Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            24.11. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и четвърти ноември                               2020 година

  в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

              ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                         БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 293,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от адвокат А.Н. ***, пълномощник на С.Н. ***, против действията на ДСИ при РС-Търговище, по изп.дело № 287/ 2019 г., а именно – прекратяването на производството по това дело, което касае присъдена издръжка. В жалбата се посочва, че делото е прекратено на основание чл. 150 от СК, като по данни на ДСИ задължението на длъжника е в размер на 11 643,23 лв. Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост, защото независимо от навършване на пълнолетие от взискателя, длъжникът не е изпълнил старите си задължения. Нарушен е чл. 233, ал. 2/най-вероятно има предвид чл. 433/ от ГПК.  Затова се иска постановлението да бъде отменено и делото да се върне на ДСИ за продължаване на действията по него.

Длъжникът не е изразил становище по жалбата.

ДСИ счита жалбата за неоснователна и дава подробни обяснения. Посочва се, че длъжникът не притежава имущество, според направените справки. В момента е в затвора в гр. Плевен. След като детето е навършило пълнолетие и няма доказателства за осъждането на длъжника да плаща издръжка и след това, при условията на чл. 144 от СК, то делото подлежи на прекратяване.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

Изп.д. № 287/ 2019 г. на СИС при РС-Търговище, е било образувано по изпълнителен лист за присъдена в полза на жалбоподателя С. Н. издръжка, заплащане от нейния баща Ц.Н.. Издръжката не била изплащана изобщо от длъжника за периода от присъждането й през 2007 г., до момента на завеждане на делото. Няма данни дали по този изпълнителен лист от 2007 г. досега е било образувано дело. В ПДИ ДСИ е посочил, че задължението възлиза на сумата от 8418,45 лв. Не са постъпвали плащания. Издръжката е била увеличена и пред ДСИ е представен още един изпълнителен лист, за издръжка от 300 лв. месечно, считано от 26.08. 2019 г.

Прекратяването е станало с постановление от 28.09. 2020 г. С.Н. е навършила пълнолетие на 10.04. 2020 г.

При така установените факти, въззивният съд намира, че жалбата е допустима, а по същество основателна.

Обжалва се акт, който подлежи на обжалване. Налице е правен интерес и са осъществени останалите процесуални изисквания за редовност.

Издръжката, която е била присъдена в полза на малолетната С., е определена в изпълнителните листи като дължаща се до настъпването на обстоятелства, които да водят до нейното изменение или прекратяване. Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца безусловно – независимо дали са работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат. С навършването на пълнолетие това задължение за родителите отпада автоматично, по силата на самия закон, без да е необходим специален акт или съдебна намеса в отношенията.

Ако непълнолетният продължава да учи, то същият има право на издръжка до навършване на 20 години, ако е в средно учебно заведение или до 25 години, ако учи във висше учебно заведение – чл. 144 от СК. Това право обаче не е безусловно и издръжката се дължи само ако са налице посочените условия – продължаващо обучение и възможност на родителя да дава издръжката без особено затруднение. Това право не е автоматично продължение на правото по чл. 143, ал. 2 от СК, защото основанията за заплащане на издръжката са коренно различни. Няма пречка родителите доброволно да  заплащат издръжка на децата си дотогава, докато те преценят и могат. Но що се отнася до принудителното изпълнение на задължението за издръжка, то спира в момента, в който детето навърши пълнолетие.

За да има основания за продължаване на принудителното изпълнение, е необходимо ново изпълнително основание, издадено именно в процес, проведен по реда на чл. 144 от СК или да има налични неизпълнени задължения до момента на навършване на пълнолетие.

И случаят е точно такъв –длъжникът има към дъщеря си стари и неизплатени задължения за издръжка. Всъщност той не е плащал нищо и задълженията не са изпълнени. Затова, в този случай, прекратяването на делото е неправилно. Прекратяването би било законосъобразно, само ако длъжникът беше изплатил изцяло всички задължения както към детето си, както и всички разноски по изпълнението.

Разноски по делото не се претендират и затова не следва да се присъждат.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ постановление от 28.09. 2020 г., по изпълнително дело № 287/ 2019 г. на ДСИ при РС Търговище, с което се прекратява производството по делото, като незаконосъобразно и връща делото за продължаване на действията по него.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                    2.