Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 13.01.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският
районен съд, наказателен състав
На
седми януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД
№ 563 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е от
административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Р.Д.Н., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № *** год. на Началника на РУ- Царево, с което на Р.Д.Н., ЕГН **********,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление.
Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане
на административно наказателното производство, в хода на което е издадено
обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с
материалния закон. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението
за което е санкциониран. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, не изпраща
представител.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се
актосъставителят.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2019 год. актосъставителя- служител в РПУ- Царево,
бил наряд, като изпълнявали контрол на автомобилния транспорт, в района на РПУ-
Царево. Около 15,50 часа на същата дата, полицейският служител направил опит да
спре за проверка автомобил БМВ, който се движил по посока от гр. Царево, обл.
Бургаска към гр. Приморско. Водача на автомобила не се подчинил на подадения
сигнал, като не преустановил движението си незабавно, а продължил движението си.
Служителя подал и сигнал на служители от РУП- Приморско и РУП- Созопол. Автомобила
не спрял и на служителите на РУП- Приморско, като бил установен и спрян за
проверка от служители на РУП- Созопол. При проверката на автомобила се установило,
че същия се управлява от жалбоподателя. След като приел, че са налице извършени
нарушения, актосъставителя, съставил акт за
установяване на административно нарушение № *** год. в който било описано
извършеното нарушение ясно, точно и подробно. АУАН бил връчен на жалбоподателя
лично. Наказващият орган- Началника на РУ- Приморско, въз основа на съставения
АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното
нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и санкционирано по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителя, които показания съда кредитира изцяло. Същите
са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото
писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е
налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Настоящото
производство е от административно- наказателен характер, като същественото при
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено
ли е виновно от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН
относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В
конкретния казус, съда констатира следното:
В настоящият
случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ, гр.
Царево, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ, гр. Царево,
т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя,
в жалбата си оспорва фактическите констатации по акта, оспорва, че умишлено не
е спрял за проверка.
Навадените
твърдения съда намира за несъстоятелни. От събраните по делото доказателства се
установи, че на водача е било сигнализирано на обозначено КПП, със стоп палка,
от полицейски служител с униформа и опознавателни знаци. В тази връзка, съда
намира за безспорно установено извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя.
Във
връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит на събраните по
делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът
за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на
ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно
съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до
доказване на противното. По делото не са установени различни факти и
обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи
констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно
установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него.
По
тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при
издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми.
Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на
съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
В
случая, деянието е на просто извършване и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима.
Мотивиран
от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***
год. на Началника на РУ- Царево, с
което на Р.Д.Н., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200,00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец, за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението
за неговото постановяване.
СЪДИЯ
: