли е, има механични или други въздействия.
Липсата на вида повреда прави напълно невъзможна проверката дали правилно
контролният и наказващият орган са приели, че действително е налице повреждане
на документа . Всъщност дори в съдебно заседание актосъставителят, който е
възприел лично документа и е направил
извод, че е повреден не успя да си спомни в какво точно се е състояла повредата
му и така остави напълно недоказано административно-наказателното обвинение.
Горното обуславя процесуално-правната и
материално-правна незаконосъобразност на акта и НП , респ. решението за отмяна
на последното.
То се претендира на друго
основание, което следва да се обсъди, за да получи това възражение
задължителния си пред въвзивната инстанция отговор. Пред тази инстанция, в съдебния
процес жалбоподателката се защитава от процесуален представител - адвокат.
Защитната теза се основава главно върху информацията от СППЕ, депозирана по
делото. На първо място тук следва
уточнението, че по жалби на същата жалбоподателка против НП на началника на РУ
са образувани 41 административно-наказателни дела. Затова и информацията за
психо-интелектуалния статус на жалбоподателката се събра от заключението по
изготвена по дело против нея от общ характер (за престъпление по чл. 329, ал.1
от НК) психиатрична експертиза. При големия брой дела, евентуалното експертното
изследване по всяко би създало сериозни затруднения на страната, в тежест на
която биха се присъдили разноските за такова изследване. От друга страна,
основание изготвеното по делото от общ характер заключение да се приеме като писмено доказателство бе липсата на
необходимост за всеки отделен случая да се проверява вменяемостта на лицето и
възможността му да участва по конкретно дело. Съдебната практика е категорична,
че експертно заключение, изготвено за нуждите на едно производство, може да се ползва като писмено доказателство
по друго дело от гледна точка на фактите относно лицето - диагноза и
определящия я здравен статус. Такава процесуална възможност и в случая има,
доколкото с него няма да се поверяват въпросите по чл. 144, ал.1 т.4 от НПК за
това конкретното дело, тъй като данните в документа и не сочат такава
необходимост ( с оглед заболяването) . Следва да се има предвид, че
информацията за заключението е базирана на експертно телково решение - на л. 29, с което е поставена възприетата
и в заключението диагноза . Последното за нуждите на настоящото производство може
и ще се ползва като информация от специалист досежно обстоятелствата какво
заболяване има жалбоподателката и ограничава ли я то принципно в едно
административно-наказателно производство. В случая не се наложи експертно
изследване за всяко отделно производство и доколкото от медицинския документ на л. 34 и сл. на специалист -психиатър става ясно, че у
жалбоподателката е налице умствено дефицитно страдание, което не е болест, а е
умствена недоразвитост и е факт или по рождение или от първите години след
раждането. Тоест още то първите си години жалбоподателката живее и до този
момент с това страдание и това й състояние не се развива и променя, за да бъде
проверявано непрестанно и за всеки
конкретен случай. Съобщена от психиатъра
е именно такава поставена диагноза „лека степен на умствена изостаналост с
намален контрол на влеченията и подтиците“ ( л.38), заради която диагноза е и
пенсионер по болест ( виж и решение на ТЕЛК) .
В документа е направена оценка на
интелектуалния квотиент на
жалбоподателката и резултатът е 60
единици , който отговаря на дете във възрастов диапазон 9-12 години, но не
обуславя невменяемост или недееспособност ( за каквато оценка следва квотиентът
следва да е под 50 единици). Тази оценка
за жалбоподателата не подлежи на промяна, тъй като и състоянието й не е
динамично. Тя, както се посочи, е придобила умственото си дефицитно страдание
по рождение или първите години от воя живот и установения дефицит не може да се
компенсира. Защото ( виж на л. 38, гърба) -
лицата с такава диагноза могат да се справят с елементарни трудови
навици и семейни задължения, както и дори да се справят леки казуси и в леки
ситуации. Поради това и както е посочил психиатърът - леката умствена
изостаналост не изключва вменяемост за леки казуси ( конкретната преценка е
била дори за престъпление от общ характер - придобиване на доходи по неморален
начин). Според психиатъра, умствената
изостаналост на жалбоподателката
позволява дори да участва и да дава достоверни обяснения във и по
воденото против нея производство от общ характер, като за последното е
препоръчано участие на защитник. Такъв в настоящия процес участва в неговата
съдебна фаза, което е напълно в съответствие с нормата на чл. 84 от ЗАНН, тъй
като тя препраща към норми на НПК за
производството пред съда по
разглеждане на жалби против НП).
Горното обсъждане бе основание да
се счита, че състоянието на жалбоподателката не обосновава заявените с жалбата
претенции, че тя не може да бъде субект на задължението по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД
и субект на административно-наказателна отговорност за такова нарушение.
В процесния случай тя няма да
понесе отговорността, реализирана с обжалваното НП, доколкото при издаването му
е допуснато съществено процесуално нарушение и паралелно с това вмененото с
акта е недоказано.
На чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143
от АПК, предвид изхода на делото и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(л.19) , ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя сторените от него съдебни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 003865/ 20,02,2019Г. на началник РУ Пазарджик, с което на Т.Х.А.
ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** на основание чл. 81,ал.2,т.2 от ЗБЛД е наложена
глоба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОД
МВР-Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН ********** *** разноски в размер на 300
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: