№ 923
гр. София , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502534 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение от 09.01.2020г. по гр.д. № 16 082/2017г., І-19 състав на Со-
фийски градски съд е отхвърлил предявения от „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл. 415, ал.1 ГПК сре-
щу И. П. М. за признаване за установено, че И. П. М. дължи на „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД сумата от 25 565 евро – главница по запис на заповед от
16.07.2009г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК до окон- чателното изплащане
на задължението и сумата от 3 940.44 лв. – разноски, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 22.08.2012г. по ч.гр.д. № 38 900/2012г. на СРС, 35
с-в, като неоснователен.
Решението е обжалвано от ищцовото дружество с подробно изложени
съображения за неправилност и необоснованост.
Ответникът И. П. М. депозира отговор, с който оспорва жал бата.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията на страните
във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл.269 от
ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените в нея
оплаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за устано-
вяване съществуване на вземането, предмет на издадена заповед за изпълне-
ние по чл.417, т.9 от ГПК /редакцията преди 2017г./.
За да постанови решението си съставът на СГС е установил, че искът е
предявен в преклузивния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и че предметът му е
идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл.417 ГПК.За частта на взе-
мането по заповедта за изпълнение, непредявеното в рамките на исковото
производство, е прието, че заповедта подлежи на обезсилване от заповедния
съд. Първостепенният съд е установил, че представеният запис на заповед
съдържа всички лимитативно изброени реквизити в нормата на чл.535 от ТЗ,
т.е. същият е формално редовен от външна страна. Ответникът е авалист по
процесния запис на заповед и може да заявява всякакви възражения във връз-
ка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хи-
потезата, когато авалистът също е страна по него. Когато обаче страни по кау
залното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него
относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от
авалиста на приносителя само ако последният е недобросъвестен или е из-
вършил злоупотреба с право. Прието е, че ответникът-авалист е и поръчи- тел
по каузалното правоотношение /договор за лизинг/. Предвид акцесорния
характер на поръчителството спрямо задължението, което обезпечава, поръ-
чителят е страна по каузалното правоотношение. Констатирано е, че и двете
страни по спора твърдят, че задължението, обективирано в процесния запис
на заповед, обезпечава задължения по каузалното правоотношение, произти-
чащо от сключен договор за финансов лизинг, за което са ангажирани и пис-
мени доказателства. За неоснователно е намерено възражението на ответника
за нищожност на сключения каузален договор с оглед неплащане на продаж-
2
ната цена към доставчика, което правело невъзможно възникването на валид-
но правоотношение по договора за лизинг. Неплащането на продажна цена не
е сред основанията за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Уста-
новено е, че е налице изпълнение на договора от страна на лизингодателя,
който е предал вещта, обект на договора с лизингополучателя, т.е. налице е
валидно сключен каузален договор, произвел целеното от страните действие.
По спорния въпрос за дължимостта на процесната сума: По възраже-
нието на ответника за нейната недължимост, тъй като изплатената сума от
71 700 евро по естеството си не била редовна лизингова вноска, съставът на
СГС е приел, че от представените доказателства – сключеното тристранно
споразумение от 29.01.2008г., не може да се направи такъв извод. Освен това,
лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването на лизин-
говата вещ по арг. на чл.342 ал.2 ТЗ и съобразно постигнатата уговорка в
чл.47 от ОУ при предсрочно прекратяване на лизинговия договор по вина на
лизингополучателя, при което той не получава право на собственост върху
лизинговата вещ, направените вноски остават в полза на лизингодателя, тъй
като законът им придава характер на възнаграждение за ползване на лизинго-
вата вещ. За неоснователни са намерени и възраженията, че стойността на ли-
зинговата вещ, върната от лизингополучателя, надхвърля размера на главни-
цата на финансовия лизинг, поради което лизингополучателят не само, че ня-
мал неуредени задължения, но и търпял обедняване за сметка на лизингода-
теля. По делото не се твърдяло, съответно не се установява, че договорът за
лизинг е прекратен на някое от основанията, посочени в чл.43 от ОУ, за да се
възприеме тезата на ответника, че с връщането на лизинговата вещ с нейната
стойност се формира положителен за лизингодателя баланс, доколкото съща-
та не е собствена на лизингополучателя, за да търпи той обедняване по пред-
ложения от ответника в отговора на исковата молба начин.
Предмет на претенцията са лизингови вноски с настъпил падеж преди
датата на разваляне на договора, поради което същите са дължими доколкото
лизинговият договор е такъв с продължително действие и развалянето има
действие занапред по арг. на чл.88, ал.1 ЗЗД. Като аритметично изражение,
съобразно приетото по делото експертно заключение, същите значително
надвишават претендираната сума. За основателно обаче съставът на СГС е
приел възражението на ответника за изтекла погасителна давност на задъл-
3
женията, посочени в изпълнителния лист, произтичащи от записа на заповед.
Падежът на задължението по записа на заповед е 30.05.2012г. Съгласно чл.537
от ТЗ вр. с чл.531 ал.1 от ТЗ релевантна за тези задължения е кратката
тригодишна давност, т.е. същата изтича на 30.05.2015г. Депозираното на
17.08.2012г. заявление по чл.417 от ГПК не прекъсва изтеклата до момента
погасителна давност. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществува-
не на вземането, но съгласно чл.422 ал.1 ГПК предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК /т.14 от ТР
2/26.06. 2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Искът обаче е пре-
дявен на 11.12.2017г., т.е. след изтичане на предвидения давностен срок, из-
текъл на 30.05.2015г., поради което не е налице прекъсване с обратно дейст-
вие на давността, тъй като същата към датата на предявяване на иска вече е
била изтекла. Прието е също, че давността не е прекъсната и с факта на обра-
зуването на изпълнително производство на 28.03.2013г. при ЧСИ- Р. М., тъй
като по делото няма данни за това как се е развило това произ- водство.
Образуването на изпълнителното производство, изпращането и връч ването
на поканата за доброволно изпълнение и др. действия не са изпълни- телни
действия и не прекъсват давността, съобразно т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Неоснователността на заявената претенция е обусловила извод и за
недължимост на разноските в заповедното производство.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на извода, че с
депозирането на заявлението по чл.417 ГПК на 17.08.2012г., от която дата се
счита предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК, не се прекъсва теченето на давно-
стта на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД. Поддържа, че към настоящия момент
давността не е изтекла, по арг. от чл.115, ал.1,б.“ж“ от ЗЗД. Счита, че възра-
жението би било основателно, ако касаело период от съществуване на пра-
вото преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
но не и за период след този момент. След като вземането съществува към да-
тата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпъл-
нение, то това по същество би стабилизирало същата, което означава, че взе-
мането по заповедта следва да се погасява с общата 5 годишна давност, която
в случая била прекъсвана многократно с предприемани от кредитора дейст-
вия, като подаване на заявление по чл.417 ГПК, подаване на иска по чл.422
ГПК, образуване на изпълнителното дело и пр. Изложени са съображения
също и за непогасеност на правото на принудително изпълнение.
4
С оглед становищата на страните, във въззивното производство няма
спор, че процесният Запис на заповед от 16.07.2009г. е редовен с оглед изис-
кванията на чл.535 от ТЗ и предпоставя право на кредитора да събере взема-
нето си на основание на ценната книга. Същият е издаден от “Ай Пи ЕМ“
ЕООД, авалиран от И. П. М. за сумата от 225 296.12 евро в полза на “Пиреос
Лизинг България“ ЕАД, платим на предявяване със срок за предя- вяване до
01.03.2013г. Не се спори, а и от представената нотариална покана се
установява, че процесният запис на заповед е предявен за плащане на от-
ветника М. на 30.05.2012г., видно от извършеното отбелязване. На 10.08.
2017г. правата по записа на заповед са прехвърлени на поемателя – джирант
“Лизинг Финанс“ЕАД /с предходно наименование “Пиреос Лизинг България“
АД / с джиро на джиратаря – “Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ищецът в на-
стоящото производство.
Спори се по правилността на направения от състава на СГС извод за
основателност на заявеното от ответника в допълнителния отговор на искова-
та молба и с молба-уточнение от 11.10.2019г. възражение за изтекла погаси-
телна давност на вземането по менителничния ефект, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 22.08.2012г. и изпълнителен лист от 22.08.2012г., получен от зая-
вителя на 02.11.2012г., видно от отбелязването върху заповедта за изпълне-
ние.
Релевантни за спора са следните данни и факти: Падежът на задълже-
нието по процесния запис на заповед е 30.05.2012г., с оглед разпоредбата на
чл.536,ал.2 ТЗ. Съгласно нормата на чл.537 от ТЗ вр. чл.531,ал.1 ТЗ приложи-
ма за тези задължения е кратката тригодишва давност, която в случая изтича
на 30.05.2015г. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК е депозирано на 17.08.2012г., като заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист са издадени на 22.08.2012г. Не се спори по приетия за
установен от състава на СГС факт, че въз основа на изпълнителния лист на
28.03.2013г. при ЧСИ-Р. М. е образувано изпълнително производ- ство, за
което въззивното дружество сочи, че е прекратено, като по делото няма данни
за това дали и какви изпълнителни действия са предприети в съ- щото.
На 14.08.2017г. джиратарят “Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД с молба от
5
14.08.2017г. е образувал ново изпълнително дело при ЧСИ Д., при- ложено
към настоящото производство. Покана за доброволно изпълнение от
18.08.2017г., е връчена на ответника М. на 11.09.2017г. На 20.09.2017г., или в
едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК, длъжникът М. е възразил. Не се
спори, че с подаването на иска по чл.422 ГПК на 11.12.2017г., е спазен
едномесечният преклузивен срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
При тези факти, настоящият състав намира, че тригодишната погаси-
телна давност относно вземането е изтекла на 30.05.2015г. Подаването на
заявлението по чл.417 ГПК на 17.08.2012г. и молбата за образуване на изпъл-
нителното дело през 2013г., в последствие прекратено, не са прекъснали дав-
ността. Образуването на изпълнително дело също не е изпълнително дейст-
вие, което да прекъсне давността. В този смисъл разясненията в т.10 от ТР
№2 от 2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГТК. Поради липса на оплакване
за необоснованост на направения от първоинстанционния съд извод за неу-
становеност на факта дали и какви изпълнителни действия са били предприе-
ти в образуваното през 2013г. при ЧСИ Р. М. изпълнително дело, въззивният
съд намира, че в настоящото производство не са установява из- вършването
на принудително действие в рамките на изпълнителното произ- водство,
което да прекъсне давността. В хода на цялото производство ищцо- вото
дружество нито твърди, нито се позовава на такова действие. Следова- телно,
макар исковата молба за установяване съществуването на вземането да е
предявена в срока по чл.415 ГПК, тя не може да прекъсне вече изтеклата
погасителна давност. За да направи този извод, въззивният съд се съобрази,
след като изцяло споделя, приетото в Решение № 118 от 12.12.2019г. на ВКС
по т.д. № 2288/2018т., ІІ т.о. по въпроса – Ако е спазен едномесечният срок по
чл.415, ал.4 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, последното има ли
обратно действие и прекъсва ли давността от момента на подаване на зая-
влението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Посочената в нор-
мата на чл. 422, ал.1 ГПК фикция, на която въззивното дружество се позовава
при оспорване възражението за изтекла давност, не означава, че съществу-
ването на материалното право се установява единствено към този момент, без
да се съобразяват фактите от значение за спора към момента на формиране на
силата на пресъдено нещо, а именно – приключване на съдебното дирене.
Общото правило на чл.235, ал.3 ГПК е приложимо и в производството по чл.
422 ГПК, като съдът взема предвид фактите, които са от значение за спорно-
6
то право, настъпили след предявяване на иска, респ. след момента на пода-
ване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако заявлението по
чл.417 ГПК е уважено, но кредиторът бездейства и по този начин препят- ства
осъществяването в пълнота на фактическия състав на заповедното произ
водство и стабилизирането на заповедта, тогава се касае за бездействие по
смисъла на т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г., което не може да има за последица
прекъсването на давността. Само ако изпълнението е предприето действител-
но незабавно, респективно в разумен срок и при липса на бездействие от
страна на кредитора, е прието в цитираното решение на състава на ВКС, че
се прекъсва давността от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение с предявяването на иска по чл.422 ГПК при
спазен едномесечен срок по чл.415 ГПК. Следователно, в случая погасява-
нето на вземането на 30.05.2015г., предмет на заповедта за незабавно изпъл-
нение от 22.08.2012г., в периода преди образуването на изпълнителното про-
изводство от 2017г. представлява факт с правно значение, чието съобразяване
води до извод за несъществуване на спорното вземане, обуславящо неоснова-
телност на установителния иск.
По така изложените съображения и порази съвпадане в крайните изво-
ди на двете инстанции, обжалваният акт следва да се потвърди.
Страната, в чиято полза е постановено решението, не е заявила искане
за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 09.01.2020г. по гр.д.№ 16082/2017г., І-
19 състав на Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в ед-
номесечен срок от изпращане на преписи от решението.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8