№ 5677
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110173303 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия, а последният не е заплащал дължимите за нея суми в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в
изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. При
тези твърдения иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата 4039,27
лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата 64,37 лв. за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2021 г., до
окончателното им изплащане; сумата от 486,34 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 31.05.2021 г., както и сумата от
11,89 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 31.05.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете при възражения, че няма качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди и не е обвързан от договор за продажба на топлинна
енергия с ищеца, както и че липсва правоотношение с дружеството, осъществяващо
1
топлинно счетоводство. В тази връзка сочи, че няма писмен договор за продажба на
топлинна енергия, представените общи условия не обвързвали страните, тъй като не били
подписани и не ставало ясно през кой период са се прилагали, а договорите с дружеството,
което осъществява топлинно счетоводство, нямали обвързващо действие, тъй като били
сключени с ищеца от лице, което не било овластено да представлява етажната собственост,
в която се намира процесният имот, и не било изразено съгласие на поне 90% от етажните
собственици, във връзка с което се релевира възражение за нищожност на тези договори.
Дори обаче да е налице договор за топлинно счетоводство, същият нямал действие между
страните, тъй като предвидените в него срокове били изтекли. В случай че между страните е
налице правоотношение ответникът оспорва да е потребявал топлинна енергия в
претендираното количество и на претендираната стойност, като в тази връзка посочва, че не
е пребивавал в процесния имот през целия процесен период и че топломерът в банята бил
монтиран по-късно, че индивидуалните топломери на етажните собственици не били от един
и същи модел и нямало доказателства за тяхната сертификация, че нямало доказателства
посочената от ищеца партида да касае процесния имот и неговите собственици и че
представените фактури не отговаряли на счетоводните изисквания. Оспорва и вземанията за
лихва за забава при възражения, че такава никога не е настъпвала поради факта, че не е
получавал издаваните от ищеца фактури. В условията на евентуалност релевира възражение
за настъпила погасителна давност относно вземанията на ищеца периода за м.05.2018 г. и
м.06.2018 г. При тези твърдения иска съдът да отхвърли исковете. Претендира разноски.
ФДР „Техем Сървисис” ЕООД, конституирано в производството като трето лице
помагач на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена
от установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма
при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост ( презумирано
правоотношение ).
Между главните страни е възникнало облигационно отношение от качеството на
ответника на собственик на апартамент ***, находящ се в гр.София, *****, което
обстоятелство съдът прие за установено от представения по делото Нотариален акт за
2
покупко – продажба на недвижим имот *, *, нот. дело ****, и от това, че в исковия период
ищецът подава в него топлоенергия за битови нужди. Ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на
доставяната в собствения му апартамент топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на
тази, отдадена от сградната инсталация ). Източник на права и задължения са и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди, тъй като са спазени изискванията за одобряването им от ДКЕВР и
публикуването им в столичен ежедневник, както и поради липсата на твърдения, че в 30-
дневния срок от влизането им в сила ответникът е изявил писмено несъгласието си с тях,
като е предложил на топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл.
150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна
енергия срещу ответника е доказан по основание за посочения по – горе период.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано релевираното от ответника
възражение за погасяване по давност на главното вземане за цена на топлинна енергия.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия ( чл.33, ал.2 ) на ищцовото дружество, приложими за
процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Така, от падежа и на първото задължение в периода, на 16.07.2018 г., до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 21.06.2018 г., когато
3
давността е прекъсната, не е изтекъл срок от 3 години, поради което възражението на
ответника е неоснователно.
Съгласно, заключението на съдебно – счетоводната експертиза вземането на за цена
на топлинна енергия е в размер 4039.27 лв., а лихвата за забава в размер 515.99 лв. поради
което исковете са основателни за пълния предявен размер.
Ответникът, както беше посочено по – горе, е потребител на топлинна енергия по
смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
Нарушението на законово определеното мнозинство при приемане на решения на ОС
на етажната собственост е въпрос на незаконосъобразност, а не на нищожност, поради което
е недопустимо да се разглежда инцидентно в настоящото производство, доколкото следва да
се упражни чрез специален конститутивен иск при спазване на преклузивен срок.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – протокол от ОС (
стр. 27 от делото ), договор от 26.11.2001 г. ( действието му е продължено в приложение на
клаузата на чл.2.5), заключението на СТЕ и ССЕ, съдът приема, че услугата дялово
разпределение е била реално осъществена, а нейната стойност възлиза на 64.37 лв., поради
което ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на услугата
дялово разпределение в посочения размер, както и лихва за забава в размер 11.89 лв.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 21.06.2021 г. до
4
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Белева дължи да
заплати направените от ищеца разноски за заповедното производството в общ размер 142,04
лв. и за исковото производство в размер на 819,33 лв. / за държавна такса, възнаграждение
на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение / .
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М. К. ЦВ., *****,
с адрес – гр.София, *****, ***, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата 4039,27 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата 64,37 лв. за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.06.2021 г., до окончателното им изплащане, и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от
486,34 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. – 31.05.2021 г., както и сумата от 11,89 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. –
31.05.2021 г., за които суми по ч.гр.д. № 35429/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. ЦВ., *****, с адрес – гр.София, *****, *** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 142,04 лв. – разноски за производството по ч.гр.д. №
35429/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в и сумата 819,33 лв. – разноски за исковото
производство за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФДР „Техем сървисис” ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6