№ 786/20.10.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ ХУБЧЕВА |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР ББАКОВ
|
|
|
по к.адм. дело № 647 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Н.П.Г., ЕГН **********, чрез
адв. В.С. против Решение № 285/15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1166/2021
г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен иска за сумата
от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 01.05
Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Р., счита оспореното решение за
неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е уважен частично предявеният
иск. Моли решението да бъде отменено частично и искът да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадените касационни жалби. Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по
исковата молба на Н.П.Г. против ГДИН, с
която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в
посочения в исковата молба период, в които изтърпявал наказание в Затвора – Пазарджик,
за сума в размер на 100 000 лева. за периода 01.05.2020 г. до настоящия момент
Претърпените неимуществени вреди твърди, че са настъпили вследствие претърпени
инциденти на 03.02.2020 г. и на 24.06.2020 г.
докато е полагал труд в условията на лишаване от свобода.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил изцяло предявения
иск за неимуществени вреди.
Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и е събрал относимите за правилното решаване на спора
доказателства. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на контролираната
съдебна инстанция по фактите, същите са подробно изложени в атакувания съдебен
акт, не са спорни и не се налага тяхното
изрично приповтаряне.
От правна страна, правилно е прието, че настъпилия на 24.06.2021 г.
инцидент не се дължи на виновно бездействие на затворническата администрация,
тъй като въпросния ден на ищеца не му е била възлагана работа и той не е
следвало да работи с машината „Абрехт“. Нещо повече, от показанията на
свидетелите Т. и Д., които правилно са кредитирани от съда се установява, че е
било изрично забранено на ищеца и на останалите лишени от
свобода да работят с машината. При това положение, увреждането на ръката на касатора
се дължи изцяло на неговото собствено поведение, като следва да се приеме, че е
налице самоувреждане, за което няма как затворническата администрация да носи
отговорност.
Не могат обаче да бъдат споделени изводите на контролирания съд относно
настъпилата на 03.02.2020 г. трудова злополука, когато при работа с електрожен,
в дясното око на ищеца е влязло чуждо тяло, довело до неясно виждане със
съответното око. Фактът на увреждането и на причинно- следствената връзка с
настъпилия резултат са безспорно установени със съдебно- медицинската експертиза,
която правилно е кредитирана от съда. Не могат обаче да бъдат споделени
изводите, че администрацията на Затвора Пазарджик е провела задължителен
инструктаж на касатора за работа с електрожен, както и че са осигурени предпазни очила, които да предотвратят
увреждането му. От показанията на св. Т. се установява, че не е провеждан
ежедневен инструктаж на работещите при условията на доброволен труд, тъй като
свидетеля „няма време да чете лекции“. При това положение следва да се приеме,
че инструктажът се провежда само формално, като подписите на инструктираните в
„тетрадката“/вероятно книгата за инструктаж/ не отразяват действителното
фактическо положение. Освен това, по делото липсват представени доказателства,
че Г. се е подписал в книгата за инструктаж, че на 03.02.2020 г. такъв му е
проведен. Очевидно е също, че касатора е бил допускан да работи и без предпазни
очила, в какъвто смисъл са отново показанията на св. Т., който дори е заявил,
че не може да направи нищо по въпроса. Задължение за ответника е да осигури
здравословни и безопасни условия на труд за лишените от свобода, като в случай
на несъгласие на някой от работещите да ползва предпазни средства, същият не
следва да бъда допускан изобщо да полага труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
В случая, според касационния съд, безспорно е налице нарушение на разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗИНЗС, като
с бездействието си да осигури предпазни средства и да проведе задължителен
инструктаж, ответникът е поставил касатора в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, допускайки същия да претърпи
трудова злополука, от която за него са настъпили болки и страдания. От
настъпилото увреждане, касатора е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в болка от нараняването на окото, в което е бил попаднал чужд предмет и страдание
от последвалото неясно виждане със същото око.
Вредите, съдът следва да компенсира по справедливост, съгласно изискването
на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Периодът, за който се претендират вредите е
01.05.2020 г.- 01.11.2021 г./неправилно възприет в диспозитива на оспореното
решение „до настоящия момент“/, тъй като това е датата, на която е депозирана
исковата молба в съда. Съдът счита, че съгласно общоприетите схващания за
справедливост, обезщетение в размер на 1500 лв. е адекватно на претърпените от касатора
болка и страдания и ще компенсира същите като паричен еквивалент за спорния
период. В този смисъл, решението на административния съд следва да бъде
изменено, като същото се отмени в частта в която иска е отхвърлен до размера на
сумата от 1500 лв. и ответникът бъде осъден да заплати тази сума на касатора. Решението
следва да се отмени и в частта за разноските, и на основание чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, същите се възложат на ответника. Съдът констатира, че касатора е
направил разноски в размер на 15 лв. ДТ пред първата и касационната инстанция,
които ответника следва да му заплати, а доколкото изготвената СМЕ е заплатена
от бюджета на съда, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 200
лв. в полза на Административен съд Пазарджик. Неоснователна е претенцията на
касатора за адвокатско възнаграждение,
тъй като по делото не са представени доказателства за реалното плащане на
адвокатски хонорар. В останалата част, жалбата подлежи на отхвърляне.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XII – състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 285/15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1166/2021 г.
по описа на Административен съд гр. Пазарджик В ЧАСТТА в която предявения иск е отхвърлен до размера
на 1500 лева, като
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Н.П.Г.,
ЕГН ********** сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лева обезщетение за
неимуществени вреди за периода 01.05.2020- 01.11.2021 г.
ОТМЕНЯ решение № 382/18.05.2021 г по
адм. д. 1166/2021 г., с което е допълнено в разноските Решение № 285/15.04.2022
г., постановено по същото дело, като
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София да заплати на Н.П.Г., ЕГН ********** сумата от
15/петнадесет/ лева разноски и в полза на Административен съд Пазарджик сумата
от 200/двеста/ лева за съдебномедицинска експертиза.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 285/15.04.2022 г., постановено по адм. дело №
1166/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик в останалата му
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.