Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1970 Година 2021, 26.10. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав
на 27.09.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
при присъствието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3348 по описа за 2020
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по искова молба/доуточнена
с молби от 06.01.2021г. и 08.01.2021г./ на М.С.Б., с адрес ***, чрез адв.С., с
която е предявена срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, бул.”Ген. Н. Столетов”№21 претенция за присъждане
на сумата в размер общо на 100 000 лева и законовата лихва върху тази сума,
считано от 29.12.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство за малоценност, от които:
- 20 000 лева в резултат на
нанесен побой на 23.12.2020г. от надзирател в Затвора – Пловдив/съгласно
уточняваща молба от 08.01.2021г./;
- 20 000 лева в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест – Пловдив в периода от 27.03.2018г. до
21.05.2019г./съгласно уточнението на ищеца в собственоръчна жалба, депозирана с
молба от 06.01.2021г./;
- 60 000 лева в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в
периода от 22.05.2019г. до 15.12.2020г./съгласно петитума в исковата молба/.
Презюмира се нарушаване правата по чл.3
от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, като
множеството конкретни оплаквания са в няколко насоки:
– лоши битови условия, както в Арест –
Пловдив, така и в Затвора – Пловдив, а именно: липса на достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите – „падат се под 3
кв. м. нетна площ на човек“/, без постоянен достъп до санитарен възел и
постоянно течаща топла и студена вода, старо и мръсно спално бельо, през зимата
е студено, а през лятото – топло и задушно, наличие на мухъл в килиите, лошо
осветление, липса на достъп на свеж въздух, липса на дежурно осветление и
аспирация в тоалетната, недостатъчно време за къпане и недостатъчна топла вода,
наличие на гризачи и дървеници в килиите;
- липса на условия за раздвижване и
спорт, както в Арест – Пловдив, така и в Затвора – Пловдив;
- липса на извънредно свиждане по
време на коледните и новогодишни празници, както и по време на великденските
такива и в Арест – Пловдив и в Затвора – Пловдив;
- нанесен побой от надзирател в Затвора – Пловдив;
- здравословен проблем – нарушено зрение, вследствие на продължително
четене на лоша светлина по време на престоя в Арест – Пловдив и в Затвора –
Пловдив, както и непредоставяни лекарства по време на престоя на ищеца в Арест
– Пловдив;
- лоша храна, предоставяна по време на престоя в Арест – Пловдив;
- липса на осигурена библиотека по време на престоя в Арест – Пловдив.
Претендира се присъждане и на
сторените разноски.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител юриск.Ч., счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
неоснователност на исковата претенция, алтернативно прави искане за присъждане
на обезщетение в минимален размер.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.
От постъпила Справка рег. №СА-88/15.01.2021г. от ГД“Изпълнение на
наказанията“, ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, Арест – Пловдив /л.74 и
сл./,се установява, че М.С.Б. през исковия период /27.03.2018г. – 21.05.2019г./
е пребивавал на територията на Арест – Пловдив от 28.03.2018г. до 21.05.2019г.,
т.е. на 27.03.2018г. не е пребивавал на територията на Арест – Пловдив. За
периодите, в които действително е бил настанен в Арест – Пловдив, ищецът е
пребивавал в килия №218 на ет.2, която е с квадратура 14,74 кв.м. и е
съжителствал с още две задържани лица, като предоставената им жилищна площ е
отговаряла на изискуемите стандарти от 4 кв.м. Килията е била оборудвана с три
легла с размери 190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго,
има също маса за хранене с размери 60/60 см. и 2 бр. кръгли табуретки с
диаметър 30 см. Установява се също така от справката, че през м.юни 2009г. е
открит новият Арест – Пловдив, който се намира в рамките на Затвора – Пловдив и
който представлява масивна двуетажна сграда с 2 495 кв.м. РЗП. Постелъчният
инвентар в килиите се е състоял от възглавници, одеяла и чаршафи, като
чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста, в
т.ч. е предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствени
чаршафи.
Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират
ежедневно, а поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните
лица. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно
течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на
обема на бойлерите - по един за двата етажа на ареста, изградена е модерна
система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност,
като размерите на санитарния възел са 125/112 см. Извеждането до банята на
Арест – Пловдив става по утвърден график месец за месец с периодичност
най-малко два пъти седмично, а при възникнали нужди от медицинско естество – по
съответното предписание.
Отделно от това се констатира, че Арест – Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори, свързани към водонагреен газов котел, който се използва
за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са
свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява
всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от
арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни
турбини пресен въздух се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през
прозорец с размери 150/150 см, който е с отваряемо крило за по-добра вентилация
и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се
осигурява задължителното, съгласно ЗИНЗС, време за престой на открито. А относно
дезинфекцията на арестните помещения за исковия период са представени протоколи
за извършени ДДД обработки.
Протоколи за извършени ДДД обработки, ведно с договор с предмет „Извършване
на дезинфекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби“,
Алгоритъм за дезинфекция в обекти с обществено предназначение в условията на
епидемично разпространение на COVID-19 и График за
извършване на дезинфекционни мероприятия, са представени и от Затвора – Пловдив
с придружително писмо Рег.№232/13.01.2021г./л.32-72/ и като приложения към
отговора на исковата молба/л.81-84/.
Други доказателства от страна на Затвора – Пловдив не са представени, с
изключение на преносим компакт-диск (със софтуер за възпроизвеждане), съдържащ
видеозаснемане за дата 23.12.2020г. в периода от 07,00 до 07,30 часа на
камерите в столовата на Затвора – Пловдив/л.113/.
По делото чрез видеоконферентна връзка са разпитани като свидетели М.Р. Л.
и С. М. Б..
Свидетелят Л. заявява, че от 2018г. са заедно с ищеца и всеки ден се
виждат. Когато са били в ареста, са били само двамата, но е имало периоди, в
които са били трима, като килията е била около 10 кв.м., нямало е много
дървеници, но е имало хлебарки. Впоследствие посочва, че е нямало много
хлебарки и дървеници в ареста. Два пъти на ден са пускали топла вода по половин
час, осветлението е било доста мрачно, прозорците били нависоко и не се
отваряли, били много прашни и нищо не се виждало. Някой от персонала е трябвало
да ги чисти, защото имат решетки, както отвън, така и отвътре и те/задържаните
лица/ нямали достъп. До чист въздух имали достъп по един час дневно – на
открито, но никога не е бил престоят по цял час, а винаги по-малко – около
50-55 минути. Прозорецът се отварял много малко и не можело през него да влезе
чист въздух, аспирация е имало, но през повечето време не е работела. Миризмата
от тоалетната е била като от градска тоалетна. Не са предоставяни условия за
двигателна активност, въпреки че е имало зала, не са ги допускали и
раздвижването е било само по време на престоя на открито. За престоя им в
затвора, свидетелят заявява, че не знае с колко души е ищецът в една стая.
Разбрал е обаче, че са го били преди Коледа без видима причина, но не го е
виждал след това, тъй като Б. бил в изолатора, и не е виждал следи от побоя по
тялото му. Според свидетеля, по данни на ищеца и на друг лишен от свобода, без
видима причина надзирател, на който му казват Пецата, го е удрял с юмруци по
тялото, като самият свидетел не е присъствал. По отношение на хигиената
посочва, че тя е под всякаква критика, имало и много котки и като влизат да се
хранят – миришело, храната била отвратителна.
Свидетелят Б. – баща на ищеца, заявява, че е виждал да бият сина му, било е
преди Коледа на 2020г., точен ден не помни. Влизайки в столовата, надзирателят,
който е бил в столовата, без причина го е съборил на земята и е започнал да му
нанася побой, стъпвайки с коляното по тялото го е удрял с ръкавици с пластмасов
протектор, свидетели са били всички. Нямало е кръв, но лицето му е било синьо
от страната, където са го били. Надзирателите са били двама, единият му е
държал краката, а другият го е биел, този, който е налагал побоя, е известен
като Пеца, Барета, Пинчера. Свидетелят посочва още, че не са в една стая със
сина си, не знае той с колко точно човека е в една стая – предполага, че са по
пет-шест човека, но го вижда всеки ден на път за столовата – сутрин, обед и
вечер, не е разговарял с него специално за условията в килията, като ги
извеждат на открито, не се виждат, тъй като са разделени в две групи, няма
информация да е пускал жалба до началника на затвора. За изолаторите посочва,
че са постоянно заключени. Твърди също така и че има хлебарки и гризачи, като
не уточнява къде точно.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на
глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи
като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са
юридическите лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи
по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище
гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби
„Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния
период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявения иск.
На следващо място и с оглед възражението на процесуалния представител на
ответника, е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Все в тази насока следва да се посочи, че ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека/решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в актуалната и редакция/ осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията до 07.02.2017г./ осъдените не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно
чл.3 ал.2 т.2 и т.3 от с.з. за жестоко или нечовешко отношение се смятат:
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2 и
ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Действалата през процесния
период редакция е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и
особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да
четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така
конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието
или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това
всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема
душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото
това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският
район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен
климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища
/решение № 10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011г., решение №
6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012г., решение № 104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007г., решение № 538 от 22.10. 2009г. на
ВКС по гр. д. № 1648/2008г., решение № 15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр. д. №
4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България,
решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008г.
на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 27 януари 2015г. по
шест съединени дела Нешков и други срещу България/. Последното е пилотно
решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от правилата
на съда, чл. 61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на
структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа. Така
например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските
затвори „Нешков и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване
за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в
българските затвори не е ефективно средство за защита, което би поправило
нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на
този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба,
указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на
доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на
доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията,
относно установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени
вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените
съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията
за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
С последната практика на ЕСПЧ обаче/решение по делото „Атанасов и Апостолов
срещу България“, жалби №65540/16 и 22368/17, Съдът вече е приел, че новият ред
по ЗИНЗС, за разлика от ЗОДОВ, представлява ефективно средство за защита за
оплаквания на задържани лица или лишени от свобода от условията на задържане.
Прието е също така и че обстоятелствата, че отделни искове са отхвърлени, както
и че присъдените в останалите случаи обезщетения са ниски, сами по себе си не
означават, че посоченото средство е неефективно.
Все в тази насока следва да се посочи, че в спорното съдебно производство,
в т.ч. и исково такова, двете страни – ищец и ответник по иска са
равнопоставени.Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи
доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан.
В този смисъл и с определението за насрочване на делото в открито съдебно
заседание е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени
указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването, в
т.ч. съдът в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС е задължил
специализираните органи по изпълнение на наказанията – Затвора – Пловдив и
Арест – Пловдив да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като им е указал, че в случай на
неизпълнение на това задължение, съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
Така, от наличните по делото доказателства се установява, че по отношение
на първия исков период/27.03.2018г. – 21.05.2019г./ Б. *** само в периода от
28.03.2018г. до 21.05.2019г., поради което в останалата част, а именно за
27.08.2018г., искът е недоказан, доколкото не се установява в този период
ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Арест –
Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде
отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на
чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
По отношение на периода от 28.03.2018г. до 21.05.2019г., за които се
установи, че ищецът действително е бил в Арест – Пловдив, от събраните по
делото доказателства се установява, че в килията, в която е пребивавал, на
всеки задържан е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м. През
исковия период Б. е пребивавал в спално помещение №218 с площ от 14,74 кв.м., в
което са били настанявани до три задържани лица, в какъвто смисъл са и
показанията на разпитания по делото свидетел Л..
Действително, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно
да се приеме, че помещението, в което е пребивавал, е с лоши хигиенни условия,
но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в
тях санитарни помещения изцяло зависи от задържаните лица, които се грижат за
почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие
до санитарен възел и течаща студена вода, както и топла вода сутрин и вечер.
Като недоказани се приемат твърдения на ищеца, че уредите за почистване са се
намирали в коридора и се държали в шкаф, от който се крадяло, доколкото
свидетелят Л., с който ищецът е пребивавал в същия период, не навежда твърдения
в тази насока.
Осигурена се установи да е и пряка слънчева светлина чрез наличния в
килията прозорец с размери 150/150см., който е с отваряемо крило и чрез който
при желание на задържаните лица може да се извършва проветряване. Отделно от
това, установява се, че в Арест – Пловдив е изградена и функционира
вентилационна система, посредством която въздухът от помещенията се извежда
навън и се вкарва свеж въздух, съответно чрез изградена модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление, се осигурява необходимата осветеност.
До извод в обратната насока не водят показанията на свидетеля Л., доколкото
същият посочва по-скоро като причина мръсните прозорци, отговорността за което,
както и за хигиената в самото спално помещение, както вече се посочи и по-горе,
е на самите настанени в тези спални помещения.
По делото не се установиха и данни да има гризачи и дървеници, в каквато
насока са твърденията на ищеца, доколкото от страна на Арест – Пловдив са
представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекцията,
дезинсекцията и дератизацията. Отделно от това от страна на ищеца не се твърди,
а и липсват ангажирани доказателства да са били подавани оплаквания за
хигиената в помещенията в Арест – Пловдив, а и свидетелят заявява, че по-скоро
в ареста е имало хлебарки, каквито твърдения, обаче ищецът не навежда.
Недоказани останаха и следващите твърдения, а именно, че дюшеците и
спалното бельо са стари и мръсни, доколкото в справката, която не е оспорена от ищеца, се посочва, че
постелъчният инвентар се изпира ежеседмично в пералните помещения на ареста, в
т.ч. е предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствен такъв.
Не се установи и през зимата да е много студено, съответно през лятото много
топло и задушно, няма данни и да има мухъл в килиите, както и ищецът да е имал
проблеми с очите, вследствие на лошото осветление, в т.ч. към момента на
депозиране на исковата молба да е с нарушено зрение. За липса на достатъчно
време за къпане и достатъчно количество топла вода за всички задържани не
твърди и нито един от разпитаните свидетели. По идентичен начин стои въпросът и
със следващите оплаквания, а именно, че на новогодишните, коледните и
великденските празници е трябвало да има извънредно свиждане, но това не е
спазено, както и че храната била лоша и с мухъл, че не са му осигурявани
необходимите лекарства и че няма библиотека, тъй като в търсената насока
липсват ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца.
А по отношение твърденията, касаещи лавката, следва да се посочи, че тя
представлява търговски обект, в който се извършва продажба на стоки,
следователно ищецът, който твърди, че е имал е някакви проблеми, е разполагал с
правата, предоставени му от Закона за защита на потребителите, в т.ч. да
предяви рекламация, от които права няма данни същият да се е възползвал. Ето
защо в тази част наведените възражения съдът намира за неоснователни.
И не на последно място, по отношение оплакването относно липсата на условия
за раздвижване и спорт, следва да се посочи, че съгласно чл.86 ал.1 ЗИНЗС,
лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на
ден. Следователно такова право имат и задържаните лица за изпълнение на мярката
за неотклонение задържане под стража, което съгласно справката, която както
вече се посочи и по-горе, не е оспорена от ищеца, на всички задържани под
стража лица ежедневно е било осигурявано задължителното съгласно ЗИНЗС време за
престой на открито. Действително, твърди се от страна на свидетеля, че този
престой не е бил никога от един час, а от 50-55 минути, но в тази връзка нито
има данни, нито се твърди, някой от задържаните да е подал оплакване.
Все в тази насока и следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.164
ал.1 ЗИНЗС предвижда осигуряване на условия за участие в спортни игри и
упражнения по един час на ден, извън времето за престой на открито, която
разпоредба обаче не е императивна и не създава задължение на администрацията да
го изпълни точно в този обем. Изпълнението на разпоредбата е според
възможностите на съответното място за лишаване от свобода, респ. задържане под
стража при съобразяване с наличната материална база, брой лишени от свобода и
др. В този смисъл е и разпоредбата на чл.151 ал.5 ППЗИНЗС, съгласно която на
всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност
физическа или спортна активност. С други думи казано, доколкото не е въведено
императивно задължение, то неосигуряването му не би могло да доведе до
причиняването на неимуществени вреди на ищеца, т.е. не е налице неизпълнение на
законово задължение на администрацията на Арест - Пловдив.
Не така стои въпросът обаче с престоя на ищеца в Затвора – Пловдив и с
наведените от него оплаквания, с изключение на това досежно наличието на
инсекти и гризачи, за което са представени надлежни доказателства, че за целия
исков период, помещенията са били надлежно третирани, съгласно сключен договор.
С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът констатира, че ответникът
не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Пловдив за целия
исков период, а именно от 22.05.2019г. до 15.12.2020г., до когато в петитума на
исковата молба се твърди, че Б. търпи вреди. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с
лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и
посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, в т.ч.
свидетелски показания, тези твърдения следва да се приемат за доказани,
доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани
доказателства, които да ги оборят.
Ето защо и всички обстоятелства – пребиваване на ищеца в пренаселени килии,
лошите битови условия и претърпените от него лишения в своята съвкупност могат
да се определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя
наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и
неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Тези обстоятелства, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение
„Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
При това положение, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие
от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по
отношение на така установените факти по делото, които водят до извода, че
битовите условия в Затвора – Пловдив създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЗИНЗС. Според практиката на ЕСПЧ, а вече и на националните съдилища,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора. В многократно цитираното тук пилотно решение
на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“ се сочи, че крайната липса на
място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали
условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от
пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията.
В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу България, делото
Тореджани, делото Червенков срещу България и други. При това положение,
правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Б. е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
По отношение на последната искова претенция и наведените в тази връзка
твърдения, а именно, че на 23.12.2020г. на ищеца е нанесен побой от надзирател
и ангажираните в тази връзка доказателства – свидетелски показания и
компакт-диск, следва да се посочи, че когато ЕСПЧ решава дали има нарушение на
чл.3 в случаи на физическа сила, се разглеждат доказателствата за физически
наранявания до изискваната степен за „телесна повреда“. В тази връзка по делото
не бяха представени медицински документи, от които да се установи по безспорен
начин, че ищецът е получил каквито и да е физически наранявания в следствие от
нанесен побой. Това не пречи обаче съдът да приеме за доказано, че Б. е
претърпял унизително отношение, което съгласно практиката на ЕСПЧ се приема за
такова, когато чрез него дадено лице се унижава или принизява, като се
демонстрира липса на зачитане или омаловажаване на човешкото му достойнство,
или ако предизвиква чувства на страх, страдание и малоценност, които могат да
пречупят психичната и физическа устойчивост на дадено лице. Това е унизително
отношение чрез психическо въздействие и опит да се накърни достойнството на
ищеца, което е станало достояние на други лишени от свобода.
С оглед изложеното, съдът приема, че тези действия на служителите на
ответника са от естество да породят у ищеца болки и страдания, обида,
огорчение, възмущение и чувство за малоценност, каквито той твърди, че е
преживял, като се има предвид положението му на лишен от свобода и ситуацията,
в която е поставен. Налице е незаконосъобразно действие на специализиран орган
по изпълнение на наказанието, извършено в нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС.
Впрочем от страна на ответника не са изложени каквито и да било твърдения в
тази връзка.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на
чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, съгласно който обезщетението
за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвора – Пловдив, според настоящия състав, обезщетението, което
е най-справедливо в този случай да се присъди е в размер общо на 2 600 лева, от
които 1 600 лева в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив в периода
от 22.05.2019г. до 15.12.2020г. и 1 000 лева, вследствие на нанесения му побой
на 23.12.2019г., при съобразяване на съдебната практика по идентични дела, в
т.ч. и последните решения на ЕСПЧ и жизнения стандарт в РБългария. В останалата
част за разликата над 2 600 лева до пълния предявен общ размер от 100 000 лева
обективно активно кумулативно съединените искове следва да бъдат отхвърлени.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (2 600 лева) ще следва да бъде
уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 29.12.2020г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора, и с оглед
заявената претенция за присъждане на сторените разноски, на основание чл.286
ал.3 ЗИНЗС ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в
размер на 10 лева.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.284 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Н. Столетов”№21 да заплати на М.С.Б.,*** сумата от общо 2 600/две
хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 22.05.2019г. до 15.12.2020г., вкл. и за
23.12.2020г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 29.12.2020г.
– датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ претенциите до пълния
им общ размер 100 000 лева, вкл. и за престоя в Ареста – Пловдив за периода от
27.03.2018г. до 21.05.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, бул. ”Ген. Н. Столетов”№21 да заплати на М.С.Б.,*** сумата от 10/десет/
лева, представляваща внесената държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, бул.”Ген. Н.
Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :