№ 712
гр. Бургас, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100500880 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на ППМГ „Акад. Н.Обрешков“- гр.Бургас,БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“№19, представлявано от директор- Милена
Йорданова Андонова, чрез пълномощник- адв. Мариана Бузова, с адрес на упражняване на
дейността: гр.Бургас, ул.“Климент Охридски“№1,ет.3,подадена срещу Решение №851/02.05.24г. по
гр.д.№1281/24г. по описа на БРС, с което юридическото лице е осъдено да заплати на С. Ж. Г. ЕГН
********** от гр.Бургас, сумата от 2339,34лв., представляваща дължимо увеличение на месечното
й възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.23г. до 03.07.23г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба на 27.02.24г. до окончателното
заплащане, както и деловодни разноски.
В жалбата решението се сочи за неправилно, поради допуснати нарушения на материалния
закон и необоснованост с конкретния мотив, че РС неправилно е счел договорните клаузи,
предвиждащи увеличение на минималните основни работни заплати за системата на училищното и
предучилищно образование за приложими по отношение на лицата, заети в същата система към
01.01.23г.
Според въззивника е недопустимо да се приравняват разпоредбите на Наредба №4 за
нормиране и заплащане на труда с разпоредбите на подписания на 10.08.23г. Анекс към КТД за
системата на училищното и предучилищното образование от 06.12.22г..
Предвиденото в Приложение №3 към чл.16, ал.3 от Наредба №4 увеличение на
минималните основни заплати на педагогическия персонал от 01.01.23г. касае всички
педагогически специалисти, независимо дали членуват в синдикалните организации, образувани в
1
съответните училища, освен това конкретно предвижданата за заеманата от ищцата длъжност
„старши учител“ минимална основна заплата е по-ниска от действително получаваната от
Андонова.Това прави ирелевантно за конкретния казус обстоятелството дали законодателят е
предвидил обратно действие на увеличението на възнаграждението или не.
Намира спорът за изцяло правен, както и че основният спорен въпрос за страните по делото
е дали разпоредбите на подписания на 10.08.23г. анекс към КТД следва да се прилагат за
служителите от системата на образованието, освободени преди подписването му ,както и налице ли
е придадено обратно действие на разпоредбите на горепосочения анекс.
Поддържа, че според текста на чл.27ал.2 от Анекса, осигурените от Държавния бюджет
средства от 524 млн. лв. за 2023г. са предвидени да се разходват само за увеличение на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически и непедагогически кадри и за съответните разходи за осигурителните
им вноски за сметка на работодателя.
От горното и след като ищцата не е била заета в тази система при подписването на
споразумението извежда, че тя не е сред правоимащите за получаването на претендираното
увеличение лица. Намира, че кръгът на тези лица се определя към датата на подписването на
горния Анекс. Освен това ищцата е спряла да членува в синдикалната организация към училището,
след като го е напуснала.
Намира за неправилно и обстоятелството, че съдът не е обсъдил представените от страната
писмени доказателства-запитване от началника на РУО –Бургас по тълкуването и приложението на
нормативното изменение, касаещо размера на основните заплати и дадения в тази връзка от
заместник – министъра на образованието отговор от 05.04.24г. Счита, че органът, издал Наредба
№4 има право да даде официално тълкуване на акта си, което има общозадължителен за субектите
на правото характер.
В обобщение моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяването на друго, с
което съдът да отхвърли предявения иск.Дирят се и съдебно- деловодни разноски за
производството. Не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваема С. Г. чрез
процесуален представител- адв. Здр. Радулов с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Бургас,
ул.“Св. Патриарх Евтимий“ №50, ет.1. В отговора оплакванията на въззивника се сочат за изцяло
неоснователни. Поддържа се, че в процесния период лицето е било трудово заето в
образователната система, поради което има право на възнаграждение, съгласно КТ, договореното
съобразно Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. и Анекса от 2023г. към
КТД от 06.12.22г. с изменението на чийто чл.27 е предвидено от 01.01.23г. увеличение на
индивидуалните работни заплати на педагогическия и непедагогически персонал в системата на
образованието с не по- малко от 15%.
Намира, че Наредба №4 има значение само за реда за изчисляването на труда, а не е
основание за заплащането му, поради което въззивникът неправилно се позовава на нея.
Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на законосъобразното
първоинстанционно съдебно решение. Дири разноски за съдебното производство.Не ангажира
нови доказателства.
Проверката на Бургаски окръжен съд по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за
редовна и допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо
2
постановеното от РС съдебно решение.
БОС не счита за основателни възраженията на въззивника за недопустимост на въззивното
производство,както и искането му за прекратяване на същото, поради отказа на ищцата Г. от иска й,
депозиран пред първата инстанция на 10.05.24г., ведно с обезсилване на постановеното по делото
съдебно решение.
В същност молба с искане по чл.233 от ГПК действително е била подадена до БРС по
делото на горната дата, но също така е била оттеглена от подателя си на 16.05.24г., преди съдът да
се е произнесъл с нарочен акт, с който да прекрати производството пред себе си, като обезсили
постановеното по казуса невлязло в сила съдебно решение.
При тези факти БОС намира за изцяло неприложими в случая посочените в нарочната
молба на въззивника от 27.06.24г. съдебни актове на ВКС, определящи като недопустимо
произнасянето по спор, с който съдът е бил вече десезиран от ищеца чрез отказ от иска, заявен на
основание чл.233 от ГПК.
ВКС е постановил с Решение № 104 от 10.10.2023 г. по гр. д. № 4296/2022 г., III г. о., ГК
обезсилване на въззивно решение, т.к. сезираният съд не се е произнесъл по валидно направен
отказ от иска с основание по чл.233 от ГПК.
С Решение № 50113 от 6.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2020 г., IV г. о., ГК са обезсилени
решенията на двете предходни съдебни инстанции, поради направен пред върховната такава отказ
от иска на основание чл. 233 от ГПК.
Обаче в случая отказът на ищеца е бил оттеглен преди съдът да се произнесе по него,
поради което не може да се приеме за неоттегляем по смисъла на горецитираните актове, а оттам не
може да се изведе, че първата инстанция е имала, но не е изпълнила задължението си сама да
обезсили постановеното от нея съдебно решение, защото е била десезирана преди то да влезе в
сила, нито може да се приеме, че въззивният съд дължи обезсилване на постановеното в
производството на РС съдебно решение като недопустимо.
Трайна и последователна е практиката на ВКС, че отказът от иска става неоттегляем след
като съдът се произнесе по него. Прекратяване на производството се дължи поради отказ по чл.233
от ГПК, когато съдът е сезиран с валидно изрично волеизявление на ищеца в този смисъл или от
неговия повереник, снабден с изрично пълномощно.Ако ищецът оттегли волеизявлението за отказ
от иска преди съдът да се е произнесъл по него, няма да е налице валидно волеизявление и съдът не
може да прекрати производството, нито да обезсили сам невлязлото в сила свое решение,както
повелява чл.233, вр.чл.249 от ГПК.В този смисъл са Определение № 823 от 20.10.2011 г. на ВКС по
ч. т. д. № 707/2011 г., II т. о., ТК и цитираните в него Опр. № 299/3.VII.2007 г. по ч. т. д. № 205/2007
г. на ВКС, Опр. № 108/2.III.2010 г. по ч. гр. д. № 7/2010 г., Опр. № 114/26.I.2011 г. по ч. т. д. №
898/2010 г., Опр. № 810/17.Х.2011 г. по ч. т. д. № 650/2011 г.,всички на ВКС и др.
С оглед горното и т.к. в случая има валидно оттегляне на отказа от иска преди
прекратяването на процеса пред първа инстанция, БОС приема решението на БРС за допустимо.
По съществото на спора,предвид въведените с жалбата оплаквания за неправилност на
съдебното решение на БРС, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Делото е образувано по исковата молба на С. Ж. Г. , ЕГН **********, чрез пълномощник
адв. Здр. Радулов, против Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков”
3
- гр. Бургас, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 2 339, 34 лева,
представляваща дължимото увеличение на месечното й възнаграждение за положения от нея труд
за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 27.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Претенцията й е обоснована в исковата молба с твърденията, че за процесния период е
заемала длъжността „старши учител“ в ответното училище, а трудовото й правоотношение е
прекратено със заповед от 03.07.2023г.,считано от 04.07.2023 г. заради пенсиониране(поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст). Т.к. на основание приетия държавен
бюджет за 2023 г. на 10.08.2023 год. бил сключен Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование №Д 01-269 от 06.12.2022 г.,променящ
чл. 27 от действащия КТД, чрез увеличение на индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието с не по-
малко от 15% считано от 01.01.2023 г., се заключава, че ответникът дължи на ищцата предвиденото
увеличение за процесния период, което тя е поискала, но той не й е изплатил въпреки отправената
покана. Сочи се, че по силата на допълнително споразумение № ЛС-02-74/29.09.2022г. брутната
трудова заплата на ищцата, считано от 01.09.2023 г., е в размер на 1 842 лв., при допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 40 %, поради което
полагащото й се увеличение от 15 % възлиза на 386, 92 лева на месец, или общо 2 339.34 лева за
периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното училище, чрез
пълномощника му( адвокат Б.), с което предявеният иск се оспорва по основание, а първоначално и
по размер, като се е молило за отхвърлянето му с присъждане на разноски. Признават се
релевантните факти, че в периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. ищцата е заемала в ответното
училище длъжността „старши учител“, че със Заповед № ЛС-02-1469/03.07.2023г.тя е освободена
от длъжността поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С последваща молба от 03.04.24г.- л.35- дело РС е заявено, че към 29.09.2022 г. основната
работна заплата на ищцата е била определена в размер на 1842 лв., че допълнителното й
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 40 %.
Предвид горното, в проведеното пред БРС открито съдебно заседание ответникът е
направил изявление, че не оспорва размера на претенцията, а само нейното основание.
Въвеждат се още с отговора и се подържат в о.с.з.правните доводи,че ищцата няма право да
получи претендираното от нея увеличение на основната работна заплата със задна дата,т.к. не е
била трудово заета и не е била член на съответната професионална организация към датата на
подписването на споразумението за увеличение на работните заплати.
С обжалваното по делото решение на БРС, претенцията на ищцата е изцяло уважена, като
работодателят й е осъден да заплати исковата сума ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените
съдебно деловодни разноски на другата страна, а на съда- дължимата за производството държавна
такса.
Бургаски окръжен съд споделя този краен правен извод , както и обосноваващите го
фактически съображения на първоинстанционния съд,ведно с решаващите му правни аргументи,
изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение, към които препраща на основание чл.272
от ГПК.
4
В отговор на заявените по съществото на спора оплаквания за неправилност , БОС
добавя следното:
Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ.
Спорът на страните е изцяло правен, а не по фактите, поради което последните се
възприемат от този съд така, както са установени от първоинстанционния. В периода от 01.01.2023
г. до 04.07.2023 г. ищцата е заемала в ответното училище длъжността „старши учител“с основна
работна заплата в размер на 1842 лева, при ДТВ за прослужено време от 40%.Със Заповед № ЛС-
02-1469/03.07.2023г., считано от 04.07.2023 г., ищцата е била освободена от длъжността поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищцата е била член на синдикалната
организация в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ –Бургас от 01.01. до 03.07.23г., а от 04.07.23г. е
индивидуален член на СБУ и редовно е заплащала членския си внос.
Като синдикален член тя се е ползвала от уговорките по КТД за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., сключен между
представители на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата
на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в
Република България, като работодатели от една страна и на Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към
Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на
независимите синдикати в България, като синдикати от друга страна. Чл. 4 от КТД гласи, че
постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се
прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите
– членове на организациите на работодателите – страни по договора.
Към посочения КТД е сключен от представителите на подписалите го страни Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати за
системата на училищното и предучилищно образование. С ал. 1, т. 2, б. ‚б“ от анекса е определена
минимална основна работна заплата за педагогическите специалисти, заемащи длъжността
„старши учител”, каквато е и ищцата, в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от
анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за
увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 от
анекса индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи
от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Съществувалото между ищцата и ответника трудово правоотношение се регулира от
нормите на Кодекса на труда, съгласно чл. 128, т. 2 от който работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
В тази връзка няма спор, че ищцата е получила възнаграждението си за престирания в
процесния период труд, но на база Наредба №4/ 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда и
Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от същата в сила от 1.09.2022 г., а не на база посоченото
приложение с изменението му от ДВ, бр. 75 от 2023 г., в сила от 1.01.2023 г.
Тъй като положеният от ищцата труд за процесния по делото период е установен по делото
5
факт, се поставя основният за страните спорен въпрос дали изменението на КТД, извършено с
Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г.се прилага за работниците или служителите, които към датата на
сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение или не, като съдът намира, че
отговорът на този въпрос е положителен.
БОС счита, че изменението на КТД (увеличението на възнагражденията)се прилага и по
отношение на освободените към 10.08.23г.кадри, защото с анекса са предвидени нови размери на
основните възнаграждения, приложими със задна дата-считано от 01.01.2023 г., а не от датата на
сключване на анекса, т.е. с нарочно придадено обратно действие са преуредени и вече
възникналите в предходен момент правоотношения между страните по КТД, съществували към
така посочената задна дата.
В подкрепа на горното следва да се съобрази следното: на първо място - посоченият бюджет
за 2023г. е изготвен със закъснение, но касае цялата година, т.е. според БОС в него би трябвало да
са залегнали всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната
календарна година, като се има предвид и че приложимият за това национален счетоводен стандарт
предвижда плащания за минали периоди на напуснали работници и служители във връзка с
увеличение на възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за
обезщетения след тяхното напускане.
На следващо:Вярно е, че според чл.54, ал.1 от КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването
му, като принципно има действие занапред и това е приложимо и за неговото изменение, но
доколкото страните не са уговорили „друго“, която обща формулировка не изключва възможността
на споразумението да се придаде обратно действие.
В случая с процесния Анекс от 10.08.23г. е придадено именно такова обратно действие на
изменението на чл.27 от КТД , като за посочените в него категории на заети в системата на
училищното и предучилищно образование лица са предвидени нови, завишени размери на
основните заплати.Конкретно за старшите учители, каквато е ищцата- минималната основна
работна заплата е по-висок и възлиза на 1763лв.
Освен горното и т.к. чл.57 от КТ обвързва с действието на КТД само работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по същия, задължително
условие за получаването на увеличеното възнаграждение е претендиращите го да са синдикални
членове на организация, подписала този КТД или да са се присъединили към него за горепосочения
времеви период.Безспорно за делото е , че ищцата е била такъв член и продължава да е
професионално обвързана със синдиката на българските учители, но вече индивидуално.
Неоснователен е според БОС и основният довод на работодателя да не заплаща поисканото
увеличение, защото както анексът, така и Наредба №4, а също и Законът за държавния бюджет за
2023г. имат предвид само „заетите“ в процесната система лица, каквато ищцата не била, защото
считат, че правно значима е само заетостта към датата на обективираното изменение- 10.08.23г.,
когато е подписано споразумението за промяната.
Въззивният състав не приема това тълкувание.Цитираните нормативни актове и Анекс към
КТД не съдържат такова ограничение.Ако законодателят, респективно подписалите анекса към КТД
страни имаха предвид, че изменението има обратно действие, но касаещо само лицата, заети в
системата на образованието към момента на създаване на изменението, те щяха изрично да го
посочат, обаче не са.Следователно няма основание за извод в такава насока. Още повече, че такова
тълкуване е категорично рестриктивно по своя характер и би поставило в неравноправно
6
положение лица, положили еднакъв труд в един и същ период от време, при което едните
получават насрещно възнаграждение в преференциален размер за разлика от другите, напуснали
системата преди постигането на уговорката на база закъснелия по обективни причини с
изготвянето си държавен бюджет за 2023г., без никакви обективни предпоставки за допускането на
подобни различия. Такъв подход при тълкуването на променената клауза от КТД, явяваща се по-
благоприятна за положилите труд след 01.01.23г. лица би бил израз на пряка дискриминация на
трудещите се, каквато чл.8, ал.3 от КТ изрично забранява, поради което БОС намира такова
тълкуване на нормата за неправилно.
Ето защо и съобразно принципа на недискриминиране и равенство на заплащането на
трудещите се при равно положен труд, приложим за правния ни ред, БОС приема, че щом са били
заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.23г.-
10.08.23г. трудовите си задължения, лицата от категорията на настоящата ищца имат право на
съответното завишено по размер възнаграждение за престираната работна сила. Настоящият състав
заключава, че на педагогическите кадри, работили в периода след 01.01.23г., но напуснали преди
10.08.23г., също се дължи заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на
възнаграждение за времето, реално отработено в посочения сектор на образователната система,
защото според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в
установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Какъв ще е размерът на това възнаграждение зависи от уговореното по трудовия договор,
но когато се касае до увеличението му, според чл.118,ал.3 от КТ работодателят има правото да го
постанови и едностранно,което е изцяло относимо към конкретния казус.
Предвид горното и след като понятието „заетите“ в системата на предучилищното и
училищното образование лица няма изрично времево уточнение в чл.27, ал.2 от Анекса, БОС
намира основание да тълкува обхвата на засегнатите от действието на изменението в заплащането
лица като определени към датата, за която се обявява обратното му действие, а именно 01.01.23г.
Тук трябва да се отчете и че както самият КТД, така и подписаният към него Анекс от
10.08.23г. изразяват свободната воля на договарящите, която следва да бъде изцяло зачетена,
включително от съдилищата, след като е валидна и нито заобикаля, нито противоречи на каквато и
да е императивна забраняваща законова разпоредба .
Неоснователно е според този съд и възражението на жалбоподателя, че БРС не е съобразил
при разрешаването на казуса тълкуванието на изменението на КТД, дадено от представители на
МОН.Техните становища нямат обвързващо съда значение, поради което не го задължават и не
повлияват изложените до тук изводи. Още повече, че Наредба №4 има значение само за реда за
изчисляването на труда, но не е основание за заплащането му.Договорите(вкл. КТД и Анекса към
него) подлежат на тълкуване за издирване на общата воля на подписалите ги страни, съгласно
чл.20 от ЗЗД, но не и на автентично тълкуване от законодателя, както неправилно поддържа
въззивникът.
В обобщение съставът на БОС приема, че след като е полагала труд в периода от време след
01.01.23г., за който претендира увеличено заплащане в качеството си на педагогически кадър и
синдикален член, ищцата Г. попада в кръга на правоимащите лица, за които се отнася Анексът към
КТД от 10.08.23г. и има право да получи исковата сума.
Тъй като страните не спорят по размера на допълнителното възнаграждение и ответникът го
е признал пред БРС(то е присъдено така и с решението на първата инстанция), БОС не следва да
7
изнася допълнителни съображения в тази насока.Дължима е и законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане.
След като БОС и БРС приемат заявената претенция за изцяло основателна, поради
съвпадението на крайните им правни изводи, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото и на основание мл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата ищца има право
на направените в настоящото производство деловодни разноски, възлизащи на 600лв., заплатени
като адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №851/02.05.24г.по гр.д.№1281/24г. по описа на Бургаски РС.
ОСЪЖДА Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков” - гр.
Бургас с адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 19, представлявана от директора Милена
Андонова, да заплати на С. Ж. Г. с ЕГН ********** сумата от 600лв.,представляваща разноски,
заплатени като адвокатско възнаграждение за защитата на страната в производството по ВГД
880/24г. на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8