РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. ХАСКОВО, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора А. П. С.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Частно
наказателно дело № 20225600200640 по описа за 2022 година
Производството е по чл.12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Образувано е по Удостоверение по чл.3 от същия закон, респ. по чл.4 от Рамково
Решение 2008/909 ПВР на Съвета за прилагане на принципа на взаимно признаване към
съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода
или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския
съюз, издадено на 21.09.2022 год. от наказателен /изпълнителен/ съдия към Окръжен съд -
Сомбатхей, Унгария. Към удостоверението са приложени – Присъда от 11.05.2022 г. по дело
№ В.703/2021/16 на Градски съд – Дьор /ведно с мотиви към нея/ и превод на български
език, с която *** гражданин С. Б. К., роден в гр.*** и живущ в *** бил осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години и забрана за влизане на територията на Унгария
за срок от 8 години, както и също преведен на български език Протокол от проведено на
3.08.2022 г. заседание на Окръжен съд - Сомбатхей, в което е бил изслушан осъденият
българския гражданин С. Б. К. по повод предприето производство за признаване и
изпълнение на горепосочената присъда в друга страна – член – Република България.
Осъденото лице С. Б. К., който изтърпява така наложеното му наказание в затвор в
Република Унгария – Национален институт за изпълнение на наказания - Сомбатхей, бе
уведомен и призован за насроченото с.з. по настоящото дело чрез издаващия орган с искане
за връчване на призовка, адресирано до Министерството на правосъдието на Унгария.
1
Същият не изразява становище, различно от горепосочената молба за изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание в затвор в Република България. Същият не е
упълномощавал защитник-адвокат, поради което на осн. чл.12 ал.4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
съдът му назначи служебен защитник за оказване на правна помощ от вида процесуално
представителство.
Така назначеният защитник изразява становище да се допусне поисканото признаване
и изпълнение, тъй като същите са в интерес на осъденото лице и ще спомогнат за неговата
ресоциализация след изтърпяване на наложеното наказание.
Прокурорът от ОП – Хасково намира, че не са налице основания за отказ да се
признае изпратения осъдителен съдебен акт и дава становище съдът да постанови
признаването му, за да продължи изпълнението на наказанието на територията на Република
България. Намира, че деянието, за което е осъден българският гражданин съставлява
престъпление по чл.281 ал.2 т.1, 3 и 5 от българския НК, а с оглед наложеното наказание, не
се налага приспособяване на присъдата.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени
доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост,
както и като анализира приложимите национални и общностни норми по настоящия казус,
отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:
Полученото Удостоверение отговаря на всички формални изисквания, установени от
закона, като съдържа подробно описание относно самоличността на осъденото лице,
постановеният съдебен акт за налагане на наказание „лишаване от свобода“, обобщено, но
въпреки това подробно описание на фактите, инкриминирани по делото, посочена е
правната им квалификация по наказателния закон на издаващата държава.
Така посочено е, че осъденият български гражданин С. Б. К., заедно с още едно лице
– Г.М. /също обвиняем и *** гражданин/, и друго лице с име „Г.“ /очевидно неустановено/
постигат съгласие да превозят непознати за тях други лица през територията на Унгария в
други страни срещу определено възнаграждение. Съгласно уговореното, на 13.09.2021 год.
обвиняемите преминали на територията на Унгария с превозно средство /товарен
автомобил/, ползвано от К. и управлявано от М., а на 14.09.2021 г. в областта край град
Сегед те качили в него тридесет и четири души от индийски, афганистански и пакистански
произход с цел нелегалното им транспортиране до Австрия. Пътниците били превозвани в
опасни за живота и здравето им условия /без достатъчно въздух, храна и вода/ до
австрийската граница /западната граница на Унгария/, където в 19:30 часа на 14.09.2021 г.
превозващият ги автомобил бил подложен на проверка от граничен полицейски патрул, при
която се установило, че автомобилът се управлява от подсъдимия М., а пътуващите 34 лица
не разполагат с документи за самоличност, нито с разрешение за влизане и престой в
страните от Шенген. Така даденото от издаващия орган описание на престъплението не
поставя съмнение в участието и ролята на осъдения С. Б. К. в инкриминираната дейност –
същият е ползвател на превозното средство и пътувал в него по време на превоза, т.е.
участвал лично в транспортирането на горепосочените лица, като тази форма на участие,
2
която безспорно следва да се квалифицира като извършителство, е безпротиворечиво
установима от представеното в удостоверението изложение.
Посочената правна квалификация по наказателния закон на издаващата държава е
престъпление по § 353 ал.1, ал.2 т.а), ал.3 точка а) от Закон С от 2012 година за Наказателния
кодекс - нелегален трафик на хора под формата на оказана помощ на друго лице за
преминаване на държавната граница в нарушение на законовите разпоредби. Отбелязано е,
че предвиденото наказание е от пет до десет години лишаване от свобода. Посочено е и, че
престъплението е измежду изрично изброените в изчерпателния списък по чл.8 ал.2 т.13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, респ. по чл.7 ал.1 т.5 от Рамково Решение 2008/909 ПВР на Съвета –
подпомагане на незаконно влизане и пребиваване, за което проверка относно двойна
наказуемост в изпълняващата държава не се изисква.
Посочено е, че осъденото лице се е явило лично и участвало в съдебния процес,
вследствие на който е бил постановен съдебният акт, наложеното наказание е четири години
лишаване от свобода, като изпълнението му е започнало и към датата на издаване на
удостоверението – 21.09.2022 г., са изтърпени 373 дни, а целият му срок изтича на
13.09.2025 год.
Изрично е уточнено, че осъденото лице се намира в издаващата държава и е поискало
изпращане на съдебния акт и удостоверението за признаването им. Посочени са
обстоятелствата, за които издаващата държава желае да бъде информирана, както и
необходимият срок, след изтичането на който е допустимо съгласно закона на издаващата
държава условно предсрочно освобождаване на лицето. Приложени са горецитираните
съдебни актове - Присъда от 11.05.2022 г. по дело № В.703/2021/16 на Градски съд – Дьор
/ведно с мотиви към нея/ и превод на български език, както и също преведен на български
език Протокол от проведено на 3.08.2022 г. заседание на Окръжен съд - Сомбатхей, в което
е бил изслушан осъденият *** гражданин С. Б. К. по повод предприето производство за
признаване и изпълнение на горепосочената присъда в друга страна – член – Република
България. Потвърждават се отбелязванията в удостоверението, че съдебният акт е от
11.05.2022 год., на която дата той е станал и окончателен, както изрично е отбелязано в
него. Видът и размерът на наложеното наказание, описанието на фактите и правната
квалификация на деянието, записани в удостоверението, са също в съответствие със
съдържанието на съдебния акт.
В приложения протокол от заседание на Окръжен съд - Сомбатхей е обективирано
желание на осъдения С. Б. К. да бъде осъществен трансфера и изпълнението на наказанието
да продължи в Република България – държавата, чийто гражданин е, за да бъде близо до
семейството си и да бъде посещаван от съпругата си и децата си. Протоколът е подписан от
осъдения.
Досежно условията за признаване и изпълнение:
Както вече се изтъкна, изпратеното удостоверение отговаря на всички установени от
закона формални изисквания, съдържанието му е пълноценно.
3
Съдът не констатира нито едно от основанията за отказ от признаване и изпълнение,
установени по чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, нито основания за отлагане на признаването
по реда на чл.14, или за частично признаване по чл.16 от същия закон.
Съдът следва да извърши проверка за необходимост от приспособяване на
наказанието по реда, предвиден в чл.13 от закона. В тази насока, макар престъплението, за
което е било наложено наказанието „лишаване от свобода“, чието признаване и изпълнение
се иска, да не налага проверка за двойна наказуемост, съдът е длъжен да посочи неговата
правна квалификация по българския НК, за да сравни предвиденото по същия с наложеното
наказание. Съдът застава на становището, че описаните факти съдържат данни не само за
основните съставомерни признаци на престъплението по чл.281 ал.1 от българския НК
/противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в
нарушение на закона с цел имотна облага/, а се установяват и по-тежко квалифициращите
деянието факти, визирани в т.1, т.3, т.4 и т.5 на ал.2 от същата разпоредба – използване на
моторно превозно средство, използване на начин, опасен за живота на лицето, подпомагане
на ненавършило 16-годишна възраст лице и извършване на деянието по отношение на
повече от едно лице. Следователно правната квалификация на описаното в удостоверението
престъпление по българския Наказателен кодекс е по чл.281 ал.2 т.1, 3, 4 и 5 вр. ал.1 от НК -
престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест
години, както и „глоба“. Тъй като на осъдения К. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири години, приспособяване по реда на чл.13 ал.1 от закона не се
налага.
Както вече се посочи, от осъденото лице е отправена молба за признаване и
изпълнение на наказанието на територията на Република България. Приобщиха се
доказателства, че същият живее на семейни начала с Р. И., от което съжителство има дете на
девет години, живее заедно още и със своите брат и майка /баща му е починал/, които също
са *** граждани. В изготвената характеристика е посочено, че той заедно с горепосочените
свои роднини се е установил в ***, където има постоянен адрес, а от известно време са се
преместили в ***където намират работа като наемни работници за различни земеделски
производители. Липсват сведения за негова трайна уседналост извън страната ни, при
извършване на деянието най-вероятно е пребивавал в Унгария инцидентно.
Поради това може да се прогнозира, че изтърпяването на наказанието в Република
България би допринесло за по-високо ниво на реинтеграция и по-ефективна ресоциализация
след изтърпяване на наказанието в страната ни, предвид достъпната социална, семейна,
културна и езикова среда и обратно, отсъствието на такава в осъждащата държава. Не бива
да се изпуска от внимание, че на осъдения е наложено и наказание забрана да влиза на
територията на Унгария за срок от 8 години.
Ето защо поисканото признаване и изпълнение следва да се допусне.
Изпълнението на наложеното наказание е започнало в Република Унгария, поради
което на осн. чл.12 ал.9 изтърпяната част следва да се приспадне. Съгласно удостоверението
към 21.09.2022 г. са изтърпени 373 дни, а общият срок на наказанието изтича на 13.09.2025
4
година, т.е. за начало на наказанието следва да се приеме 13.09.2021 г., от който момент
следва да бъде изчислена и изтърпяната от него част.
Според представената по делото Справка за съдимост С. Б. К. е осъждан многократно
в Република България, вкл. на наказания „лишаване от свобода“, чието изтърпяване не е
било отложено по реда на чл.66 от НК, но от изтърпяването на последното такова наложено
наказание са изтекли повече от пет години. Затова при определянето на първоначалния
режим за изтърпяване на наказанието следва да намери приложение правилото в
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, т.е. този режим следва да бъде „общ“.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
По Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2008/909 ПВР на Съвета за прилагане
на принципа на взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за
целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, издадено на 21.09.2022 год. от
наказателен съдия към Окръжен съд - Сомбатхей, Унгария:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение Присъда от 11.05.2022 г. по дело №
В.703/2021/16 на Градски /околийски/ съд – Дьор, Република Унгария, влязла в сила на
същата дата, с която на *** гражданин С. Б. К., роден на ***год. в *** с постоянен адрес ***
и настоящ ***, ЕГН ********** е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 4
/четири/ години“ за престъпление по § 353 ал.1, ал.2 т.а), ал.3 точка а) от Закон С от 2012
година за Наказателния кодекс на Република Унгария, като квалифицира престъплението по
чл.281 ал.2 т.1, т.3, т.4 и т.5 вр. ал.1 от Наказателния кодекс на Република България и
постановява наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от така определеното
наказание изтърпяната в издаващата държава част, считано от 13.09.2021 година.
Решението подлежи на обжалване и протест пред АС – Пловдив в 5-дневен срок от
днес.
Заверен препис от настоящото решение да се изпрати незабавно след влизането му в
сила на ОП – Хасково за предприемане на необходимите действия за изпълнение на
наказанието по реда на българското законодателство, или реализиране на трансфер, както и
на ВКП и Министерството на правосъдието на Република България.
За така постановеното решение да се уведоми издаващата държава.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
5