№ 1244
гр. Плевен, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430102968 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н.
ИЛ. Й., ЕГН**********, *** против *** ООД, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, в която твърди, че по изпълнителен лист от 16.01.2015 год.,
издаден по ч. гр. дело № 87/2015 год. по описа на Районен съд— Плевен, Н.И.
С., ЕГН:********** е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: *** е образувано изпълнително дело № ***
по описа на *** Т.К., peг. № ***, с район на действие Окръжен съд- Плевен.
Твърди, че по горепосоченото изпълнително дело е извършена публична
продан от 25.04.2015 год. до 25.05.2015 год., като с постановление за
възлагане от 26.05.2015 год. е продадено единственото жилище на ищцата,
находящо се в ***, върху което е била учредена ипотека за обезпечаване
вземането на ответника. Твърди, че това е и последното валидно
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело № *** по описа на
*** Т.К., peг. № ***. Твърди, че от 26.05.2015 год. ответника „***“ ООД,
ЕИК:*** не е поискал извършването на действия на принудително
изпълнение, прекъсващи давността, т.е. налице е бездействие от негова
страна да реализира принудително остатъкът от вземането си. Излага
съображения, че с иска по чл. 439, ал. 1 ТПК длъжникът може да оспори едно
признато по съдебен ред вземане, въз основа на правопогасяващи факти един
от които е давността. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
закона не предвижда друг срок. Погасителната давност като юридически факт
представлява изтекъл период от време, на който законът придава определени
1
правни последици, водещи до препятстване на принудителното изпълнение
на задължението. Същевременно според правилото на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно, като цитираната правна норма е от императивен
характер. Тя е насочена както спрямо правораздавателните органи, така и
спрямо органите по принудителното изпълнение, като нито един държавен
или друг орган, натоварен с функцията по изпълнението, не може да зачете
служебно последиците на изтеклата давност. В настоящия случай твърди, че
от 26.05.2015 год. не са извършвани действия прекъсващи давността за
процесното вземане. Твърди, че при справка в кантората на *** Т.К. на
24.03.2020 год., ищцата чрез процесуалния си представител поискала справка
за размера на дълга по горепосоченото изпълнително и съгласно
удостоверение за размера на дълга изх. № 10948/24.03.2021 год.,
задължението и по изп. дело *** по описа на *** Т.К., peг. № ***, с район на
действие Окръжен съд- Плевен е в размер 13752. 46 лева /тринадесет хиляди
седемстотин петдесет и два лева и 0, 46 ст., от които 8924.93 лева
главница и 4827.53 лева лихви/, с оглед гореизложеното, счита че процесното
задължение за главница, лихви и разноски е изцяло погасено по давност.
Моли на основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ТПК, да бъде признато за
установено, че Н. ИЛ. Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „***“
ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата по
изпълнителен лист от 16.01.2015 год., издаден по ч. гр. дело № 87/2015 год. по
описа на Районен съд- Плевен в размер на 13752. 46 лв. /тринадесет хиляди
седемстотин петдесет и два лева и 0, 46 ст./ от които 8924.93 лева главница
и 4827.53 лева лихви/. Претендира направените деловодни разноски, както и
адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който твърди, че изп. дело 319/2015 г. по описа на *** Т.К. е
прекратено. Твърди, че „***“ ООД не е образувало друго такова за остатъка
от дължимата сума по това дело и няма намерение да го прави. Твърди, че
след проведената публична продан не са провеждани никакви други
принудителни действия спрямо ищеца, остатъкът от дължимата сума не е
претендирана и не се търси никакво изпълнение спрямо ищцата. Твърди, че е
следвало само да се изиска от ответното дружество Удостоверение за липса
на задължения, което щяло да й бъде издадено. Твърди, че при подаване на
молба в офис на *** ООД и след депозиране на настоящата молба, ищцата
може да получи такова удостоверение и в настоящия момент. Твърди, че
„***“ ООД не е дало повод за завеждане на исковата молба, тъй като счита
отношенията с ищцата за приключени, кредитът е погасен в системата на
дружеството и на основание ЗЗЛД кредитът и личните данни по него са
унищожени. Счита, че ищцата няма правен интерес от завеждане на такова
производство. Моли делото да бъде прекратено, като всяка страна поеме
разноските/хонорар за своя сметка, тъй като видно от документа, който
прилага е, че изп. дело, цитирано по-горе е прекратено преди образуване на
2
настоящото производство срещу *** ООД. Твърди, че не е причина за
предявяване на исковата молба, нито има претенции спрямо ищцата, както и
след Публичната продан на имота, послужил като обезпечение на отпуснатия
на ищцата паричен заем не извършва принудителни изпълнителни действия
спрямо нея.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 16.01.2015г. по ч.гр.д.№87/2015г. по
описа на РС-Плевен, Н.И. С. е осъдена да заплати на кредитора „***“ООД
сумата от 12500 лв. главница, договорна лихва – 15 940.75 лева за периода от
04.04.2013г. /дата на учредяване на договорната ипотека/ до 16.02.2014г.
/настъпила предсрочната изискуемост/, неустойка за забава – 8 470 лева за
периода от 3 дни след падежа на всяка вноска до 06.02.2014г. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
14.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса
в размер на 738.25 лв., юрисконсулстско възнаграждение в размер на 1 100 лв.
По делото е представен заверен от *** Т.К. препис от изп.дело № ***. От
представения заверен препис от изпълнителното дело и в частност от
следните документи се установява:
С молба № 1154/18.02.2015г., е видно че е подадена до *** Т.К. и с нея е
отправено искане за образуване на изпълнително производство въз основа на
Изпълнителен лист от 16.01.2015г. по ч.гр.д.№ 87/2015г. по описа на РС-
Плевен. С молбата на частния съдебен изпълнител са възложени правомощия
по чл.18 З***, както и е направено искане за налагане на запор на банкови
сметки, трудово възнаграждение, възбрана върху недвижимите имоти, да
бъде извършен опис и публична продан на ипотекирания имот.
С покана за доброволно изпълнение от 19.02.2015г. Нина С. е уведомена,
че е наложена възбрана върху описания недвижим имот и е насрочен опис на
дата 10.03.2015г.
С молба от 20.02.2015г. е направено искане и на същата дата е вписана
възбрана върху ипотекирания имот.
На 10.03.2015г. е извършен опис на възбранения и ипотекиран имот.
С молба от 11.03.2015г. взискателя *** ООД е направил искане за
извършване на оценка и изнасяне на пубична продан на описания имот. С
3
молба от 26.03.2015г. искането е уточнено, като е посочена началната цена, от
която да започне наддаването.
С обявление № 18856/14.04.2015г ипотекирания и възбранен имот е
изнесен на публична продан за периода от 25.04.2015г. до 25.05.2015г.
С Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения от
26.05.2015г., за купувач по публичната продан е обявен Ц.П.. На 26.05.2015г.
е извършено плащане на цената.
С Постановление за възлагане от 26.05.2015г. е възложен на купувача
Ц.П. продадения на публична продан недвижими имот. Постановлението е
влязло в сила на 05.06.2015г.
Видно от Постановление от 05.03.2021г. е прекратено производството по
изп.д.№ *** по описа на *** Т.К. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради
това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по
изпълнителното дело в продължение на 2 години.
Видно от удостоверение от 24.03.2021г. от *** Т.К., общото задължение
към взискателя *** ООД е в размер на 13752,46 лв./8924,93лв.-главница и
4827,53 лв.-лихва/
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
В хода на съдебното дирене се установи, че изп.дело № *** по описа
на *** Т.К. е прекратено на 05.03.2021г. и липсва друго образувано
изпълнително дело, поради което искът следва да бъде квалифициран като
такъв с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът намира предявения иск за допустим поради наличие на правен
интерес на ищеца, независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи,с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права,вкл.
спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира.Дори
4
такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия случай, достатъчен
е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране
на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за
препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и
обезпечаване на иска си,съответно да поеме риска на евентуален отказ за
обезпечаване,все действия обективно засягащи правната му
сфера./Определение № 513/24.11.2016г., постановено по ч.т.д.№ 1660/2016г.
по описа на ВКС./
Предявен е отрицателен установителен иск и с него ищецът се
домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по издадения
изпълнителен лист, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не
е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е
необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което
има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави
на ответника възражения, свързани с действителността и размера на
задължението.
Ищеца твърди, че след установяване на вземането на ответника с влязал в
сила съдебен акт по ч.гр.д.№ 87/2015г. по описа на РС-Плевен за сумите по
издадения изпълнителен лист, ответника по делото е бездействал повече от 5
години, поради което установеното със съдебен акт вземане се е погасило с
изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно между страните, че
вземането на ответника по делото за процесните суми е установено с влязъл в
сила съдебен акт. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД Ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Давността
съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Вземането, установено със съдебен акт става изискуемо
от деня на влизане в сила на съдебния акт. Видно е, че вземането на
ответника е установено към датата на издаване на процесния изпълнителен
5
лист 16.01.2015г., от която дата тече 5-годишната погасителна давност.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към
имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
признатото право на взискателя. Съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за процесното вземане е започнала
6
да тече не по-късно от датата на издаване на изпълнителен лист 16.01.2015г. и
е била последно прекъсната съгласно представените по делото доказателства
от носещия доказателствената тежест ответник на дата 26.05.2015г, когато е
завършила публичната продан на възбранения имот и е съставено
постановление за възлагане на купувача от публичната продан. От посочената
дата са изминали повече от 2 години, през които не са извършвани
изпълнителни действия по изпълнително дело № ***, поради което и на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона на поради настъпилата перемпция. Този факт е
констатиран и с Постановление от 05.03.2021г., с което е постановено
прекратяване на производството по изп.д.№ ***по описа на *** Т.К. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Видно е, че след 26.05.2015г. до настоящия
момент не са предприемани изпълнителни действия, който факт се признава
от ответника по делото. От прекъсването на давността на 26.05.2015г. до
26.05.2020г. са изтекли 5 години, през които кредитора не предприемал
изпълнителни действия, поради което вземането е погасено по давност.
При тези изводи на съда, предявения иск се явявя основателен и доказан
и следва да бъде уважен в предявения си размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото
производство деловодни разноски за държавна такса в размер на 550,10 лв.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2,
ЗА ищеца следва да бъде осъден да заплати на адв.Р.Н. Р. адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, поради което
ответника следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в
размер на 942,57 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на
*** ООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, че Н. ИЛ. Й., ЕГН**********, ***
не дължи плащане на сумата 13752,46 лв./формирана от 8924,93лв.-главница и 4827,53лв.-
лихви /, за която сума е издаден изпълнителен лист от от 16.01.2015г. по ч.гр.д.№ 87/2015г.
7
по описа на РС-Плевен, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА *** ООД, ***, със седалище и адрес на управление: *** да плати на Н.
ИЛ. Й., ЕГН**********, ***, направените деловодни разноски в размер на 550,10 лв. за
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, *** ООД, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.Н. Р. от АК-Плевен сумата от 942,57 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8