№ 200
гр. Ловеч, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500277 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба № 260625/10.05.2022 г. от ДФ
„Земеделие“ - С., чрез пълномощника юрисконсулт Л. Х., против решение №
260009/21.04.2022 г. по гр.д. № 2121/2020 год. на Районен съд - Ловеч, с което
е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ДЪРЖАВЕН
ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление :
гр.С., бул.”Ц.Б. III” № 136, с адрес за призоваване : гр.П., ул.“В.Л.“№1 срещу
ответника Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Ловеч, ул.“Ц.“ № 47,
иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от
ГПК за признаване на установено, че ДФ
„Земеделие" има изискуемо вземане срещу Д. Н. В. за сумата в размер на 20
954,27 лв. – главница, лихва за забава в размер на 2 327,69 лв. за периода от
29.05.2015 год. до 07.11.2019 год., лихва за забава в размер на 249,64 лв. за
периода от 17.12.2015 год. до 07.11.2019 год., лихва за забава в размер на 2
1
159,71 лв. за периода от 15.05.2016 год. до 07.11.2019 год., лихва за забава в
размер на 305,45 лв. за периода от 20.12.2016 год. до 07.11.2019 год., лихва за
забава в размер на 62,94 лв. за периода от 07.02.2017 год. до 07.11.2019
год., лихва за забава в размер на 1981,37 лв. за периода от 27.03.2017 год. до
07.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 08.11.2019 год. до изплащане на
вземането, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 1137/11.11.2019 год. по ч.гр.дело №
2183/2019 год. по описа на РС-Ловеч.
Със същото решение е отхвърлена като неоснователна претенцията на
ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ” срещу ответника Д. Н. В. за заплащане на всички
разноски в исковото и заповедното производство съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК и оставено без уважение направеното
при условията на евентуалност възражение на пълномощника на ищеца
юрисконсулт Л. Х. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
С атакуваното решение ищецът ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ е осъден на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника Д. Н. В. сумата в размер
общо на 2 165.00 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното
решение на ЛРС е постановено в противоречие с материалния закон и
неправилно тълкуване на разпоредбите на сключения между страните
договор. Твърди, че от анализа на събраните по делото доказателства следва
извод, че земеделският стопанин не е изпълнил задължението си да прилага
мерките, за които е получена помощта за 5 години, считано от датата на
първото кандидатстване по съответната мярка. Счита, че при констатираното
неизпълнение на мерките и схемата в срока по т.3.5 от договора, ответникът
следва да възстанови получените средства, ведно със законната лихва от
датата на получаването им за съответната година. Изтъква подробни доводи в
тази насока, като цитира и съдебна практика. Моли съда да отмени решението
на ЛРС като неправилно и постанови ново по същество, с което осъди Д. Н.
В. да заплати на ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ” исковите суми, като му присъди и
направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от Д. Н. В., чрез адв. С. Л.. В него изразява становище, че постановеното от
ЛРС решение е валидно, допустимо, правилно, обосновано и моли същото да
бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски за
въззивната инстанция. Излага подробни съображения, като анализира
2
договорните отношения между страните и твърди, че мярката е била спазвана
в целия договорен период, вкл. в един и същ обект, в който продължава да
отглежда без прекъсване бройлери съгласно поетите задължения и
установени правила. Счита, че цитираната във въззивната жалба съдебна
практика не касае идентичен случай.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от гл. юрисконсулт
Л. Х., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея
основания и моли за присъждане на направените по делото разноски в
настоящето производство съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание. Чрез
упълномощения адв.С. Л. моли съда да остави без уважение въззивната жалба
и потвърди първоинстанционното решение като валидно, правилно и
допустимо. Поддържа представения отговор, в който са изложени подробни
съображения и прави искане за присъждане на разноски във въззивното
производство съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Решението на РС Ловеч е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 2121/2020 г. на РС Ловеч е образувано по
постъпила искова молба от ДФ „Земеделие“ – С. срещу Д. Н. В. с правно
основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 ГПК. В нея ищецът излага, че Д.
Н. В. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 583403 в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Твърди, че
нa 20.04.2015 год. последният е подал Заявление за "Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" №
11/583403/00**** по мярка Б) Гарантиране на оптимално хранене на птиците,
чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с
растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини за 10 000
бр. бройлери. Със заявлението ответникът е декларирал, че е запознат с
условията и реда, посочени в Указанията за прилагане на схемата за държавна
помощ, приети с Протокол № 77/23.03.2015 год. на УС на ДФ „Земеделие",
като е подписал и обща декларация, че е уведомен за характера на помощта,
която ще получи представляваното от него предприятие, като се задължава да
изпълнява доброволно поетите ангажименти за период от 5 години, считано
от датата на първото кандидатстване по съответната мярка.
Излага, че след одобряване на заявлението за подпомагане на ответника,
на 27.05.2015 г. между ДФ „Земеделие" и Д. Н. В. е сключен Договор №
11/583403/00**** за предоставяне на Държавна помощ "Помощ за
3
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците" през 2015 год. Изтъква, че съгласно т.3.5 от договора и т.10.3 от
Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ, земеделският
стопанин се е задължил да прилага мерките, за които е получена помощта, за
период от най-малко 5 години, считано от датата на първото кандидатстване
по съответната мярка и да представя в срок специфичните документи,
удостоверяващи прилагането и изпълнението на мерките за хуманно
отношение към птиците. Твърди, че размерът на държавната помощ по мярка
Б от договора за 2015 г. е 5 239.58 лв. и същата е изплатена на 29.05.2015 год.
Позовава се на т.8.2. от Указания за схема на държавна помощ "Помощ
за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците", приети с Решение на УС на ДФ "Земеделие" с Протокол № 77 от
23.03.2015 г., утвърдени от Министъра на земеделието и храните, съгласно
която ДФ "Земеделие" сключва договор с бенефициента за предоставяне на
помощта, като за всяко следващо кандидатстване се сключва анекс. Според
т.8.7. за всяко следващо кандидатстване бенефициентът подава ново
заявление и прилага съотносимите документи, като земеделските стопани -
птицевъди се ангажират да прилагат мерките, за които е получена помощта за
период от най-малко 5 години, считано от датата на първото кандидатстване.
Изтъква, че изпълнението на ангажимента от земеделския стопанин не е
обвързано с финансово подпомагане от ДФ „Земеделие" през целия 5
годишен период.
Твърди, че съгласно подписания Анекс № 1 от 15.12.2015 год. за
предоставяне плащане за II транш за 2015 год. е направено изменение в
размера на държавната помощ по Мярка Б, като е увеличен със сумата в
размер на 641,45 лв. и същата е изплатена на 17.12.2015 год.
Ищецът излага, че на 21.03.2016 год. Д. Н. В. е подал Заявление за
"Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците" №11/583403/0065490 съгласно Указания за схема на
държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти
за хуманно отношение към птиците", приети с Решение на УС на ДФ
"Земеделие" с Протокол № 94 от 25.02.2016 год., утвърдени от Министъра на
земеделието и храните по мярка Б) Гарантиране на оптимално хранене на
птиците, чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно
брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини
за 12 000 бр. бройлери. Впоследствие между страните са подписани Анекс №
2 от 09.05.2016 год. и Анекс № 3 от 09.12.2016 год. относно размера на
държавната помощ по мярка Б, както и споразумение за прихващане от
09.05.2016 год., с което е прихваната сумата от 128.14 лв. (главница и лихва).
Ищецът твърди, че на 13.05.2016 год. на ответника е преведена сумата от
6 205.08 лв., на 20.12.2016 г. - 1 059.35 лв. С Анекс №4 от 27.01.2017 год. за
предоставяне плащане за III транш за 2016 год. е отново е направено
изменение в т.1.1., буква Б от договора, като размерът на държавната помощ
по Мярка Б се увеличава със сумата в размер на 228.64 лв. и същата е
4
изплатена на 07.02.2017 год.
Ищецът излага, че на 08.02.2017 год. Д. Н. В. е подал Заявление за
"Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците" №11/583403/0100910 съгласно Указания за схема на
държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти
за хуманно отношение към птиците", приети с Решение на УС на
ДФ"Земеделие" с Протокол № 94 от 11.01.2017 год., утвърдени от Министъра
на земеделието и храните по мярка Б) Гарантиране на оптимално хранене на
птиците, чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно
брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини
за 12 000 бр. бройлери. Твърди, че на 27.03.2017 год. на ответника е изплатена
сумата в размер на 7 589.17 лв. след подписването на Анекс № 5 от 21.03.2017
год. относно размера на държавната помощ и Споразумение за прихващане от
21.03.2017 год.
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2018 год. Д. Н. В. отново е
подал Заявление за "Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците" №11/583403/0140848
съгласно Указания за схема на държавна помощ "Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", приети
с Решение на УС на ДФ "Земеделие" с Протокол № 122 от 16.01.2018 год.,
утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите по мярка А)
Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг и
мярка Г) Намаляване на емисиите на амоняк с 30% (гарантиране на
концентрация на NH3 до 14 ррm), чрез добавяне в постелята на силикатни
минерали (перлит, алуминосиликати – каолин, бентонит, зеолит и др.) за
20 000 бр. бройлери. Приложил и Обща декларация, като в т.9 от нея
бенефициерът е декларирал, че за предходните две финансови години, 50% от
приходите му на представляваното от него предприятие са от реализирани
продажби от птицевъдство, отговарящи на Класификацията на
икономическите дейности (КИД). Към заявлението ответникът представил
ГДД по чл.50 от ЗДВДФЛ за 2015 и 2016 финансови години, а не за 2016 г. и
2017 г. финансови години.
Ищецът твърди, че със Заявление вх. № 02-110-6500/1915 от 05.11.2018
год. Д. Н. В. оттеглил Заявлението от 19.03.2018 год., тъй като е прекратил
регистрацията си като земеделски производител от 01.08.2018 год. При
извършена справка в „Регистър животни и пчелини" е установено, че ЖО
№5550-0238 е собственост на „Премиум Чикън България"ЕООД от 03.08.2018
год. Счита, че с непредставяне на доказателства, че за предходните две
финансови години 50% от приходите му на представляваното от него
предприятие са от реализирани продажби от птицевъдство, прекратяването на
регистрацията като земеделски стопанин и последващото оттегляне на
заявлението за 2018 год., ответникът е нарушил изпълнението на
задължението си по т.3.5. от договора. Ищецът се позовава на т.4.5. от
5
договора, съгласно която при констатиране на неизпълнение на мерките по
схемата в срока по т.3.5. от договора, независимо от неговия характер и
времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява
получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на
получаването им за съответната година.
Ищецът твърди, че с Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 01-
110-6500/23 от 11.09.2019 год., получена на 19.09.2019 год., ответникът е
поканен в срок от 14 дни от получаването да възстанови получените средства,
ведно със законната лихва към датата на издължаването.
Излага, че на 08.11.2019 год. в Районен съд - гр.Ловеч е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против Д.
Н. В., като по така подаденото заявление е образувано ЧГД № 2183/2019 год.
по описа на съда и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1137/11.11.2019 год. и издаден изпълнителен лист в полза на ДФЗ за сумата в
размер на 20 954.27 лв. - главница /получените средства по мярката/, ведно с
лихва за забава от датата на получаването им, законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.11.2019
год. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 560.82 лв. -
държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
След направено възражение от ответника по реда на чл.414 от ГПК и
във връзка с Разпореждане №260752 от 10.11.2020 год., за ДФ „Земеделие" е
налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че Държавен фонд „Земеделие" има изискуемо вземане срещу Д.
Н. В. за сумата в размер на 20 954.27 лв. - главница; лихва за забава в размер
на 2 327.69 лв. за периода от 29.05.2015 год. до 07.11.2019 год.; лихва за
забава в размер на 249.64 лв. за периода от 17.12.2015 год. до 07.11.2019
год.; лихва за забава в размер на 2 159.71 лв. за периода от 15.05.2016 год. до
07.11.2019 год.; лихва за забава в размер на 305.45 лв. за периода от
20.12.2016 год. до 07.11.2019 год.; лихва за забава в размер на 62.94 лв. за
периода от 07.02.2017 год. до 07.11.2019 год.; лихва за забава в размер
на 1981.37 лв. за периода от 27.03.2017 год. до 07.11.2019 год.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 08.11.2019 год. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 560.82 лв. - държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез процесуалния му представител адв.С.Л., в който изразява
становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че е
сключил Договор №11/583403/00****/27.05.2015 год. за предоставяне на
държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти
за хуманно отношение към птиците”, който има характер на рамков такъв и
по него са уговорени само най-общите условия, права и задължения на
6
страните. Твърди, че ежегодно е подписвал Анекс към този договор, в който
са уговаряни конкретните параметри на правата и задълженията на страните
за всяка година и ежегодно от 2015 год. до 2018 год. е подавал заявление за
предоставяне на държавна помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците по мярка „Б” „Гарантиране
на оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от
бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и
незаменими аминокиселини”. Счита, че няма неизпълнение на договора от
негова страна и затова е получена дължимата договорена държавна помощ.
Твърди, че продължава да спазва мярката „Гарантиране на оптимално хранене
на птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно
брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини”,
тъй като в животновъдния обект, който притежава в с.Дойренци, се отглеждат
птици при спазване на тези правила. Излага, че всеки Анекс представлява
самостоятелен договор, по който единствено може да се търси отговорност за
неизпълнение. Позовава се на т.4.5. от договора, съгласно която при
констатирано неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.5.,
независимо от неговия характер и времетраене на извършването му,
земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно
със законната лихва от датата на получаването им, за съответната година. На
следващо място изтъква, че ДФЗ не е развалил договор
№11/583402/00****/27.05.2015 год., поради което не може да се иска връщане
на даденото поради отпаднало основание по реда на чл.55, ал.1, пр.последно
от ЗЗД и няма уговорена неустойка, която ищецът да претендира. Излага
подробно съображения относно изпълнение на сключения договор от негова
страна, като цитира представените по делото контролни листи от
извършените проверки. Изтъква, че в указанията за 2018 г. не съществува
мярка „Гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез заместване на
животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови
заместители и незаменими аминокиселини”, която да бъде финансирана, не е
получавал никакви суми от ищеца, поради което няма задължения към ДФЗ.
Твърди, че и към днешна дата продължава да изпълнява поетия от него
ангажимент за хранене на птиците. Моли съда да постанови решение, с което
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, както и да му
присъди направените по делото разноски.
От събраните доказателства по гр.д. № 2121/2020 г. по описа на РС –
Ловеч и доводите на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 20.04.2015 год. ответникът Д. В. е подал заявление до ДФ
“Земеделие“ за "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците" №11/583403/00**** по мярка
Б) Гарантиране на оптимално хранене на птиците, чрез заместване на
животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови
заместители и незаменими аминокиселини за 10 000 бр. бройлери. Към
7
заявлението са приложени изискващите се общи документи, а именно:
регистрационна карта, удостоверяваща актуална регистрация за земеделския
производител по Наредба № 3/1999 г. от ОД „Земеделие“ - гр.Ловеч;
извлечение от Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/
за регистрацията му като физическо лице с Уникален регистрационен номер
/УРН/ 583403; удостоверение за регистрация на животновъден обект по
чл.137 от ЗВМД № 279/12.08.2014 год., който е вписан в регистъра на
животновъдните обекти на ОДБХ-гр.Ловеч с ветеринарен регистрационен
№55500238; справка за броя птици за подпомагане по държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците" през съответната година; контролен лист от
извършена проверка от БАБХ от 2015 г., който показва изпълнение на
задължителните стандарти за хуманно отношение към птиците, както и
специфични документи – декларация от фуражния завод, че доставения от
него фураж не съдържа животински протеини /за мярка Б/.
В подаденото заявление ответникът е подписал обща декларация по т.2
и т.3, че е запознат с условията и реда, посочени в Указанията за прилагане на
схемата за държавна помощ, приети с Протокол № 77/23.03.2015 год. на УС
на ДФ „Земеделие" и е уведомен за характера на помощта, която ще получи
представляваното от него предприятие, като се задължава да изпълнява
доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците за
период от 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по
съответната мярка.
На 27.05.2015 г. между ДФ “Земеделие“ и Д. Н. В. като земеделски
стопанин, е сключен Договор № 11/583403/ 00**** за предоставяне на
Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти
за хуманно отношение към птиците“. Съгласно т.1.1. от договора,
ДФ“Земеделие“ предоставя Държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ през
2015 год. на земеделския стопанин, регистриран по реда на Наредба №3 от
1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, за
изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години.
Уговорено е, че помощта покрива разходи по дейности за доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят
съществуващите към момента задължителни стандарти по чл.5 от Регламент
/ЕС/ №73/2009 и Приложение II към него, и други задължителни изисквания,
наложени чрез националното законодателство по мярка Б/:Гарантиране на
оптимално хранене на птиците, чрез заместване на животински протеини от
бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и
незаменими аминокиселини. Размерът на държавната помощ по тази мярка е
5239.58 лв. за 10 000 бр. бройлери. В т.1.4 е посочено, че изплащането на
средствата по помощта се извършва годишно на един транш, като за бройлери
средства се предоставят само за един оборот годишно по посочена сметка. В
Раздел III от договора са изброени правата и задълженията на страните, като
8
в т.3.5 ответникът е поел задължението да прилага мерките, за които е
получена помощта за период от 5 години, считано от датата на първото
кандидатстване по съответната мярка. Според уговореното в т.4.5. от
договора, в случай на констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в
срока по т.3.5 от настоящия договор, независимо от неговия характер и
времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява
получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на
получаването им за съответната година, като нарушенията по т.4.5 се
установяват от органите на ДФ “Земеделие“ и БАБХ при извършване на
самостоятелни или съвместни проверки. В т.5.1 е постигната договореност, че
при неизпълнение на поетите задължения от страна на земеделския стопанин,
ДФ “Земеделие“ предприема действия по реда на чл.417 от ГПК, на
основание извлечение от сметка за снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за вземането си. Съгласно т.5.2, измененията
и допълненията по настоящия договор се извършват в писмена форма по
взаимно съгласие на страните.
Като доказателство по делото е приет Анекс № 1 от 15.12.2015 г. към
Договор №11/583403/00**** от 27.05.2015 г., с който е изменена т.1.1 от
договора, като размерът на държавната помощ по мярка Б се увеличава със
сумата от 641.45 лв., която е изплатена на ответника на 17.12.2015 год. от ДФ
“Земеделие“ - Областна дирекция-Ловеч.
От ищеца са представени Указания за схема на държавна помощ
„Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ за 2015 год., утвърдени от Председателя на УС на
ДФ “Земеделие“ и Министър на земеделието, храните и горите /Решение на
УС с Протокол № 77/23.03.2015 год. В т.12.3 от същите е посочено, че
държавната помощ е със срок за прилагате 31.12.2017 г., като земеделските
стопани се задължават да прилагат мерките в срок от 5 години. Уточнено е,
че изпълнението на ангажимента от земеделския стопанин не е обвързано с
финансово подпомагане от ДФ “Земеделие“ през целия 5 годишен период.
На 21.03.2016 год. ответникът е подал Заявление за "Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците" №11/583403/0065490 съгласно Указания за схема на държавна
помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците", приети с Решение на УС на ДФ "Земеделие" с
Протокол № 94 от 25.02.2016 год., утвърдени от Министъра на земеделието и
храните по мярка Б) Гарантиране на оптимално хранене на птиците, чрез
заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с
растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини за 12 000
бр. бройлери. Със заявлението са приложени всички изискуеми общи и
специфични документи. От Д. В. е подписана и обща декларация по т.2 и т.3,
че е запознат с условията и реда, посочени в Указанията за прилагане на
схемата за държавна помощ, приети с Протокол № 94/25.02.2016 год. на УС
на ДФ „Земеделие" и е уведомен за характера на помощта, която ще получи
9
представляваното от него предприятие, като се задължава да изпълнява
доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците за
период от 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по
съответната мярка.
От представения по делото Анекс № 2 от 09.05.2016 год. към Договор
№ 11/583403/00**** от 27.05.2015 год. за предоставяне плащане по държавна
помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ се установява, че страните са постигнали съгласие
за изменение размера на държавната помощ съгласно т.1.1., мярка Б, която
е 6 333.22 лв.
Със споразумение за прихващане от 09.05.2016 год. е прихваната
сумата от 128.14 лв. (главница и лихва) и на 13.05.2016 г. сумата в размер
на 6 205.08 лв. е изплатена на ответника.
С последващи Анекс № 3 от 09.12.2016 г. за предоставяне плащане за
II транш за 2016 год. и Анекс № 4 от 27.01.2017 г. за предоставяне плащане
за III транш за 2016 год. към Договор №11/583403/ 00**** от 27.05.2015 год. е
направено изменение в т.1.1., буква Б от договора. Размерът на държавната
помощ по Мярка Б е увеличена съответно с 1 059.35 лв., която сума
е изплатена на ответника на 20.12.2016 г. и 228,64 лв., която помощ ищецът е
изплатил на ответника на 07.02.2017 год.
В т.12.3 от представените от ищеца Указания за схема на държавна
помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците“ за 2016 год., приети с Решение на УС на
ДФ "Земеделие" с Протокол № 94 от 25.02.2016 год. И утвърдени от
Министъра на земеделието и храните също е посочено, че държавната помощ
е със срок за прилагате 31.12.2017 г., като земеделските стопани се
задължават да прилагат мерките в срок от 5 години. Уточнено е, че
изпълнението на ангажимента от земеделския стопанин не е обвързано с
финансово подпомагане от ДФ “Земеделие“ през целия 5 годишен период.
На 08.02.2017 год. Д. В. е подал Заявление за "Помощ за реализиране
на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците"
№11/583403/0100910 съгласно Указания за схема на държавна помощ
"Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците", приети с Решение на УС на ДФ "Земеделие" с
Протокол № 94 от 11.01.2017 год., утвърдени от Министъра на земеделието и
храните по мярка Б) Гарантиране на оптимално хранене на птиците, чрез
заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с
растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини за 12 000
бр. бройлери.
Съгласно представения по делото Анекс № 5 от 21.03.2017 г. към
Договор №11/583403/00**** от 27.05.2015 год., размерът на държавната
помощ съгласно т.1.1., мярка Б е 7 621.20 лв.
Със Споразумение за прихващане по схема за държавна помощ
10
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ от 21.03.2017 год. е прихваната сумата от 41.03 лв.
(главница и лихва), а сумата в размер на 7 589.17 лв. е изплатена на ответника
на 27.03.2017 год.
В т.12.3 от представените от ищеца Указания за схема на държавна
помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците“ за 2017 год., приети с Решение на УС на
ДФ "Земеделие" с Протокол № 107 от 11.01.2017 год. и утвърдени от
председателя на УС на ДФ "Земеделие" и Министъра на земеделието и
храните също е посочено, че държавната помощ е със срок за прилагане
31.12.2017 г., като земеделските стопани се задължават да прилагат мерките в
срок от 5 години. Уточнено е, че изпълнението на ангажимента от
земеделския стопанин не е обвързано с финансово подпомагане от ДФ
“Земеделие“ през целия 5 годишен период.
Между страните не се спори, че на 19.03.2018 год. ответникът Д. В. е
подал Заявление за "Помощ за реализирането на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците" - прием 2018-2022 за
получаване на държавна помощ по мярка А) Използване на фуражи,
съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг и мярка Г) Намаляване на
емисиите на амоняк с 30% (гарантиране на концентрация на NH3 до 14 ррm),
чрез добавяне в постелята на силикатни минерали
(перлит, алуминосиликати –каолин, бентонит, зеолит и др.) за 20 000 бр.
бройлери, като е представил необходимите общи и специфични документи. В
т.2 от подписаната обща декларация е посочил, че е запознат с условията и
реда, посочени в Указания за прилагане на схемата за държавна помощ,
приети с Протокол № 122 от 16.01.2018 год. на УС на ДФ "Земеделие". В т.9
е декларирал, че за предходните две финансови години, 50% от приходите му
на представляващото от него предприятие са от реализирани продажби от
птицевъдство, отговарящи на Класификацията на икономическите дейности
(КИД). Към заявлението ответникът е представил годишни данъчни
декларации по чл.50 от ЗДВДФЛ за 2015 и 2016 години.
Със Заявление вх. № 02-110-6500/1915 от 05.11.2018 год. Д. В. е
оттеглил Заявление за кандидатстване от 19.03.2018 год., тъй като е прекратил
регистрацията си като земеделски производител от 01.08.2018 год.
С Покана за доброволно изпълнение изх.№ 01-110-6500/23 от
11.09.2019 год., ищецът ДФ“Земеделие“ е уведомил ответника, че поради
неизпълнение на т.3.5 и т.4.5 от Договор №11/583403/00**** от 27.05.2015
год. и Анексите към него, следва в срок от 14 да възстанови получените
средства в размер на 20 954.27 лв., ведно със законната лихва към датата на
издължаването. Посочено е, че същата следва да се счита като покана за
доброволно плащане и след изтичане на горепосочения срок, от страна на
ДФ“Земеделие“ ще бъдат предприети действия за събиране на вземането по
съдебен ред. Това писмо е изпратено на ответника по пощата с известие за
11
доставяне и получено от Николай Рачев на 19.09.2019 год.
От заключението на приетата като доказателство съдебно -ветеринарна
експертиза, което съдът приема като компетентно неоспорено от страните се
установява, че за периода от 2015 год. до 2018 год. вкл. на ответника като
физическото лице по сключения с ДФ “Земеделие“ договор, са направени
общо 9 проверки. От тях 5 съвместни от експерти на ОД на ДФ “Земеделие“ и
БАБХ, които се отнасят до изпълнение на доброволно поетите ангажименти
от ЗП по мярка Б, с което са изпълнени изискванията по т.9.2.14 от
Указанията за 2015, 2016 и 2017 год. Четири от проверките са извършени
само от инспектори на БАБХ за изпълнение на минималните изисквания за
хуманно отношение на отглежданите бройлери, с което са изпълнени
изискванията по т.9.1.5 от Указанията за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Вещото
лице е установило, че за извършените проверки са съставяни констативни
протоколи, в които не са констатирани нарушения. Според експерта
ответникът е изпълнявал мярка Б „Гарантиране на оптимално хранене на
птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно
брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини в
периода 2015 -2017 год. вкл. През 2018 год. Д. В. е кандидатствал за „Помощ
за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците“ по мярка А и мярка Г, но го е оттеглил поради прекратяване на
регистрацията си като земеделски производител от 01.08.2018 год. При
извършената проверка вещото лице не е открило документи, гарантиращи
изпълнението на мярка Б след 2018 г., като например декларация от
фуражния завод, че доставеният от него фураж на ответника не съдържа
животински протеини. Представените декларации за съответствие на
пълноценен комбиниран фураж, предназначен за бройлери финишер 40 - 45 и
придружаващите ги кантарни бележки от 25.12.2020 год., 04.01.2021 год.,
20.11.2018 год. и 15.12.2019 год. са в малки количества, с които не е възможно
изхранването на заявения брой птици за целия период на отглеждане в един
оборот. След запознаване с приложените по делото указания, вещото лице
заключава, че указанията за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ
за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците“ за годините 2015, 2016 и 2017 нямат съществени различия, с
изключение на годишния бюджет и траншовете, на които се предоставя. През
2017 год. са добавени т.7.4 и т.7.5, които са свързани с неблагоприятна
епидемична обстановка по отношение на особено опасни болести по птиците.
В утвърдените през 2018 год. указания са направени значителни промени,
свързани с по-висока обвързаност на субсидията с реализираната продукция,
въвеждат се допълнителни изисквания животновъдните обекти, както и
категории за микро, малки, средни и големи предприятия. В тези указанията
за 2018 г. е отпаднала мярка Б „Гарантиране на оптимално хранене на птиците
чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с
растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини“, по която
ответникът е кандидатствал през предходните години. В същите указания са
12
утвърдени три нови мерки: 1/мярка Б „Осигуряване на свободна подова площ
не по-малка от 10% над задължителния стандарт; 2/ мярка В „Подобряване на
условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт /само за
доставки до кланицата/ и 3/ мярка Г „Намаляване емисиите на амоняк с 30%
/гарантиране на концентрация на NH3 до 14 ррм, чрез добавяне в постелята на
силикатни минерали /перлит, алуминосиликати – каолин, бентонит, зеолит и
др./. Вещото лице пояснява, че в схемата не са посочени процедури за
изпълнение и контрол на отпадналите мерки и начина, по който земеделския
стопанин ще продължи изпълнението им до приключване на 5-годишния
период. На поставените от ответника въпроси експертът посочва в
заключението си, че средната пазарна цена на живите бройлери през 2018 год.
е 1 803.22 лв. за тон по данни НСИ. По приблизителни изчисления цената от
реализираната продукция за една партида е 72 130 лв., а за три партиди -
216 390 лв. От тази сума следва да бъдат приспаднати направените разходи за
закупуване и транспорт на птици, разходите за хранене и отглеждане,
персонал, поддържане на микроклимата и зоохигиенните параметри и
др.технологични разходи. В указанията за схема на държавна помощ „Помощ
за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците“ за 2015-2017 г. не се представят данни за смъртност на
бройлери по време на отглеждането им, които могат да се приемат като
технологичен отпад.
В обобщение вещото лице дава заключение, че от анализа на
доказателства следва, че ответникът Д. В. като физическо лице до 2018 год. и
като юридическо лице след 06.08.2018 год. до 2020 год. вкл. е изпълнявал
мярка Б „Гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез заместване на
животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеини“.
От приетото като доказателство ч.гр.д. № 2183/2019 г. по описа на
РС - Ловеч се установява, че по подадено от ищеца заявление на 11.11.2019
г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 1137/11.11.2019 г., с която е разпоредил
длъжникът Д. Н. В. да заплати на кредитора ДЪРЖАВЕН ФОНД
“ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление : гр.С.,
бул.”Ц.Б. III” № 136, представляван от В.Г. – изп.директор, следните суми:
20 954.27 лв. главница; 2 327.69 лв. лихва за забава по Договор №
11/583403/00**** от 27.05.2015 год. за периода от 29.05.2015 год.
до 07.11.2019 год.; 249.64 лв. лихва за забава по Анекс №1/15.12.2015 год. за
периода от 17.12.2015 год. до 07.11.2019 год.; 2 159.71 лв. лихва за забава по
Анекс № 2/09.05.2016 год. за периода от 15.05.2016 год. до 07.11.2019 год.;
305.45 лева лихва за забава по Анекс № 3/09.12.2016 год. за периода от
20.12.2016 год. до 07.11.2019 год.; 62.94 лв. лихва за забава по Анекс №
4/27.01.2017 год. за периода от 07.02.2017 год. до 07.11.2019 год.; 1 981.37 лв.
лихва за забава по Анекс № 5/21.03.2017 год. за периода от 27.03.217 год. до
07.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 08.11.2019 год. до окончателното
13
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 560.82 лв.
внесена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от
11.11.2019 г.
След подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК, с
разпореждане № 260752/10.11.2020 год., заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си против
длъжника по издадената заповед в едномесечен срок и предупредил за
последиците по чл.415, ал.5 от ГПК.
От приложеното по ч.гр.д. № № 2183/2019 г. по описа на РС Ловеч
съобщение е видно, че разпореждане № 260752/10.11.2020 год. е получено от
заявителя на 16.11.2020 г. Същият е предявил иск за установяване на
вземането си на 11.12.2020 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от
ГПК, поради което настоящото производство е допустимо.
При така установената по делото фактическа обстановка настоящата
инстанция приема, че районният съд е бил сезиран с установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. По
своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за
установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора в
случая, когато възражението на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено в срок. Въззивната инстанция счита, че районният съд
правилно е квалифицирал предявените искове и при така установените по
делото факти изцяло споделя направените от него правни изводи, които са
съобразени с представените по делото доказателства, поради което счита
изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни.
В това производство съдът установява дали вземането съществува,
неговия размер и дали е изискуемо, като в тежест на ищеца е да докаже тези
елементи от фактическия състав. В случая между страните по делото не се
оспорва, че на 27.05.2015 год. са сключили Договор №11/583403/00**** за
предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, който впоследствие
е изменян с последващи анекси. Безпорно установено е, че през периода 2015
– 2017 г. вкл. от ответника е получавана държавна помощ за изпълнение на
поетия ангажимент по мярка Б „Гарантиране на оптимално хранене на
птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно
брашно с растителни протеини“, като при извършените проверки не са
констатирани нарушения. Този факт се потвърждава от приложените по
делото констативни протоколи и заключението на приетата като
доказателство съдебно-ветеринарна експертиза.
Спорен между страните по делото е въпроса относно правните
последици от частичното според ДФЗ във времево измерение неизпълнение
на задълженията на въззиваемия. Възникналият спор относно действителното
14
съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие
налага тълкуване на отделни негови уговорки, като се изхожда от предмета на
договора и във връзка с приеманите указания за схемата на държавна помощ,
които са неразделна част от него, както и сключените анекси, обусловени от
подавани ежегодно заявления за получаване на държавна помощ. При
прилагане на критериите по чл.20 от ЗЗД и уговореното в т.1.1. от договора,
въззивният състав приема, че същият е за предоставяне на държавна помощ за
2015 г. В договора са изброени видовете птици и размера на държавната
помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците по отделните мерки /А, Б и В/. Посочването в
договора на броя бройлери за отглеждане и мярката съответства на
подаденото на 20.04.2015 г. заявление от ответника, което предхожда
сключването на договора. Сключените впоследствие анекси също са
обусловени от посочените от земеделския стопанин брой и вид птици в
заявленията от 2016 г. и 2017 г. Изложеното налага извод, че от волята на
ответника зависи за отглеждане на кой от изброените видове птици през
съответната година ще подаде заявление за получаване на държавна помощ,
за какъв брой и по коя мярка. Затова и визираната в т.4.5. от договора
отговорност касае съответната година. В случая от писмените доказателства
и заключението на вещото лице по несъмнен начин се установява, че за
периода от 2015 г. до 2017 г. вкл., т.е. за период от 3 години, въззиваемият е
изпълнявал доброволно поетите ангажименти по мярка Б и е бил изправна
страна по възникналите между страните облигационни отношения.
През 2018 год. Д. В. оттегля подаденото на 19.03.2018 г. Заявление за
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ №11/583403/0140848 по мярка А и мярка Г, тъй
като е прекратил регистрацията си като земеделски стопанин от 01.08.2018
год. Следва да се отбележи, че в приетите указания за прилагане на схемата за
държавна помощ за 2018 год. не съществува мярка Б, като в схемата не са
посочени процедури за изпълнение и контрол на отпадналите мерки до
приключване на 5 годишния период. От ответника по делото е представена
регистрационна карта на земеделски стопанин от 06.08.2018 г. на „Премиум
Чикън България“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Д. В.,
която е заверена за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Вещото лице по
допусната съдебно-ветиринарна експертиза дава категорично становище,
че ответникът като физическо лице до 2018 год. и като едноличен собственик
на капитала на „Премиум Чикън България“ ЕООД до 2020 год. вкл. е
изпълнявал мярка Б „Гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез
заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с
растителни протеини“. От страна на ДФЗ не са наведени твърдения и не са
представени доказателства, че след 2017 г. е превеждал държавна помощ на
ответника за изпълнение на поетите по процесния договор ангажименти за
хуманно отглеждане на птици. Анализирайки събраните по делото
доказателства, въззивния състав споделя направения от районния съд извод,
15
че ищецът не доказал наличието на хипотезата на т.4.5 от сключения между
страните договор - неизпълнение от страна на земеделския стопанин на
мерките по схемата в срока по т.3.5 от договора, за да се търси от него
възстановяване на получените средства по мярката, ведно със законна лихва
от датата на получаването им за съответната година. В договора липсва
уговорка, с която ответникът да е поел задължение да поддържа
регистрацията си като физическо лице – земеделски стопанин за период от 5
години. Поетото от него задължение с т.3.5. договора е да прилага стриктно
мерките в рамките на визирания 5-годишен период.
На следващо място следва да се посочи, че дори евентуално да се
приеме твърдението на ищеца, че ответникът не е изпълнявал поетите
договорни задължения през целия 5 годишен период поради прекратяване на
регистрацията като земеделски стопанин, за ДФЗ не възниква правото да иска
от ответника връщане на всичко получено по договора от момента на
неговото сключване, а само полученото за съответната година, през която не
са отглеждани птици. В този смисъл е разпоредбата на т.10.6. от приетите
през 2015 г., 2016 г. е 2017 г. Указания за схема на държавна помощ, приети
от УС на ДФЗ. По делото няма спор, че през 2018 г. ответникът е оттеглил
подаденото от него заявление поради прекратяване на регистрацията му като
земеделски стопанин, не е подписвал анекс и не е получавал държавна
помощ, поради което не дължи възстановяване на парични суми и искът по
чл.422 от ГПК е неоснователен.
В подкрепа на изложеното съдебният състав приема, че ответникът е
изпълнил поетото задължение да прилага мерките за „Гарантиране на
оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от
бозайници и рибно брашно с растителни протеини“ в рамките на визирания в
договора 5-годишен период. Този извод съдът прави на база представените по
делото писмени доказателства и неоспореното от страните заключение на
съдебно-ветиринарната експертиза. След регистрацията на 06.08.2018 г. като
земеделски стопанин на „Премиум Чикън България“ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитала е ответника Д. Н. В., последният е продължил да
изпълнява до 2020 г. вкл. мярка Б „Гарантиране на оптимално хранене на
птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно
брашно с растителни протеини“. В този смисъл въззивната инстанция също
счита, че ДФ “Земеделие“ не е следвало да прилага т.5.1. на договора чрез
предприемане на действия по реда на чл.417 от ГПК.
При тези доказателства и поради съвпадане изводите на двете
инстанции за неоснователност на предявения иск, въззивният състав приема,
че наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни и обжалваното
решение на РС Ловеч следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3, вр. с чл.273 от
ГПК, ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ” следва да бъде осъден да заплати
16
на въззиваемия направените по делото разноски за настоящето производство
в размер на сумата от 1000.00 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009/21.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 2121/2020 по описа на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление : гр.С., бул.”Ц.Б. III” № 136, с адрес за
призоваване: гр.П., ул.“В.Л.“№1 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Ловеч, ул.“Ц.“ № 47 сумата
1000.00 лв. разноски по делото за настоящата инстанция, представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17