Р Е Ш
Е Н И Е
№ 108
гр.Бяла, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, първи граждански състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при секретаря Валентина Великова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 201 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на В.Д.В., ЕГН ********** ***, против Е.Г.К., ЕГН ********** *** с правно
основание чл.240 от ЗЗД във вр.чл.55, във вр.чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 6 055.00 лв. /шест хиляди петдесет и пет лева/ и мораторна лихва в
размер на 1 202.60 лв. /хиляда двеста и два лева и шестдесет стотинки/ за
периода от 06.04.2018г. до 20.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че по
силата на паричен заем от 06.04.2017г. между страните са възникнали договорни
отношения с предмет, с който заемодателят се е задължил да предаде в
собственост на заемателя, сумата от 6 055.00 лв., а заемателят се е
задължил да върне заемната сума по реда
и условията на договора, както и че в предмета на договора било уговорено
заемната сума да бъде предадена от заемодателя на заемателя при сключване на
договора. Сочи, че на 06.04.2018г. бил крайният срок за връщане на сумата,
съгласно т.3 от Договора, както и че сумата можело да бъде върната на няколко
вноски или изцяло на датата на падежа. Ищецът твърди, че след изтичане на
уговорения срок е провел многократни разговори по телефон с ответницата да
изпълни задължението си по сключения договор, като от нейна страна имало само
обещания за изпълнение на поетото задължение, но реално не го изпълнила. Това
принудило ищеца да отиде до дома на ответницата и на 03.12.2019г. двамата се срещнали,
като ответницата категорично обещала, че ще намери начин да изпълни поетото
задължение по договора, но отново не спазила това си обещание. Ищецът навежда твърдения
още, че от началото на 2020г. превел отново опити да се свърже по телефона с
ответницата, но те били неуспешни, тъй като същата блокирала телефонния му
номер. Твърди, че до настоящия момент претендираната сума не му е изплатена,
поради което за него възниквал правен интерес от търсене на заемната сума по
съдебен ред.
В срока по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Е.Г.К..
Съдът е изпълнил
процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с преписа от Разпореждането
по чл.131 от ГПК от 27.04.2020г., връчен лично на ответницата на 11.05.2020г.,
е указал на последната неблагоприятните последици, свързани с неподаването на
писмен отговор в срок и неявяването на неин представител в съдебно заседание. В
проведеното на 14.07.2020г. съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца е поискал срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, съдът
намира, че предявеният иск е вероятно основателен. По тези съображения съдът
намира, че са налице всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и
чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 790.30 лв., от които 500.00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 290.30 лв. за заплатена държавна
такса.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Е.Г.К., ЕГН ********** ***, да заплати на В.Д.В.,
ЕГН ********** ***, сумата от 6 055.00 лв. /шест хиляди петдесет и пет
лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем от 06.04.2017г.,
както и сумата от 1202.60 лв. /хиляда двеста и два лева и шестдесет стотинки/,
представляваща мраторна лихва за периода от 06.04.2018г. до 20.03.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.В.,
ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 790.30 лв.
/седемстотин и деветдесет лева и тридесет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/