№ 701
гр. Благоевград, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500504 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. А. Д., действаща чрез
пълномощник -адв.И. З. срещу решение № 86/05.04.2022г., постановено по
гр.д.№ 887/2021г. по описа на Районен съд-Петрич, в частта, с която е
признато за установено съществуването на вземания на „***“ ЕООД от В. А.
Д., произтичащи от Договор за паричен заем № 3520935/07.05.2019г.,
сключен между В. А. Д. и „***“ АД, прехвърлен от „***“ АД с Рамков
договор за прехвърляне на паричния вземания /цесия/ от 30.01.2017г. и
Приложение № 1 към него от 01.06.2020г., а именно: главница в размер на
589.84 лева; договорна лихва в размер на 60.26 лева за периода от
06.06.2019г. до 03.12.2019г.; лихва за забава в размер на 66.38лева за периода
от 04.12.2019г. до 15.04.2021г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
8865/16.04.2021г. по ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-Петрич. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в заповедното
производство / ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-Петрич/ в размер на 48.54
лева, както и сумата от 359.22 лева разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания акт. Оспорва като неправилни изводите на съда
относно съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните, възникнало на основание процесния договор за заем, респективно
договор за прехвърляне на вземанията. Релевира възражение за нищожност на
договора за заем като противоречащ на императивни правни норми от ЗПК. С
посоченото обосновава искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което бъде решен спора по същество като
процесният договор за заем бъде прогласен за нищожен. Алтернативно, прави
1
искане да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.4 от Договора за
паричен заем. Моли да бъдат обявени като неправилни и недължими сумите:
договорна лихва в размер на 60.26 лева за периода от 06.06.2019г. до
03.12.2019г.; лихва за забава в размер на 66.38лева за периода от 04.12.2019г.
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК; 45.00 лева внесена от
въззивника по перо разходи. Претендира съдебни разноски за две инстанции.
Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна депозира чрез
юрисконсулт писмен отговор, с който обосновава становище за
неоснователност на въззивната жалба. Релевира подробни аргументи, с които
обоснова становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Претендира съдебни разноски за въззивното производство. Не прави
доказателствени искания.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални
представители. Въззивникът депозира чрез договорен процесуален
представител писмено становище, с което поддържа депозираната жалба.
Претендира съдебни разноски за първа и въззивна инстанция, при условията
на чл.38, ал.2 от ЗА. Въззиваемата страна депозира писмено становище, с
което поддържа отговора на въззивната жалба, претендира съдебни разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно – не е
постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за
валидност на решенията –постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в предписаните от закона форма и съдържание, от
което може да се извлече смисъла му; и допустимо в обжалваната част –
съдът е разгледал предявения иск при наличие на предпоставки за възникване
и упражняване на правото на иск.
С първоинстанционното решение предявеният от въззиваемото
дружество установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.86 във вр. с чл.79 и чл. 92 ЗЗД в частта
относно вземането за неустойка е отхвърлен, а в останалата част – относно
вземането за главница, договорна и законна лихви, лихва за забава, е уважен.
Ето защо въззивната жалба от ответника срещу решението, в частта с която е
уважена претенцията, е допустима и като такава следва да се разгледа по
същество.
Първоинстанционното решение, в частта, с която установителният иск е
отхвърлен, не е обжалвано и като такова е влязло в сила с изтичане на срока
по чл.259 от ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази
следното:
Производството по гр.д.№ 887/2021г. по описа на РС-Петрич е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** № 29, ет.3, представлявано
от управителя Я.Б.Я., действащо чрез юрисконсулт, обективираща
установителна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.86 във вр. с чл.79 и чл. 92 ЗЗД срещу
В. А. Д., ЕГН , адрес с.С., общ.Петрич, ул.*** № 8.
Ищецът твърди, че на 07.05.2019 г. между В. А. Д. и „***“ АД е сключен
Договор за паричен заем № 3520935, по силата на който дружеството е
отпуснало на Д. заем в размер на 800 лева. Заемателят усвоил заема на същата
2
дата. По силата на постигнатите договорености заемополучателят се
задължил да върне заемната сума, ведно с възнаградителна лихва или общо
сумата от 910, 14 лева чрез седем месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 130,02 лева, с падеж съгласно посочения в договора, с краен падеж
03.12.2019г. Твърди, че по силата на договора заемополучателят се задължил
да предостави в полза на кредитора едно измежду посочените в договора
обезпечение, в тридневен срок от сключване на сделката, в противен случай
дължи на кредитора неустойка. Ищецът твърди, че на 03.12.2019г. е настъпил
крайният падеж на договора, като до този момент, както и до датата на
депозиране на процесното заявление по чл.410 от ГПК Д. е извършила
плащания на основание процесния договор в размер на 558 лева. Твърди, че
дължимите и непогасени вземания на кредитора по договора са в размер на :
589.84 лева главница; договорна лихва в размер на 60.26 лева за периода от
06.06.2019г. до 03.12.2019г.; 390, 48 лева неустойка; лихва за забава в размер
на 66.38лева за периода от 04.12.2019г. /дата, следваща крайния падеж на
договора/ до 26.03.2021г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/.
Ищецът сочи, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на
парично задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от
01.06.2020 г., сключен между „***“ АД и „***“ЕООД, задължението на
ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди, че заемателят е уведомен за извършената цесия от
името на „***“ АД чрез „***“ ЕООД.
Сочи, че поради неизпълнение на задълженията по договора кредиторът
се е снабдил със заповед № 8865/16.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа на
РС-Петрич. Препис от заповедта е връчен на длъжника Д., който в
законоустановения срок е оспорил вземането като е депозирал възражение. В
тази връзка и в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е
предявил иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.
С гореизложеното ищецът обосновава искане да се признае за
установено съществуването на вземания от В. А. Д., произтичащи от Договор
за паричен заем № 3520935 от 07.05.2019 г., сключен между В. А. Д. и „***“
АД, прехвърлен от „***“ АД в полза на „***“ ЕООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1
към него от 01.06.2020 г., а именно: непогасена главница в размер на 589.84
/петстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева;
непогасена договорна лихва в размер на 60.26 /шестдесет лева и двадесет и
шест стотинки/ лева за периода от 06 юни 2019 г. до 03 декември 2019 г.;
390.48 /триста и деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 66.38 /шестдесет
и шест лева и тридесет и осем стотинки/ лева за периода от 04 декември 2019
г.- датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния
заем до 26 март 2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми. Ищецът прави доказателствени искания,
претендира съдебни разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника, който в едномесечния срок не депозира писмен отговор, не заявява
становище по предявената претенция.
В съдебно заседание пред районната инстанция за ищеца не се явява
процесуален представител. Страната депозира писмено становище, с което
поддържа предявения иск, пледира за уважаването му като доказан и
основателен. За ответника се явява договорен процесуален представител,
който заявява възражения за нищожност на процесния договор за заем като
противоречащ на императивни разпоредби на ЗПК. Оспорва активната
легитимация на ищеца като кредитор по процесния договор за заем като
твърди, че в договора за цесия не е индивидуализирано паричното
3
задължения на ответницата. Твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора за
заем, съгласно която заемателят се е задължил в срок от три дни от
сключване на договора да представи едно от двете посочени в договора
обезпечения е неравноправна. Твърди, че цитираната клауза е нищожна, тъй
като противоречи на закона, морала и добрите нрави. Сочи, че уговорената
неустойка в размер на 634 лева не е включена в уговорения с договора
годишен процент на разходите, въпреки че тази сума е част от разходите по
кредита и като такава следва да бъде включена в ГПР, с което аргументира
позиция, че с клаузата на чл.4, ал.1 от договора се цели заобикаляне на закона
и неоснователно обогатяване на кредитора. Ответникът релевира възражение
за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.19 от ЗПК с твърдение, че в договора не са
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент и начина на
формиране и начисляване на сумата по кредита. Твърди, че е налице неяснота
относно компонента ГПР, с което е нарушен чл.10, ал.1 от ЗПК, респективно
чл.22 от ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на принципа за
справедливост и излиза извън рамките на обезпечителна и санкционна
функция, поради което следва да бъде обявена за нищожна. Ответникът не
оспорва сключването на релевирания с исковата молба договор за заем, както
и факта на усвояване на заемната сума от 800 лева от заемополучателя Д.. Не
оспорва ищцовото твърдение за частично погасяване на възникналите по
силата на договора парични задължения за заемополучателя, в общ размер
558 лева. Твърди, че не е получила уведомление за предсрочна изискуемост
на заема. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
По делото са събрани писмени доказателства /представени с исковата
молба/, неоспорени от ответника. Допусната и назначена е съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание,
заключението е приобщено към доказателствената съвкупност по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал,
районната инстанция е постановила решение № 86/05.04.2022г., с което
частично е уважила предявения установителен иск - признато е за установено
по отношение на ответника Д., съществуването на вземания в полза на ищеца,
произтичащи от Договор за паричен заем № 3520935/07.05.2019г., сключен
между В. А. Д. и „***“ АД, прехвърлен от „***“ АД, с Рамков договор за
прехвърляне на паричния вземания /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение № 1
към него от 01.06.2020г., за сумите: 589.84 лева, представляваща неплатена
главница; договорна лихва в размер на 60.26 лева за периода от 06.06.2019г.
до 03.12.2019г.; лихва за забава в размер на 66.38 лева за периода от
04.12.2019г. до 15.04.2021г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №
8865/16.04.2021г. по ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-Петрич. С решението
съдът е отхвърлил като неоснователен иска за сумата от 390.48 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за
която е издадена заповед № 8865/16.04.2021г. по ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа
на РС-Петрич. В тежест на ответника са присъдени в полза на ищеца съдебни
разноски в заповедното производство / ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-
Петрич/ в размер на 48.54 лева, и сумата от 359.22 лева разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от предявения иск. Съгласно
съобразителната част на решението, районната инстанция е приела за
безспорно доказано съществуването на релевираното от ищеца облигационно
правоотношение между В. А. Д. и „***“ АД, възникнало на основание
Договор за паричен заем № 3520935/07.05.2019г., по силата на който Д. е
получила заем от дружеството в размер на 800 лева, както и факта на
частично изпълнение на задължението на заемополучателя по сделката - до
размер от 558 лева. Съдът е приел, че с платената от Д. в полза на кредитора
сума са погасени следните задължения по договора: 45 лева разходи за
събиране на вземането, 252, 96 лева неустойка, 49,88 лева договорна лихва и
210,16 лева главница. Във връзка наведените от ответника доводи за
недействителност на процесната облигационно обвързаност /по договора за
4
заем/ съдът е обосновал извод за нищожност на неустоечната клауза като
противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй
като същата драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителни функции доколкото е уговорена в размер
на 643,44 лева -повече от ½ от заемната сума по договора и обезпечава
изпълнението на вторичното задължение /за обезпечение на главното
задължение/. В тази връзка, отчитайки извършеното частично погасяване на
вземането на кредитора /цедента по процесния Рамков договор за
прехвърляне на паричния вземания /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение № 1
към него от 01.06.2020г./ в размер на 558 лева /до датата на обявяване на
съдебното дирене пред исковия съд/, районният съд е счел за доказан и
основателен установителния иск в частта относно вземането, представляващо
дължима и неплатена главница, договорна и законна лихви в претендирания
от кредитора размер и като такъв го е уважил, а в частта относно вземането за
неустойка претенцията е отхвърлена като недоказана и неоснователна.
От фактическа страна:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства /Договор за
заем № 3520935/07.05.2019г., извлечение от Тарифа на „***“ АД/, неоспорени
от ответника и необорени от останалите доказателства по делото установиха,
че на 07.05.2019г. между В. А. Д., ЕГН ********** и „***“ АД, ЕИК *** е
сключен Договор за паричен заем № 3520935, по силата на който дружеството
е предоставило на Д. паричен заем в размер на 800 лева, а последната се е
задължила да върне сумата чрез заплащане на седем месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 130,02 лева и с падеж както следва: 06.06.2019г.,
06.07.2019г., 05.08.2019г., 04.09.2019г., 04.10.2019г., 03.11.2019г. и
03.12.2019г. /чл.2, т.2 -5 от договора/. Страните уговорили фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 40 % /чл.2, т.6/, годишен процент на разходите –
49,01 % /чл.2, т.7/ или общо дължима от заемополучателя сума в размер на
910, 14 лева /чл.2, т.7 от договора/. Съгласно чл.2, т.8 от договора при
изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по договора. По силата на чл.4 от договора страните уговорили
задължение за заемополучателя в тридневен срок от сключването на сделката
да представи на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора,
като в случай на неизпълнение на това задължение, дължи на кредитора
неустойка в размер на 643,41 лева, платима заедно с всяка от погасителните
седем вноски, като към размера на всяка от последните /посочен в чл.2, т.2 от
договора/ се добавя сума от 91, 92 лева /чл.4 от договора/.
Не се спори по делото, а събраните доказателства установиха по
несъмнен начин, че след 03.12.2019г. /краен падеж на договора/, както и към
датата на обявяване на съдебното дирене за приключило /пред двете съдебни
инстанции/ общо платената от въззивника Д. сума по процесния договор
възлиза на 558 лева.
От събраните доказателства се установи непротиворечиво, че на
01.06.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между
„***“ АД /цедент/ и „***“ ЕООД /цесионер/, по силата на който вземанията на
цедента, произтичащи от Договор за паричен заем № 3520935 с длъжник В. А.
Д., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-цесионер
/ищец в процеса пред районния съд/.
От неоспореното от страните и необорено от останалите доказателства
по делото съдебно-счетоводно заключение, което съдът изцяло кредитира с
доверие като компетентно и обективно, се установи, че съгласно
записванията в счетоводството на кредитора към 03.12.2019 г./ краен падеж
на договора/, както и до датата на изготвяне на заключението /04.11.2021г./, с
общо платената от заемополучателя Д. сума по процесния договор за заем в
5
размер на 558 лева са погасени следните задължения: 45 лева разходи за
събиране на вземането; 252, 96 лева начислени неустойки, 49,88 лева
договорни лихви и 210,16 лева главница. Вещото лице сочи, че при
отразяване на плащанията, респективно погашението кредитора е съобразил
уговорената от страните последователност, а именно разходи, неустойка,
лихва и главница. Експертът сочи, че съгласно тези счетоводни записвания
дължимият и неплатен остатък от задължението на Д. по процесния договор е
в общ размер 1 133,15 /хиляда сто тридесет и три лева и петнадесет стотинки/
лева, от която сума: 589,84 лева главница, 390,48 лева неустойка, 60, 26 лева
договорна лихва, 81,92 лева лихва за забава, за периода от 03.12.2019г. /дата
на последната вноска по договора/ до 15.04.2021 г. /дата на подаване на
заявлението/, 10,65 лева лихва за забава за периода от 15.04.2021г. до
18.06.2021 г. /дата на подаване на исковата молба в съда/.
Не се спори по делото, а събраните доказателства установиха, че въз
основа на подадено от „***“ ЕООД заявление по чл.410 от ГПК е образувано
чгрд № 545/2021г. по описа на РС-Петрич, в хода на което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 8865/16.04.2021г. с длъжник –
ответника В. А. Д. за вземания, произтичащи от Договор за паричен заем №
3520935/07.05.2019г., сключен между В. А. Д. и „***“ АД, прехвърлен от
„***“ АД, с Рамков договор за прехвърляне на паричния вземания /цесия/ от
30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от 01.06.2020г., а именно за сумите:
589.84 лева, представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 15.04.2021г. /дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане; договорна лихва в размер на
60.26 лева за периода от 06.06.2019г. до 03.12.2019г.; 390.48 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва
за забава в размер на 66.38 лева за периода от 04.12.2019г. до 26.03.2021г.
Със заповедта в тежест на длъжника Д. са възложени и сторените от
заявителя разноски в заповедното производство, а именно 25 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена лично
на длъжника, който в законоустановения срок е оспорил съществуването на
вземането като е депозирал възражение. В тази връзка и в изпълнение на
указанията на заповедния съд, заявителят е предявил в законоустановения
срок претенцията, предмет на разглеждане в настоящото производство.
От правна страна:
Основателността на предявения установителен иск предпоставя
установяване на следните обстоятелства: възникване на валидно
правоотношение по договор за кредит/заем с твърдяното съдържание,
включително постигната между страните договореност за връщане на заема с
лихва, уговаряне на такса за извънсъдебно събиране на вземането и на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение; предоставяне на заемната/кредитна сума и усвояване на същата
от ответника; настъпила изискуемост на задълженията на ответника,
предпоставките относно придобиване на вземанията на кредитора по силата
на договор за цесия и съобщаването на последната на ответника от
първоначалния кредитор или упълномощения цесионер; размера на
претендираните суми, както и изпадането на ответника в забава.
Установи се по делото, че по силата на Договор за заем №
3520935/07.05.2019г., сключен между В. А. Д., ЕГН ********** и „***“ АД,
ЕИК *** въззивникът Д. е получила от дружеството заем в размер на 800
лева, който се е задължила да върне в срок до 03.12.2019г. чрез заплащане на
7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 130, 02 лева и с падеж,
посочен в чл.2, т.5 от договора/ или общо сумата от 910, 14 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40 % и годишен процент на
разходите – 49,01 %. Страните не спорят, а събраните доказателства
установиха категорично, че към датата на краен падеж – 03.12.2019г., както и
че към момента на обявяване на съдебното дирене за приключило /пред двете
съдебни инстанции/ заемополучателят Д. е извършила на основание
процесния договор за заем плащания в общ размер на 558 лева, с която сума
6
кредиторът е приел като погасени следните задължения по договора: :
разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева; начислена неустойка в
размер на 252, 96 лева, договорни лихви в размер на 49,88 лева и главница в
размер на 210,16 лева /съгласно счетоводните записвания в книгите на
кредитора и съдебно-счетоводната експертиза/.
Установи се, че съгласно влязло в сила съдебно решение №
86/05.04.2022г., постановено по гр.д.№ 887/2021г. по описа на Районен съд-
Петрич, установителният иск на кредитора/въззиваем в процеса, в частта
относно вземането за неустойка е отхвърлен поради изначална
недействителност на клаузата, обективирана в чл.4 от процесния договор за
заем. Съгласно посочената договореност в случай, че заемополучателят не
изпълни задължението си в тридневен срок от подписване на договора да
представи на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора, дължи
на кредитора неустойка в размер на 643,41 лева, платима заедно с всяка от
погасителните седем вноски, като към размера на последните /посочен в чл.2,
т.2 от договора/ се добавя сума от 91, 92 лева /чл.4 от договора/.
Следва, че недействителността на процесната уговорка за заплащане на
неустойка изключва основанието за получаване от страна на кредитора -
въззиваемото дружество на сумата от 252, 96 лева, отразена в счетоводството
на последното като сума, погасяваща част от задължението за неустойка на
заемополучателя Д.. Поради недействителността на процесната неустоечна
клауза кредиторът не би могъл да извърши прихващане на изпълнение с
несъществуващо задължение. При така формирания извод и при съобразяване
на обстоятелството, че от общо платената от заемополучателя Д. сума в
размер на 558 лева част в размер на 252, 96 лева е прихваната от кредитора за
погасяване на задължението за неустойка, което обстоятелство районната
инстанция не е съобразила при постановяване на обжалваното решение, се
налага извод, че последното е постановено при съществено нарушение на
материалния закон. Доколкото част от направеното от въззивницата плащане
е било насочено за погасяване на задължение по нищожна клауза по
процесния договор за заем, тази сума следва да се счита направена за
погасяване на действително задължение на Д. по процесния договор.
Относно наличието на неравноправни клаузи в договора:
При съобразяване съдържанието на процесния договор, поетите с него
права и задължения несъмнено е в случая, че същият има правната
характеристика на договор за потребителски кредит, поради което страните
по него са подчинени на правилата на ЗПК.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправния характер на
клаузи в потребителски договор са повелителни, поради което по отношение
на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от Тълкувателно
решение №1/09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.1 и т.2
от решение по дело С-243/08 СЕС, т.2 от решение по дело С-397/11 СЕС, т.24
по дело С-168/05, т.38 по дело С-4-/08, т.46 по дело С-618/10 СЕС, т.1 по дело
С-472/11 СЕС, т.2 по дело С-488/11 СЕС.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна.
Съгласно чл.22, ал.1 от ЗПК, когато с договора за потребителски кредит
не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20, ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7-9, договорът е недействителен. Т.е. в специалния закон /ЗПК/
са въведени специални основания, при доказването на които целият договор
се приема за недействителен, по силата на самия закон.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
7
погасяването.
В конкретния случай изискването на т.11 не е изпълнено, погасителен
план изобщо не е представен по делото. Уговореното в чл.2, т.2-7 от договора
погасяване на задължението чрез заплащане на седем погасителни вноски,
всяка в размер на 130,02 лева и с конкретно посочен падеж на вяска вноска,
действително представлява информация за съответните плащания и срокове
за това – посочен е общият размер на дължимата по договора сума – 910, 14
лева, броят и размерът на вноските, падежите на всяка от вноските.
Договорът обаче на съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база
уговорения лихвен процент и когато е приложимо, допълнителните разходи
/такси/. Т.е. от една страна в договора се съдържа ясна информация относно
размера и сроковете на съответните плащания, но от друга страна не е
осъществено разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е
ясно какво е задължението за главница, за лихви и за допълнителни разходи
по договора за кредит, като такива се предвиждат. В този смисъл съдът
намира, че уговорката от процесния договор за заем не отговаря на
императивните изисквания на закона, доколкото липсва разбивка на
погасителните вноски. Задължението за кредитора, произтичащо от ЗПК, е да
посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и
на всяка погасителна вноска. В случая от съдържанието на договора става
ясно, че общо дължимата от заемополучателя крайна сума е 910, 14 лева, от
която 800 лева заемна сума, но не става ясно какво се включва в остатъка от
110, 14 лева, както и каква част от всяка погасителна вноска се отнася към
главницата и към останалите нейни компоненти /неясни по размер и
основание/. Ето защо и по аргумент на чл.22 от ЗПК процесният договор е
недействителен, поради което на основание чл.23 от същия закон
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита – 800 лева,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на изложеното и като държи сметка за чистата стойност на
процесния кредит/заем – 800 лева, както и за извършеното от
заемополучателя Д. частично плащане в размер на 558 лева, следва, че
размерът на дължимата от последната неплатена главница е в размер на 242
лева, която сума е дължима ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК /15.04.2021г./ до окончателното й
погасяване.
Предвид на горното се налага извод, че обжалваното решение е
неправилно в частта, с която е уважена претенцията на ищеца/въззиваем за
следните вземания: 347,84 лева главница; договорна лихва в размер на 60.26
лева за периода от 06.06.2019г. до 03.12.2019г.; лихва за забава в размер на
66.38лева за периода от 04.12.2019г. до 15.04.2021г. /дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.04.2021г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №
8865/16.04.2021г. по ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-Петрич, и като
такова следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено друго, с което
претенцията за посочените суми бъде отхвърлена като неоснователна. В
останалата част решението е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Съдът не обсъжда релевираните от въззивницата доводи и възражения
за нищожност на неустоечната клауза от процесния договор, както и искането
за обявяването й за нищожна предвид влязлото в сила решение №
86/05.04.2022г., постановено по гр.д.№ 887/2021г. по описа на Районен съд-
Петрич, с което е отхвърлен иска на въззиваемото дружество в частта относно
вземането за неустойка поради изначална недействителност на клаузата,
обективирана в чл.4 от процесния договор за заем.
По разноските:
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта за разноските като въззивникът бъде осъден да заплати на
8
въззиваемия –ищец деловодни разноски съобразно уважената част на
исковата претенция /242 лева/, при общ размер на разноските в заповедното
производство 75 лева, а в исковото производство – 475 лева, или сумата от
16,39 лева разноски в заповедното производство, а в исковото 103,56 лева.
На ответника в първоинстанционното дело се дължат разноски, но
такива не са сторени.
Пред въззивната инстанция:
Въззивницата е доказала разноски в настоящото производство в размер
на 12,50 лева заплатена държавна такса, поради което и с оглед изхода на
спора, на същата се дължат такива в размер на 4,22 лева, съобразно уважената
част от жалбата.
Искането на адв.И. З., пълномощник на въззивницата, за присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА е неоснователно.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ и
съдействие в случаите на чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА, когато насрещната страна е
осъдена за разноски, като съдът е този, който в случая следва да определи
служебно възнаграждението на процесуалния представител в размер не по-
нисък от предвидения в Наредба по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна
да го заплати.
Следва извод, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение
в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, е необходимо
наличието на две предпоставки – да е оказана безплатна адвокатска помощ на
лица, посочени в т.1 до т.3 на ал.1 и в съответното производство насрещната
страна да е била осъдена на разноски.
Когато е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение, то
винаги се дължи от тази страна, чиито претенции са отхвърлени от
съответната инстанция, при положение, че е доказано заплащането му като
разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че
процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната.
Във втория случай е достатъчно да се представи договора за правна помощ,
защото писмената форма е един способите за доказването му и в него е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 от ЗА, за
да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато
насрещната страна е осъдена за разноски.
По делото липсва договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорено, че въззивницата Д. ще се представлява безплатно от адвокат И. З.,
поради на което на последната не се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени – на основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, от които разноски се следват за частта, в която бе прието, че
въззивната жалба е неоснователна или сумата от 66,22 лева.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 86/05.04.2022г., постановено по гр.д.№ 887/2021г.
по описа на Районен съд-Петрич, в частта, с която е признато за установено
съществуването на вземания на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“***“ № 29, ет.3, представлявано от управителя
Я.Б.Я. от В. А. Д., ЕГН **********, с.С., ул.“***“ № 8, произтичащи от
Договор за паричен заем № 3520935/07.05.2019г., сключен между В. А. Д. и
„***“ АД, прехвърлен от „***“ АД с Рамков договор за прехвърляне на
паричния вземания /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от
9
01.06.2020г., а именно: главница в размер на 347,84 /триста четиридесет и
седем лева и осемдесет и четири стотинки/ лева представляваща главница;
договорна лихва в размер на 60.26 /шестдесет лева и двадесет и шест
стотинки/ лева за периода от 06.06.2019г. до 03.12.2019г.; лихва за забава в
размер на 66.38 /шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ лева за
периода от 04.12.2019г. до 15.04.2021г. /дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.04.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 8865/16.04.2021г. по ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-Петрич, както и в
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „***“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“ № 29, ет.3,
представлявано от управителя Я.Б.Я. срещу В. А. Д., ЕГН ********** с.С.,
ул.“***“ № 8, да се признае за установено съществуване на вземания на „***“
ЕООД, ЕИК *** от В. А. Д., ЕГН ********** с.С., ул.“***“ № 8, произтичащи
от Договор за паричен заем № 3520935/07.05.2019г., сключен между В. А. Д. и
„***“ АД, прехвърлен от „***“ АД с Рамков договор за прехвърляне на
паричния вземания /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от
01.06.2020г., а именно: главница в размер на 347,84 /триста четиридесет и
седем лева и осемдесет и четири стотинки/ лева главница; договорна лихва в
размер на 60.26 /шестдесет лева и двадесет и шест стотинки/ лева за периода
от 06.06.2019г. до 03.12.2019г.; лихва за забава в размер на 66.38 /шестдесет и
шест лева и тридесет и осем стотинки/ лева за периода от 04.12.2019г. до
15.04.2021г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена заповед № 8865/16.04.2021г. по ч.гр.д.
№ 545/2021 г. по описа на РС-Петрич.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86/05.04.2022г., постановено по гр.д.№
887/2021г. по описа на Районен съд-Петрич, в частта, с която се признава за
установено съществуването на вземане на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“***“ № 29, ет.3, представлявано от
управителя Я.Б.Я. от В. А. Д., ЕГН **********, с.С., ул.“***“ № 8, за сумата
от 242 /двеста четиридесет и два/ лева, представляваща главница по Договор
за паричен заем № 3520935/07.05.2019г., сключен между В. А. Д. и „***“ АД,
прехвърлен от „***“ АД с Рамков договор за прехвърляне на паричния
вземания /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от 01.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021г. /дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед № 8865/16.04.2021г. по ч.гр.д.№ 545/2021 г. по
описа на РС-Петрич.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“***“ № 29, ет.3, представлявано от управителя Я.Б.Я. да
заплати на В. А. Д., ЕГН **********, с.С., ул.“***“ № 8 сумата от 4,22
/четири лева и двадесет и два и две стотинки/ лева съдебни разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, с.С., ул.“***“ № 8 да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“ №
29, ет.3, представлявано от управителя Я.Б.Я. съдебни разноски както следва:
16,39 /шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки/ лева разноски в
заповедното производство /ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-Петрич/;
103,56 /сто и три лева и петдесет и шест стотинки/ лева разноски в
първоинстанционното дело /гр.д.№ 887/2021г. по описа на Районен съд-
Петрич/;
66,22 /шестдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ лева разноски
във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11