Решение по адм. дело №3654/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 458
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20197180703654
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 458

 

гр. Пловдив, 18.02.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря М.Г. разгледа докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 3654 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.95 от Закона за защита на потребителите.

Образувано е по жалба на „ТИТАН Е“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П.Д., чрез пълномощника си адв. Т., със съдебен адрес:***, срещу Заповед № 900 от 04.11.2019 г., издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите /Комисията/, с която на основание чл.8 ал.1 и ал.2 т.9 от Устройствения правилник на комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и нейната администрация и Решение на Комисията по т.23, съгласно Протокол № 22/18.10.2019 г. във връзка с чл.65 от Наредба № 1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра и чл.88 ал.1 т.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на жалбоподателя е наредено да преустанови  предлагането на услугата в детски център „Мечетата“, находящ се в ***, тъй като при използването й съществува риск от сериозно нараняване на децата по време на игра, поради несъответствие с изискванията на НАРЕДБА № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и немотивирана, поради което се иска нейната отмяна и се претендират направените по делото разноски. Твърди се, че при предоставяне на услугата в детския център, не съществува риск от сериозно нараняване на децата по време на игра, както и че не съществува опасност за живота и здравето на децата. Според жалбоподателя събраните доказателства не водят до извод, че се налага да се защити животът и здравето на гражданите и да не се допусне предоставянето на услугата на пазара в несъответствие с изискванията за безопасност. Изложено е, че при издаване на заповедта органът не е направил собствена проверка и не е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства, а само е обсъдил Доклад № 0344/27.08.2019г. Твърди се още, че описаните в доклада нарушения не отговарят на действителната фактическа обстановка, както и че опасността и риска за здравето и безопасността на потребителите е абстрактна, а не реална такава. Посочено е, че твърдените нарушения в обекта не са констатирани от представители на КЗП, а е посочен доклад 0344/27.08.2019г. на „Булгарконтрола“ по искане на „ТИТАН Е“ ЕООД, във връзка със законовите изисквания за упражняване на такъв контрол при осъществяване на дейността в детския център.

В съдебно заседание адв. Т., поддържа жалбата. В  представени подробни писмени бележки се твърди, че при издаване на заповедта органът не е посочил на кое основание на чл.71 от ЗЗП се издава заповедта.

Ответникът – Председателят на комисията за защита на потребителите, не изпраща представител по делото, но е взел отношение с представено по делото становище вх. № 23323/18.12.2019 г., в което оспорва изцяло жалбата и излага доводи за законосъобразността на заповедта. Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендират се разноски по делото.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна. Заповедта е връчена на упълномощено лице – Е.Д.на 12.11.2019г.(пълномощното представено по делото на л. 57), видно от отразяването направено на последната страница от самата заповед, а жалбата е изпратена чрез „Български пощи“ директно в съда на 26.11.2019г. (видно от печата поставен на плика на л. 21 по делото). Поради изложеното съдът намира, че същата е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че

във връзка с получен сигнал в РД-Пловдив с вх. № П-03-1126/01.08.2019г. (лист 154) на 07.08.2019г. с Констативен протокол № К-2672467 (лист 150-153) е извършена проверка от длъжностни лица на РД-Пловдив в обект: детски център „Мечетата“, находящ се в ***. Съгласно изложеното в сигнала стълбите и платформата за изкачване пред детския център са изработени от ламарина, която се нагрява силно от слънцето и се получава изгаряне на краката на децата при контакт с нея.

При проверката е установено, че обектът е в работен режим и представлява детска площадка за игра, разположена на закрито на два етажа от монолитна сграда и се ползва срещу заплащане. На първия етаж има заведение за хранене и развлечение с 22 седящи места на закрито, стопанисвано от „Титан Е,, ЕООД и съоръжение „Лабиринт“, завършващ с две пързалки, които завършват в мека ударопоглъщаща настилка, тип дюшек. В лабиринта има басейн с топки, дълбочината на който е 0,40m, а дължината 2 м. Лабиринтът е ограден с предпазна мрежа. Установено е, че на втория етаж има съоръжение „Лабиринт“ без басейн с топки и без пързалки, ограден с предпазна мрежа, а детската площадка за игра на закрито има един вход и един авариен изход, като първия и втория етаж са свързани със стълби от мрамор, покрити с ударопоглъщащ материал и перила. Установено е, че има обособено място за придружителите, както и директна видимост към основното пространство за игра. Посочено е, че на видно място в обекта са поставени табели с информация за правилата за ползване на детски център „Мечетата,, и е забранено: посещението с домашни любимци с изключение на кучета водачи; и допускането на болни деца в детския център/с хрема, кашлица, болки в корема и агресивно поведение/; внасянето на напитки, храни, остри предмети и остри играчки. Установено е, че детските съоръжения се използват с чорапи и пантофи, както и че детския център се ползва максимално от 20 деца, като всяко от съоръженията на първия и втория етажи се ползва от по 10 деца, а на видно място в обекта е поставен и ценоразпис на детския център. При самата проверка не са представени документи, удостоверяващи предприети действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на услугата с нормативно установените изисквания за безопасност-доклад за извършен контрол, съдържащ всички резултати от извършената проверка от орган за контрол относно съответствието на площадката съгласно Наредба № 1 от 12.01.2009г. /Наредбата/. Не са представени и документи съгласно изискванията на Наредбата: технически паспорт на площадката за игра, дневник за документиране на злополуките; план за контрол и поддържане и мерки за безопасно ползване; документи за въвеждане в експлоатация на площадката за игра.

Относно Констативен протокол № К-2672467  от 07.08.2019г., „ТИТАН Е“ ЕООД е изложил Писмено становище до КЗП (лист 71).

Тъй като с писмо изх.№ П-03-1126/07.08.2019г. (лист 146), регионалния директор на РД Пловдив при КЗП е изпратил постъпилия сигнал с вх.№ П-03-1126/01.08.2019г. до Регионална дирекция за национален строителен контрол – Пловдив за извършване на проверка, с уведомително писмо с вх.№ П-03-1126 от 28.08.2019г. (лист 142-143) от Регионална дирекция за национален строителен контрол – Пловдив до кмета на община Асеновград, с копие до РД на КЗП- Пловдив е изпратен сигнал с вх.№ П-03-1126/01.08.2019г., в който са изнесени данни за получени изгаряния на дете, след падане върху платформа за изкачване пред детски център, намиращ се отдясно на ресторант „Станимъка“ с административен адрес: ***.

При извършване на документална проверка, обективирана с Протокол № К-69537 от 13.09.2019г. (лист 67-68) в РД-Пловдив при КЗП от жалбоподателя са представени: Регистър на злополуките (лист 116); протокол за злополуки; Техническа документация (лист 91 и сл.), ведно с доклад и инструкция за манипулиране, издадени от „Барон атракция“ ООД, гр.Хасково; досие на площадката за игра (лист 123); план за контрол на площадката за игра и поддържането и за осигуряване на съответствието с изискванията за безопасност (лист 124-125); дневник-оперативен за контрол от 01.01.2019г. и 01.04.2019г., 01.07.2019г. (лист 117-119); дневник за рутинен контрол (лист 120-121); Доклад № 0344/27.08.2019г. (лист 72-89), издаден от акредитиран орган за контрол от вид „А“- „Булгарконтрола“ АД, в който са изброени множество несъответствия на площадката за игра с изискванията на Наредба № 1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, а именно: чл.5, ал.2, чл. 24, ал.1, т.2, т.6 и т.7, чл. 24, ал.2, чл. 27, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, чл. 30, ал.1 и ал.3, чл.36 ал.2, чл.37 ал.2, чл.46 ал.4, чл.47 ал.1, ал.2 и ал.3, чл.56 ал.2, чл.57 ал.2, чл.58 ал.1 от Наредбата.

На лист 58-59 по делото е приложена докладна записка с изх.№ П-03-1126/13.09.2019г. на директора на РД – гр.Пловдив при КЗП, до главния директор на ГД „Контрол на пазара“, КЗП – И.А., с която е предложено да бъде издадена забрана за предоставяне на услугата срещу заплащане – ползване на площадка за игра на закрито в детски център „Мечетата“, в ***.

Докладна записка с изх.№ Ц-02-1476/15.10.2019г. (лист 49-51) до КЗП, главния директор на ГД „Контрол на пазара“ – И.А. е предложил да бъде издадена заповед за преустановяване предлагането на услугата на детски център „Мечетата“, находящ се в ***, тъй като при използването й съществува риск от сериозно нараняване на децата по време на игра.

Във връзка с докладната записка и след обсъждане на КЗП (обективирано в Протокол № 22/18.10.2019 г. на лист 52-53), проведено на 18.10.2019г. в състав: председател – Д.М.и членове – К.Р.и К.А., относно предложението за издаване на заповед за преустановяване предлагането на услуга на детска площадка - детски център „Мечетата“, гр. Асеновград по т.23 от протокола е взето решение на „ТИТАН Е“ ЕООД, ЕИК *********, да бъде издадена заповед за преустановяване предлагането на услугата на детски център „Мечетата“, находящ се в ***, тъй като при използването й съществува риск от сериозно нараняване на децата по време на игра.

Въз основа на горните констатации, описани в съставените констативни протоколи и решението на комисията по т.23 от Протокол № 22/18.10.2019 г. от председателя на Комисията е издадена процесната заповед, с която на жалбоподателя е наредено да преустанови  предлагането на услугата в детски център „Мечетата“, находящ се в ***, тъй като при използването й съществува риск от сериозно нараняване на децата по време на игра, поради несъответствие с изискванията на НАРЕДБА № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.

Със жалбата по делото са представени: декларация за съответствие на улей за пързалка (лист 10); сертификат и информационен лист за боя (лист 11-19); 11 броя снимки (плик на лист 20).

От страна на ответника в хода на съдебното производство по делото са представени: НП №К-0048053/14.11.2019г. (лист 41); Констативен протокол № К- КП 2672825/12.11.2019г.; АУАН № К-0048053/13.09.2019г. (лист 63); Констативен протокол № К- 2672829/19.11.2019г. (лист 189-192).

 

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът стига до следните правни изводи:

 Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл.95 от ЗЗП – председателят на КЗП, в изискуема форма и при спазване на административнопроизводстевните правила.

         Дружеството жалбоподател оспорва констатациите на административния орган, и че описаните нарушения на Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.

         На първо място, заповедта с която е предприета процесната ПАМ по отношение на дружеството жалбоподател съдържа подробни, точни и ясни мотиви.

         Неоснователно е възражението, че при издаване на заповедта органът не е направил собствена проверка и не е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства, а само е обсъдил Доклад № 0344/27.08.2019г. Напротив, не само че изводите на органа почиват на направена на място проверка на 07.08.2019г., констатациите от която са обективирани в протокол № К-2672467 (лист 150-153), но на документална такава обективирана с Протокол № К-69537 от 13.09.2019г. (лист 67-68). По делото няма данни кога е връчен Констативен протокол № К-2672467  от 07.08.2019г. на жалбоподателя, но няма и спор, че е връчен, тъй като по отношение на проверката на място „ТИТАН Е“ ЕООД е изложил Писмено становище до КЗП (лист 71). Що се отнася до Доклад № 0344/27.08.2019г. (лист 72-89), издаден от „Булгарконтрола“ АД, то следва да се отбележи, че последното е акредитиран орган за контрол от вид „А“ и след направена служебна справка на интернет страницата на Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация, съдът констатира, че „Булгарконтрола“ АД, притежава сертификат №327 ОКА с обхват течни горива, площадки за игра, разположени на открито и закрито, валиден от 31.07.2019 до 31.07.2023г. (http://nab-bas.bg/BasDocSearch/DetailInfo?id=149179&page=703&part=704), т.е. към момента на извършване на инспекцията на „ТИТАН Е“ ЕООД, „Булгарконтрола“ АД е с качеството орган за контрол от вид „А“. Тук е мястото да се съобрази и чл.68 ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, който гласи, че стопанинът на площадката за игра веднъж на 12 месеца възлага на орган за контрол извършването на годишен контрол на площадка за игра, като годишният контрол се извършва с оглед пълна и подробна проверка на общото ниво на безопасност на площадката за игра спрямо изискванията на наредбата. Ето защо правилно органът при издаване на оспорената заповед се е позовал на Доклада изготвен от „Булгарконтрола“ АД, който е изготвен от контролния орган след пълна и подробна проверка. Именно на база и на тези констатации, извършени от външен  за административния орган, сертифициран  орган за контрол от вид А е наложена и процесната преустановяваща ПАМ.

         Съгласно чл.71 от ЗЗП услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз.

По делото няма спор, че „ТИТАН Е“ ЕООД е стопанин на площадка за игра, съгласно §1 т.6 от ДР на Наредбата,  и като такъв е длъжен да разполага, както с необходимата документация за изграждане на площадката, така и за последващ постоянен и текущ контрол, а съгласно § 3 от ПЗР на Наредба № 1/2009  стопаните на съществуващи площадки за игра са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 31 декември 2018 г.

По отношение на конкретно установените нарушения на изискванията на Наредба № 1 от 12.01.2009г., съдът счита следното:

Първото констатирано нарушение е, че не е осигурен достъпен маршрут до игрова зона с услугата на втория етаж до чиято територия се стига по стълби и няма осигурена рампа и/или асансьор. Съгласно чл.5 ал.1 от Наредбата на всяка открита площадка за игра се осигурява възможност най-малко 50 на сто от заниманията да са достъпни и за ползватели с увреждания, като в закритите площадки за игра броят на достъпните занимания може да е по-малък в зависимост от техническата възможност за устройването им, а съгласно ал.2 достъпните занимания и/или съоръжения за игра се предвиждат така, че да е осигурен достъпен маршрут за ползвателите, придвижващи се с инвалидни колички и с други помощни средства, и за техните придружители, и съответните занимания и/или съоръжения за игра при възможност да се разполагат равномерно на територията на площадката. Напълно неоснователно е възражението, че няма как да се сложи асансьор, тъй като жалбоподателят е наемател на помещението. В случая избора на помещение е направен именно от жалбоподателя, който е бил длъжен да съобрази съответствието му с изискванията на Наредбата. А що се отнася до твърдението, че стигането до втория етаж по стълби с парапети не е опасно, следва да се изясни, че тук не се касае за създаване на опасност, а за достъпност на ползватели с увреждания придвижващи се с инвалидни колички и с други помощни средства, и за техните придружители.

По отношение на нарушенията на чл.24 ал.1 т.2, т.6 и т.7 следва да се отбележи, че и самият жалбоподател не отрича, че на първия етаж в близост до вратата има поставени контакти с височина под 1,60, необезопасен, а само твърди, че контактът не е опасен и че в него се включва игра – въздушен хокей. По отношение на нарушението на т.6 от чл.24 ал.1, изобщо не са направени възражения, а що се отнася до нарушението по т.7 описано в заповедта, че „стените на помещенията не са подходящи за почистване и поддържане“, в действителност съгласно изискването на Наредбата помещенията и площите трябва да са лесно достъпни за почистване и поддържане, а като описание в заповедта е посочено „не са подходящи за почистване“. С това описание органът има предвид, че макар и достъпни за почистване, те не са подходящи, което отново засяга чистотата и хигиената на помещението, още повече, че се касае за използване от деца. В тази връзка и нарушението на чл.27 ал.1 от наредбата, съгласно която подът на площадката за игра се изпълнява от материали, които позволяват лесно почистване и дезинфекция. По същество жалбоподателят не отрича, че подът е изпълнен от мокет, за който е общоизвестно, че се поддържа по-трудно от другите видове настилки, а като само твърди, че има договор с фирма за почистване без да представя такива доказателства.

На следващо място без значение е, че имало поставена мрежа, след като съгласно чл.24 ал.2 от наредбата, в закритите площадки за игра не се допуска разполагане на съоръжения за игра с височина на свободно падане, по-голяма от 2 m, а видно от доклада на органа за контрол в закритата площадка за игра на първия етаж максималната височина на свободно падане е 2,50 m.

Жалбоподателят не отрича допуснатото нарушение на чл.27 ал.2 и ал.3 от Наредбата, съгласно които стените, хоризонталните повърхности и вертикалните повърхности в зоната за ползватели до 3 години се облицоват с мек и лесен за почистване материал на височина най-малко 1,20 m от пода (ал.2), а стените и вертикалните повърхности при зоната за игра за ползватели над 3 години се облицоват с мек и лесен за почистване материал на височина най-малко 1,60 m от пода (ал.3). В тази връзка в жалбата е посочено, че вече има ударопоглъщаща настилка.

На следващо място съгласно чл.27 ал.5 от наредбата дръжките на вратите се предвиждат на височина 0,61 m или с въртеливо движение при отваряне/затваряне. Търдението на жалбоподателя, че става въпрос за външна врата е напълно неоснователно, тъй като наредбата не поставя разлика между външна и вътрешна врата.

Съгласно чл.30 ал.1 от наредбата при изходната секция на пързалката се предвижда ударопоглъщаща настилка, като съгласно ал.2 за пързалки, рампи и наклонени платформи с височина на началната секция, по-голяма от 1 m, се предвижда напречен лост над стартовата секция на височина между 0,60 и 0,90 m. А ал.3 предвижда, че свободното пространство пред изходната секция на пързалката е най-малко 2 m. Както в доклада на органа по контрол, така и в процесната заповед е посочено, че при заграденото съоръжение с вълнообразни две пързалки, с височина на свободно падане 2,50 m не е предвиден парапет като в действителност е посочено нарушение на чл.1 от чл.30, а видно от описанието става въпрос за нарушение на чл.30 ал.2 от Наредбата. Но само това нарушение допуснато от страна на органа не води до извод за незаконосъобразност на заповедта. Още повече, че от снимковия материал към доклада (лист 84 по делото) е видно, че на пързалките няма напречен лост над стартовата секция. Недоказано е и твърдението на жалбоподателя, че има такъв лост, след като с приложения с жалбата снимков материал няма снимка на пързалката.

На следващо място, съгласно чл.31 от от наредбата, на територията на закритите площадки за игра се предвиждат мрежи при спазване на следните изисквания:отворите на мрежите са до 60 mm; не се допуска наличието на остри ръбове по фиксиращите елементи на мрежите и облицоващия материал; при достъпните за ползвателите зони на изцяло затворено и заградено съоръжение за игра се предвижда мрежа и в горната му част и периодично пристягане на мрежите като част от дейностите, свързани с поддържането и безопасността на площадката за игра. В случая е констатирано, че на територията на закритата площадка за игра има наличие на мрежи със скъсани участъци от мрежите, за които жалбоподателят твърди, че са отвори от които минават децата. Установено е и, че на места мрежата не е пристегната добре, както и че не е предвидена мрежа в горната част на заграденото съоръжение, което несъмнено съставлява нарушение на чл.31 ал.1 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.

Жалбоподателят не отрича и нарушението на чл.32 ал.3, чл.36 ал.2 и чл.47 ал.1 от наредбата, като в постъпилото по делото писмено становище заявява, че единият вход вече е променен, както, както и че входовете вече са разположени в различни страни, без да представя конкретни доказателства и че вече има ударопоглъщаща настилка.

Напълно несъстоятелно е възражението на жалбоподателя във връзка с нарушението на чл.33, че нарочно не са оставени табелите с цел защита от конкуренцията. Задължението за предоставяне на информация за съоръженията, чрез табели и сигнатурни означение произтича от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра и всеки, който предоставя услуга, като процесната е длъжен да спазва тези правила.

Съгласно чл.37 ал.2 от наредбата не се допуска съоръжения за игра и елементите на обзавеждането да са с остри ръбове и стърчащи части, като ръбовете, краищата, свързващите елементи или стърчащите части, които изпъкват с повече от 8 mm и не са защитени от съседни повърхнини, се заоблят с радиус най-малко 3 mm или се покриват с гума или друг омекотяващ материал. В случая е констатирано, че се откриват остри ръбове при някои фиксиращи елементи от изцяло заградените съоръжения, както и в основата на изходящите секции на улеите за пързаляне от вълнообразни пързалки. В постъпилото по делото писмено становище е посочено, че при монтиране на пързалката на самото място същата е отрязана и ръбовете й не са заоблени.

На следващо място органът за контрол е констатирал, че няма представени документи от производителя от какъв материал са изработени улеите на пързалките от заграденото съоръжение в игровата зона на първи  етаж,  както  и  данни  за  изпълнението  на  полимерното  покритие  със съответната дебелина и твърдост за да осигуряват защита от директен контакт със стъклопласти, което напълно несъответства на изискванията на чл.46 ал.4 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г., съгласно която елементите или частите от съоръженията за игра, изработени от стъклопласти, се обработват повърхностно с полимер с подходяща твърдост, която се декларира от производителя. В този смисъл напълно неоснователно е възражението, че децата в детския център се събуват боси и не се намаля покритието. В случая говорим за липса на деклариране от страна на производителя за повърхностното обработване, а не за начина на използване на повърхността.

Съгласно чл.45 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г., специфичните технически изисквания за безопасно ползване на съоръженията за игра в експлоатация са съгласно приложение № 5. Съгласно т.2.1.5 от приложението над входа на улея (секцията за пързаляне) в началната секция на комбинирани пързалки с височина на свободно падане, по-голяма от 1 m, се предвижда парапет на височина от 0,60 до 0,90 m над улея на пързалката, а съгласно т.2.2.5.1 изходната секция е с минимална дължина 0,30 m, като в края е заоблена надолу с радиус най-малко 50 mm. При проверката контролния орган е констатирал, че над входа на улеите за пързаляне няма предвиден парапет и че изходната секция не е заоблена в края си с радиус 50 mm, което е напълно в разрез със специфичните технически изисквания за безопасно ползване на съоръженията за игра в експлоатация посочени в приложение № 5 от наредбата.

Жалбоподателят изобщо не излага възражения по отношение на констатираните нарушения на чл.47, чл.56 и чл.57 от приложимата наредба, а що се отнася до нарушението на чл.58 ал.1  нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са представени документи за съответствие на играчките с Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на играчките.

         Предвид  изложеното, съдът намира за безспорно установено, че предлаганата услуга не отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Жалбоподателят не представи никакви доказателства, които да оборят констатациите на административния орган за констатираното несъответствие на детски център „Мечетата“ с нормативните изисквания за безопасността на същия.

         По отношение на възражението, че не съществува риск от сериозно нараняване на децата по време на игра, както и че не съществува опасност за живота и здравето на децата е необходимо да се отбележи, че констатираните нарушения подробно описани по-горе ясно сочат, че има голяма вероятност да се подложат на риск здравето и живота на децата.  Поставените на ниско контакти, неподходящите за почистване стени, необлицоването на стените с мек и лесно почистващ материал, високо разположената дръжка на вратата, непоставянето на парапет на пързалката, непоставянето на мрежа в горната част на заграденото съоръжението, липса на информация относно правилата за безопасна експлоатация на детския кът и откритите остри ръбове, несъмнено представляват риск за децата. от страна на жалбоподателя, не се ангажираха доказателства в подкрепа на заявените в жалбата доводи, че съоръженията и играчките в процесния детски център са безопасни.

Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона, а именно – защита на потребителите срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им (чл.1 от ЗЗП), още повече, че в конкретния случай се касае за деца от 3 до 12 години. А и процесната ПАМ има преустановяващо действие, чиято цел е именно предотвратяване на инциденти.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни норми, както и с целта на закона.

При този изход на делото и на основание чл. 78,  ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от НЗПП на ответната страна се дължат разноски, които съдът определи в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение, с оглед това, че делото не съставлява фактическа и правна сложност.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът, ХV състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТИТАН Е“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П.Д., срещу Заповед № 900 от 04.11.2019 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите /Комисията/, с която на основание чл.8 ал.1 и ал.2 т.9 от Устройствения правилник на комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и нейната администрация и Решение на Комисията по т.23, съгласно Протокол № 22/18.10.2019 г. във връзка с чл.65 от Наредба № 1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра и чл.88 ал.1 т.2 от Закона за защита на потребителите, на жалбоподателя е наредено да преустанови  предлагането на услугата в детски център „Мечетата“, находящ се в ***

ОСЪЖДА „ТИТАН Е“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П.Д. да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 100 лв. /сто/ лева разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                                                            

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/