Р Е Ш Е Н И Е
гр.Козлодуй,
18.10.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Козлодуйският
районен съд, пети състав в публично заседание на 19.09.2018г. /деветнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година/ в състав:
Районен
съдия:Жаклин Димитрова
при
секретаря Мартин Марков, като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова
гражданско дело № 594 описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано
е по искова молба на М.П.С. с ЕГН ********** *** чрез адвокат Е.О. ***, с която
е предявил против „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* отрицателен установителен иск
за признаване за установено, че не дължи вземането за сумата от общо 954,09
лв., от които 713,05 лева, представляваща главница по издадени фактури №
*********/22.10.2014г., № *********/20.11.2014г. и № *********/20.12.2014г. и
обезщетение за забавено плащане в размер на 241,04 лв. върху вземанията по
посочените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане до 26.04.2018г.,
тъй като е погасено по давност. Претендира и разноските в процеса.
Ответника
е подал писмен отговор на исковата молба, с които излага подробни съображения
за недопустимост, евентуално неоснователност на иска.
В съдебно заседание ищецът участва
чрез пълномощник адвокат О. и поддържа иска.
Ответника
в съдебно заседание участва чрез пълномощник юрисконсулт В. намира отрицателния
установителен иск за недопустим и оспорва предявеният иск по основание и
размер.
В хода на съдебното дирене са
събрани писмени доказателства, от които съдът приема за установени от
фактическа страна следните обстоятелства:
Ищецът С. е битов клиент по смисъла на §1,
т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е доставяна електрическа енергия от ответното
дружество за имот, находящ се на ул. „Иглика“ № 2 в гр.Козлодуй, обл.Враца.
Клиентският номер, под който е бил заведен, е 300231086460. Средството за
търговско измерване е електромер с фабричен № 2208904, посредством което се е
отчитала потребената електрическа енергия до м.10/2016г.На 31.10.2016г., видно
от представен Констативен протокол № 3316713 от 31.10.2016г. на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“АД електромера е бил демонтиран, като е поставен нов с
фабричен номер 0229293.На 07.11.2016г. отново е демонтиран поставеният
електромер с фабричен номер 0229293 и е поставен нов с фабричен номер
**********, видно от приложеният Констативен протокол № 3316555/07.11.2016г.Съгласно
тези протоколи ищеца е имал качеството на битов потребител по смисъла на § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която „битов клиент” е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват
електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това същите
трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор между
страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна предпоставка,
доколкото правоотношението възниква по силата на закона.Безспорно се установи,
че електроснабдяването на имота, ползван от ищеца С., е прекъснато преди около
две години поради неплатени задължения на същия към ответното дружество. След
поискана от страна на потребителя справка за задълженията му към дружеството, с
оглед заплащане на същите и възстановяване на електроснабдяването в имота,
същият е получил справка, в която са изброени всички задължения към ответното дружеството.Видно
от приложената справка в нея поподат и трите броя процесни фактури-Фактура №
*********/22.10.2014г. – 93,16 лева, с падеж-17.11.2014г.; Фактура №
*********/20.11.2014г. – 225,70 лева, с падеж - 15.12.2014г. и Фактура №
*********/20.12.2014г. – 394,19 лева, с падеж - 14.01.2015г.; като общата
стойност е в размер на 713,05 лева -
главница. Начислените лихви за забава върху посочените три броя фактури
са на обща стойност 241,04 лева върху вземанията по посочените фактури, считано
от падежа на всяко отделно вземане до 26.04.2018г.Като общата сума е в размер
от 954,09 лева – 713,05 лева за главница и 241,04 лева за изтекли лихви за
забава.
Ищецът като длъжник е предявил отрицателен
установителен иск за признаване отношенията
му с ответника, че не дължи сумите предмет на трите броя фактури тъй като са
погасени по давност.
Ответника оспорва иска като
недопустим поради липсата на правен интерес у ищеца, евентуално като
неоснователен по съображения коментиращи просторно института на погасителната
давност.
Съдът приема от правна страна
следното:
Иска предмет на спора е с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 86 от ЗЗД и е допустим.
Предявен е отрицателен установителен иск за
признаване , че не се дължат сумите, отразени в в трите броя фактури - Фактура
№ *********/22.10.2014г. на стойност 93,16 лева, с падеж-17.11.2014г.; Фактура
№ *********/20.11.2014г. на стойност 225,70 лева, с падеж - 15.12.2014г. и
Фактура № *********/20.12.2014г. на стойност 394,19 лева, с падеж -
14.01.2015г. на обща стойност от 713,05 лева, представляваща главница и лихви
за забава върху посочените три броя фактури на обща стойност 241,04 лева в общ
размер от 954,09. Падежът на последната от изброените фактури е 14.01.2015г. и
давността на вземането по нея е започнала да тече от датата на падежа –
14.01.2015г. и е изтекла на 14.01.2018г. или три години след падежа.Тъй като по
отношение на тези вземания не са предприемани действия с цел осъждане на
длъжника и насочване на принудително изпълнение за събиране на сумите, то
същите са погасени по давност.По отношение на тези вземания е изтекла кратката
погасителна давност, която е тригодишна, тъй като същите са периодични, по
силата на ТР №3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, съгласно
което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.
Давността е тригодишна, като правни
съображения във вр. с продължителността на давностния срок съда вече изложи
по-горе.Същата е изтекла на 14.01.2018 г. И тъй като процесния отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането поради погасяването му по давност
е предявен на 27.04.2018 г., то съдът намира, че същият е основателен и
доказан. Това е така, тъй като въведеното с исковата молба правопогасяващо
възражение за давност е основателно, което обуславя и основателността и на
предявения отрицателен установителен иск.
С погасяване на главницата на
задължението безспорно се погасяват и акцесорните задължения за лихви.
Осен това ответника следва да заплати, но на
адвоката на ищеца адв.О. претендираното от нея възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката.
Възнаграждението, изчислено по реда на чл.
7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху общ материален интерес от лева /при интерес
от 1000 до 5000 лева - 300 лв./, възлиза на 300.00 лева и следва да бъде
присъдена на адвокат Е.О. в качеството на процесуален представител на ищеца.
Тъй като ищеца е освободен от съда
от първоначалното внасяне на държавна такса при този изход на спора, съгласно 78, ал.6 ГПК ответника дължи държавната такса на съда в
размер на 50.00 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК *********, че
М.П.С. с ЕГН ********** *** не дължи сумите
по Фактура № *********/22.10.2014г., Фактура № *********/20.11.2014г. и Фактура
№ *********/20.12.2014г. на стойност от 954,09 лева, от които сумата от 713,05
лева -главница и лихви за забава върху посочените три броя фактури на стойност
241,04 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б.”
АД *** с ЕИК ********* да заплати на да заплати на адвокат Е.О. *** на
основание чл. 38, ал.1 т.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ч.Е.Б.”
АД *** с ЕИК ********* да заплати на РС Козлодуй държавна такса в размер на
50.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца от страните в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: