№ 4451
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110156588 по описа за 2023 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявения иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед
направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл. 140,
ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът А. Г. Т. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
в началото на месец април 2023г., ответникът С. Д. му се обадил по телефона и му поискал
в заем, за срок от 1месец, сумата 5000евро. Ищецът твърди, че ответникът му посочил, че
следвало да се разплати с работници, да закупи материали за довършване на започнат обект,
след което и възложителят щял да се разплати с него, поради което ответникът обещавал
връщане на сумата веднага. Ищецът сочи, че познава ответникът опреди, и преди му е давал
в заем суми, които ответникът връщал, затова се съгласил да му даде в заем сума, но
разполагал само с 2500евро, като се разбрали сумата да бъде предадена в ден поведелник.
Твърди, че на 3.4.2023г в 11 часа, се срещнал с ответника в заведение в „МОЛ България“,
като в присъствието на двама свидетели, ищецът предал на ответника сумата 2500евро.
Твърди, че ответникът преброил парите, и потвърдил, че ще върне сумата до 8.5.2023г.
Плащане не последвало. Ето защо, предявява се осъдителен иск за връщане на сумата
2500евро, дадена по устен договор за заем, сключен на 3.4.2023г., заедно със законна лихва
от предявяване на иска.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника на 1.12.2023г., на всички
установени адреси от справка от НБДН население. Първото върнато съобщение от
постоянния адрес е върнато, със залепено уведомление от 28.12.2023г. По делото от СГС е
препратено, на електронна поща, получено от страна на СГС / електронна регистратура/,
електронно писмо от 16.1.2024г., от С. Д.. В съобщението е посочено, че твърденията,
1
формулирани в исковата молба, са лъжа, че ответникът познава А. Т. от 9. Или 10.2022г.,
като ги запознал съдружникът на ищеца – Б.М.. Ответникът сочи, че се запознал с М. в
магазин за осветителни тела в град София, на бул. България 81А, като зад магазина,
соченото лице и съдружника му – ищецът Т. строяли жилищни блокове. Ответникът твърди,
че предложил услугите си за поставяне на турбозолна мазилка, след няколко дни преговори,
М. го запознал с Т., постигнали уговорка за количество и цена, подписали договор между
фирмата и фирмата на ответника за изпълнение на СМР, по който договор авансово била
издадена фактура за 5000лева без ДДС за започване на СМР. Ответникът твърди, че
фирмата, на която е управител, извършила уговорените с фирмата на ищеца и соченото лице
СМР, работата била остойностена, както и че сумата 5000лева била платена по банков път.
С електронно писмо от същата дата, допълнение към соченото, ответникът сочи, че на
29.3.2023г. бил заминал в Англия, поради което, от написаното става ясно, че се оспорва
твърдението за среща на 3.4.2023г.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск - с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно съществуването на устен договор за заем, сключен в началото на месец април
2023г., твърдението си, че на 3.4.2023г. е предал в заем на ответника сумата 2500евро, като
ответникът се е задължил да я върне до 8.5.2023г.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест е да докаже по делото твърдението си, че
сумата 2500евро/както твърди – 5000лева/ съставлява плащане на възнаграждение по
писмен договор за изработка / за извършване на СМР/ по писмен договор, сключен между
дружеството, на което ищецът е управител заедно с друго лице, и дружеството, на което
ответникът е управител, твърдението, че било уговорено, че сумата ще се плати по банков
път и е платена по банков път, както и твърдението, че на 3.4.2023 г. ответникът не е бил на
територията на Република България, а на територията на друга държава.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за твърдението си, че на 3.4.2023 г.
ответникът не е бил на територията на Република България.
СЪОБЩАВА на страните, че на съда е служебно известно, че за период 29.11.2022г. -
3.4.2023г., в публичната страница на Агенция по вписванията, Търговски регистър, А. Г. Т.
и Б.М. са вписани като управители на дружество Ю.Л., като за сочения период С. Д. Д. е бил
вписан като управител на дружество Ю.Л., като двете дружества имат обявен предмет на
дейност – „строителство и ремонти“ и други.
ДОПУСКА при довеждане в първото по делото о.с.з., от страна на ищеца, един
свидетел, за твърденията, посочени в отговора, като на основание чл.159,ал.2 ГПК,
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане на още един свидетел за
същите обстоятелства, до разпита на допуснатия.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ съобщението, изпратено по чл.131 ГПК, на 01.12.2023г. до
ответника, на настоящ адрес.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
2
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел. адрес ******@***.**, а след
01.03.2010 г. и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий” No. 2, ст. 7.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание. Ответникът да се уведоми на електронна поща, посочена в
препратеното електронно писмо от СГС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.3.2024 г., от
15.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3