№ 67
гр. гр. Тутракан, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20213430200023 по описа за 2021 година
по описа на Районен съд гр. Тутракан и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0002219 год. Директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА”/ гр. Русе е
наложил на М. Й. Й., с ЕГН **********, от ***, чрез адв. Н.М. П. от ***, за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата във връзка
с чл. 101, ал. 4 и във връзка с Приложение 5, Част I, т. 33, буква „б“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок. Отправя искане съдът да отмени
атакуваното наказателното постановление, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, не се явява, не
се представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на
спора.
Районна прокуратура гр. Силистра Териториално отделение гр.
Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Актосъставителят Й. Б. П. и св. Д. Н. Д. са служители в РД
„Автомобилна администрация“ гр. Русе.
На 02.11.2020 г., в района на гр. Тутракан, по главен път II – 21, до
разклон за с. Пожарево, обл. Силистра спрели за проверка товарен автомобил
от категория N3, „Рено ХР 42019Т“, с peг. № ***, с прикачено полуремарке с
peг. № *** и двете собственост на „А. лес“ ЕООД. При извършената проверка
било установено, че водач на автомобила бил жалбоподателят М. Й.
Й..Същия извършвал превоз за собствена сметка на товар - дърва,собственост
на „А. лес“ ЕООД, с маршрут на движение гр. Тутракан, обл. Силистра - с.
Полковник Ламбриново, община Силистра, видно от пътен лист № 6130780
от 02.11.2020 г. и превозен билет № 4651/00997/4143751 от 02.11.2020 г.,
издаден от „ДГС Тутракан“. При извършената проверката било установено,
че водачът извършва превоза с МПС със значителна техническа неизправност
- с повредени предписаните огледала за виждане назад от дясната страна на
МПС с peг. № ***.
Актосъставителят Д. Н. Д. приел, че с деянието си жалбоподателят М.
Й. Й. е допуснал административно нарушение и в присъствието на свидетеля
Й. Б. П., му съставил акт за установяване на административно нарушение
серия А-2020 № 280637 от 02.11.2020 г. След като приел „…че на 02.11.2020
г., около 12:15 часа, на главен път II-21 гр. Тутракан - гр. Силистра, до
разклон за с. Пожарево, управлява товарен автомобил от категория N3, Рено
ХР 42019Т, с peг. № ***, с прикачено полуремарке с peг. № ***, като
извършва превоз за собствена сметка на товар - дърва, с маршрут на
движение гр. Тутракан - с. Полковник Ламбриново, община Силистра, видно
от пътен лист № 6130780 от 02.11.2020 г. и превозен билет №
4651/00997/4143751 от 02.11.2020 г., издаден от „ДГС Тутракан“, при
следното нарушение: водачът извършва превоза с МПС със значителна
техническа неизправност - с повредени предписаните огледала за виждане
назад от дясната страна на МПС с peг. № ***“, актосъставителят е повдигнал
обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
Закон за движение по пътищата във връзка с чл. 101, ал. 4 и във връзка с
Приложение 5, Част I, т. 33, буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
2
МТИТС. Акта бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения.
По образуваното със съставянето на АУАН административно
производство, Директорът на РД „АА” гр. Русе е издал наказателно
постановление № 38-0002219/10.12.2020 год., като е възприел изцяло
отразената в АУАН фактическа обстановка. След като е приел, че на
02.11.2020 г., около 12:15 часа, на главен път II-21 гр. Тутракан - гр.
Силистра, до разклон за с. Пожарево, управлява товарен автомобил от
категория N3, Рено ХР 42019Т, с peг. № ***, с прикачено полуремарке с peг.
№ *** водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закон за
движение по пътищата във връзка с чл. 101, ал. 4 и във връзка с Приложение
5, Част I, т. 33, буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП,
АНО е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията на
разпитания актосъставител Д. Н. Д. и показанията на свидетеля Й. Б. П., които
съдът кредитира напълно, с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие със събраните други
доказателства по делото, както и от приложените писмени доказателства: з. к.
на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта и
информационните технологии и съобщения; АУАН серия А-2020 бл. №
280637/02.11.2020 г.; НП № 38-0002219/10.12.2020 г. в оригинал; з. к. на
удостоверение за техническа изправност на МПС с рег. № ***; з. к. на
свидетелство за регистрация № *********; з. к. на нотариално заверено
пълномощно рег. № 429/27.10.2015 г. на нотариус Д.П., район ***; з. к. на
плик от получена жалба.
Съдът, констатира несъответствия в собственото име на жалбоподателя
М. Й. Й., вписан в АУАН и НП като „М.“. Във връзка с това съдът изиска от
ОД на МВР гр. Силистра заверено копие на разпечатка от Националния
автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските
лични документи“, подписана от лицето М. Й. Й., ЕГН **********, за
отразяване връчването на лична карта № *********.От последната е видно,че
в действителност личното име на жалбоподателя е „М.“.
3
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
страна в административнонаказателното производство. Като такава е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,но не на
посочените в нея основания.
Съдът намира допуснатото несъответствие в изписването в АУАН и
атакуваното НП на собственото име на жалбоподателя,като вместо „М.“ „М.“
за техническа грешка на актосъставителя и АНО,която по никакъв начин не е
нарушила правото на защита на жалбоподателя. Неоснователни са
твърденията му в тази насока.Допуснатата техническа грешка е несъществена
по своя си характер и не пречи на жалбоподателя да узнае,че именно той е
адресата както на АУАН,така и на НП.Собственото име не е променено до
неузнаваемост.Отделно от това за индивидуализиране на адресата на
административнонаказателната отговорност са посочени и други
индивидуализиращи белези,като бащино и фамилно име,ЕГН и т.н.В тази
насока следва да се отбележи,че не всеки недостатък на НП,обуславя неговата
отмяна.Той следва да е съществен по своя си характер.Такъв би бил ако не
позволява да бъде индивидуализиран адресата на
административнонаказателната отговорност,липса на някой или неправилно
описание на някой от реквизитите на чл.42 ал. 1 от ЗАНН по отношение на
АУАН и/или чл.57 ал. 1 от ЗАНН по отношение на НП.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за допуснато особено
съществено процесуално нарушение от АНО поради непълно изписване в
атакуваното НП на закона,с който АНО прави връзка на нарушената норма.По
начина на изписване „… чл.139ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата
във връзка с чл.101 ал. 4 и във връзка с Приложение 5 Част 1т.3.3. буква „б“
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.“ е достатъчно ясно,че АНО е
направил връзка с чл.101ал. 4 от ЗДвП.
Неоснователно е и твърдението за неправилна квалификация на
деянието от страна на актосъставителя и АНО,тъй като при посочване на
нарушената разпоредба е била направена връзка с Приложение 5 Част 1т.3.3.
буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС,а не с ППЗДвП и в
частност с чл.10 ал. 1 т.6 буква „е“.В тази насока следва да се посочи само,че
4
чл.101 ал. 4 от ЗДвП по отношение на неизправностите по МПС и тяхната
класификация,препраща към наредбата по чл.147 ал. 1 от ЗДвП,която е
именно наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТСТС.
Съдът констатира,че при съставянето на АУАН и атакуваното НП е
била допусната непълнота при установяване на фактическата обстановка,
която подлага на съмнение обосноваността на повдигнатото обвинение и
законосъобразността на издаденото НП.В административнонаказателното
производство не е било изяснено обстоятелството кога е възникнала
посочената в АУАН и НП неизправност.Доказването на това обстоятелство е
необходимо предвид разпоредбата на чл.101 ал. 2 от ЗДвП.Съгласно
разпоредбата на чл.101 ал. 1 от ЗДвП, при възникване по време на движение
на повреда или неизправност в пътното превозно средство,която застрашава
безопасността на движението,водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за
нейното отстраняване.Чл.101 ал. 2 от ЗДвП,позволява,когато отстраняването
на повредата или неизправността не може да бъде отстранена на
место,водачът да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до
място за тяхното отстраняване,но при условия,че вземе всички мерки за
безопасност на движението. Разпоредбата на чл.101 ал. 3 от ЗДвП изключва
приложението на алинея втора при възникване или констатиране на
опасни,съгласно класификацията на Приложение 5 Част 1т.3.3. буква „б“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, неизправности.В цитираното
Приложение № 5 различните неизправности са квалифицирани като
„незначителни“, „значителни“ и „опасни“.В Приложение 5 Част 1т.3.3. буква
„б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС е посочено,че
констатираната от актосъставителя неизправност на управляваното от
жалбоподателя МПС,може да бъде незначителна или значителна,но не и
опасна. Актосъставителя и АНО са приели,че неизправността е значителна.
Последното налага необходимостта да бъде установено по съответния
законов процесуален ред кога е възникнала неизправността,тъй като
разпоредбата на чл.101 ал. 2 от ЗДвП позволява придвижване на МПС с
определен вид неизправности при определени условия и до определено
място.Това правно нормирано поведение се явява изключение от правилото
на чл.139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП,според което движещите се по пътя пътни
превозни средства,трябва да бъдат технически изправни.Предвид изложеното
процесното деяние се явява несъставомерно и е неприложима сонкционната
5
норба на чл.179 ал. 6 от ЗДвП.
В този смисъл са и разпоредбите на 10 и чл.11 от ППЗДвП. Посочената
в АУАН и НП неизправност е описана в чл. 10 ал. 1 т. 6 буква „е“ от
ППЗДвП.Съгласно разпоредбата на чл.11 ал. 1 от ППЗДвП при възникване по
време на движение на изчерпателно изброени неизправности, сред които и
посочената в чл.10 ал. 1 т. 6 буква „е“,през нощта или при намалена
видимост,водачът е длъжен да спре МПС или ремаркето до отстраняване на
неизправността.Алинея 2 дава възможност на водача,при възникване на
техническа неизправност по време на движение,когато отстраняването й не е
възможно на място,да придвижи МПС на собствен ход до гараж или
сервиз,взимайки всички мерки за безопасност на движението.
В конкретния случай очевидно констатираната неизправност не може да
бъде отстранена на место.Огледалата за обратно виждане не са сред
резервните части и пособия,които водачът е длъжен да има в управляваното
МПС.
Както актосъставителя,така и АНО са стигнали до извода за допуснато
административно нарушение от жалбоподателя, презумирайки, че
неизправността не е възникнала по време на движение.Доказателства в тази
насока не са били събрани в административнонаказателното производство.
Събирането на такива е в тежест на обвиняващите и наказващите органи.
Ето защо съдът намира, че липсват достатъчно и категорични
доказателства за осъществен фактически състав на административно
нарушение от страна на жалбоподателя,поради което атакуваното НП следва
да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000019 от 10.12.2020 год.
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.
Русе, с което е наложил на М. Й. Й. от ***, за нарушение на чл. 101, ал. 4 и
във връзка с Приложение 5, Част I, т. 33, буква „б“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53 от ЗАНН и
6
чл.179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, като
необосновано и незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7