№ 516
гр. Разград, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330101432 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от С.М. П, с която са предявени обективно съединени
искове против БР. М. М. за заплащане на сумата 1000лв. - причинени неимуществени вреди
и сумата 10600 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на деликта 15.11.2014г., причинени в резултат на престъпление извършено на
15.11.2014г. Иска и разноски. Сочи, че ответникът на посочената дата го въвел в
заблуждение, че са необходими доста пари сумата 10600лв., за да му помогне да бъде
отложено изпълнението на наложеното на сина му С П. Наказание. Синът му бил задържан
за изпълнение на ефективна присъда в ОС ИН Разград. Ответникът му обещал срещу
исканата сума, да настани сина му в Отделение по хирургия в МБАЛ Разград, където
работел по това време. Ищецът му предал исканата сума на два пъти – първо 2600лв. след
това и 8000лв. подал жалба по РП Разград, съответно с присъда по нохд №716/2018г. на РС
Разград ответникът бил признат за виновен по чл.209 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК. Присъдата
влязла в сила на 19.11.2019г., а причинените му имуществени вреди не са били репарирани
от ответника. С лишаването от тези средства през годините, трудно преодолявал
повишаващите се разходи за издръжка на семейството му. След престъпното деяние седма
поредна година живеел в постоянен стрес, безспокойство, постоянно явяване в съдебни
заседания във връзка с водене на наказателното производство. Бездействието от страна на
ответника му създавало сериозни здравословни проблеми.
Ответникът депозира отговор. Намира исковата молба за нередовна, поради
противоречие в обстоятелства и петитум. Намира исковете за неоснователни, оспорва ги по
1
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявените претенции за
главница, поради изтичане на пет годишен срок до датата на предявяване на исковете.
Погасяване по давност и претенцията за лихва.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: С присъда по нохд №716/2018г. на РС
Разград, в сила от 19.11.2019г. ответникът бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, за това, че на 15.11.2014г. в гр.Цар Калоян,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.М. П, че са
необходими 10600лв., които ще бъдат платени на съдии прокурори и фелдшера при ОС ИН,
върху които ще повлияе, за да бъде отложено изтърпяване на наказание лишаване от свобода
на сина му С С. П., с което причинил на С.М. П имотна вреда в размер на 10600лв.
С молба от 14.11.2016 по нохд №782/2021г. на Рс Разград, ищецът е поискал да бъде
конституиран по наказателното производство водено срещу ответника като граждански
ищец, за причинените му съставомерни вреди. С протоколно определение от 06.12.2016г. на
РС Разград, не е бил приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Б. и П..
В показанията си св. Б. сочи, че за тези пари разбрал три - четири дни, след като ищецът ги е
дал. Казал, че дал пари на Б.П. 10600 лв. Това е станало 3-4 дни след случая, който бил 2016
г. Ищецът му казал, че докторът се обещал да върне парите. След това като се виждали
ищецът започнал да се оплаква от главоболие. Ходил по болници. Рязка промяна имало в
държанието му. Докторът ходил при него в заведението в Цар Калоян и обещал да му върне
парите.
В показанията си св. П. син на ищеца сочи, че разбрал, че баща му е дал пари и бил
много ядосан. Докторът се обадил на баща му да не пуска жалба и от тогава имало караници
в семейството. Не били върнати никакви пари до момента.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Правото на обезщетение за вреди каквото е основание и на двете претенции,
възниква при наличието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност,
уредени в чл.45 от ЗЗД, наличие на деяние – действие, представляващо конкретна външна
проява на определено лице – в случая на ответника. Това деяние да е противоправно
/въздигнато е от закона в престъпление, по отношение на втората претенция/. Действието да
е извършено виновно - умишлено и извършител на същото е ответникът. От събраните по
делото доказателства по отношение на първата претенция - за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в резултат от извършено деяние по чл.209 от НК: Видно от влязла в
сила присъда по нохд №716/2018г. на РРС ответникът е признат за виновен в извършване на
посоченото престъпление. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
2
виновността на дееца. Като причинените на ищеца от ответника имуществени вреди в
размер на 10600лв. са част от фактически състав на престъплението, за което последният е
бил признат за виновен. От показанията на свидетелите се установява, че в този период -
продължил няколко години ищецът е търпял страдания - обичайните в случая преживявания
и неудобства от продължилото наказателно производство, поради което явно е търпял
неимуществени вреди съответни на претендирания размер. В случая съдът следва да
разгледа релевираното от ответника възражение за изтекла давност и относимите в случая
разрешенията дадени в ТР №5 от 05.04.2006г. по т.д. №5/2005г. на ОСТК ВКС. Според
същото, ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в
досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в
сила присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди
от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. За извършено
престъпление давността тече от деня на откриване на дееца и не е необходимо авторството
да бъде установено по специален ред. Дори деянието да е престъпление, давността тече от
момента на извършването му, не от влизане в сила на присъдата, която само установява
престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от
престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. Съгласно чл.116 б. „б“
ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск за вземането и съгласно чл.115 б.“ж“ ЗЗД
не тече докато трае съдебния процес относно вземането. В случая обаче предявеният от
ищеца граждански иск с молба от 14.11.2016г. не е бил приет за съвместно разглеждане, тъй
като е установена нередовност в молбата. След като същият не е бил приет за съвместно
разглеждане, г.к. не е бил надлежно предявен, не е налице налице хипотезата на чл.116 б.
„б“ ЗЗД за прекъсване на даността./по арг. на противното в решение №50/19.03.2019г. гр.д.
№3438/2018г. IV г.о. на ВКС/. В случая деянието, за което е ответникът е признат за виновен
с пострадал ищецът и от което се претендират имуществените вреди е извършено на
15.11.2014г., като петгодишния срок е изтекъл на 15.11.2019г. В този период от
приложените писмени доказателства, не се установява да е бил надлежно предявен друг
граждански иск от ищеца за причинените от деянието вреди - имуществени или
неимуществени. Настоящото производство е образувано по молба от 29.06.2021г., което е
след изтичане на петгодишния давностен срок. Поради което възражението на ответника е
основателно, като исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.М. П, ЕГН ЕГН**********, адрес
гр.Цар Калоян, ул. *** против БР. М. М., ЕГН********** адрес гр.Разград, ул.
***, за заплащане на сумата 1000лв. - причинени неимуществени вреди и
сумата 10600 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
3
законната лихва от деня на деликта 15.11.2014г., в резултат на престъпление
извършено на 15.11.2014г., като погасени по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4