№ 158
гр. гр.Несебър, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Административно
наказателно дело № 20232150200395 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „С.С.“ ООД с ЕИК ***, подадена
чрез адв. А. И. от САК, срещу Наказателно постановление № 50 от 19.06.2023
г. на Директора на Б.д.Ч.р.“, с което на основание чл.200, ал. 1, т.43 от Закона
за водите, за нарушение на чл.143, т.1 от Закона за водите – нарушаване на
естественото състояние на крайбрежна заливаема ивица от плажна ивица
Несебър – юг, гр. Несебър, на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се излагат подробни доводи, както за процесуална, така и
за материална незаконосъобразност на атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „С.С.“ ООД, редовно призован,
не се явява и не се представлява. С писмено становище се поддържат
изложените в жалбата доводи и аргументи.
Въззиваемата страна Директора на Б.д.Ч.р.“, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Стефанова, която оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по
делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно
законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от
1
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.11.2022 г. е постъпил сигнал от Министерство на туризма
относно изграждане на пясъчни валове на плажове в гр. Несебър, като по този
повод на 30.11.2022 г. е извършена проверка на място от служители на БДЧР,
представители на РИОСВ – Бургас и Община Несебър на територията на
морски плаж „Несебър – юг“, община Несебър, област Бургас, резултатите от
която били обективирани в протокол от 01.12.2022 г.
При проверката на 01.12.2022 г. е установено, че по цялата дължина
иа плажната ивица е изграден пясъчен вал. Измерена е начална точка при
координати: N 42°39'27.32" Е27°43’10.07". Дигата била с приблизителна
ширина около 8-11м, височина от 1,50 до 1,80м, в най-високата си част.
Установен бил багер в най-южната точка на дигата, който видимо в деня на
проверката извършвал дейност по отнемане на пясък от заливаемата част на
плажната ивица.
По време на проверката са установени две диги, със заснетите
географски координати, както следва: Първа дига: начална точка: N
42°39’27.32" Е27°43,10.07“; N 42039’27.18” Е27°43,08,67”; N
42°39,26,44“Е27о43’05.75”; N 42°39'25.29"Е27°43,03,58"; N
42°39,22,79"Е27°43,00,41“; N 42°39'19,60“ Е27°42'57,З1“, N 42039,17,14"
E27o42,55,10“ - крайна точка.
Дига № 2 - начална точка N 42°39'16,78" Е27°42,54,88", N
42°39’13,82“ Е27°42'52,65"; N 42°39’10,02" Е27°42'50,13"; N 42о39’08,06"
Е27°42’48,58"; крайна точка - N 42°39'06,51“ Е27°42’47,68".
Констатирано било наличие на следи от тежка верижна техника, от
начална точка на дига №2 до крайна точка, при която бил ситуиран на брега
верижен багер „CATERPILLAR“, модел 251-3874, сериен номер 813131-L1,
собственост на С.С.“ ООД. Багерът се намирал в непосредствена близост до
прибоя, като в момента на проверката не извършвал изкопна дейност.Видно
от снимковия материал, плажната ивица била продълбочена, в заливаемата
зона с около 0, 5 – 0, 8 м.
Преценено било при проверката, че местоположението на багера,
съгласно измерените координати, попадало на плажната ивица, като
изкопните дейности са извършени в заливаемата зона на Черно море, в
непосредствена близост до прибоя на вълните, като била нарушена целостта
на същото чрез продълбочаване, с което се нарушавала забраната за
изземване на пясък от морското дъно и/или заливаема от вълни зона, за което
бил съставен АУАН № 151/20.12.2022 г. (бланков № 001048) от Мария
Ангелова Димитрова - главен експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
2
събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото
извършване, датата и мястото на извършването му, както и съответната
правна квалификация. С факта на издаване на процесното наказателно
постановление, наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята
воля относно реализирано в обективната действителност деяние, за което
следва да се ангажира имуществената отговорност на юридическото лице –
въззивник. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която
се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция, както и
конкретно е ангажиран размер. Т.е., изпълнени са правните предписания на
чл.57, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите
параметри на предявеното му административно нарушение и да съобрази с
техните рамки своята защитна теза.
Предвид изложеното, посочените административни актове са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание, каквито са и част от отправените с жалбата срещу НП
възражения.
3
Съдът обаче намира, че е налице неправилно приложение на
материалноправната норма, за чието нарушаване е издадено процесното
наказателно постановление, което е и достатъчно основание, годно да
обуслови неговата отмяна.
И в АУАН, и в НП, като нарушение словесно е описано, че
дружеството „при изпълнение на дейности по изграждане на пясъчни валове
нарушило естественото състояние на крайбрежна заливаема ивица от плажна
ивица Несебър – юг, гр. Несебър“. Същевременно обаче, разпоредбата на чл.
143, т. 1 от ЗВ, която е посочена като нарушена, предвижда забрана за
нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и
крайбрежните заливаеми ивици. Посочената с наказателното постановление
разпоредбата не се отнася за морски бряг, тоест действията, извършени от
жалбоподателя, не покриват състава на нарушението, за която е издадено
процесното наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 143, т. 1 от ЗВ
визира нарушаване на леглата, бреговете и заливаемите крайбрежни ивици
единствено на реките, а не и на Черно море. В пар. 1, т. 16 от ДР на ЗВ е
дадена дефиниция на понятието „крайбрежни заливаеми ивици на реките“, а
в. т. 81 е посочено, че „речно легло“ е елемент от релефа, по който временно
или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно
корито и крайбрежните заливаеми ивици. От това следва изводът, че когато
Закона за водите си служи с понятието крайбрежни заливаеми ивици, то той
визира заливаемите ивици на реките. В случая, в НП са описани действия, за
които се твърди, че представляват нарушаване на плажната ивица на Черно
море, което няма как да бъде субсумирано под нормата на чл. 143, т. 1 от ЗВ.
/В този смисъл и Решение № 1662 от 27.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н.
д. № 1623/2020 г./.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на спора с оглед изричното искане на жалбоподателя
и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски – 400 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител на
административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и
са налице предпоставките за приложение на посочената правна норма. То
следва да се определи по правилата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
тоест същото се явява в размер на 400 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Районен съд
- Несебър,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 50 от 19.06.2023 г.,
издадено от Директора на Б.д.Ч.р.“, с което на основание чл.200, ал. 1, т.43 от
Закона за водите, за нарушение на чл.143, т.1 от Закона за водите –
нарушаване на естественото състояние на крайбрежна заливаема ивица от
плажна ивица Несебър – юг, гр. Несебър, на „С.С.“ ООД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева, като неправилно
и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Б.д.Ч.р.“, да заплати на
„С.С.“ ООД с ЕИК ***, сумата от 400 лв., представляваща направени по
делото разноски – платено възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5