РЕШЕНИЕ
№ 2558
гр. , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Магдалена А. Жбантова
Стефанова
като разгледа докладваното от Магдалена А. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20201220100733 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от А. К. С. от гр.Г. Д., обл.Благоевград против Р. С. С. от гр.Г. Д.,
обл.Благоевград. Иска се да бъде прекратен брака между страните с развод,
без произнасяне по вината за неговото разстройство, след развода ищцата да
носи предбрачното си фамилно име Ч., а семейното жилище, собственост на
родителите на ищеца, да се предостави за ползване на последния. Не се
претендира за заплащане на издръжка между съпрузите, прави искане да му
бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски.
Твърди се от ищецът, че с ответника са съпрузи, сключили са брак на
............, след кратко познанство. Преди това ответницата живяла с мъж и
жена, и четири кучета в незавършена постройка, след сключване на брака
страните заживели в дома на родителите на ищеца. Скоро ищеца разбрал, че
съпругата му има психично заболяване и периодично се лекува в клиника в
с.Хърсово. Ответницата обяснила, че се лекува там по собствено решение, пие
редовно лекарствата си. Скоро поискала съпругът й да я отведе на лечение,
1
което той сторил. Но след връщането си тя спряла да пие лекарствата и да пие
не малки количества бира. Станала нервна, неадекватна и агресивна.
Започнала да излиза внезапно, за неопределено време, без ищеца да знае къде
е и какво
прави. Докато си била в къщи, по телефона я търсели различни мъже по
телефона, като излизала навън за да продължи разговора насаме. Около
седмица преди предявяване на иска хвърлила пръстена на съпруга си и го
напуснала. Той я търсил по телефона, а когато късно вечерта се свързал с нея,
тя му казала, че е в с.О. Той я намерил да седи сама на една пейка, прибрал я и
й върнал пръстена. Но още на следващия ден разбрал, че ответницата продала
пръстена, както и телефона, който той и купил, като похарчила парите. На
26.08.2020 г. ответницата заявила на ищеца, че го напуска и поискала той да
отнесе багажа й в постройката, в която живяла преди, и той го сторил. В
следващите дни тя му се обаждала често, като го обиждала. Ищецът й
предложил да се разведат, но тя отказала, макар да заявила, че не желае да
живее повече с него.
От страна на ответника не е постъпил отговор и не се изразява
становище по предявените искове.
Правното основание на исковете е по чл.49, ал.1, чл.53 и чл.56 от
Семейния кодекс.
В законово установения срок не е постъпил отговор от ответника и не се
изразява становище по предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установи във фактическо
отношение следното:
Страните по делото са сключили граждански брак на 28.07.2020 г. след
кратко запознанство. Двамата заживели в дома на родителите на ищеца в гр.
Гоце Делчев. Скоро след сключване на брака Р. Споделила със съпруга си, че
страда от психично заболяване, но се лекува и редовно приема м.едикаменти.
Поискала от него да я отведе на лечение в с.Хърсово, което той сторил.
Когато се върнала от. проведеното лечение, ответницата спряла да приема
лекарства и започнала да пие алкохол, най-често бира.
Една вечер, докато били навън със семейни приятели – свидетеля Д.и
2
съжителката му, ответницата се скарала със съпруга си за това, че той си
поръчал трета бира. Започнала да му вика, хвърлила пръстена и тръгнала
нанякъде. Ищеца й звънял на телефона, но тя не отговаряла на повикванията.
Обадила се късно вечерта, че се намира в с.Огняново, откъдето ищецът може
да я вземе. Съпругът й я намерил да седи на пейка в селото, върнал й
пръстена, и двамата се прибрали.
В края на м.08.2020 г. Р. окончателно напуснала семейното жилище,
като заявила, че не иска да живее вече със съпруга си. Въпреки това му се
обаждала по телефона с искания да й носи храна или пари.
По делото е разпитан свидетеля Д., кум на страните. Според него както
преди брака на страните, така и по време на него, ответницата поддържала
връзки с други мъже. Поведението й било променливо, неуравновесено. Д.
присъствал на случай, когато след раздялата на страните, ответницата била в
заведение с компания и консумирала алкохол – вино. Обадил й се някакъв
мъж, че се напил и му станало лошо, при което тя започнала да плаче, да
заявява, че ще се самоубие. След това отишла някъде с такси, върнала се и се
обадила на тел.112, като съобщила, че смята да се самоубие. Дошли полицаи,
а тя бягала от тях с нож в ръка. Свидетеля Д. знае, че ищеца не желае да
живее повече с Р. не знае нейното мнение, но когато страните се окажат на
едно място, тя се преструва, че не вижда съпруга си.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка съдът,
прецени в съвкупност доказателствата по делото.
При така установеното, съдът намира исковете за допустими, доколкото
са предявени от процесуално оправомощено лице срещу надлежен ответник и
пред съответния съд.
Разгледан по същество иска за прекратяване на брака с развод е
основателен, по следните съображения:
Данните по делото сочат, че между двамата съпрузи съществуват
дълбоки и непреодолими проблеми и брачната им връзка е опразнена от
дължимото според закона и морала съдържание. Характерните за нормално
протичащия брак взаимна привързаност, разбирателство и уважение не
съществуват помежду им. Двамата се намират във фактическа раздяла от
3
около три месеца и не желаят да продължат съвместния си живот. Брака е
дълбоко и непоправимо разстроен, а съществуването му - само формално,
поради което не е в полза нито на страните, нито на обществото и следва да
бъда прекратен.
Тъй като ищецът е заявил, че не желае съдът да се произнася относно
вината за разстройството на брака, съдът няма да постановява решение в тази
насока.
По отношение на направеното от ищеца искане след прекратяване на
брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име, съдът намира
същото за неоснователно. Чл.53 от новия СК предвижда по-различна уредба и
в частта по фамилното име след развода, като предвижда, че съпругът, който
е променил фамилното си име при сключване на брака, може да възстанови
предбрачната си фамилия. Следователно връщането на носеното преди брака
фамилно име зависи изцяло от волята на ответницата. Тъй като тя не е
направила искане за промяна на фамилното име, то след прекратяване на
брака ще продължи да носи брачното си фамилно име. При новия СК
противопоставянето на другият съпруг е без правно значение /в този смисъл
решение № 245 от 17.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 1058/2011г., IV г.о./.
По отношение на искането ползването на семейното жилище да бъде
предоставено на ищеца, съдът намира искането за основателно. Установи се,
че семейното жилище е собственост на родителите на ищеца. От брака няма
родени деца, при което жилището се предоставя на родителят, който
отглежда децата, поради което няма пречки направеното искане да се уважи.
Не се претендира за заплащане на издръжка между страните по делото.
Като намира, че страните са в работоспособна възраст и предвид липсата на
такова искане, съдът намира, че не следва да се произнася с решение за
присъждане на издръжка помежду им.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът прави
искане ответника да бъде осъдена да му заплати сторените по делото
разноски, включително за адвокатски хонорар.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съдебните разноски по
4
брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а
когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. Тъй като в настоящият случай няма вина, т.е. съдът не
се произнася относно вината за настъпилото разстройство на брака, то следва
разноските да останат за страните, както са направени.
Съдът на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК определя окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20 лева, която, съобразно чл. 329, ал.1, изр.2
пр.1 от ГПК, следва да се възложи в тежест на двете страни по равно, т.е.
всяка от тях ще заплати държавна такса от по 10 лева, ведно с по 5 лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява с развод брака между А. К. С. , ЕГН ********** от гр.Г. Д.,
обл.Благоевград и Р. С. С. , ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Благоевград,
сключен на .............г. в гр.Г. Д., обл.Благоевград.
Бракът се прекратява без произнасяне относно вината за разстройството
му.
Предоставя ползването на семейното жилище на А. К. С. , ЕГН
********** от гр.Г. Д., обл.Благоевград.
Оставя без уважение искането след прекратяване на брака ищцата да
носи предбрачното си фамилно име Ч.
Оставя без уважение искането на А. К. С. , ЕГН ********** от гр.Г. Д.,
обл.Благоевград ответника Р. С. С. , ЕГН ********** от гр.Г. Д.,
обл.Благоевград да бъде осъдена да му заплати сторените по делото разноски.
Осъжда А. К. С. , ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Благоевград да
заплати на Районен съд гр.Гоце Делчев окончателна държавна такса по иска
за развод в размер на 10 (десет) лева, както и държавна такса в размер на 5
5
(пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Осъжда Р. С. С. , ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Благоевград да
заплати на Районен съд гр.Гоце Делчев окончателна държавна такса по иска
за развод в размер на 10 (десет) лева, както и държавна такса в размер на 5
(пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданското състояние, за отразяване на гражданското състояние на
страните по делото в регистрите на населението.
Решението може да се обжалва пред ОС гр.Благоевград с въззивна жалба
в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението за изготвянето му
и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
6