№ 40
гр. Варна, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Ст.
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501498 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
С Решение №50082а/14.07.2023 г., постановено по гр. д. №2989/2022 г. по описа
на ВКС е обезсилено Решение № 352/22.03.2022 г. по в. гр. д. №2980/2021 г. по описа
на ОС - Варна, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и
необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на Ж. К. Ч.,
чрез пълномощника адв. Н., срещу решение №262578/07.10.2021 г., постановено по
гр.д. №16144/2019 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени, предявените от
въззивницата срещу С. И. С. в условие на евентуалност искове за заплащане на сумата
от 11734,98 лв., представляваща двоен размер на заплатено от Ж. К. Ч. капаро по
договор за капаро и предварителен договор, инкорпориран в него, от 24.08.2018 г.,
поради отказ от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на задълЖ.ето, на основание чл. 93, ал. 2
ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 5867,49 лв., представляваща заплатено от Ж. К.
Ч. капаро по договор за капаро и предварителен договор от 24.08.2018 г. поради отказ
от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
Във въззивната жалба са излоЖ. съобраЖ.я за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят Ж. К. Ч. поддържа, че е
изправна страна по предварителния договор, докато ответникът не бил и следвало да
върне капарото в двоен, евентуално в единичен размер. По излоЖ.те съобраЖ.я
отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго,
с което да се осъди ответницата по един от предявените искове - да заплати сумата от
11734,98 лв. поради отказ от договора, евентуално да се осъди да заплати сумата от
1
5867,49 лв. на осн. т. 5 от договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата С. И. С., чрез адв. С., е депозирала отговор
на жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Навежда
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба,
уточнена с молба от 30.10.2023 г. при настоящото разглеждане на делото, подадена от
Ж. К. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Н., с която е предявен иск с правно основание чл.
93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу С. И. С., ЕГН **********, за заплащане на сума в размер на
11734,98 лв., представляваща двоен размер на заплатено от Ж. К. Ч. капаро по
предварителен договор за покупко-продажба („договор за капаро“) на недвижим имот,
представляващ жилищна сграда на два етажа в имот с ид. 35746.501.599 в УПИ XVIII-
32, кв. 8 по плана на с. Камен бряг, общ. Каварна с параметри: 700 кв. м дворно място,
68 кв. м застроена площ и 152,40 РЗП от 24.08.2018 г., развален поради виновно
неизпълнение на задълЖ.ето на продавача, като развалянето е извършено с
предявяване на исковата молба и получаване на препис от същата от С. И. С., ведно със
законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателно изплащане на задълЖ.ето, а в
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 5867,49 лв., представляваща заплатено от Ж. К. Ч.
капаро по предварителен договор от 24.08.2018 г. поради непостигане на посочените в
т. 1 параметри на предварителен договор за покупко-продажба („договор за капаро“) на
недвижим имот по вина на продавача в срок до 15.10.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищцата Ж. К. Ч. излага, че на 24.08.2018 г. сключила със С. И.
С. предварителен договор, наименуван „договор за капаро“, с който предала на
последната сумата от 3000 евро или 5867,49 лв. като капаро за закупуване на къща с
дворно място или „жилищна сграда на два етажа“ в изградена жилищна сграда с
идентификатор 35746.501.599 с местонахождение УПИ XVIII 32, кв. 8 по плана на с.
Камен Бряг, общ. Каварна, с параметри 700 кв. м дворно място, 68 кв. м застроена
площ и 152,40 кв. м РЗП, като крайният срок за изповядване на сделката бил 15.10.2018
г. Превела уговореното капаро от 5867,49 лв. по банкова сметка с титуляр Ст.Енч.Ст..
Счита, че било налице виновно неизпълнение от страна на продавача, който не
осигурил осъществяване на сделката, като не й изпратил покана за сключване на
окончателен договор или за явяване в конкретен ден и час пред нотариуса, не посочил
пред кой нотариус ще се изповяда сделката и не й поискал съответните документни,
необходими за сделката. Сочи, че била налице обективна невъзможност за изпълнение
на задълЖ.ята от страна на С., която на 30.05.2019 г. продала дворното място и
жилищната сграда, заедно със съпруга си, както и че поради забавата й изпълнението
станало безполезно, затова договорът бил развален с исковата молба. В условията на
евентуалност твърди, че продавачът трябвало да й върне капарото на осн. т. 5 от
предварителния договор, защото сградата не била изградена. Поддържа, че актът за
строителство бил нищожен, понеже не бил подписан от съпруга на С.. Излага, че е
виждала къщата само на снимки, качени в сайтове за продажба на имоти. Разговаряла с
продавача С., която я уверила, че за къщата са издадени необходимите строителни
книжа и тя била със степен на завършеност до акт 14. Поддържа, че по време на първия
оглед на имота, осъществил се на 11.10.2018 г., констатирала, че имотът бил в груб
строеж от 2005 г., с протекъл и прогнил покрив, изграден от талашитени плоскости, без
ток и вода. Дворът бил с неясни граници и през него преминавали съседи, за да стигнат
до имота си. Тогава поставила въпроси кога ще се ремонтира имота, за да се приведе
във вида по обявата, и как ще се реши проблема с документите за собственост, но не
получила отговори. Били проведени няколко разговора по телефона, но до сделка така
и не се стигнало.
В срока по чл. 131 ГПК, както и след запознаване с уточняващата молба от
30.10.2023 г., е постъпил отговор от ответника С. И. С., чрез адв. С., с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че на 24.08.2018 г. е сключила
2
предварителен договор с Ж. К. Ч., действаща чрез пълномощник, с който се задължила
да продаде на К. недвижим имот, находящ се в с. Камен бряг, общ. Каварна и
представляващ дворно място с ид. 35746.501.599, ведно с построената в него жилищна
сграда срещу цена от 30000 евро или 58674,90 лв., като окончателният договор бъде
сключен в срок до 15.10.2018 г. Не оспорва, че по банкова сметка на съпруга й Ст.Ст. е
получена сума в размер на 5867,49 лв. като капаро по чл. 1 от договора. Оспорва
страните по договора да са придали на платената сума характер на задатък. Възразява,
че не е имало уговорка за вид и степен на завършеност на сградата. Твърди, че към
2008 г. и по време на брака й сградата била изградена като самостоятелен обект и се
притежавала в режим на СИО, затова можела да изпълни поетото задълЖ.е за
прехвърляне на правото на собственост върху целия имот. Посочва, че през 2013 г. бил
съставен акт, обр. 15, установяващ годността за приемането на строежа на сградата в
съответствие с изискванията на ЗУТ. Възразява, че К. била наясно с фактическото
състояние на сградата и дворното място. Оспорва да е поемала задълЖ.я за извършване
на допълнителни ремонтни дейности. Не оспорва, че страните са се срещнали на
11.10.2018 г., като твърди, че за същия ден са имали уговорен час за сделка при
нотариус. Поддържа, че преди изтичане на срока за сключване на окончателния
договор К. се е отказала от финализиране на продажбата. Не оспорва, че на 30.05.2019
г. имотите са продадени на трето лице. Възразява, че след като договорът е бил
прекратен с отказа на К., той не можел да бъде развален с исковата молба, в която дори
не се съдържало изявление за разваляне, а и тя била изправна страна по договора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на
страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от приобщения по делото договор,
че на 23.08.2018 г. са сключили предварителен договор, озаглавен „договор за капаро“,
с който купувачът К. предава на продавача С. сума в размер на 3000 евро или 5867,49
лв. като капаро за закупуването на следния недвижим имот, а именно къща с дворно
място или „жилищна сграда на два етажа“ в изградена жилищна сграда с
идентификатор 35746.501.599 с местонахождение УПИ XVIII 32, кв. 8 по плана на с.
Камен Бряг, общ. Каварна, с параметри 700 кв. м дворно място, 68 кв. м застроена
площ и 152,40 кв. м РЗП. Купувачът изрично заявява, че желае да закупи описания
имот за сумата от 30000 евро или 58674,90 лв., като се взема предвид официалния
фиксинг на БНК от 1,95583. При постигане на посочените в т. 1 от договора параметри
на сделката купувачът се задължава в срок до 15.10.2018 г. да сключи окончателен
договор.
Безспорно е, а и е видно от платежно нареждане от 28.08.2018 г. и от
представения договор от 23.08.2018 г., че Д.Хр.А., действала като пълномощник при
подписване на договора, е превела по една от посочените в договора сметки сума в
размер на от 5867,49 лв. с основание „договор за капаро за къща в Камен бряг“, с
получател Ст.Енч.Ст..
От удостоверение за граждански брак се установява, че Ст.Енч.Ст. и С. И. С. са
сключили граждански брак на 29.05.1983 г.
На 01.09.2014 г. Ст.Енч.Ст. е дарил на съпругата си С. И. С. собственият си
поземлен имот с ид. 35746.501.599 по КККР, находящ се в с. Камен бряг, общ. Каварна,
без построената върху имота сграда, за което е съставен представения по делото
нотариален акт за дарение на поземлен имот №131, том III, рег. №2748, дело
№462/2014 г. по описа на нотариус Й.П., рег. №35 НК, с район на действие: РС –
Каварна.
Видно от удостоверение от 04.10.2018 г., издадено от СГКК, жилищна сграда с
ид. 35746.501.599.1, попадаща в ПИ с ид. 35746.501.599 по КК на Камен бряг, общ.
Каварна, обл. Добрич, с адрес: с. Камен бряг, ул. „Дванадесета“ №4 е отразена в КК със
Заповед РД-18-24/27.02.2008 г. на ИД на АГКК.
С приобщеното по делото разрешение за строеж №71/27.05.2005 г. е разрешено на
3
Ст.Енч.Ст. извършване на СМР съобразно одобрен проект за обект „Жилищна сграда
на два етажа“ – ЗП 68,08 кв. м, РЗП 152,40 кв. м в УПИ XVIII – 32 кв. 8 по плана на с.
Камен бряг.
По делото е представен констативен акт от 02.12.2013 г. за установяване
годността за приемане на строежа - „Жилищна сграда на два етажа“ в УПИ XVIII – 32
кв. 8, представляващ имот с ид. 35746.501.599 по КККР на с. Камен бряг, който е
оспорен от ищцата по реда на чл. 193 ГПК в частта за подписа на Ст.Енч.Ст. като
възложител. От заключението по допуснатата във връзка с оспорването съдебно-
графологична експертиза, се установява, че подписът, положен от Ст.Енч.Ст., в
оригинала от същия документ, съхраняван в Община Каварна, не е изпълнен от
Ст.Енч.Ст..
Видно от писмо от Община Каварна сграда с ид. 35746.501.599.1 по КККР на с.
Камен бряг и приложено към него удостоверение за въвеждане в експлоатация
№26/08.11.2019 г., с възложители К. С. Б. и М.Ив.Б., легитимиращи се като
собственици с нот. акт от 30.05.2019 г., сградата е въведена в експлоатация. Съставен е
акт за приемане на конструкцията (акт обр. 14) на 02.04.2010 г.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на воден от
ищцата свидетел.
От свидетелските показания на П.П.Г., се установява, че по искане на Ст.Ст.,
свидетелят се свързала с К.. През септември – октомври 2018 г. двете се запознали пред
кантората на нотариуса, където били С., пътувала от чужбина за сделката, и съпругът
й, които заявили, че всичко е готово и е при нотариуса. Понеже сделката била след 2-3
часа, по желание на К., която живеела в чужбина, била виждала имота само по
интернет, отишли да го огледат – свидетелят, К. и съпругът й в една кола, Ст. – в друга.
По време на огледа К. изразила мнение, че не харесва имота като изпълнение и че той
не бил неин. Много се изнервила. Отдалечила се със съпруга си, за да говорят. Не
харесала дограмата, комина и покрива, който бил с размърдани керемиди и капаци.
Оградата била частично разрушена. Повече от 10 години над обекта не се било
работило. Имало гръмоотвод. Имало електрическа инсталация, но не били слоЖ.
крушки. Вода имало на двора. Нямало мазилка и врати. Прозорците не били обърнати.
Свидетелят се разделила с К. и съпруга й към 13 ч. близо до нотариуса.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на воден от
ответницата свидетел.
От свидетелските показания на съпруга й Ст.Енч.Ст. се установява, че получили
капаро в размер на 3000 евро по предварителния договор. Срещнали се с К. и съпруга й
на 11.10.2018 г. към 10 – 10:30 ч. пред нотариуса. Преди това двамата със съпругата
му, дошла от чужбина специално за сделката, влезли при нотариус Павлов в центъра на
Каварна, представили му необходимите документи за сделката и запазили час за същия
следобед. Качили се в колите си и тръгнали към имота. К. направила един кръг и
излязла. Говорила 30-40 мин със съпруга си отвън. Заявила, че имотът не й харесва и си
тръгнала. Свидетелят се върнал при нотариуса, за да вземе документите и да отложи
сделката. Къщата имала покрив, вода, дограма, ток, септична яма, изолация отвън.
Вътре било на тухла. Подовите настилки не били направени. Имало акт 15 за обекта,
който той подписал, но документите били много и не ги подписвал в един момент. В
продълЖ.е на две седмици подготвял документи, за да успее за сделката.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира
следните правни изводи:
Предявеният главен осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
Страните по делото не спорят, а и от приобщения по делото договор се
установява, че на 24.08.2018 г. сключили предварителен договор, озаглавен „договор за
капаро“, за покупко-продажба на гореописания недвижим имот срещу продажна цена в
размер на 30000 евро или 58674,90 лв. по фиксинга на БНБ 1,95583.
Следователно между тях валидно е възникнало облигационно правоотношение.
4
По силата на сключения между тях предварителен договор всяка от страните е поела
задълЖ.е да сключи окончателен договор за покупко-продажба.
Безспорно е между страните, а и се установява от представеното платежно
нареждане от 28.08.2018 г., че в изпълнение на уговореното в т. 1 от договора
въззивникът е заплатил капаро в размер на 5867,49 лв. по посочена в същата клауза
банкова сметка на Ст.Енч.Ст., съпруг на въззиваемата.
Спорно е дали въззиваемата дължи двоен размер на капарото при отказ от
предварителния договор от страна на въззивницата, поради виновно неизпълнение на
договорните й задълЖ.я като продавач да изгради жилищна сграда на два етажа в имот
с ид. 35746.501.599 в УПИ XVIII-32, кв. 8 по плана на с. Камен бряг, общ. Каварна с
параметри: 700 кв. м дворно място и 68 кв. м застроена площ и 152,40 РЗП, и да
отправи покана до въззивницата за сключване на договор за покупко-продажба на
имотите, за заплащане на цената им и за представяне на необходимите за сделката
документи.
В случая, страните са уговорили в т. 5 от предварителния договор предпоставки,
при чието наличие продавачът дължи връщане на капарото. Според тази точка от
договора при непостигане на посочените в т. 1 параметри на сделката по вина на
продавача в срок до 15.10.2018 г., продавачът се задължава да върне на купувача
сумата, предадена като капаро с седемдневен срок и договорът се прекратява. От
съдържанието на тази клауза не може да се изведе извод, че страните са придали
значение на заплатеното капаро на задатък, тъй като с нея на платената отнапред сума
не са придадени функциите, характерни за задатъка, и не са уредени правните
последици на задатъка при отказ от договора на изправната страната поради
неизпълнение на насрещната страна. Както с клаузата на т. 5 от договора, така и с
другите уговорки в договора, не е уредена гаранционно-обезпечителна и
обезщетителна функция на предадената като капаро сума в размер на 5867,49 лв.,
доколкото не е постигнато взаимно съгласие, че сумата служи за обезщетение за вреди
от неизпълнение на задълЖ.ята по предварителния договор, след като страните не са
уговорили последиците при отказ от договора, предвидени в чл. 93 ЗЗД, а именно:
връщане от неизправната страна на изправната страна на предадената сума от 5867,49
лв. в двоен размер. Препращане към правната уредба на задатъка също липсва.
Уговорено е единствено, че при неизпълнение на конкретно задълЖ.е на продавача,
договорът се прекратява. А щом той е прекратен, всяка от страните дължи да върне на
другата даденото й по него. В случая - отнапред платеното капаро.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че уговорка за задатък в сключения между
страните по делото предварителен договор от 24.08.2018 г. липсва, поради което
последиците на чл. 93 ЗЗД не могат да възникнат. За въззивницата не се е породило
право да се откаже от договора като получи платената сума в двоен размер и само на
това основание искът е неоснователен.
По излоЖ.те съобраЖ.я исковата претенция с правно основание чл. 93, ал. 2, изр.
2 ЗЗД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид отхвърлянето на главната искова претенция е настъпило
вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на предявената в условията на
евентуалност претенция за връщане на заплатеното капаро в единичен размер.
Предявеният евентуален главен иск намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД.
Бе посочено по-горе, че между страните по делото е налице валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на предварителен договор, както
и че няма спор, че в изпълнение на договореното въззивницата е платила капаро в
размер на 5867,49 лв.
В т. 5 от предварителния договор е уговорено, че при непостигане на посочените
в т. 1 параметри на сделката по вина на продавача в срок до 15.10.2018 г., продавачът
се задължава да върне на купувача сумата, предадена като капаро в седемдневен срок и
договорът се прекратява.
5
Според уговорените в т. 1 параметри на договора купувачът предава на продавача
сумата от 3000 евро или 5867,49 лв. като капаро за закупуване на къща с дворно място
или „жилищна сграда на два етажа“ в изградена жилищна сграда с идентификатор
35746.501.599 с местонахождение УПИ XVIII 32, кв. 8 по плана на с. Камен Бряг, общ.
Каварна, с параметри 700 кв. м дворно място, 68 кв. м застроена площ и 152,40 кв. м
РЗП.
Тълкувайки клаузите по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че посочените в т. 1
параметри на сделката, чието постигане е обвързано по т. 4 от договора със задълЖ.ето
на купувача да сключи окончателен договор, респ. чието непостигане е обвързано по т.
5 от договора със задълЖ.е на продавача да върне капарото и с прекратяване на
облигационната връзка, са: 700 кв. м дворно място, 68 кв. м застроена площ и 152,40
кв. м РЗП. Видно от представените по делото скици от 18.09.2018 г. и 04.10.2018 г., ПИ
с ид. 35746.501.599 е с площ от 700 кв. м, а сграда с ид. 35746.501.599.1 е със застроена
площ от 67 кв. м. Според разрешение за строеж №71/27.05.2005 г. съобразно одобрен
проект за обект „жилищна сграда на два етажа“ същата е със ЗП 68,08 кв. м и РЗП
152,40 кв. м. Вследствие на изложеното, съдебният състав приема, че условието,
поставено в т. 5 от договора, не е настъпило, доколкото параметрите на сделката в т. 1
са постигнати и са били осъществени в срок до 15.10.2018г.
Събраните доказателства опровергават твърдението на въззивницата, че сградата
не е била изградена, съотв. не е с горепосочените параметри. От представеното
удостоверение от 04.10.2018 г., издадено от СГКК, се установява, че жилищната сграда,
предмет на договора, е отразена в КК на с. Камен бряг през 2008 г. Следователно към
тази година сградата вече е била построена и е представлявала самостоятелен обект.
Това се потвърждава и от приобщените по делото разрешение за строеж
№71/27.05.2005 г. и акт, обр. 14, от 02.12.2013 г. Ето защо, съдът намира, че в ПИ
35746.501.599 е построена сграда и тя е със ЗП 68,08 кв. м и РЗП 152,40 кв. м.
В договора не се съдържат уговорки какво следва да е състоянието на сградата, за
да се сключи окончателен договор, и каква следва да е степента й на завършеност. В
никоя от договорните клаузи не е поставено условие в какво състояние следва да е
сградата – на етап „груб строеж“ или в готов за живеене вид. От свидетелските
показания на Г. и Ст. се установява, че къщата не е била ремонтирана от дълго време и
не е била измазана. Съдът кредитира показанията им в частите относно
неподдържаното състояние на сградата като достоверни, доколкото се подкрепят
помежду си. Продавачът обаче не е поемал задълЖ.е да поправи покрива, да положи
мазилка, да обърне прозорците и т. н. След като страните не са се съгласили в какъв
вид следва да е сградата и каква следва да е степента й на завършеност, за да се сключи
окончателната сделка, то задълЖ.е за поправка на къщата не е уговорено в тежест на
въззиваемата, респ. неизпълнение на такова непоето задълЖ.е е невъзможно.
След като посочените в т. 1 параметри на сделката - 700 кв. м дворно място, 68 кв.
м застроена площ и 152,40 кв. м РЗП, са постигнати, то задълЖ.е за продавача по т. 5
да върне капарото не е възникнало.
По излоЖ.те съобраЖ.я и евентуалната исковата претенция с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия се дължат
сторените в производството по в. гр. д. №2980/2021 г. по описа на ОС – Варна и по гр.
д. №2989/2022 г. по описа на ВКС, както и в настоящото въззивно производство,
съдебно-деловодни разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени
разноски за касационно производство в размер на 30 лв. за държавна такса за
произнасяне по допускане на касационно обжалване и 234,70 лв. за държавна такса за
разглеждане на касационна жалба, както и доказателства за извършването им. Ето защо
в тежест на въззивника следва да бъде възложена сума в общ размер на 264,70 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262578/07.10.2021 г., постановено по гр.д.
№16144/2019 г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени, предявените от Ж. К.
Ч., ЕГН **********, срещу С. И. С., ЕГН **********, в условие на евентуалност
искове за заплащане на сума в размер на 11734,98 лв., представляваща двоен размер на
заплатено от Ж. К. Ч. капаро по предварителен договор от 24.08.2018 г., поради отказ
от договора, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателно
изплащане на задълЖ.ето, на осн. чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, както и за заплащане на
сума в размер на 5867,49 лв., представляваща заплатено от Ж. К. Ч. капаро по
предварителен договор от 24.08.2018 г. поради отказ от договора, ведно със законната
лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 79,
ал. 1, пр. I ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж. К. Ч., ЕГН **********, да заплати на С. И. С., ЕГН **********,
сума в размер на 264,70 лв. /двеста шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки/,
представляваща сторените в касационното производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен
съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7