Р
Е Ш Е
Н И Е
№572
гр. Хасково, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 370/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д.Й.Д.,
ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез адв.В.Ч., против Решение №
1012-26-100-1/31.03.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № **********-2144-26-113
от 05.02.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ -
Хасково.
В жалбата се твърди, че неправилно
е приложено материалното право относно приложното поле на разпоредбата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО, както и че неправилно е игнорирано зачитането на времето
на редовна военна служба за периода от 08.03.1974 г. до 30.03.1976 г. като
действителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО. Неправилно бил зачетен като
продължителност и наличния трудов стаж по представените документи и от данните
по чл. 5, ал. 4 от КСО за трудов и осигурителен стаж по трудово правоотношение
по чл. 4, ал. 1 от КСО.
Моли за постановяване на съдебен
акт, с който обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат
отменени, а преписката – върната на ТП на НОИ - Хасково, с указание за правилно
прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Моли за
присъждане на разноски по делото.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ
– Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно оспореното решение. От събраните по
делото доказателства се установявало, че жалбоподателят няма 15 години
действителен осигурителен стаж, поради което на същия не се следвало отпускане
на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Претендира присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Със Заявление вх. № Ц2113-26-1581/07.10.2020 г. до Директора на ТП
на НОИ - Хасково жалбоподателят Д.Й.Д. е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). В заявлението същият е декларирал, че не
получава друга пенсия и че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава,
както и че имената Д.Ю. Д. са негови. Посочил е, че прилага документи за
осигурителен стаж – Трудова книжка № 90/27.04.1973 г., издадена от ДСО
Стройрайон Димитровград, Военна книжка № 011632/11.06.1976 г., издадена от ВО
Хасково, УП-3 № 99/12.06.2003 г., издадено от Община с.Добрич, Димитровград,
УП-3 № 29/20.08.2004 г., издадено от Кметство с.Добрич, Димитровград, УП-3 №
273/02.10.2008 г., издадено от Община Димитровград архив ДСО „Стройрайон“, УП-30 № 205/11.02.1983 г., издадено от РПК
Димитровград.
С Разпореждане № **********-2140-26-113/05.02.2021
г., на основание чл. 68, ал. 1 – 3, чл. 69б, ал. 2 и ал. 5
от КСО, ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Хасково e отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Й.Д..
Отказът е мотивиран със следните съображения: от данните по пенсионната
преписка е установено, че жалбоподателят е роден на *** г. и към датата на
заявлението за пенсия 07.10.2020 г. има навършена възраст 66 г. 06 м. и 01 ден
и осигурителен стаж с прекъсване, положен за периода от 25.03.1970 г. до
31.07.2016 г., както следва: осигурителен стаж от втора категория труд - 09 г.
03 м. 00 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 05 г. 07 м. 09 дни, общ
осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд -
17 г. 02 м. 02 дни. Цитирани са разпоредбите на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за
социално осигуряване, според която през 2020 г. лицата, които са работили 15
години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са
навършили възраст 58 г. и 06 м. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст
- 100 за мъжете, чл. 69б, ал. 5, според която разпоредба пенсия по ал. 1 - 4 се
отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 или са променили
осигуряването си по чл. 4в. Посочено е, че съгласно чл.69б, ал. 2 от Кодекса за
социално осигуряване на Д. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст
по условията на втора категория труд, тъй като има навършени 66 г. 06 м. 01
дни, но няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 83 и няма
осигурителен стаж от втора категория 15 години, а има 09 г. 03 м. 00 дни.
Цитирани
са разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, според които през 2020 г. право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете се придобива при навършена
възраст 64 години и 03 месеца и придобит осигурителен стаж 38 години и 10
месеца. Заявено е, че на Д. не се следва пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 -
2 от КСО, тъй като има навършена възраст 66 г. 06 м. 01 дни, но няма
осигурителен стаж 38 години и 10 месеца, а има 17 г. 02 м. 02 дни.
Цитиран
е и текстът на чл. 68, ал. 3 от КСО,
според който, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 през 2020
г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 6 месеца за
жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно
чл. 15, ал. 4 от ИПОС, в сила от 07.04.2017 г., при преценяване на правото на
пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО осигурителният стаж от първа и втора
категория труд се превръща в трета категория труд. Разпоредбата не се прилага
при преценяване правото на пенсия по чл. 68 ал. 3 от КСО, тоест осигурителният
стаж не се превръща към трета категория труд.
Съгласно
§ 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО „Действителен стаж“ е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Заявено, че на Д.Й.Д. не се следва пенсия и на това
основание, тъй като има навършена възраст 66 г. 06 м. 01 дни, но няма 15 години
действителен стаж, а има
12 г. 09 м. 16 дни. Зачетеният стаж на
редовна военна служба за периода от 08.03.1974 г. до 30.03.1976 г. с
продължителност 2 години и 23 дни е посочено, че не е действителен осигурителен
стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Разпореждането е получено от жалбоподателя
на 22.02.2021 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 0166КО N.
На 09.03.2021 г. от страна на Д.Й.Д.
е подадена жалба с вх. № 1012-26-100/09.03.2021 г. по описа на ТП на НОИ -
Хасково до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане № **********-2140-26-113/05.02.2021
г.
С Решение № Ц1012-26-566-3 от
22.01.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил така подадената жалба
срещу Разпореждане № **********/Ц2140-26-327/03.12.2020 г., като в решението си
е посочил, че жалбоподателят отговаря на първото изискване за възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО към датата на подаване на заявлението, но не отговаря на
второто - това за „действителен осигурителен стаж“. Посочено е, че Д.Д.
притежава 14 г., 10 м. и 09 дни общ осигурителен стаж, като законодателят
изисква този стаж да е „действителен“. Цитирана е легалната дефиниция по § 1,
ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО, в сила от 01.01.2015 г.,
според която „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурявано за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Заявено е, че зачетеният
от пенсионния орган стаж, положен от жалбоподателя на редовна военна служба, за
периода от 08.03.1974 г. до 30.03.1976 г., с продължителност - 02 години, 00
месеца и 23 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 12 от Допълнителните разпоредби от КСО, поради което Д.Д. няма 15 години
действителен осигурителен стаж, а има 12 години, 09 месеца и 16 дни и следователно
пенсионният орган правилно е отказал да отпусне пенсия за осигурителен стаж и
възраст и на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.
Относно твърденията за неправилно
зачитане на целия трудов стаж като продължителност, е посочено, че по
преписката не са налице доказателства, които да дават обосновано предположение
за съществуващ друг освен зачетения осигурителен стаж, като е заявено, че жалбоподателят
не представя конкретни такива, а напротив с Декларация вх.№
Ц2113-26-1581-3/22.10.2020 г. декларира, че няма друг осигурителен стаж освен
представения.
С оглед на така изложеното в
решението, жалбата е приета за неоснователна, а процесното разпореждане на
ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково за правилно и
законосъобразно постановено.
Недоволен от така постановеното
решение, Д.Й.Д. е обжалвал същото с подадена на 07.04.2021 г. чрез ТП на НОИ –
Хасково жалба до Административен съд - Хасково.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна, по искане на жалбоподателя, бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се посочва, че за периода
от 25.01.2005 г. - 01.04.2005 г. жалбоподателят е работил към Община
Димитровград като работник поддръжка на 4-часов работен ден.
Същият работил към Националния
археологически музей през 2015 г. и 2016 г., но не по трудово правоотношение, а
по граждански договор, като бил осигуряван.
При направената проверка в НОИ -
Хасково била издадена справка от Персоналния регистър за осигурителен период от
01.01.2005 г. до 31.12.2005 г., от която било видно, че през 2005 г.
жалбоподателят работил само към Община Димитровград по програма от социални
помощи към заетост.
За периода от 25.01.2005 г. до
01.04.2005 г. не бил работил към Национален археологически музей.
Към 07.10.2020 г. размерът на
календарния трудов и осигурителен стаж на Д.Й.Д. бил, както следва :
Осигурителен стаж от втора
категория – 09 г. 03 м. и 00 д.
Осигурителен стаж от трета
категория труд - 05 г. 07 м. и 09 д.
Общ осигурителен стаж - 14 г. 10
м. и 09 дни.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от лице, имащо
правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт,
след изчерпан задължителен административен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Обжалваното Решение №
Ц1012-26-566-3 от 22.01.2021 г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане
№ **********-2140-26-113/05.02.2021 г. на ръководител на
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, са издадени в
рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност –
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а", респективно чл. 98, ал. 1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове,
съгласно чл. 59 от АПК. Не се установяват пороци във формата или реда за
издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Изложени са
фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния
орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Липсват
съществени пороци, които да обосновават нищожност на издадения административен
акт.
По отношение на съответствието на
административния акт с материалните правила, съдът прие следното: Страните по
делото не спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се
явява въпросът относно наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ
на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпоредбата на посочения текст съдържа
изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като създава възможност
лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31 декември
2016 г., да придобият право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж,
а след тази дата възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Тоест към
датата на подаване на заявлението от страна на жалбоподателя необходимата
възраст е 66 години и 06 месеца.
Наличието на първата изискуема
предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст се признава
от ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните. Като спорни
между страните между страните се очертават въпросите, дали времето от 08.03.1974
г. до 30.03.1976 г., с продължителност - 02 години, 00 месеца и 23 дни за
отбиване на наборна (редовна) военна служба, следва да бъде зачетено като "действителен
осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следва
ли този период от време да се включи в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и
правилно ли е зачетен като продължителност трудовият стаж на
жалбоподателя. За да откаже отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, административният орган е приел, че жалбоподателят няма право на пенсия и
в тази хипотеза, тъй като към датата на подаване на заявлението, макар и да има
навършена изискуемата възраст от 66 г. и 06 м., няма 15 години действителен
осигурителен стаж, а има 12 г., 09 м. и 16 дни, като е прието, че зачетеният
стаж за времето на наборна военна служба от 08.03.1974 г. до 30.03.1976 г. с
продължителност 2 години 0 месеца и 23 дни не е действителен осигурителен стаж
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 от НПОС за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба
и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), която норма е и относимата към
периода на полагане на военната служба от оспорващия, изслужената наборна
военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III
категория.
В процесния период 1973 г. – 1975
г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за
мъжете, съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България (обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995
г., в сила от 27.02.1996 г.), тоест същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята
на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
положеният от Д.Й.Д. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му
военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но
който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и
трайната практика на ВАС, изразена в Решение № 15587/13.12.2018 г. по адм. дело
№ 13944/2017 г., Решение № 2553/19.10.2017 г. по адм. дело № 8645/2016 г. на
ВАС, Решение № 7647/16.06.2017 г. по адм. дело № 4023/2017 г. на ВАС, Решение №
9471/17.07.2017 г. по адм. дело № 7470/2016 г. на ВАС и мн. др. Като е отказал
да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган
неправилно е тълкувал и приложил закона.
Горното обаче не променя
резултативната правилност на издадения административен акт. В разглеждания
случай към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, жалбоподателят не е отговарял на условието за наличие на
изисквания от закона действителен осигурителен стаж от минимум 15 години. Дори
и след признаването за действителен осигурителен стаж на времето на редовна
военна служба за периода от 08.03.1974 г. до 30.03.1976 г., с продължителност -
02 години, 00 месеца и 23 дни, добавен към признатия от пенсионния орган
действителен осигурителен стаж от 12 г., 09 м. и 16 дни, осигурителният стаж на
жалбоподателя става 14 г., 10 м. и 09 дни, която продължителност на стажа се
потвърждава безспорно и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно дадено. В тази връзка следва да се приеме, че
стажът на жалбоподателя не достига изискуемия законов минимум в посочената
разпоредба от 15 години действителен осигурителен стаж. Така правото на пенсия
за жалбоподателя при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО не се следва поради
липсата на една от двете кумулативно изискуеми предпоставки – Д.Й.Д. е навършил
изискуемата по закон възраст, но спрямо него липсва изисквания от закона
действителен осигурителен стаж от минимум 15 години.
По изложените съображения, като е
отхвърлил жалбата на Д.Д. срещу оспореното разпореждане, директорът на ТП на
НОИ - Хасково е постановил административен акт, който се явява издаден в
съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона, поради което и
жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на
разноските по делото. Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, намира, че в полза на ТП на НОИ - Хасково следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Д.Й.Д., ЕГН : **********, адрес: ***, против Решение № 1012-26-100-1/31.03.2021
г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане № **********-2144-26-113 от
05.02.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ -
Хасково.
ОСЪЖДА
Д.Й.Д., ЕГН : **********, адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ- Хасково
разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: