Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ………….2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова в. гр. д. № 9111/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 17.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 47149/ 2019 г. по описа на СРС, съдът признава за установено по предявения
от Б.Д.Б., ЕГН: **********, с
адрес ***. Г.” ООД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, преобразувано в хода на процеса в „С. Г. Г.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150
от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „С.
Г. Г.” ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***,
преобразувано в хода на процеса в „С. Г.
Г.” АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** няма право на
принудително изпълнение за сумата от 311.50 лв., представляваща главница
по запис на заповед и сумата 127,50 лв.
разноски, за които суми на 19.03.2010 г. в полза на „И.А.М.” АД, ЕИК
******, праводател на С. Г. Г.” ООД въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен
лист по ч.гр. д. № 1908/2010 г. по описа на РС- Русе. С оглед изхода на правния
спор съдът разпределя и разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът „С.
Г. Г.” ООД, който в срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди,
че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил
факта, че по отношение на процесното изпълнително дело релевантно е ППВС №
3/18.11.1980 г. до влизането в сила на ТР № 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, предвид което до този момент не е текла давност за процесните
вземания. Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си. Моли съда да
отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.Д.Б., с който се обосновава
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и се
иска същото да бъде потвърдено.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато
следи за приложението на императивна материалноправна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за основателна,
поради следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява,
че настоящето производство е образувано
по предявен от Б.Д.Б. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да се
установи че „С. Г. Г.” ООД, ЕИК ******няма право на принудително изпълнение срещу него за сумата от 311.50 лв.,
представляваща главница по запис на заповед и сумата 127,50 лв. разноски, за които суми на 19.03.2010
г. в полза на „И.А.М.” АД, ЕИК ******, за която сума е налице влязла в сила
заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист, въз основа на който на
22.04.2010 г. е образувано изпълнително
дело № 20108320400672 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № 832 и район на действие
Русенски окръжен съд.
Спорен между страните във въззивното производство е
въпросът дали вземанията, предмет на изпълнителното производство, са погасени
по давност. В тази връзка съдът намира следното:
Към момента на образуване на изпълнителното дело е
действало ППВС № 3/1980 г., съобразно което погасителната давност за вземания,
признати с влязло в сила съдебно решение, се прекъсва с образуване на
изпълнителното дело и не тече до неговото прекратяване. На 26.06.2015 г. е
постановено тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,с
което в противоречие с действащото до този момент тълкуване на разпоредбата на
чл. 116, б. "в" ЗЗД по ППВС № 3/1980 г. е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е било прекратено по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изпълнителни действия, които прекъсват давността са например
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, или т. нар
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Със същата точка 10 от
това ТР на ОСГТК на ВКС е било обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.,
според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 170 от
14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 774/2012 г., I т. о., ТК, Определение № 735 от
6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., ГК, решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на
ВКС, решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС IV г. о. и други, която настоящият съд напълно споделя е
прието, че когато е бил издаден тълкувателен акт за определена правна норма и
впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен
акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма
се прилага от момента на постановяването му. При постановяване на нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече
даденото тълкуване и възприема ново такова, старото тълкуване важи до неговата
отмяна с новия тълкувателен акт. Последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай
решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С
първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се
обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда
действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано
от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент.
В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които
са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците.
При съобразяване на горното, доколкото процесното
изпълнително дело е образувано през 2010 г., съдът намира, че на първо място
следва да се прецени кое задължително тълкуване – това в постановлението или
това, прието в тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
е релевантно за правния спор. В тази връзка съдът намира следното:
На първо място следва да се установи дали ППВС № 3/1980 г. е приложимо досежно вземания, за които е
издаден изпълнителен лист въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото постановлението касае единствено
установени с влязло в сила съдебно решение и не включва в приложното си поле
изпълнителните листове, издадени въз основа на несъдебни изпълнителни основания
по чл. 237 от ГПК(отм.). В хипотезите, предвидени по чл. 416 ГПК, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение, тъй като по новия процесуален ред
заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. (решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., Т.
К., І Т.О. на ВКС). Съответно следва да се приеме, че заповедта за изпълнение
по действащия към момента ГПК е приравнена по правни последици към влязлото в
сила съдебно решение, в случаите когато
не е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК и тя е влязла в сила. В този
смисъл е практиката възприета в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д.
№ 1528/2018 г., ВКС, IV г., както и в редица решения на СРС и СГС.
От приетото до тук следва изводът, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение, при
непроведено исково производство, давността за процесното вземане е прекъсната и
от този момент е започнала да тече нова давност, която е отново 5 годишна. В
тази връзка доколкото процесното вземане е възникнало въз основа на запис на
заповед, то давността за него е 5 години, предвид което в настоящето производство
не стой спорния в практиката въпрос за това какъв е срокът на погасителната
давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение при вземания, които се
погасяват с кратката тригодишна давност. Освен това от изложеното горе следва и изводът, че
процесното изпълнително дело се урежда съгласно задължителното тълкуване в ППВС
№ 3/1980 г. до 26.06.2015 г.( по отношение на настъпилите факти с правно
значение), а от 26.06.2015 г. спрямо него би било приложимо приетото с тълкувателното решение.
Съответно с образуването на изпълнителното дело на
22.04.2010 г. г., погасителната давност за процесното вземане е прекъсната
съобразно ППВС № 3/1980 г. Между поисканото на 26.07.2012 г. изпълнително действие и
следващото такова, поискано на 24.09.2014 г. е налице период от две години,
който дава основание да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено на
27.07.2014 г. по силата на закона на основание чл. 433, т.8 ГПК и от тази дата
е започнала да тече нова давност. По делото няма данни след прекратяване на
изпълнителното производство да е образувано ново изпълнително дело, в рамките
на което да са предприети законосъобразно изпълнителни действия и съответно да
намери приложение приетото с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В тази връзка следва да се държи сметка, че предприетите
принудителни действия по процесното изпълнително производство след 27.07.2014
г. са незаконосъобразни и не са годни да прекъснат течащата погасителна
давност. Независимо обаче от факта, че кредиторът не е предприел действия, с
който да прекъсне давността, към момента на подаване на исковата молба не е
изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване на вземането, считано от
27.07.2014 г., когато за последен път той е бил подновен. В тази връзка съдът
намира, че след предявяването на отрицателния установителен иск от
длъжника кредиторът нито може да предяви насрещен положителен установителен
иск, че вземането му не е погасено по давност и правото на принудително
изпълнение съществува, тъй като последният би бил недопустим поради
тъждественост на предмета, нито в общия случай - да предприема дейст-вия за
принудително изпълнение. След като кредиторът не може да действа, за да
реализира вземанията - предмет на иска по чл. 439 ГПК, давност за тези вземания
по време на произ-водството по чл. 439 ГПК не тече. Ако искът бъде отхвърлен,
от влизане в сила на отхвърли-телното съдебно решение започва да тече нова
давност /решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на ВКС, III ГО/.
Въззивният съд не споделя становището на
първоинстанционния съд, че постановеното на 26.06.2015 г. тълкувателно решение 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС има обратно действие и съответно
преценката за това дали е изтекла давността следва да се направи с оглед
последното предприето по изпълнителното производство валидно изпълнително
действие ( това от 26.07.2012). Това разбиране противоречи на подробно
описаната в тези мотиви съдебна практика във връзка с действието на
тълкувателно решение по въпрос, по който вече е било налице задължително
тълкуване на ВКС и би довело до принуждаване на правните субекти да съобразяват
поведението си с бъдеща задължителна съдебна практика, която противоречи на
съществуващата такава, което е недопустимо.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да отмени
обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
По разноските:
В хода на първоинстанционното производство не са
представени доказателства за реализирането на разноски във връзка с
процесуалното представителство, предвид което на ответника и настоящ въззивник
не се дължат разноски за него. За въззивното производство въззивникът има право
на разноски в размер на 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от
17.07.2020 г., постановено по гр.д. № 47149/ 2019 г. по описа на СРС и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес ***. Г.” ООД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление ***, преобразувано в хода на процеса в „С. Г. Г.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150
от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване, че „С. Г. Г.” ООД, ЕИК ******няма
право на принудително изпълнение срещу ищеца за
сумата от 311.50 лв., представляваща главница по запис на заповед и сумата 127,50 лв. разноски, за които
суми на 19.03.2010 г. в полза на „И.А.М.” АД, ЕИК ******, праводател на С. Г. Г.” ООД въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. №
1908/2010 г. по описа на РС- Русе.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал.1 ГПК, Б.Д.Б., ЕГН: **********, да
заплати на „С. Г. Г.” ООД, ЕИК сумата от 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.