№ 481
гр. Перник, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720100535 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 2251/31.01.2024г.,
предявена от В. А. Р., чрез адв. К. П. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
ЕИК: ***, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът
не дължи на ответното дружество сума в размер на 3202.00 лева - главница,
представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 01.12.2011г. до 27.10.2015г., сума в размер на 673.51 лева
— законна лихва за забава от 05.02.2012г. до 16.11.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 02.12.2015г. до окончателното й изплащане, както и сума
в размер на 77.51 лева направени по делото разноски, тъй като са погасени по давност,
за което вземане е образувано изпълнително дело № 1026/2016г. по описа на ЧСИ с.б..
Претендира разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, в срока по чл.131
ГПК, чрез адв. Д.У. признава предявените искови претенции, като не претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изявленията на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване по делото на решение при признание на иска, поради следните
съображения:
С молба вх.№ 10205/13.05.2024г. ищецът, чрез адв. К. П. прави искане за
постановяване на решение при признание на иска, съобразно изразеното в отговора
признание от ответника на исковете по основание и размер.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при
признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
1
закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение,
основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага
мотиви по съществото на спора.
По разноските :
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел
втори "Държавни такси и разноски". Спорен в практиката е въпросът дали се касае за
обективна, безвиновна отговорност или за отговорност за вреди, вследствие
неоснователно воден процес, като господстващо е второто становище. Конкретните
норми, касаещи общия исков процес са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при
преценката им най-общо може да се посочи, отговорността за разноски се разпределя в
зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи
на ищеца направените от него разноски (ако такива са действително извършени и
поискани своевременно), съответно - при отхвърляне на иска ищецът е този, който
следва да заплати сторените от ответника разходи. Изключение от гореописания
принцип е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която ако искът е уважен,
но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъдат възложени разноските по делото
в тежест на ищеца при условие, че искът му е уважен, както е в настоящия случай,
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждането
на делото и да е признал иска, като в случая са налице и двете предпоставки.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, настоящият състав възприема задължителната практика на ВКС
/определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС,
определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС,
определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и
Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., ГК /,
която се отнася конкретно до случаите на предявен отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК на длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано
изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Снабдяването с
изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното
дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото
засвидетелстват активност на взискателя, като в настоящия случай такава не е налице.
Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона 21.06.2018г. - чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, като ответникът не е предприемал действия по принудително
изпълнение. След 21.06.2016 г. в продължение на повече от 7 г. ответникът не е
предприел действия по принудително изпълнение срещу ищеца, поради което изп.
производство е прекратено по силата на закона, като е без значение дали и кога е
постановен акт за това на съдебния изпълнител. Независимо от бездействието на
взискателя за период от повече от 7 г., ищецът - длъжник по изпълнението, е решил да
установи със сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу него. В този случай разноските по
съдебното производство следва да останат в негова тежест, на основание чл. 78, ал. 2
от ГПК, тъй като взискателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
в същото време е признал иска. Затова и ответникът има право на разноски и при
уважаване на този отрицателен установителен иск, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК,
но тъй като с молба вх.№ 10204/13.05.2024 г. изрично е посочено, че не се прави
искане за присъждане на разноски в негова полза, то съдът не присъжда.
2
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че В. А. Р.,
ЕГН **********, ***, не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ №
11, сумата от 3202.00 лева - главница, представляваща стойност на доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 01.12.2011г. до
27.10.2015г., сума в размер на 673.51 лева — законна лихва за забава от 05.02.2012г. до
16.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.12.2015г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист на 17.02.2016г. по ч.гр.д. № 9131/2015г. на Районен съд –
Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1026/2016 г. по
описа на ЧСИ с.б., Рег. № 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие
Окръжен съд – Перник, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по
давност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3