Р Е Ш
Е Н И Е
№ 105/27.02.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Председател: Мария Ницова
Членове: Огнян Евгениев
Рени Цветанова
при
секретар Видова и с участието на
прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 148/2023 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 257/09.12.2022 г., постановено по АНД № 20221630200516/2022 г. по описа на РС Монтана, е отменил наказателно постановление /НП/ № 11-01-863/19.04.2022 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция/АДФИ/, с което на П.М.П.,***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. на основание чл.141, ал.1 от ППЗОП във вр.с чл.32, ал.1 ЗАНН и заповед № ЗМФ – 30/19.01.2022 на министъра на финансите.
Решението, е обжалвано от директора на АДФИ, чрез пълномощника юрк.Тодорова, с искане да бъде отменено решението на РС Монтана, а да бъде потвърденото издаденото НП. Жалбата е аргументирана с подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, постановено при допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Основното възражение в касационната жалба е“ че не се спори в производството, че има подписани договор и анекс към него, а че в същите“ регламентирани размерът и условията за задържане и освобождаване на гаранциите, свързани с изпълнението на договора..“Претендира се юриисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, в с.з. и в писмено становище, чрез пълномощника адв.А., оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на решението на РС Монтана.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро ЗАНН и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка е, че при извършена проверка“ На 21.07.2020 година, в гр. Чипровци, П.М.П.,***, в качеството му на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки е сключил договор № ЗД-108/21.07.2020 г. по обособена позиция № 2 „Реконструкция на част от улица „Д*** В*** “ в гр. Чипровци, с класираният на първо място изпълнител „А*** И*** “ ООД, гр. С*** , след проведена обществена поръчка по реда на глава двадесет и шеста от ЗОП чрез събиране на оферти с обява, с предмет: "Извършване на строително-монтажни работи на територията на община Чипровци по три обособени позиции", в който не е посочен размера и условията за задържане и освобождаване на гаранциите, свързани с изпълнението на договора.
С оглед констатираното бил съставен АУАН № 11-01-863/25.10.2021 г., в което е посочено, че след проведена обществена поръчка е сключил договор № ЗД-108/21.07.200 г. с изпълнител“ А*** И*** “ ООД, гр.С*** , в който не е посочен размерът и условията за задържане и освобождаване на гаранциите, с което е нарушил чл.69, ал.7 от ППЗОП.
Настоящият касационен състав, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт подлежащ на касационен контрол и в законово установения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. Въззивнита инстанция всякога е длъжна да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивна инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален, както е сторено в случая. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така, че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.
В случая възраженията, релевирани с въззивната жалба са основотелни, т.к. от решението на въззивния съд не става ясно дали в качените на страницата на общината договор за ОП и анекс към него, са посочени размерът и условията за задържане и освобождаване на гаранциите, свързани с изпълнението на договора, Изложените доводи в решението на въззивния съд въобще не се спират на този въпрос, всъщност произнасянето на съда въобще не се отнася към спорния въпрос в производството, а именно във въпросния договор и анекс към него уредени ли са въпросите свързани с „ размера и условията за задържане и освобождаване на гаранциите, свързани с изпълнението на договора.
В крайна сметка въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея.
Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от АС Монтана е ограничен от въведените с жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, оспорени с въззивната жалба /относно съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, необсъждане на всички събрани в производството факти и обстоятелства/, не може да бъде осъществен дължимия от АС контрол за законосъобразност. Недопустимо е АС да постанови акт, който замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона. По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана, който да обсъди всички факти и обстоятелства въз основа на които да постанови своето решение.
Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.
Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 257/09.12.2022 г., постановено по АНД № 20221630200516/2022 г.. по описа на РС Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана, като съобрази дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: