Решение по дело №54/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 137
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20227240700054
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

              № 137            31.03.2022г.      град Стара Загора

 

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар   Пенка Маринова                                                                   и с участието

            на прокурор                                                                                                       като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 54 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба /наименувана молба/ на С.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. В.Д. ***, против Решение УРИ: 349000-29890 от 10.12.2021г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с което е отказано изтриването на личните данни на С.С.М., обработвани в информационните масиви на МВР във връзка с образувано и водено досъдебно производство № 142/ 2009г. по описа на РУ-Гълъбово /пр. преписка № 343/ 2009г. по описа на РП - Гълъбово/, по което заявителят е въведен като извършител на деяние по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че доколкото ако към датата на извършване на престъпното деяние е бил пълнолетен, би бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и съотв. би попаднал в хипотезата на чл.3, ал.1, т.7 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014г., по аргумент за по-силното основание при осъждането му като непълнолетен с наложено наказание „обществено порицание“, личните му данни следва да бъдат заличени от информационните масиви на МВР. Счита, че регламентираната полицейска регистрация погазва основни конституционни принципи - на правовата държава, на гарантиране на достойнството и правата на личността, на правото на защита и съдебен контрол на действията на административните органи. Направено е искане за отмяна на оспореното решение, като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата - Директор на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, е отказано заличаването на лични данни на С.М., въведени и обработвани в информационните масиви на МВР във връзка с образувано и водено срещу лицето наказателно производство по реда на НПК, поради липса на някое от нормативно регламентираните в чл.3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014г. основания за заличаване на данните.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство - С.С.М., е подал заявление с вх.№ УРИ: 349005-53/01.10.2021г. до Директора на ОД на МВР – Стара Загора /л.22 по делото/, с искане да бъдат заличени негови лични данни, въведени и обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с водено срещу него ЗМ 142/ 2009г. и ЗМ 125/2009г., по съображения, че съгласно приложеното свидетелство за съдимост, издадено от РС – Гълъбово, лицето не е осъждано.

Във връзка с подаденото заявление и направеното от С.М. искане, е била извършена проверка, за резултатите от която е изготвена обобщена справка УРИ: 349р-37833/ 30.11.2021г. от Началник сектор ПКП при ОД на МВР - Стара Загора /л.20 от делото/. Съгласно посочената справка, при извършената проверка е установено, че в информационните фондове на МВР са въведени и се обработват лични данни на С.С.М. с ЕГН **********, свързани с образувано и водено досъдебно производство № 142 2009г. по описа на РУ - Гълъбово /пр. преписка № 343/ 2009г. по описа на РП - Гълъбово/, по което заявителят е въведен като извършител на деяние по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Наказателното производство е приключило със Споразумение по реда на чл.381 от НПК по НОХД № 213/2009г. по описа на Районен съд - Гълъбово, по силата на което на С.М. е наложено наказание „Обществено порицание“, което наказание е изтърпяно. От изисканата справка за съдимост с рег.№ 4931/ 20.10.2021г. на РС - Стара Загора било видно, че С.М. е осъждан по посоченото НОХД и реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.4 от НК.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение УРИ: 349000-29890 от 10.12.2021г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, на основание чл.53, ал.3, чл.56, ал.6 във вр. с чл.54, ал.3, т.1 и 2 от ЗЗЛД и чл.25, ал.3, чл.26, ал.2 и чл. 29, ал.1 от ЗМВР, е отказано изтриването на личните данни на С.С.М., ЕГН **********, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с образувано и водено досъдебно производство № 142/ 2009г. по описа на РУ - Гълъбово /пр. преписка № 343/ 2009г. по описа на Районна прокуратура - Гълъбово/, по което заявителят е въведен като извършител на деяние по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК. От фактическа страна постановеният отказ е обоснован със съображения, че личните данни на лицата, обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК, се заличават при настъпване на някое от обстоятелствата, посочени в чл.3 – чл.5 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Въз основа на резултатите от извършената проверка е прието за установено, че не е налице нито едно от обстоятелствата, посочени в чл.3, т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. и съотв. липсва основание да бъдат заличени  личните данни на С.С.М., въведени и обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с образувано и водено срещу лицето досъдебно производство № 142/ 2009г. по описа на РУ - Гълъбово /пр. преписка № 343/2009г. по описа на РП - Гълъбово/, приключило със Споразумение по реда на чл.381 от НПК по НОХД № 213/ 2009г. по описа на Районен съд - Гълъбово,.

Решението е получено лично от жалбоподателя С.М. на 11.01.2022г. Жалбата до съда е подадена чрез пощенски оператор на 25.01.2022г., ведно от приложената обратна разписка /л.8 по делото/

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната преписка по издаването на оспорения административен акт, както и доказателства във връзка с компетентността на органа, издал обжалваното Решение УРИ: 349000-29890/ 10.12.2021г.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за заличаване на лични данни и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от ЗМВР, за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни, вкл. когато това е свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, като администратор на лични данни е Министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица /чл.29, ал.1 от ЗМВР/. В чл.28, ал.1 от ЗМВР е регламентирано, че администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 1222 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 5356 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 8121з-1111/ 08.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи /л.46/, с която на основание чл.28, ал.1 и чл.29, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл. 1222 и чл.34 от Регламент (ЕС) 2016/679,  чл. 5356 и чл.68 от ЗЗЛД, Директорът и Заместник директорите на Областните дирекции на МВР са оправомощени да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите искания за упражняване на права по чл.12-22 от Регламент(ЕС) 2016/679 и по чл.53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл.34 от Регламент(ЕС) 2016/679, съответно по чл.68 от ЗЗЛД. Следователно оспореното Решение УРИ: 349000-29890/ 10.12.2021г. е издадено от материално компетентен орган – Директора на ОД на МВР – Стара Загора, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 8121з-1111/ 08.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи административни правомощия. 

Обжалваното решение е издадено при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на административния акт. Посочени са както правните основания за упражненото правомощие, така и релевантни факти и обстоятелства, на които се основава постановения отказ за заличаване на лични данни, при подробно изложени мотиви за обосноваване на направения извод за липса на която и да е било от нормативно регламентираните предпоставки за заличаване на обработваните в информационните масиви на МВР лични данни на С.М. във връзка с образувано и водено срещу лицето досъдебно производство № 142/ 2009г. по описа на РУ - Гълъбово /пр. пр. № 343/2009г. по описа на РП - Гълъбово/.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, като основание по см. на чл.146, т.3 АПК за отмяната на обжалвания акт. Решаващият орган се е произнесъл по заявеното от С.М. искане за заличаване на негови лични данни, въведени и обработвани в информационните фондове на МВР, след извършена проверка и служебно събрани доказателства във връзка с изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Решение УРИ: 349000-29890 от 10.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми, на които се основава, като съображенията за това са следните:

Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД. В чл.26, ал.1, т.3 от ЗМВР е регламентирано, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни, като съгласно чл.26, ал.2 от ЗМВР сроковете за съхранение на тези данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, се определят от Министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази законова делегация е издадена Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014г., в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. С разпоредбата на чл.3 от посочения подзаконов нормативен акт изрично и изчерпателно са регламентирани хипотезите и сроковете, при които личните данни по чл.2 (с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления) се заличават, а именно: т.1 при постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т.2 не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК; т.3 - наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 от НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; т.4 влязла в сила оправдателна присъда; т.5 - изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т.6 наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б от НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; т. 7  освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а от НК) и т.8 лицето е починало - във всички останали случаи.

 

От доказателствата по делото, в т.ч от съдържащите се в административната преписка документи, безспорно се установява, че в информационните фондове на МВР са въведени и обработвани лични данни на жалбоподателя С.С.М., във връзка с образувано и водено срещу лицето досъдебно производство № 142/ 2009г. по описа на РУ-Гълъбово /пр. пр. № 343/ 2009г. по описа на РП – Гълъбово/, за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК, приключило със Споразумение № 126 от 27.10.2009г. по НОХД № 213/ 2009г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което подсъдимият С.М. е признат за виновен за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и е осъден при наложено наказание „обществено порицание.“ Следователно обработваните в информационните фондове на МВР лични данни на С.М. са в хипотезата на чл.26, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. - лични данни във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК.

При наличието на одобреното от съда споразумение с последиците на влязла в сила осъдителна присъда /чл.383, ал.1 от НПК/, правилен и законосъобразен е направеният от решаващия административен орган извод, че по отношение на С.М. не е налице нито едно от нормативно регламентираните в чл.3, т.1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. основания за заличаване на личните му данни, въведени и обработвани в информационните масиви на МВР. Не води до друг правен извод обстоятелство, че С.М. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 от НК. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право и целта на обработването на лични данни в информационните фондове на МВР, регламентирана в чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121з-748/ 2014г., са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за заличаване на въведени във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК лични данни. Обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършването на деянието, за което е било образувано и проведено наказателно производство по реда на НПК. Независимо от това дали е налице реабилитация по право или т. нар. „абсолютна реабилитация“ по смисъла на чл.88а от НК, то такова основание за заличаване на личните данни не е предвидено в чл.3 от Инструкция № 8121з-748/2014г.

Както вече беше посочено хипотезите и материалноправните основания за заличаване на личните данни, обработвани в информационните масиви на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, са нормативно регламентирани и лимитативно посочени в чл.3 от Инструкция № 8121з-748/ 2014г., като във връзка със заличаването на личните данни по чл.2, ал.1 от Инструкцията, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред /чл.2, ал.2/, поради което разпоредбата на чл.3 от Инструкция № 8121з-748/ 2014г. се явява специална по отношение на общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни. В този смисъл заличаването на личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК, нито може да бъде извършено на основание, което не се субсумира в някоя от материалноправните предпоставки по изчерпателно предвидените в чл.3 от Инструкция № 8121з-748/2014г. хипотези; нито е допустимо разширително тълкуване на нормативно регламентираните хипотези за заличаване на лични данни по чл.2 от Инструкцията, нито правоприлагането може да се основава на аналогия на правото или на закона или по аргумент за по силното основание.  Ето защо дори и хипотетично да се приеме, че ако към датата на извършване на престъпното деяние С.М. е бил пълнолетен, би бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и съотв. би попаднал в хипотезата на чл.3, ал.1, т.7 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014г., не може осъждането му като непълнолетен с наложено наказание „обществено порицание“ с одобрено от съда споразумение с правните последици на осъдителна присъда, да се разглежда „по аргумент за по-силното основание“ като обстоятелство, съставляващо основание по чл.3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014г. за заличаване на обработваните лични данни.  

 

            С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона административният орган е приел, че не е налице нито една от нормативно регламентираните в чл.3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014г. материалноправни предпоставки, с която законът свързва  заличаването на лични данни на С.С.М., обработвани в информационните фондове на МВР на основание чл.2, ал.1 от Инструкцията, във връзка с образувано и водено срещу лицето досъдебно наказателно производство по реда на НПК.

 

За пълнота на изложението следва да се отбележи че правилата, въведени с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност (чл.2, ал.2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679), като правото на Общността не изключва възможността за обработване на лични данни в посочените хипотези. В Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Отделно от това нормата на чл.3 от Инструкция № 8121з-748/2014г. е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност, като с влязло в сила Решение № 2020 от 16.02.2021г., постановено по адм. дело № 8671/2020г. по описа на ВАС, е прието, че разпоредбата на чл.3 от Инструкцията не противоречи на нормативни актове от по-висока степен, нито регламентирането е в противоречие с установените с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година правила и принципи на обработване на данните.

Изложените в жалбата доводи, касаещи основанието и начина на извършване на полицейската регистрация на жалбоподателя С.М., са абсолютно неотносими за преценката на материалната и/или процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт - отказ да бъдат заличени лични данни, обработвани в информационните фондове от МВР във връзка с образувано и водено наказателно производство по реда на НПК. Полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, е регламентирана в разпоредбата на чл.68 от ЗМВР. Това е вид обработване на лични данни, което обаче се осъществява при условията на ЗМВР, като основанията за снемане на полицейска регламентация са предвидени в чл.68, ал.6 от ЗМВР, а редът за снемане на тази регистрация е установен с наредба на Министерския съвет – Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Полицейската регистрация е извън приложното поле на Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на личните данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателното производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер /чл.7 от Инструкцията/. А в случая заявените за заличаване лични данни, са такива, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с водено срещу лицето досъдебно производство по реда на НПК т.е в хипотезта на чл. 2, ал.1 от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014г., поради което и по отношение на заличаването на тези лични данни са приложими сроковете и основанията, регламентирани в посочената Инструкция.

 

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореното Решение УРИ: 349000-29890 от 10.12.2021г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, като постановено от компетентен орган и в предвидената от закона форма; при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилно и законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

            Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя С.М. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.143, ал.3 от АПК и чл.37 от ЗПП. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против Решение УРИ: 349000-29890 от 10.12.2021г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с което е отказано изтриването на личните данни на С.С.М., обработвани в информационните масиви на МВР във връзка с образувано и водено досъдебно производство № 142/ 2009г. по описа на РУ - Гълъбово /пр. преписка № 343/ 2009г. по описа на Районна прокуратура - Гълъбово/, по което заявителят е въведен като извършител на деяние по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК,  като неоснователна.

ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – гр. Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: