РЕ Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 19 април
2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският
районен съд в публичното заседание, 16
март, през две хиляди и двадесет
е първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
леда
докладваното от районния съдия гр.д. №1216 по
описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е главен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр. с
чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ , чл.86,ал.1 от ЗЗД и евентуални осъдителни искове по чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ .
Депозирана е искова молба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В.А.Ц., ЕГН: **********
, в която посочва , че по ч.гр.д. № 1472/2018
г. на ЛРС, в полза на ищеца е издадена заповед за незабовно изпълнение срещу
ответника за неизпълнение от страна на последния по договор за потребителски
кредит,
по силата на която ответникът е осъден да заплати ищеца суми . Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника в заповедното производство, по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК. Ищецът предявява иск срещу
ответницата за сума в общ размер на 16 259.48 лв. отпусната по Договор за потребителски кредит от 2.10.2017 г. сключен между страните.
В Договора били уговорени начина на усвояване на отпуснатия кредит, размера на
дължимите месечни вноски, размера на възнаградителната лихва, както и този на
наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите вноски по Договора.
Крайният срок за погасяване на кредита,
от Договора е 20.10.2024г. Съгласно
чл.5.8 от Договора страните са се договорили кредитът да бъде погасен на 84 равни анюитетни месечни вноски. Съгласно този
договор ищецът имал право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като това ставало при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни
вноски , поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Ищецът
претендира да бъде признато за
установено , че ответникът му дължи сумите както следва :
сума от
16259,62 лева /шестнадесет хиляди двеста петдесет и девет лева и 62 ст./, от
които изискуема главница с настъпил падеж в размер на 1082,00лв. формирано по
месечни погасителни вноски с падежи от 20.11.2017год. до 20.05.2018год.,
предсрочно изискуема главница в размер на 14 390,50 лв., изискуема
възнаградителна лихва за периода 20.10.2017г. до 18.06.2018год. в размер на
541,49 лв., изискуема наказателна лихва за периода 20.11.2017г. до
17.07.2018год. в размер на 245,63 лева, както и законната лихва за забава от 20.07.2018 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от общо 475,19 лева разноски – държавна такса в размер на
325,19 лв. и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Прави искане в условията на евентуалност -
в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде
отхвърлен като неоснователен, поради
липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати
суми, представляващи изискуеми вземания по Договор за кредит от 2.10.2017г.,както
следва: сума от 16259,62 лева /шестнадесет
хиляди двеста петдесет и девет лева и 62 ст./, от които изискуема главница с
настъпил падеж в размер на 1082,00лв. формирано по месечни погасителни вноски с
падежи от 20.11.2017год. до 20.05.2018год., предсрочно изискуема главница в
размер на 14 390,50 лв., изискуема възнаградителна лихва за периода
20.10.2017г. до 18.06.2018год. в размер на 541,49 лв., изискуема наказателна
лихва за периода 20.11.2017г. до 17.07.2018год. в размер на 245,63 лева, както
и законната лихва за забава от 20.07.2018 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от общо 475,19 лева
разноски – държавна такса в размер на 325,19 лв. и 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл .131 от ГПК назначения особен
представител на ответника- адв.Н.А. депозира отговор в който заявява, че искът
е неоснователен. Излага подробно доводи в подкрепа на твърденията си. Заявява ,
че не са налице доказателства за надлежно връчване, че е настъпила предстрочна
изискуемост .
Съдът
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за
установено от фактическа и правна страна следното
Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №1472/2018 г. на
ЛРС , по което е издадена Заповед, с която на ответника е разпоредено да
заплати на ищеца следните суми : сума от
16259,62 лева /шестнадесет хиляди двеста петдесет и девет лева и 62 ст./, от
които изискуема главница с настъпил падеж в размер на 1082,00лв. формирано по
месечни погасителни вноски с падежи от 20.11.2017год. до 20.05.2018год.,
предсрочно изискуема главница в размер на 14 390,50 лв., изискуема
възнаградителна лихва за периода 20.10.2017г. до 18.06.2018год. в размер на
541,49 лв., изискуема наказателна лихва за периода 20.11.2017г. до
17.07.2018год. в размер на 245,63 лева, както и законната лихва за забава от 20.07.2018 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от общо 475,19 лева
разноски – държавна такса в размер на 325,19 лв. и 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Длъжникът е призован по реда на чл.47,ал.1-5
от ГПК , което е породило необходимостта от предявяване на настоящият иск .
По
делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства , че
между ищеца и ответника
е бил сключен Договор за
потребителски кредит от 10.11.2017г. (Договор за кредит), по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 15472.50
лева, като начина на усвояване на кредита с оглед специфичната му цел е описана
подробно в договора . Също не е спорно , че ответникът е усвоил процесната сума
. Съгласно договора
кредитът е следвало да се върне
до 20.10.2024г. , чрез заплащането на 84 равни месечни анюитетни вноски
. Ищецът твърди и по същество това
обстоятелство не се оспорва от ответника , а се доказва и от заключението по
назначената ССЕ , че длъжникът е
заплатил дължимите месечни анюитетни вноски с падежни до 20.08.2018г., за
сумата от 1807.97 лв., като остават дължими – 14206.64 лв.. С неплащането три поредни вноски , са
настъпили предвидените от Договора за
кредит , предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита .
Поради посоченото , банката е изготвила и изпратила до длъжника Писмо за
настъпилата предсрочна изискуемост .
В
тази връзка е първото възражение на особения представител на ответника , той
твърди , че изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита не му е връчено , поради което не може да се приеме , че вземането е
изискуемо преди подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК .
Съгласно Договора за кредит ,
страните се съгласяват , че всички уведомления и изявления във връзка с
договора следва да се извършват в писмена форма и се считат получени от
кредитополучателя , ако по факс , лично доставяне или чрез изпращане по пощата
или с куриерска фирма с обратна разписка , достигнат до адресите на
страните , посочени в договора .
Цитираното по-горе изявление на банката , обективирано в Писмо изх.№-001-39686
, за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено по пощата на адреса на ответника вписан в договора за
кредит , като между страните не са заявявани последващи промени на адресите за
кореспонденция . Известието за доставяне
е върнато на банката , като в него е отбелязано , че писмото не е потърсено . В
описаната ситуация , претендирайки , че е настъпила предрочна изискуемост ,
ищецът по същество твърди , че е извършено фингирано връчване на изявлението за настъпване на
предсрочна изискуемост .
Съгласно постоянната практика на ВКС, установена с Решение №
148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение №
208/09.02.2018г. по т. д. № 394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о., „начинът на удостоверяване на връчването на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането
по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния
иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване
на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след
обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните
клаузи „. В посочените решения съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не
предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по
договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно
избора на способ за връчване на съобщения. В Решение № 148/02.12.2016г. по т.
д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е посочено, че начинът на удостоверяване
на връчването на документа зависи от избрания от кредитора способ за
уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в сключения между страните
договор. Разграничени са различни случаи на удостоверяване: при липса на уговорка
в договора относно връчването на кореспонденцията; в случай, че кредиторът е
избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в
договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция. В
хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на длъжника чрез
пощенска пратка , какъвто е настоящият случай , приложение намират условията за
доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с Решение №
581/27.05.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36,
ал. 2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) . В този случай
връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал.2 на Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за
неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не
предполага недобросъвестното поведение
на получателя /например укриване или отказ за получаване или узнаване на
съдържанието на съобщението/, тъй като последният не е страна по договора между
подателя и пощенския оператор. В Решение № 180/23.11.2016г. по т. д. №
2400/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ
не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение
на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила,
пратката ще се счита за доставена на получателя. Ако в договора са предвидени
конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на
връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането се преценява съобразно договорните клаузи. При необходимост от
тълкуване на договора следва да се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази,
че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно
упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и препятства
евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Изпращането на
съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я
в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в
състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.В цитираните решения на
ВКС съдебните състави са посочили, че е допустимо в договора да бъде
предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до
другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора
опитът за предаване на съобщението (на адрес или на
адресат) се приравнява на фактическото
му получаване, което кореспондира с т.6.2 от процесния договор в настоящият
случай „ Във визирания текст от договора е предвидено , че длъжникът се
задължава писмено да информира банката , в едноседмичен срок за настъпили
промени в адреса му , като при неизпълнение на това задължение се приема , че
уведомление направено до първоначалния адрес е редовно . Поради горното съдът
счита , че може да се приеме , че преди
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК е извършено уведомяване на длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост , което съобразно постановките на т. 18
на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , изключва възможността в
производството по чл.422,ал.1 от ГПК да бъде признато за съществуващо вземано
на ищеца поради настъпила предсрочна изискуемост .
Поради посоченото , съдът намира , че
искът по чл.422,ал.1 от ГПК се явява
основателен .
Поради основателност на главно предявеният
иск , основателни са исковете и за лихви .
Съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така
и в исковото производство с осъдителен диспозитив, съобразно постановките
в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК .
На основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответника
дължи на ответника деловодни разноски .
Р Е Ш И
:
На основание чл.422,ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че В.А.Ц., ЕГН: ********** дължи на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми : сума от
16259,62 лева /шестнадесет хиляди двеста петдесет и девет лева и 62 ст./, от
които изискуема главница с настъпил падеж в размер на 1082,00лв. формирано по
месечни погасителни вноски с падежи от 20.11.2017год. до 20.05.2018год., предсрочно
изискуема главница в размер на 14 390,50 лв., изискуема възнаградителна
лихва за периода 20.10.2017г. до 18.06.2018год. в размер на 541,49 лв.,
изискуема наказателна лихва за периода 20.11.2017г. до 17.07.2018год. в размер
на 245,63 лева, както и законната лихва за забава от 20.07.2018 г.
до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед по ч.гр.д.1472/18г. ЛРС.
ОСЪЖДА В.А.Ц., да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, /с посочени по горе данни/ сумата от 475,19
лв.– деловодни разноски в заповедното производство , както и 1495,19 лв.
разноски по исковото производство .
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: