№ 25
гр. Варна , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500193 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 193/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на Д. Р. ИВ., подадена чрез адв. Д.Б., против решение №
399/23.02.2021 г. постановено по гр.д. № 2538/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд,
с което въззивницата е поставена под пълно запрещение.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно –
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е
молила за отмяната му и за отхвърляне на иска. Навела е оплаквания за неправилност на
решението, поради липсата на предпоставките на чл. 5 от ЗЛС за поставянето й под пълно
запрещение. Позовала се е на допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с
необсъждане на всички доводи на страните, както и на относимите за преценката на
медицинския и юридическия критерий по чл. 5 от ЗЛС доказателства и за направилната им
оценка, както и за неотчитане на обстоятелството по предявяване на искането за запрещение
на ответницата, след предявяване на облигационната й претенция срещу ищцата.
Насрещната страна И.К., чрез адв. Ж.К., е подала писмен отговор, с който е оспорила
жалбата и по съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното
решение е молила за неговото потвърждаване.
1
Варненска окръжна прокуратура не е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез адв. Д.Б. въззивницата е
поддържала жалбата, като е молила за отмяна на решението на окръжния съд и уважаване
на молбата за отмяна на запрещението, евентуално - за поставянето й под ограничено
запрещение. Въззиваемата, чрез адв. Ж.К. е поддържала отговора. Прокуратурата, чрез
прокурор Г., е изложила съображения за частична основателност на въззивната жалба, като е
молила за отмяна на пъроинстанционното решение с поставяне на ответницата под
ограничено запрещение.
Съдът като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по правилността му намира следното:
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по искова молба на ИВ.
Д. К. по чл. 5 от ЗЛС вр. с чл. 336 и сл. ГПК за поставяне на нейната майка Д.И. Р. под
запрещение, поради това, че същата страда от смесена корова и покорова съдова деменция и
не може да се грижи за себе си, да ръководи постъпките си и да защитава интересите си,
като в това състояние тя била повлияна от сина си (брат на ищцата) да му прехвърли два
свои имота чрез покупко-продажба. Налице била трайна промяна в личността на
ответницата с неблагоприятна прогноза за бъдещото й състояние.
Прокуратурата не е изразила становище в срока за писмен отговор.
Ответницата е подала отговор по чл. 131 от ГПК, с който е оспорила иска по
съображения за липсата на предпоставките по чл. 5 от ЗЛС и за тенденционно завеждане на
делото от ищцата, предвид влошените им отношения по повод висящ спор, като е молила за
отхвърляне на молбата.
Установено е със събраните по делото доказателства, а и страните не спорят, че
ищцата И.К. е дъщеря на ответницата Д.И.. Последната има и пълнолетен син, при когото
живее и според обясненията й, включително и в съдебно заседание пред настоящата
инстанция, той се грижи за нея в ежедневието й – носи й храна (имал закусвални), пазарува,
води я на лекар, ходи за пенсията й. На 03.08.2020 г. и на 12.08.2020 г., Д.И. сключила със
сина си договори за покупко-продажба, с които му прехвърлила собствеността върху
поземлен имот от 1 226 кв.м. в гр.Варна и съвместно обитаваната къща в гр.Варна в
кв.Аспарухово, като запазила за себе си доживотното право на ползване върху нея. Не е
спорно също така, че между ищцата и ответницата е налице висящ спор по гр.д. №
2223/2020 г., образувано по искова молба на Д.И. за връщане на преведени по сметка на
дъщеря й суми.
В настоящия случай се касае за лице, по отношение, на което се иска поставянето му
под запрещение по реда на чл. 336 и сл. от ГПК.
2
Според чл. 5 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за
да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. Горното
означава, че за да бъде поставено едно лице под запрещение, е необходимо едновременно да
са налице две условия. Първото е очертано от така наречения медицински критерий – то да е
болно от слабоумие или душевна болест, а второто е наличието на правния критерий – то да
не може да се грижи за своите работи. Слабоумието представлява умствена недоразвитост
от рождение, като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения и др., а душевната болест
(психопатия) е страдание на умствено развито лице и може да бъде шизофрения, епилепсия,
циклофрения, артеросклероза и пр.
Наличието на първата предпоставка е установено от медицинската документация и
заключението на вещото лице. Според приложените амбулаторни листи от 2020 г.
ответницата Д.И. има поставена диагноза „смесена корова и подкорова съдова деменция“ и
придружаващо заболяване „диабетна полиневропатия“. Според заключението на
изслушаната пред ВОС съдебно-психиатрична експертиза, жената страда от съдова
деменция, умерена към тежка степен, като състоянието й се характеризира със значително
снижаване на когнитивните й възможности. Деменцията е синдром, дължащ се на болест на
мозъка, обикновено от хронично или прогресиращо естество, при който се увреждат
множество висши корови функции, включително памет, мислене, ориентация, разбиране
смятане, възможност за заучаване, език и съждение. Деменцията предизвиква дефинитивно
снижаване на интелектуалните функции и обикновено също така разстройва изпълнението
на ежедневните дейности на личния бит. При нея настъпват нарушения в мисленето, в
способността за логично разсъждение и се наблюдава редукция на потока от представи.
Обработката на постъпващата информация е нарушена, като лицето изпитва трудност да
насочва вниманието си към повече от един стимул едновременно. Заболяването е
прогресиращо, като с времето засягането на мозъчните функции се задълбочава, а
промените са необратими и не може да се очаква пълноценна ремисия. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че най-изразена промяна е установена по отношение ориентацията,
паметта и активното внимание на ответницата. Сочи, че донякъде е запазила способността за
логично разсъждение, но предвид констатираните увреждания, то не е пълноценно и би била
силно затруднена при вземане на решения дали да извърши необходимо разпореждане.
Експертът определя условно така описаното състояние на ответницата като датиращо от
около 2018 г. В допълнение излага, че характерното за хората в това състояние е, че много
по-лесно се поддават на влияние. Констатирано е още, че проблемите със зрението не
рефлектират върху деменцията като заболяване. Изложеното от експерта установява, че
ответницата е умствено развито лице, страдащо от душевна болест - съдова деменция,
поради което следва да се приеме, че е налице медицинският критерий по чл. 5 от ЗЛС.
Затова неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за липсата на този критерий.
3
Следва да бъде установен и юридическия критерий, а именно, че вследствие на
болестта лицето не може да се грижи за своите работи. Двете условия по чл. 5 от ЗЛС трябва
да са дадени едновременно.
От показанията на разпитаната свидетелка Ц.С. (без родство със страните), която
познава ответницата от 2014г. от дъщеря й И.К., се установява, че ответницата разпознавала
децата си, но грешала по отношение на времето като година или дата. Състоянието й се
влошило предходната година. Свидетелката споделила наблюдения относно промяна в
начина на обличане на ответницата - преди била спретната, а сега я забелязвала с дрехи
наопаки или незакопчани. Посочила още, че Д.И. започнала и да забравя, например да си
пие хапчетата. Разказала случай от миналата година, когато ответницата се загубила.
Свидетелката споделила още, че ответницата не можела да се подписва, станала
раздразнителна. Преди работела в Германия и Гърция, но при едно от последните пътувания
с автобус имала проблеми с ориентацията, загубила се и фирмата, която я изпратила я
върнала. Понастоящем не можела да си стопля яденето; стояла гладна при пълен хладилник;
не можела да си вземе кръвна проба за диабета; не можела да борави с телефона си, като
забравяла да си сложи слушалката на ухото или натискала копчетата продължително и той
се изключвал, а после се сърдела, че никой не я търси. Отношенията с дъщеря й се влошили,
когато продала дела от къщата си на своя син Х., а впоследствие и по повод на паричните
преводи и оттеглянето на упълномощаването на Иванка.
От показанията на разпитаната като свидетел внучка на ответницата – З. К. (дъщеря
на ищцата), които съдът преценява и с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, се установява, че
състоянието на ответницата не било добро - тя била доста раздразнителна, агресивна, бързо
се изнервяла, много често плачела. Не грешала по отношение на разпознаването на лица и
места в кв. „Галата“, но за други места не било така – случвало се да се изгуби. Когато била
в болницата да й правят операция не разбрала, че се намира в болница. Когато не успявала
да се ориентира, стигала да определени места чрез питане. Тези наблюдения свидетелката
споделя от последните две години. Посочила, че когато ответницата се губела, имала
бележка в чантата й с телефонния номер, поставена от ищцата И.К.. Имала бележка и когато
отива при лекар, тъй като не можела да обясни какво е състоянието й, тъй като не разбирала
какво се случва и забравяла. Свидетелката споделила още, че ответницата вече не
разпознавала буквите, не можела да пише и да се подписва повече от половин година. Не
знаела кои лекарства трябвало да взима. Последно разговаряли през юли месец, когато
станало на дума за пълномощното, което оттеглила от ищцата - ответницата не разбрала, че
е направила пълномощно на друг и че дъщеря й вече няма достъп до сметката й. Отпреди
10-15 години, докато била здрава, по желание на ответницата парите й били под
ръководството на дъщеря й.
С показанията си свидетелят П.Г., който познава ответницата от 4-5 години покрай
сина й, сочи, че същата не грешала по отношение на лица и места. Намирал я за абсолютно
адекватна. Била прилично и нормално облечена, когато я е виждал. Свидетелят не забелязал
4
промяна в психичното й състояние. Синът й се грижел за нея. Можела да се грижи за себе
си, по цял ден стояла сама. Ответницата споделила на свидетеля, че продала имота си на
сина си, като си запазила правото на ползване.
Свидетелката С.И., която живее на семейни начала със сина на ответницата от 14
години и с нея в една къща от 5 години, сочи, че здравословното състояние на Д. било добро
и не се влошавало. Ответницата сама си вземала лекарствата, сама се гледала, не помни
някой да й е помагал. Не е обърквала хората, не се е губила. Понастоящем не виждала добре
и синът й я водел навсякъде. Свидетелката заявила, че ответницата има поставена диагноза
деменция, но пиела хапчетата си редовно и не забравяла. Можела да се подписва. Носели й
ежедневно храна, синът й пазарувал с нея, когато се налага. Ответницата била спретната,
някой път обърквала обувките си, но иначе сама се обличала. Нямала кой знае каква
специална нужда. Виждала се от време на време с дъщеря си, но я гонела, защото се карали
постоянно. Преди е живяла в чужбина, но се е върнала, защото вече е изморена от работа.
Знае за извършена продажба между ответницата и сина й.
От непосредственото изслушване на ответницата от първоинстанционния и от
настоящия съд по реда на чл. 337 ГПК, се установява, че тя е ориентирана относно своята
личност и за своите близки – посочва имената си и имената на своите деца, разпознава
ищцата. Посочва кой от тях е по-малък, но не може да каже точната им възраст и кога са
родени. Знае, че има внуци, посочва кои са и чии деца са. Знае къде точно живее и с кого.
Казва, че е родена на празника Св. Мина и че е през лятото, но не помни точна дата и
година. Знае на колко години е в момента. Сочи, че е продала имота си на своя син. Не
държала вече пари в банката, защото дъщеря й ги вземала. Казва, че получава минимална
пенсия, която синът й взима. Твърди, че той се грижи за нея, живеела с него и имала
собствена стая. Той й носел храна и почиствали с жена му. Стояла си вкъщи и се занимавала
с градината, обичала цветята. Пред първоинстанционния съд е посочила, че си взема
лекарства, може да отиде сама до личния си лекар в кв. „Галата“, че ходи в църквата „Свети
Никола“ и обича да чете духовните си книги, но има проблем с очите понастоящем.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц.С. и З. К., досежно конкретните
прояви на заболяването на ответницата и отражението му в ежедневието й, защото
изнесеното от тези свидетелки кореспондира със заключението на вещото лице и
съответства на данните от личното изслушване на ответницата пред съда, докато данните от
останалите двама свидетели в тази насока се опровергават от тези доказателства.
За да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните
норми и да съобразява поведението си с тях, да може да ръководи постъпките си, като
преценява последиците от тях. Грижата за своите работи непременно включва и отношение
към обществото и съобразяване с установения в него ред.
В случая, съдът намира, че е налице и втората предпоставка, като този извод се
налага от събраната в първата инстанция съдебно-психологична експертиза, разпита на
5
свидетелите и от отговорите на въпросите при изслушването на ответницата в двете
инстанции.
Заболяването на ответницата е намалило възможността й да се грижи за своите
работи, тъй като е ограничило (но не и напълно изключило) когнитивните й възможности.
От една страна тя е ориентирана относно собствената си личност и своите близки, но е
намалена способността й да се ориентира във времето и на моменти губи ориентация в
пространството, но това е по-слабо изразено. Тя може сама да се обслужва, но за някои
ежедневни потребности разчита и получава помощ от близките си (по-конкретно от сина си
- за носене на храна, почистване, взимане на лекарствата, получаване на пенсията и т.н.), но
от друга страна по отношение на имуществото си не е наясно с какви имоти и средства
разполага, колко е пенсията й и т.н. Съгласно разясненията на вещото лице, дадени в
открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, това заболяване прави хората по-
податливи към влияние, а в случая състоянието на ответницата е прогресиращо. Тя донякъде
е запазила способността за логично разсъждение, но предвид констатираните увреждания, то
не е пълноценно и би била силно затруднена при вземане на решения дали да извърши
необходимо разпореждане. Съобразно гореизложеното се налага извода, че възможностите
на ответницата относно преценка за постъпките й, както и за бъдещи такива, е занижена.
Налице е следователно ограничена (но не напълно липсваща) способност ответницата да
насочва волята си и да управлява действията си за постигане на целите за задоволяване на
своите нужди и за защита на своите интереси. Напълно самостоятелното извършване на
разпоредителни действия обаче, би накърнило нейните права и имуществени интереси.
Обратното – не е обосновано към настоящия момент пълното ограничаване на нейната
дееспособност.
С оглед изложеното и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение за поставяне на ответницата под пълно запрещение следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за поставяне на ответницата под
ограничено запрещение.
С оглед изхода на спора, ответницата няма право на разноски.
Водим от горното, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 399/23.02.21г., постановено по гр.д. № 2538/2020г. на
Окръжен съд-Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д. Р. ИВ., ЕГН ********** от
гр. Варна, кв. „Галата“, ул. „Калиакра” № 7а, по иска на ИВ. Д. К., ЕГН ********** от гр.
Варна, кв. „Галата“, ул. „Калиакра” № 14, ет. 1, ап. 2, на осн. чл. 5, ал. 2 от ЗЛС.
6
При влизане в сила на настоящото решение, първоинстанционният съд на осн. чл.
338, ал. 3 от ГПК следва да го съобщи на органа по настойничеството и попечителството, за
да се назначи попечител на ответницата.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните и до контролиращата страна, при наличието
на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7