№ 183
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500381 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от държавата, представлявана от министъра на
финансите, чрез процесуалния представител ю.к. И.Г., против решение
№479/15.04.2022г., постановено по гр.д.№1240/21г. по описа на ВОС, гр.о., с
което е осъдена държавата, представлявана от министъра на финансите, на
осн. чл.2в от ЗОДОВ да заплати на Г. Й. Р. сумата от 34 973,18лв.,
представляваща сбор от сумата от 31 166, 18лв., представляваща неполучено
от ищеца основно възнаграждение за периода от 08.07.2019г. до 19.02.2021г.,
и сумата от 3 807лв., представляваща неполучено от ищеца ДВПР
/допълнително възнаграждение за постигнати резултати/ за периода от
08.01.2019г. до 19.02.2021г. вкл., изплащано на всяко тримесечие,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
вследствие на противоконституционната законодателна дейност на
Народното събрание в чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ, обнародвано ДВ, бр.98 от
2018г., в сила от 7.01.2019г., и обявена за противоконституционна с Решение
№7 на КС на РБ, ДВ, бр.75 от 2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 34 973, 18лв., считано от датата за предявяване на иска-
17.05.2021г. до окончателното й изплащане, както и е осъдена държавата,
представлявана от министъра на финансите, да заплати на Г. Й. Р. сумата в
размер на 3 393, 93лв., разноски по делото.В жалбата се твърди, че решението
е недопустимо поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация
на държавата по предявените искове, т.к. пасивно процесуално легитимирано
да отговаря по същите е Народното събрание на Република България,
1
евентуално Агенция „Митници“.Претендира се решението да бъде
обезсилено и производството против държавата прекратено.В условие на
евентуалност се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемият Г. Й. Р. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.В. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 21.06.2021г.
ищецът Г. Й. Р. излага, че към 07.01.2019г. е работил като държавен
служител/държавен митнически инспектор/ в Митница Варна.С §50 от ПЗР на
ЗИДЗКПО, обн.ДВ, бр.98/18г., в сила от 07.01.2019г., е изменен чл.10, ал.1 от
Закон за митниците/ЗМ/, като е добавено изр.2, съгласно което митническите
служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат
само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за
умишлено престъпление от общ характер.Предвид обстоятелството, че е бил
привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по ДП
№8/16г. по описа на ТСБОП-Варна, пр.пр.№486/16г. по описа на СП, и с
оглед приетото от Народното събрание горецитирано изменение на ЗМ, със
заповед №3024/07.01.2019г. на директора на Агенция Митници служебното
му правоотношение било прекратено, считано от
08.01.2019г.Административният орган е приел, че промяната в чл.10, ал.1 от
ЗМ съставлява обективна невъзможност ищецът да изпълнява служебните си
задължения.Като съобразил противоречията на приетото изменение на чл.10,
ал.1 от ЗМ с Правото на ЕС и с Конституцията на РБ, завел адм.дело, с което
оспорил заповед №3024/07.01.2019г.В резултат с решение
№1566/08.02.2021г., постановено по адм.д.№10534/20г. по описа на ВАС,
заповедта била отменена.Със заповед на директора на Агенция Митници бил
възстановен, считано от 19.02.2021г., на длъжността, която заемал преди
уволнението/с променено наименование след преструктуриране на агенцията
с изменения, обн.ДВ, бр.98/19г./.
Нормата на чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ е обявена за
противоконституционна с решение №7/17.09.2019г., постановено по к.д.
№7/19г. на КС, обн.ДВ, бр.75/24.09.2019г., в сила от 28.09.2019г.
Приемането на тази норма и прилагането й е довело до претърпяване на
вреди от ищеца - от уволнението си до датата на възстановяване на работа
той е бил лишен от основната заплата, която би получавал на заеманата преди
уволнението длъжност - 1 396лв. месечно.Бил е лишен и от допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати/ДВПР/, начислявано ежемесечно и
получавано на тримесечие - по 200лв. на тримесечие.На осн. чл.104, ал.1 от
ЗДС е получил за периода от 08.01.2019г.-08.07.2019г. основната си
заплата.Ако НС не беше приело посоченото изменение в ЗМ, той би получил
и основното си възнаграждение за периода 08.07.2019г.-19.02.2021г., общо в
размер 26 524лв., както и ДПВР за периода 08.01.2019г.-19.02.2021г., общо в
2
размер на 1 270лв.
Поддържа, че са налице предпоставките да бъде ангажирана
отговорността на държавата за причинени вреди от нейни органи, какъвто е
законодателният орган Народно събрание.Противоправното поведение на
длъжностните лица, съставляващи колективния държавен орган Народно
събрание, се изразява както в приемане на посочената разпоредба на ЗМ при
съществени нарушения на Правото на ЕС и както и в противоречие с
Конституцията на РБ, така и в проявеното бездействие, изразяващо се
неуреждане на възникналите в резултат от приемането й правни последици.
Съществените нарушения на Правото на ЕС са както следва: 1/ правото
на труд е гарантирано от Хартата на основните права на Европейския
съюз.Приетото изменение противоречи на чл.15, §1 от ХОПЕС, предвиждащ,
че всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета
професия, както и на чл.47/уреждащ справедливия съдебен процес/ и
чл.48/уреждащ презумпцията за невиновност/ и чл.52/уреждащ обхвата и
тълкуването на правата и принципите/ от същата; 2/ нарушени са и чл.6, §.2 и
чл.8 от Конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи/КЗПЧОС/; 3/ нормата е в нарушение и на Директива /ЕС/ 2016/343 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Предвид разпоредбата на чл.5, ал.4 от КРБ, КЗПЧОС има предимство
пред нормите на вътрешното право, които й противоречат.Видно от чл.6, §2 и
§3 от ДЕС Съюзът се присъединява към КЗПЧОС, като основните права,
както са гарантирани от конвенцията и както произтичат от общите
конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза
в качеството им на общи принципи.В решенията си ЕСПЧ приема, че
ограниченията върху осъществяване свободата да се упражнява определена
професия са недопустими в случаите, когато преследваната цел е
непропорционална или е налице прекалена намеса, накърняваща същността
на гарантираното право - така напр. Решение от 27.07.2004г. на ЕСПЧ по
делото С. и Д. срещу Литва по Жалби №55480/00 и №59330/00, в което е
прието, че невъзможността на жалбоподателите да кандидатстват за редица
длъжности в частния сектор е посегателство върху личния им живот така,
както е закрилян от чл.8 от Конвенцията.Понятието личен живот е тълкувано
от ЕСПЧ и в делата Пек срещу Великобритания, Ниемец срещу Федерална
Република Германия, Пфайфер срещу Австрия и др.Приетата норма на ЗМ
нарушава и чл.6, §.2 от КЗПЧОС - всяко лице, обвинено в криминално
престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие
със закона.Презумпцията е утвърдена в чл.47 и чл.48 от ХОПЕС, чл.14 от
Международния пакт за граждански и политически права и чл.11 от
Всеобщата декларация за правата на човека.Съгласно Директива /ЕС/
2016/343 държавите членки трябва да гарантират, че заподозрените и
обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие
със закона, както и преди окончателното решение да не бъдат представяни
като виновни.Прието е и, че презумпцията за невиновност би била нарушена,
ако в публични изявления на публични органи или съдебни решения,
различни относно решенията по вината, заподозрените и обвиняемите бъдат
3
представени като виновни, докато вината им не бъде установена в
съответствие със закона.
Народните представители са длъжни да знаят посочените по-горе норми
на ПЕС, както и да зачитат в законотворчеството си тяхното
предимство.Както е прието в съдебната практика - решение
№71/06.04.2019г. по гр.д.№3804/19г., ВКС, IV гр.о. отговорност на Народното
събрание, съгласно чл.5, ал.4 на Конституцията, е и съответствието на
приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила
за Република България, които са част от вътрешното право на страната.Те
имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат и това предимство следва да се зачита пряко от съда, от всеки
друг правоприлагащ орган, както и от законодателя.
Претърпените вреди от ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправните действия на държавния орган Народно събрание.От една
страна приетото от НС изменение на ЗМ е противоконституционно, което от
своя страна предполага неизпълнение на основното задължение за спазване
на конституцията, поради което и е във висша степен противоправно и
съответно деликт, такова е и бездействието да се уредят последиците от
противоконституционния закон по реда на чл.22, ал.4 от ЗКС.От друга страна
приетото от НС изменение на ЗМ е в съществено нарушение на Правото на
ЕС.Държавата носи отговорност да обезщети вредите, произтекли от
незаконната дейност на Народното събрание, предвид което се претендира
ответникът държавата, представлявана от министъра на финансите, да му
заплати за така претърпените вреди сумата от 26 524лв., представляваща
основното му възнаграждение за периода 08.07.2019г.-19.02.2021г., което би
получил за заемана от него длъжност, ако не беше прието посоченото
изменение на ЗМ, както и сумата от 1 270лв., представляваща ДПВР, което
бил получил за периода 08.01.2019г.-19.02.2021г.Претендира се и законна
лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане.
По искане на ищеца, по реда и в срока по чл.214 от ГПК е допуснато от
първоинстанционния съд изменение в посока увеличаване размера на
претенциите, съответно на 31 166, 18лв./представляваща основно
възнаграждение за периода 08.07.2019г.-19.02.2021г./ и на 3 807лв.
/представляваща ДПВР за периода 08.01.2019г.-19.02.2021г./
Ответникът държавата, представлявана от министъра на финансите, в
депозирания отговор в срок и в хода на производството оспорва предявените
против нея искове като недопустими.Твърди, че не е процесуално
легитимирана да отговаря по тях, т.к. се твърдят вреди, претърпени от
противоправно поведение на НС.Предвиден е специален ред за ангажиране
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни
действия и бездействия на нейни държавни органи, какъвто е Народното
събрание, и който от своя страна носи отговорност, съгласно чл.5, ал.4 на
Конституцията на РБ, за съответствието на приетите закони с правото на
Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България,
които са част от вътрешното право на страната, както и за уреждане на
4
правните последици от прилагането на закон, обявен за
противоконституционен.Този специален ред е предвиден в ЗОДОВ,
конкретно чл.2в , ал.1, т.2, вр. чл.7 от ЗОДОВ.В производствата по ЗОДОВ е
легитимирана да участва като главна страна не държавата, а нейният
процесуален субституент при условията на процесуална суброгация, който в
случая е Народното събрание, т.к. се претендира обезвреда за вреди,
настъпили от приет от НС закон.В условие на евентуалност поддържа
становище за неоснователност на исковете, поради липса на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди,
т.к. в периода 08.07.2019г.-19.02.2021г. за ищеца не е имало законова пречка
да работи по трудово или служебно правоотношение, а след 24.09.2019г., вкл.
и като митнически служител.Продължилата над 2 години незаетост на ищеца
по трудово или служебно правоотношение не е в пряка връзка с нарушение на
правото на ЕС, а е резултат от неговото бездействие.Ако евентуално е
работил в този период, то би се следвала само разликата в размерите на
възнагражденията, които реално е получил и на тези, които би получил, ако
не беше прекратено служебното му правоотношение.Извън горното и
обезщетението не може да включва ДВПР, защото неговият индивидуално
определян за всеки служител размер и получаването му зависят от множество
фактори, напр. постигнатите от служителя конкретни резултати, дадената
оценка от оценяващия го ръководител и др.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Между страните не са спорни обстоятелствата, а и се установяват от
представените по делото писмени доказателства, че ищецът към 07.01.2019г.
е заемал длъжността държавен митнически инспектор в Митница Варна.С §50
от ПЗР на ЗИДЗКПО, обн.ДВ, бр.98/18г., в сила от 07.01.2019г., е изменен
чл.10, ал.1 от ЗМ, като е добавено изр.2, съгласно което митническите
служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат
само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за
умишлено престъпление от общ характер.Предвид обстоятелството, че
ищецът е бил привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ
характер и с оглед приетото от Народното събрание горецитирано изменение
на ЗМ, със заповед №3024/07.01.2019г. на директора на Агенция Митници
служебното му правоотношение било прекратено, считано от
08.01.2019г.Нормата на чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ е обявена за
противоконституционна с решение №7/17.09.2019г., постановено по к.д.
№7/19г. на КС, обн.ДВ, бр.75/24.09.2019г., в сила от 28.09.2019г.С решение
№1566/08.02.2021г., постановено по адм.д.№10534/20г. по описа на ВАС, е
потвърдено решение №954/16.07.2020г., постановено по адм.д.№965/19г. по
описа на ВнАдмС, с което заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца е била отменена предвид обявената в хода на
развилото се производство по повод обжалване на заповедта
противоконституционнност на чл.10, ал.1 от ЗМ и неприлагането на
противоконституционния закон по заварените неприключили
правоотношения, висящи пред съд.Същият е възстановен, считано от
19.02.2021г., на длъжността, която заемал преди уволнението, като и му е
5
заплатено обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДС/шест месечна основна
заплата/.
Съгласно общата материално-правна норма на чл.7 от КРБ държавата
отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица.Държавата е специфична форма на политическа
организация на обществото и управление на социалните процеси.Като такава
тя съществува и функционира чрез системата от държавни органи. Държавата
и нейните органи не са различни правни субекти в отношения на разделност,
а са органически обединени и интегрирани в едно цяло.Конкретният
държавен орган не може да бъде отделен от това цяло, тъй като неговите
правомощия произтичат от държавата и той ги упражнява от нейно
име.Държавният орган не може да съществува извън системата на
държавните органи, нито пък може да упражнява правомощията си отделно
от държавата.С оглед на това действията на държавния орган се явяват
действия на самата държава.Поради това в случаите, когато от действията или
бездействията на държавния орган бъдат причинени вреди на трети лица, то
материално-правната отговорността за тях се носи от държавата.Затова за
държавния орган не възниква самостоятелна материално-правна отговорност
за причинените на третите лица вреди, която да съществува едновременно с
такава отговорност на държавата за същите вреди.Поради горното
недопустимо е предявяването на иск за обезщетение против държавата и
против нейния орган, който е причинил вредите, едновременно в едно и също
или в различни искови производства, т.к. предявеният иск не може да бъде
разгледан едновременно по отношение на носителя на задължението и по
отношение на неговия процесуален субституент/какъвто е държавният орган/,
който извършва действия в процеса от свое име, но те обвързват държавата
като да е била страна.
Народното събрание е висш държавен орган, в чиято компетентност
КРБ е възложила осъществяването на най-важните държавни функции.То е
част от системата на държавните органи, която е изградена на принципа на
разделение на властите.В този смисъл НС е държавен орган, олицетворяващ
законодателната власт, което определя мястото му сред другите държавни
органи, които имат своето място в изпълнителната и съдебната власт или са
независими.Народните представители са лица от състава на НС, като
държавен орган и са длъжностни лица, както лицата от състава на другите
държавни органи и лицата, които осъществяват еднолично функциите на
държавен орган.Те имат своя статут със съответните особености:
функционален имунитет, имунитет от наказателно преследване и
други.Отговорността за вреди е имуществена.Държавата може да освободи от
тази отговорност и свои служители, които нямат функционален имунитет, но
с това тя не освобождава от отговорност себе си.Освободените лица не
отговарят имуществено за причинените вреди, нито пред пострадалия, нито
по регрес, но с това пострадалият не се лишава от дължимото обезщетение,
тъй като за него отговаря държавата, когато са налице съответните
предпоставки за това.
В настоящото производство се твърди, че търпените от ищеца вредите
произтичат от приетото от НС изменение на чл.10, ал.1 от ЗМ, което
съществено нарушава правото на ЕС и едновременно с това е и
6
противоконституционно.
С изменението на ЗОДОВ, обн.ДВ, бр.94/29.11.2019г. от националното
право е нормативно установен редът за реализиране на отговорността на
държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение правото на ЕС и
това е редът по ЗОДОВ - съгласно чл.2в от ЗОДОВ, исковете за вреди от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се
разглеждат от съдилищата по реда на АПК-за вреди по чл.1, ал.1 от закона,
както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и на ВАС, и по реда на ГПК - в останалите случаи, като ответникът
се определя по реда на чл.7 от ЗОДОВ.Както е прието напр. в определение
№100/13.06.2022г. по ч.гр.д.№1566/22г., ВКС, I гр.о. и определение
№199/26.04.2021г. по ч.т.д.№50/20г., ВКС, II т.о. в нормата на чл.2в, ал.1, т.2
от ЗОДОВ, за разлика от чл.1 и от чл.2в, ал.1 т.1 от същия закон, не е
направено разграничение от каква дейност са настъпили вреди от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, предвид което също
по посочения ред се претендира обзвредата на вредите, настъпили от
действията на Народното събрание като законодателен орган по приемане на
закон в съществено нарушение на ПЕС.
Обезщетение за вредите, причинени при условията на ЗОДОВ, може да
се търси само по реда на специалния закон, а не по реда на общия.Само, ако
не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за
вреди от незаконни актове или действия на държавни органи и длъжностни
лица в изрично предвидените от ЗОДОВ хипотези, то нейната отговорност
може да се реализира по реда на общия закон - ЗЗД, вр. чл.7 от КРБ.Според
формираната обилна практика на ВКС по чл.35а от ЗЕВИ/по която вкл. е
образувано т.д.№1/22г. на ОСГТК на ВКС, в разпореждането за образуването
на което от 13.04.2022г. тази практика е подробно посочена и по което
понастоящем няма постановено решение/, когато отговорността се реализира
по общия ред/поради липса на предпоставките за ангажиране по реда на
ЗОДОВ/ отговорността на държавата може да се реализира с иск, насочен
пряко към самата нея, като в производството тя се представлява от
представителя си по чл.31 от ГПК, като е недопустимо обаче в същото
производство да участва и процесуалният й субституент/органът от чиито
действия са вредите/ като ответник за предметно същите вреди, а може да се
реализира също по общия ред на ЗЗД и с иск, насочен против процесуалния
субституент, когато реципрочно е недопустимо да участва като страна и
самата държава за предметно същите вреди.Видно от цитираните в
разпореждането решения на ВКС, независимо дали се приема, че е
осъществен състав по ЗЗД на непозволено увреждане или такъв на
неоснователно обогатяване, предвид приетата от НС противоконституционна
норма, обявена за такава впоследствие от КС, а НС бездействало да уреди
последиците по реда на чл.22, ал.4 от ЗКС, то процесуалната легитимация на
държавата като правен субект, ответник по тези искове не е била спорна, нито
тази на НС, когато участва само то като ответник в качеството му на
процесуален субституент.
За разлика от хипотезата, когато се претендира отговорността на
държавата по общия ред и според посочената практика ищецът да може да
избира дали да насочи иска си против носителя на материалното задължение
7
по чл.7 от КРБ-държавата или против нейния процесуален
субституент/органът от чиито действия са вредите или обедняването/, то
когато вредите са резултат от хипотези, изрично предвидени в ЗОДОВ,
обезщетение може да се търси само по реда на ЗОДОВ, а не по общия
ред.ЗОДОВ от своя страна не допуска предявяване на иска против самата
държава като правен субект, независимо, че тя е материално-правно
задълженото лице, а предвижда единствената възможност искът да се
предяви против процесуалния й субституент - чл.7, ал.1 от ЗОДОВ.Изисква и
- чл.10, ал.1 делата, когато Прокуратурата на РБ не е ответник по иска,
задължително да се разглеждат с участието на прокурор.
В настоящия случай ищецът се е позовал на изрично предвидена
хипотеза за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, а
именно вреди, произтекли от действия на НС по приемане на закон,
съществено нарушаващ правото на ЕС.Тази претенция подлежи на
разглеждане по реда на ЗОДОВ като искът би бил допустим, само ако е
насочен против процесуалния субституент - Народното събрание и би
следвало да се разгледа задължително с участието на прокурор.
Доколкото са възможни различни хипотези - един приет от НС закон
съществено да нарушава правото на ЕС, но да не е обявен за
противоконституционен или обратното - да не нарушава правото на ЕС, но да
е обявен за противоконституционен или едновременно да нарушава правото
на ЕС и да е обявен за противоконституционен, то и претенциите могат да
бъдат различни.Необходимо е обаче поради уредбата за обезвреда от
държавата в специален закон и само при липсата на неговите предпоставки в
общ закон, първо да се разгледат претенциите, основани на хипотезите на
специалния закон и едва ако те се явят неоснователни поради липса на
възможност да се ангажира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ,
то тогава да се премине към другите претенции за обезвреда по общия
ред.Независимо от посочената подредба от ищеца, по аналогия с предявени
искове за нищожност на една и съща сделка, основани на различни факти,
съдът следва служебно да подреди искове и така да ги разгледа в условие на
евентуалност, защото за ищеца не е налице правен интерес да предявява
кумулативно исковете, доколкото се твърдят едни и същи вреди, но породени
от различни факти.
В настоящия случай, независимо, че първоинстанционният съд е сочил,
че разглежда иск по чл.2в от ЗОДОВ, по същество не се е произнесъл по
такъв, доколкото е обсъждал като противоправно деяние, от което да са
настъпили вредите за ищеца, единствено приемането на
противоконституционен закон от НС, без да е обсъждал като противоправно
деяние приемане на закон в съществено нарушение на правото на ЕС.Дори и
да се приеме, че е разглеждал иск по чл.2в от ЗОДОВ, то този иск не може да
се разглежда против държавата, както е сторил ВОС, а освен горното и в
разглеждането на делото не е участвал прокурор.По същество ВОС е
разгледал евентуалната претенция - при липса на предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.2в от ЗОДОВ, защото
се е установило, че приетият закон не е в съществено нарушение на правото
на ЕС, то да се ангажира отговорността по общия ред, т.е. по реда на чл.49 от
ЗЗД, вр. чл.7 КРБ против държавата за вредите от приетия от НС
8
противоконституционен закон и неуреждане на последиците.Разглеждането
на евентуалната претенция преди главната води до недопустимост на
постановеното решение, т.к. не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждането й.Предвид горното, същото следва да бъде
обезсилено и делото да бъде върнато на ВОС за произнасяне по главния
предявен иск с пр.осн. чл.2в от ЗОДОВ, по който следва след връщането да са
дадат указания ищецът да насочи иска си против процесуално легитимирания
по чл.7 от ЗОДОВ да участва като ответник по делото процесуален
субституент - Народното събрание на Република България и делото да се
гледа по този иск със задължителното участие на прокурор.При
основателност на главния иск, евентуалният не би подлежал на
разглеждане.Само ако главният иск се отхвърли, като се приеме, че приетият
от НС закон не е в съществено нарушение на правото на ЕС, поради което и
не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за
вреди по ЗОДОВ, то да се разгледа евентуалният иск.Последният от своя
страна има различен предмет от главния, защото фактическите обстоятелства,
от които се твърди, че произтича спорното материално право са различни, а
именно вреди от приемане на закон, който, макар и да не нарушава правото на
ЕС, противоречи на КРБ и е обявен за противоконституционен, а от неговото
прилагане ищецът е претърпял вреди.В тази връзка и предвид различния
предмет на този иск/а не само различния ответник/, няма пречка той да се
разгледа против държавата.Разноските си за настоящото производство
страните следва да претендират при постановяване на основния акт за
разрешаване спора по същество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №479/15.04.2022г., постановено по гр.д.
№1240/21г. по описа на ВОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на ВОС за произнасяне по предявените искове според
посочените поредност и ответници.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9