Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149
гр. Севлиево, 08.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и трети ноември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Георгиева
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова АНД № 342 по описа
за 2017
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на М.Т.И. *** срещу наказателно постановление /НП/ № 612 от 10.04.2017
година на Директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с
чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на
горските територии /Наредбата/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите същият е бил
санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 500,00 лева, наложена на основание чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ.
Жалбоподателят намира обжалваното
наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е
поставил обозначителна табела в процесния имот съгласно изискванията на закона,
поради което отразените в НП констатации за липса на такава табела в имота, не
са верни. В жалбата и в съдебно заседание се излагат твърдения, че актосъставителят не е посещавал горския имот,
както и че проверяващите отказали да отидат до кметството в с. Кръвеник, за да
се убедят, че и там има поставена обозначителна табела. На следващо място се
изтъкват съображения за процесуални нарушения, свързани с обстоятелството, че
свидетелят по акта за установяване на административно нарушение не може да бъде
свидетел, тъй като е вписан и като свидетел по отказа на жалбоподателя да
подпише акта за установяване на административно нарушение.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и
поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, издадено въз основа на
порочен акт, съставен за несъществуващо нарушение и без необходимите реквизити.
Представителят на
административно-наказващия орган /АНО/
счита, че жалбата е неоснователна. Намира, че нарушението е установено и доказано по
несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и
гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че жалбоподателят
М.Т.И. е лице, което упражнява лесовъдна практика. От представеното по делото позволително за сеч № 0312674 от 15.07.2016 г.
е видно, че на жалбоподателя е разрешено да извърши сечта в отдел № 133,
подотдел „ю“, имот с № 402024 в землището на с. Кръвеник, общ. Севлиево. Срокът
за провеждане на сечта е определен от 18.07.2016 година до 31.12.2016 г.
На 12.10.2016 г. свидетелите И.Ц.Н. и
П.П.П., двамата горски инспектори при РДГ – В. Търново, извършили проверка в
землището на с. Кръвеник, общ. Севлиево, като според съдържанието на съставения
от тях Констативен протокол, серия В, № 004149 от 12.10.2016 г., проверката е
извършена в присъствието на жалбоподателя М.И. и при нея е установено, че в
процесния горски имот с № 402024 не е поставена обозначителна табела по
образец. В КП е посочено, че М.И. е отказал да подпише протокола. Същия ден свидетелят
П., в присъствието на свидетеля Н., съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 612; Серия В,
№ 004230 против М.Т.И. за това, че на 12.10.2016
г.
не изпълнява задълженията си за поставяне на обозначителна табела по образец в имот № 402024, в отдел
133, подотдел „ю“ – частна горска територия в землището на с. Кръвеник, в който
се извършва добив на дървесина по позволително за сеч с № 0312674.
Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/2012 г.
за контрола и опазването на горските територии. В АУАН е отразено, че
жалбоподателят И. е отказал да подпише документа. Обстоятелството е
удостоверено с посочване на данните и полагане на подпис от свидетеля И.Н..
Въз основа посочения АУАН, със
съставянето на който е сложено началото на административно-наказателното
производство, АНО издал обжалваното НП № 612 от 10.04.2017 г., в което напълно се е съгласил с констатациите, описани в акта и ги е
преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, поради което наложил на М.И. административно наказание глоба в размер на
500 лв.
Гореизложената фактически обстоятелства се установяват от показанията на
свидетелите И.Н. и П.П. и от писмените доказателства – АУАН № 612, Серия В, №
004230/12.10.2016 г., НП № 612 от 10.04.2017 г. на Директора на РДГ-Велико
Търново, Констативен протокол, Серия В, № 004149 от 12.10.2016 г. и
Позволително за сеч № 0312674 от 15.07.2016 г.
Пред съда свидетелите И.Н. и П.П. заявиха,
че на датата на проверката отишли на временния склад, където се срещнали с
жалбоподателя М.И.. Казали му, че ще извършат проверка на място в имота, където
се извършвала сечта и го поканили да отиде с тях, но същият отказал да ги
придружи, което обстоятелство
противоречи на отразеното в констативния протокол от тях, че проверката
е била извършена в присъствието на жалбоподателя. Служителите на РДГ – В.
Търново твърдят, че посетили горския имот, установили, че в него се извършвал
добив на дървесина, че на същия имало поставени граници, но никъде в него
нямало обозначителна табела. След това двамата свидетели твърдят, че са се
върнали на временния склад, където съставили констативния протокол и АУАН,
които документи жалбоподателят отказал да подпише.
По искане на жалбоподателя съдът
допусна до разпит като свидетели В.И.А.и С.П.Х.. По делото се установява, а
този факт не се отрече и от свидетелите Н. и П., че по време на проверката А.и Х.
са се намирали на временния склад заедно с жалбоподателя. В депозираните в
съдебно заседание показания последните заявиха категорично, че до горския имот
отишъл само един от свидетелите, докато другият през цялото време бил при тях
на временния склад, където изчакал връщането на колегата си. Твърдят, че след
като се върнал обратно, този проверяващ, който е отишъл в имота, заявил, че на него
няма поставена обозначителна табела. Жалбоподателят не се съгласил с това му
твърдение и обяснил, че е поставил такава табела в имота, както и на кметството
в селото. Тогава според показанията на свид. Х. М.Т. и П.П. започнали да се
карат, след което свидетелите Н. и П. съставили на М.Т. два акта, които
последният отказал да подпише. Свидетелят В.А.заяви пред съда, че преди да
започне сечта в процесното сечище, лично той е ходил в него заедно със
жалбоподателя, за да поставят обозначителни табели. Този свидетел каза, че дори
и в кметството на селото била оставена такава табела.
В подкрепа на тезата си процесуалният
представител на жалбоподателя представи по делото заверен препис от Заявление
от „М Лес 2012“ ЕООД до кмета на с. Кръвеник, общ. Севлиево, с рег. № 3/08.08.2916
г., за разрешаване на достъп до горски територии на ППС и ППС с животинска
тяга, в което е вписан и процесния горски имот. Към заявлението е приложено и заверено
от кметството в с. Кръвеник, общ. Севлиево копие от Обозначителна табела за
процесния имот. По делото бе представен и заверен препис от протокол за
освидетелстване на сечище.
Въз основа на установените от писмените и гласните
доказателства фактически обстоятелства, съдът
достига до следните правни изводи:
Препис
от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 14.08.2017 г.
Жалбата е изпратена по пощата на 21.08.2017 г., в законноустановения срок, поради което същата е допустима
и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен
орган, във връзка с което е представен заверен препис
от
Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г.
на Министъра на земеделието и храните. АУАН
е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1
от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Съдът счита, че в производството по издаване на обжалваното НП
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява самостоятелно
основание за отмяната му като
незаконосъобразно. Нарушена
е разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като отказът на наказаното лице да
му бъде предявен АУАН и да го подпише е удостоверен от свидетеля И.Н., който
е и свидетел на установяване на нарушението. В тази връзка следва да се
отбележи, че процесуалният закон –
ЗАНН, урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да участват при
съставянето на акта и да го подписват. Първата група са свидетелите, които са присъствали при извършване
на нарушението, а именно лицата, възприели
пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или
личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат
за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората група са свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а това могат да са лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на
нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата група са свидетели,
присъствали при съставяне на акта -
лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели
нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата категория са свидетелите на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като
нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. От
изложеното следва, че четирите категории свидетели удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Поради това и за
да не възникват съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в
обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.
43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В случая свидетелят И.Н. е вписан като
свидетел както при установяване на нарушението, така и като свидетел на отказа
на жалбоподателя да подпише акта за установяване на административно нарушение,
което съобразно изложеното по – горе е недопустимо.
На следващо място, съдът намира, че
фактическото обвинение не е доказано по изисквания от процесуалния закон
несъмнен начин, поради което НП е и неправилно. Съгласно Постановление №
10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, т. 7, АУАН няма презумптивна доказателствена
сила. В случая, заради допуснатото съществено процесуално нарушение по чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН, АУАН не може да изиграе и обвинителната, и констатиращата си
функция. Показанията на свидетелите за основното обстоятелство от предмета на
доказване, а именно – била ли е поставена обозначителна табела в горския имот,
са противоречиви, не водят до несъмненост при установяване на деянието и вината
на дееца. Не е спорно единствено, че единият от проверяващите не се е намирал
през цялото време на проверката на временния склад. Посетил ли е обаче точно
процесния имот, ако го е посетил, извършил ли му е пълен обход, за да се увери,
че никъде не е поставена обозначителна табела, са въпроси, които не намират
еднозначни отговори в събраните опо делото доказателства. Показанията на св. П.
намират своето потвърждение единствено в показанията на св. Н., но съобщаваното
от последно посочения свидетел за липса на обозначителна табела, се поставя под
съществено и обосновано съмнение предвид депозираните от свидетелите А.и Х.
показания, които недвусмислено обясняват, че само единият свидетел от горските
инспектори е отишъл на проверка, докато другият през цялото време е бил на
временния склад и не е придружил колегата си.
Съобразявайки изложеното по – горе
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 612 от
10.04.2017 г. на Директора на Регионална дирекция
по горите – Велико Търново, с което на М.Т.И. ***, ЕГН **********, на основание
чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба №
1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии е наложено наказание глоба в размер на 500лв.
/петстотин/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: