№ 1536
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501798 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.02.2022г., постановено по гр.д.№ 11533/2020г., по описа на СГС,
ГО, 15 състав, е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати в полза на М. В.
Д., на основание чл.2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 20 000 лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато обвинение, за което е оправдан с
присъда по НОХД 171/2016 г. на СпНС, потвърдена по ВНОХД 99/2018 г.на СпНС и н.д. №
125/2020г. на ВКС, както и сумата от 1600 лв. обезщетение за претърпени имуществени
вреди - общ размер на заплатеното адвокатско възнагражданение, ведно със законна лихва
върху главниците, считано от 04.06.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата
от 2288,05 лв. д.т. и направени разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му част за
разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и иска за
имуществени вреди над 1600 лв. до пълния предявен размер 2 400 лв., като неоснователни.
С решение от 04.05.2022г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението. С
определение от 04.05.2022г. без уважение е оставена молбата на Прокуратурата на РБ за
изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от
1
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва
решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли иска изцяло
респ. да намали неговия размер. Посочва, че в мотивите си съдът е посочил всички
обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, но не е обсъдил коя вреда се явява
в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, не е посочил значението им за техния
размер и не е дал отговор защо именно тази сума -20 000 лева, е приета за справедлива
обезвреда. Съдът не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения
размер на обещетение. В конкретния случай ищецът не е представил никакви писмени
доказателства / медицински документи/ установяващи засягане на здравословното му -
физическо и психическо. Единствено по твърденията на двамата свидетели и неоснователно
допуснатата / поради указания на съда/ психологична експертиза, на допускането на която
въпреки, че изрично ответника своевременно се е противопоставил с писмения отговор,
съдът е приел за доказано наличието на вреди. Същевременно неоснователно СГС е
ангажирал отговорността на ответника за „физически страдания на ищеца по повод престоя
в ареста и лошите условия на престой там, довели до значителна психосоматично реакция,
последвана от депресивна реакция. Посочва, че за условията в ареста ответникът не е
пасивно легитимиран да носи отговорност по чл.2 ЗОДОВ. Твърди, че съдът не в достатъчна
степен е отчел факта, че при преценка продължителността на разследването следва да се
съобрази, че тя е обусловена от усложнената фактическа и правна обстановка и изясняване
на съпричастността на няколко лица с повдигнати обвинения за участие в ОПГ, което е
наложило събирането на голям обем от доказателства и извършване на множество
процесуални действия, като разпит на свидетели, експертизи, както и фактът, че делото е
преминало през две съдебни инстанции. Не са подкрепени с доказателства твърденията на
ищеца, че търпял вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име в личен и
професионален план / липсват данни за придобито образование, квалификационна степен и
т.н./, като от приложената справка от ТД на НАП за трудовите доходи е видно, че ищецът е
полагал неквалифициран труд. Липсват доказателства, че в резултат на наказателното
производство е останал без работа / от присъдата е видно, че е работил като сервитьор. За
материалите публикувани в медиите / „24 часа“, „Фрогнюз“, Нова бг, „Факти“ и др./ не
следва да се ангажира отговорността на ответника - Прокуратура на РБ. Видно от
съдържанието на публикациите касае се за журналистически разследвания на различни
журналисти, за които не ответникът е отговорен. Същевременно от съдържанието на
статиите се установява, че е в една от тях е почерпена информация от МВР, а в друга от друг
обвиняем и от защитници. Поддържа възражението за недоказаност на причинно
следствената връзка по отношение на единият от общо двата договора за правна защита и
съдействие, представени с ИМ, въз основа на които съда неоснователно е осъдил ответника
за имуществени вреди във визирания по -горе размер 1800 лева или 1600 лева. Това
възражение се съдържа в писмения отговор, но СГС въобще не е изложил никакви мотиви в
обжалваното решението от което не става ясно защо не приема и с какви съображения
възражението на ответника, касаещо договора за правна защита и съдействие № 583363 от
2
16.05.2018 г. за разход 800 лева с предмет „ проц.представителство пред СпАпНС“, където
въобще не е посочено конкретно дело по което е осъществена защита.
Въззиваемата страна М. В. Д. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че именно действията на Прокуратурата (три
пъти е внасяла обвинителен акт в съда и на три пъти съдът е прекратявал
съдопроизводството, заради допуснати съществени процесуални нарушения от
Прокуратурата, които е следвало да бъдат отстранени), са довели в голяма степен за забавата
на наказателното производство - а не броя на обвиняемите лица. Още повече, че видно от
материалите по НОХД 171/2016г., цитирани и в ИМ, същото дело е протичало
експедитивно, с насрочени заседания почти ежемесечно; като не са налице данни да е имало
забава в съдебните заседания (и в наказателното производство) заради броя на обвиняемите
лица. Оспорва твърдението за липса на ограничаване на правата му чрез вземане на мярка за
неотклонение "парична гаранция". Такова безспорно е налице, като в кориците на
досъдебното производство по НОХД 171/2016г, са налице данни, че ищецът е бил даже
обявен за национално издирване във връзка с незаконосъобразното му обвинение. Изтъква
факта, че Прокуратурата, като водещ орган в досъдебното и съдебното производство, следва
да отговаря за всички последици, вкл. и от действията, неразривно съпровождащи и
вследствие от незаконосъобразно повдигнато обвинение - като преквалифициране няколко
пъти на повдигнато обвинение, като искане за мярка задържане под стража, като налагане на
мярка за неотклонение, като привеждане в ареста и т.н. Неоснователно е и твърдението във
въззивната жалба, касателно присъдените имуществени вреди. т.н. договор за правна защита
и съдействие, представен с ИМ с посочване, че същият се съдържа и в кориците на НОХД
171/2016г. по описа на СпНС, съдържа на обратната си страна надлежно пълномощно за
процесуално представителство по конкретно дело. При положение, че това пълномощно е
било представено и прието от съда в рамките на протеклото НОХД, то противоречи на
всякаква житейска и правна логика договорът за правна защита и съдействие, който се
намира на обратната страна на листа, да не е за същото дело. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът М. В. Д. твърди, че в началото на 2012г. е работел в „Стефанов Енерджи“ ЕООД на
позиция „инкасатор дългови задължения“, като трудовото му правоотношение било
прекратено на 19.04.2012г. С определения по НЧД № 564/2012г. на СПНС,№ 558/2012 г. на
СПНС и № 557/2012 г. на СПНС били извършени претърсвания на дома му, личен обиск,
както и претърсване на автомобила му. Ищецът бил задържан на 24.04.2012 г. със заповед за
задържане. По образуваното ДП Б-12/2012г. пр.пр.389/2012г. на СпПР, на 24.02.2012г.
ищецът бил привлечен като обвиняен за извършено престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 т.2
вр.ал.2 вр.ал.1 НК за извършване на престъпления по чл.213а, и по чл.214 и чл.143, ал.1 НК
3
и му била направена криминална регистрация. Въз основа на прессъобщение на ответника с
посочване и на името на ищеца била огласена новина за повдигане на обвинение за принуда
и рекет на пет лица. Новината била разпространена в информационни уебсайтове и
продължавала да е налична със съдържание, касаещо задържане на престъпна група за рекет
и изнудване, събирачи на дългове. Телевизионни репортажи имало по ТВ7. В ареста на ул.
„М-р Векилски“ ищецът бил задържан с прокурорско постановление за 72 часа до
26.04.2012г. По НЧД № 600/2012 на СНС не била взета мярка за неотклонение, но
определението било отменено по ВНЧД и така бил задържан под стража в Централен
софийски затвор за периода 15.05.2012г. - 10.07.2012г. (77 дни). Твърди се условията в
ареста да са били изключително тежки. Четирима души обитавали килия с площ от 12 кв. м.,
в която имало легла, маса и 3 стола, мивка със студена вода и тоалетна, представляваща
открита дупка в единия край на килията, непосредствено до масата за хранене. По време на
престоя си изпитвал силни болки в бъбреците, за което споделял със служителите, но
искането му за преглед в МВР болница не било уважено. Пиел валидол за успокоение. На
03.07.2012г. ищецът бил освободен от ареста, а на 10.07.2012 г. мярката за неотклонение
била изменена в парична гаранция. На 17.07.2012г. за трети път е привлечен като обвиняем с
постановление на разследващия орган, за извършено престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 и
пр.3 т.2, вр.ал.2 НК, на 31.07.2013г. бил разпитан в качеството му на обвиняем. На
12.12.2012г. за четвърти път бил привлечен като обвиняем с Постановление на разследващия
полицай при ГД БОП за извършено престъпление по чл.321, ал.3 пр.2,т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК.
Образуваното НОХД 550/2013г. по описа на 12 с-в на Специализирания наказателен съд
(СпНС) било прекратено на 30.04.2013г. на основание чл.249, ал.1 вр.ал.248, ал.2 т.3 НПК и
върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила. С постановление от 17.7.2013 г. за пети път ищецът бил
привлечен отново към наказателна отговорност, бил разпитан в качеството ми на обвиняем.
НОХД 1453/2013г., по описа на 12 с-в на СпНС било прекратено с разпореждане от
20.11.2013г. С постановление от 02.06.2014г. ищецът твърди, че за шести път бил привлечен
като обвиняем и разпитан в това му качество. На 07.09.2015г. бил внесен обвинителен акт за
извършено от престъпление по чл.321, ал.3 пр.2, т.2, вр.ал.2 НК, за извършване на
престъпления по чл.213а и по чл.214 и чл.143 ал.1 НК. НОХД 1115/2015г. по описа на 12 с-в
на СпНС било прекратено с разпореждане по него от 10.09.2015г. и за трети път върнато на
СпНСП. На 22.01.2016г. Специализираната прокуратура внесла за четвърти път обвинителен
акт срещу ищеца. НОХД 171/2016г. описа на 12 с-в на СпНС. Съдебният процес по това
дело протекъл с общо 30 броя съдебни заседания, всички с лично участие на ищеца, което
е задължително по закон, от които: 23 (двадесет и три) пред първата инстанция, 6 о.с.з. пред
втората инстанция и едно съдебно заседание пред ВКС. С присъда от 15.11.2017г. на СпНС,
ищецът бил оправдан по така повдигнатите му обвинения. Тази постановена присъда била
протестирала. По ВНОХД 99/2018г. по описа на 1 възз. състав на Апелативния
специализиран наказателен съд оправдателната присъда била потвърдена. По НД 125/2020г.
на ВКС, 1 НО било постановено решение № 50/04.06.2020г., с което ищецът бил
окончателно оправдан по така повдигнатите му от Прокуратурата обвинения. Цялото
4
наказателно производство продължило прекалено и необосновано дълго време - от
24.04.2012 до 04.06.2020г., а именно точно 8 години, 1 месец и 10 дни, което е нарушение
по чл.6,§1от Конвенцията за защита правата на човека. Действията на Прокуратурата в
продължение на над 8 години породили у него негативни емоции, чувства, състояния и
преживявания - като голямо разочарование и загуба на вяра в справедливостта. Вследствие
на преживения силен психически и емоционален стрес, както и уронването на доброто му
име в обществото в личен и професионален план, както и поради ангажиментите покрай
наказателното производство, той се намирал в невъзможност да упражнява в пълен обем
ежедневните си отговорности, в продължение на осем години се чувствал непълноценна
личност в обществото, защото смятал, че е невинен и че е несправедливо обвинен. След
престоя в ареста бил много стресиран и окосмяването по брадата му окапало. Започнал
работа едва през януари 2013г. и изпитвал притеснение и страх дали ще може да изпълни в
срок задължения по потребителски кредит. Силно ограничил социалните си контакти,
приятелите му се отдръпнали от него, когато узнали, че е разследван и подсъдим за ОПГ за
рекет и изнудване, а от друга страна - самият ищец се чувствал доста засрамен и избягвал да
разговаря на тази тема с близки и приятели. Броят съдебни заседания не му позволили да
полага непосредствени грижи до своята баба, която била във влошено здравословно
състояние. Претендира сумата от общо 30 000 лева - неимуществени вреди, както и
имуществени вреди в общ размер 2400 лв., от които 800 лева за представителство по пр.пр.
389/2012г. на Специализираната прокуратура, 800 лева за представителство пред първа
съдебна инстанция (СпНС), 800 лева за представителство пред втора съдебна инстанция
(АпСпНС); Претендира разноски.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените
искове изцяло - както по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват
доказателства органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно
регламентираните в НК. В тежест на ищеца е да докаже твърдените неимуществени и
имуществени вреди, непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и техния
размер. Заявява, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени
вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Недоказани са твърденията за
причинен изключителен психологически дискомфорт, възникнали здравословни проблеми и
затруднена кариера в причинна връзка с процесното обвинение. Оспорва иска за
обезщетяване на неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер, като
несъобразен с икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД и
трайната съдебна практика. При преценката за продължителност на производството следва
да се има предвид фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че обвиняеми
са били още четири лица, а освен това делото е преминало през три съдебни инстанции. По
отношение на иска за имуществени вреди твърди, че няма доказателства за действително
изплатени суми за защита конкретно по това дело. Релевира възражение за давност на
лихвите.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на 24.04.2012г. ищецът е бил
5
задържан за срок от 24 часа. Извършено е претърсване в дома и колата му.
С постановление от 24.04.2012г. по ДП Б12/2012г. на ГД „БОП“ и пр. пр. № 389/2012г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 пр. 2.
т. 2 вр. ал.2 вр. ал. 1 НК. Повдигнатото обвинение по ДП № Б-12/2012 г. по описа на ГД
БОП, пр.пр. № 389/2012 г. по описа на Специализирана прокуратура, касае тежко умишлено
престъпление - участие в организирана престъпна група (ОПГ) по състава на чл.321 ал.3
пр.2 вр.ал.2 НК, като предвиденото наказание за въпросното деяние е "Лишаване от
свобода" за срок от 1 до 8 години, но наказателното производство е било с фактическа и
правна сложност - по делото обвиняеми лица са били още 9 лица. Производството е
протекло на три съдебни инстанции, като ищецът е бил оправдан още на първата.
С присъда от 15.11.2017 г. на СпНС, 12 с-в М. Д. е признат за невиновен по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 213а и чл. 214 НК и е оправдан по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.321, ал.3 НК. По подаден протест оправдателната присъда
е отменена по отношение на подсъдимия М. М. с присъда № 12/10.04.2019г. на АпСпНС,
ВНОХД 99/2018г. С решение № 50/04.06.2020г. по наказателно дело № 125/2020г. по описа
на ВКС, НО, е оставена без разглеждане касационната жалба на М. М., и е оставена в сила
постановената присъда в останалата й част. Окончателно присъдата е влязла в сила на
04.06.2020 г.
Следователно производството е продължило считано от 24.04.2012г. до 04.06.2020г. или
общо 8 години и 1 месец.
Първоначално ищецът е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. С определение от
11.05.2012г. по ВНЧД № 62/2012г. е отменено определение от 26.04.2012г. по ЧНД
600/2012г. на СНС, 8 наказателен състав и е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо М. Д.. С постановление от 10.07.2012г. мярката е изменена от „задържане
под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 500 лв. т.е. общо е бил задържан 77 дни в
следствения арест.
Същият е бил привличан като обвинеям общо шест пъти, както следва: постановления за
привличане на обвиняем и протоколи за разпит от 24.04.2012г. 08.05.2012г., 12.12.2012г.,
26.06.2012г. 17.07.2013г., 31.07.2013г., 09.06.2014 г. С постановление от 06.08.2015г. на
прокурор при СпНСП е указано М. Д. да бъде обявен за общодържавно издирване, снет е с
постановление от 18.08.2015 г.
Образуваните в съдебна фаза производства са прекратявани и връщани на прокуратурата
общо четири пъти с разпореждания на съда от 30.04.2013г. по НОХД № 550/2013г. на СпНС,
съответно от 20.11.2013г., 10.09.2015г.
Представени са печатни публикации за „арест на събирачи на дългове“ от „Ес Енерджи“.
Името на ищеца е споменато в електронна публикация с адрес: ***, ***, на сайта *** името
на ищеца е посочено с инициали М.Д. Видно от най - рано по време публикуваната статия,
измежду приложените към ИМ свързана със случая е статията ,, Събирачи на дългове
влязоха в ареста“ която е публикувана във факти.бг. и от нея се установява, че се основава на
6
съобщение от пресцентъра на МВР, свързана с първоначалните действия по обиск и
задържане /за 24 часа по ЗМВР/ на „тартора на групата“ и „трима участници“. По делото е
приета и неоспорена разпечатка от пресъсобщение на ответника, публикувано на сайта *** в
която се посочва, че на петима лица, сред които и М. Д. (с посочване на лично име и
фамилия) е повдигнато обвинение по чл. 321, ал.3 пр.2 т.2 НК във връзка със събиране на
дългове от длъжници чрез упражняване на заплахи и принуда.
От представена трудова книжка на ищеца е видно, че е работел за „Ес Енерджи“ като
инкасатор за период от само 11 месеца, като трудовото правоотношение е прекратено на
19.04.2012г., а следващото правоотношение по трудов договор е с дата 29.01.2013г.
Трудовият му договор на длъжност: „инкасатор дългови задължения“, е прекратен на
19.04.2012г., по взаимно съгласие / на основание чл.325 КТ/ т.е 5 дни преди повдигане на
обвинението.
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а
именно - разпит на св.Л. /съпруга/ и В. /приятел и подсъдим по същото производство/ в о.с.з.
на 28.05.2021г.
Според показанията на свидетеля В. двамата с ищеца работели в „Стефанов Енерджи“, като
дружеството се занимавало със събиране на просрочени задължения към банкови
институции. Поради ареста трудовите договори и на двамата били прекратени, имената им
били споменавани многократно в печатни и електронни медии. 24-часовото им задържане
било последвано от 72-часово. Ищецът бил изключително притеснен. Първоинстанционният
съд не взел мярка за неотклонение, но по протест такава им била наложена. Задно ги
прегледали в МВР болница и оттам ги откарали в ареста на „Майор Векилски“. Ищецът
имал изтеглен потребителски кредит и много се притеснявал за това как ще може да
продължи да плаща вноските. Наред с това от малък останал сирак и бил отгледан от баба
си. Ежеседмично ищецът пътувал до гр.***, прекарвал там уикенда и се грижел за нея. С
налагането на мярката за неотклонение жената останала сама у дома си. Узнал за смъртта й
на едно от съдебните заседания. В килията били общо четирима. Ищецът се оплаквал от
камъни в бъбреците, на няколко пъти идвал лекар, за да го прегледа. По време на съдебните
заседания имало присъствие на медии, които ги заснели и след това били показвани по
телевизии и вестници. Ищецът живеел в гр. *** и всички узнали, че е в ареста. Последвало
неколкократно предявяване на обвинения след връщане на делото на прокуратурата.
Твърди, че поне 20 пъти били викани за период от около година. Ищецът споделял със
свидетеля, че му е трудно да заплати хонорар на адвокат, взел пари на заем. На едно от
заседанията дошъл без брада, като споделил, че тя е „окапала от притеснение“.Без да
променят адресите си били без причина и напълно неоснователно обявени с ищеца за
национално издирване. След ареста последният не можел да прави планове с приятелката си,
все още нямали деца. Често се връщал мислено към дните, прекарани в ареста и времето на
досъдебното производство и разговарял за това време.
От своя страна св.Л. споделя, че от 15 години е във фактическо съжителство с ищеца. Една
сутрин цивилни лица дошли в дома им около 6,30 часа сутринта и отвели ищеца с
7
белезници. Обискирали къщата. След два дни го освободили. На първата мярка за
неотклонение свидетелката не отишла, защото решила, че всичко е приключило. След това
позвънил адвокатът на ищеца и съобщил за обвинението и за взетата мярка за неотклонение.
При първата им среща в затвора констатирала, че той не прилича на себе си. Споделил, че
не знае какви са конкретните обвинения. Започнал да отслабва, въпреки че тя му носела
храна. След отмяната на мярката за неотклонение я карал сутрин на работа и след това
оставал в парка, където седял и не правел нищо, просто гледал в една точка. Изпаднал в
депресия, брадата му започнала да опада на места. Започнал работа година по-късно поради
задържане на личната карта. Всички в града *** разбрали за обвиненията. Ищецът се грижел
за баба си, не спирал да й помага в морален и материален план. Не могъл да е с нея в часа на
смъртта, тъй като на тази дата имало насрочено съдебно заседание, на което той се явил.
Спомня си, че при почивка на Ахтопол, от полицията позвънили на ищеца, за да прибере
документи от наказателното дело, той отговорил, че ще го направи след една седмица и бил
заплашен, че ако не дойде веднага, ще го пуснат за национално издирване. От страх посетил
полицията в Ахтопол, за да им каже, че е в града и да не го обявяват за национално
издирване. Тъй като в Ахтопол нямало полиция ищецът и свидетелката отишли в
полицейското управление до гр. Царево, откъдето го посъветвали да не се предава, за да „не
им скъси живота“. Поради всички тези ситуации ищецът се чувствал напълно блокиран.
Двамата със свидетелката отлагали опитите да имат деца, а вече с напредването на възрастта
единствената възможна процедура била чрез инвитро. След края на делото ищецът „малко се
съвзел“.
От заключението на депозираната на л.121 от делото съдебно-психологична експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че събитията по повод наказателното производство значително разстроили,
променили и повлияли негативно на ежедневието, личния и професионален живот, както и
на житейските планове на М. Д.. Събитието, което стартирало периода на хроничен стрес, е
обискът в дома му. След повторното задържане и двумесечния престой в ареста изпитвал
психически страдания - срам, унижение, дискомфорт, чувство за опустошение, объркване,
загуба за представа за време и реалност на събитията, загуба на контрол и безнадеждност.
Ищецът имал значителна психосоматична реакция на стресовите събития и загубата на
контрол върху живота си, изразяваща се в значително отслабване, нарушаване на съня,
оредяване на окосмяването на брадата. След излизане от затвора за период от около 7-8
месеца до 1 година последвала депресивна реакция: бездействал, гледал в една точка, не
работел и не се срещал с приятели. Чувствал несигурност в бъдещето. След около година
успял да се върне донякъде към ритъма си на живот от преди процесните събития, но не
напълно. Участието в съдебни заседания възвръщали по-отчетливо депресивни симптоми,
свързани със значителна промяна на апетита, теглото и съня. Според вещото лице към
момента обичайното функциониране на ищеца е относително възстановено. Не е налице
изразена депресивност, макар да има риск от такава, нито тревожност, безнадеждност или
суициден риск. Реакцията на дистрес се отключва лесно при наличие на разнообразни
фактори. Включително по време на експертното изследване се наблюдават: спонтанни и
8
автентични емоционални реакции, провокирани от припомнянето на травматичните
процеси, психомоторно оживление, вегетативни и психосоматични прояви.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на вещото лице,
анализирани в тяхната съвкупност, се доказва пълно и главно, че заради воденото
наказателно производство ищецът изпитвал притеснение и срам от всички близки приятели,
появило се постоянно напрежение, вследствие което се влошило психичното му състояние,
изпитвал чувство за опустошение, объркване, загуба за представа за време и реалност на
събитията, загуба на контрол и безнадеждност т.е. действително е преживял значителна
психосоматична реакция на стресовите събития и загубата на контрол върху живота,
изразяваща се в значително отслабване, нарушаване на съня, оредяване на окосмяването на
брадата. След излизане от затвора за период от около 7-8 месеца до 1 година последвала
депресивна реакция: бездействал, гледал в една точка, не работел и не се срещал с приятели.
Чувствал несигурност в бъдещето. Към момента на прегледа вече е напълно възстановен и
няма трайни негативни последици.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост ищецът е с чисто съдебно минало и е
неосъждан.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на ОС за
правилно по същество по следните съображения:
Първо - основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на
прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а
наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание -
несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават
основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и
на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само
ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице
повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като
наказателното производство е продължило повече от 8 години, считано от 24.04.2012г.
до 04.06.2020г., за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение-
задържане под стража за 77 дни, а след това парична гаранция, както и че от тези
действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди - силно
изживян стрес и притеснения, както и имуществени такива, под формата на претърпяна
9
загуба - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на
фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищеца е била взета най-
тежката мярка за процесуална принуда - задържане под стража, че предприетото
наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление, което е продължило повече от
8 години, което се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и него вото
емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен, подтиснат, изплашен,
депресиран. Няма ангажирани писмени доказателства, сочещи наличието на влошено
здравословно физическо състояние на ищеца.
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността се намира в
пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е повече от 8 години, започва когато
ищецът е на 29 години и приключва, когато е на 37г. т.е. в активна трудоспособна възраст.
От друга страна обвинението е за участие в ОПГ с няколко обвиняеми/подсъдими и
преминава през три съдебни фази до ВКС, като няколко пъти е прекратявано от съда и
връщано с дадени указания след допуснати процесуални нарушения. При положение, че
именно прокуратурата е протестирала (и то вижда се впоследствие, неоснователно)
оправдателните съдебни актове, то не може да се обоснове извод, че след като ищецът е бил
оправдан още на първа инстанция, то е спаднал осезаемо интензитетът на търпените от него
неимуществени вреди. Напротив, наказателното производство срещу него е било висящо,
10
докато е влязло в сила решението на ВКС. В този смисъл не е налице принос на пострадалия
по смисъла на чл.5 ЗОДОВ, тъй като неговото поведение не се намира в пряка причинно-
следствена връзка със забавяне на производството. Забавянето е по обективни причини
извън поведението на подсъдимите по делото.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че св.Я. В. е бил също подсъдим по
същото НОХД № 171/2016г. по описа на Специализирания наказателен съд - този свидетел
също е оправдан изцяло на три съдебни инстанции по повдигнатите му от Прокуратурата
обвинения, поради което качество е имал близък контакт с ищеца респ. е могъл да събере
лични и непосредствени впечатления от неговото поведение и състояние в този
продължителен период от над 8 години. В тази връзка първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на св.В. и на св.Л. при условията на чл.172 ГПК, същите са
обсъдени както в своята взаимовръзка, така и във връзката им спрямо целия съвкупен
останал доказателствен материал.
По отношение на направените оспорвания във въззивната жалба за мярката ..задържане под
стража" - макар и Прокуратурата да не отговаря пряко за условията в ареста, то безспорно е,
че мярката задържане под стража спрямо ищеца е поискана именно от Прокуратурата, като
дори Специализираната прокуратура е обжалвала първоначално отхвърленото искане за
привеждане на ищеца в арест, след изтичането на 72-часовото задържане. Именно
жалбоподателят е настоявал пред въззивна инстанция, ищецът да остане за постоянно в
ареста, което се е случило за период от около 2 месеца.
Неоснователно е и оспорването във въззивната жалба касателно упражняването на трудова
дейност от страна на ищеца за периода на досъдебното производство. Въпреки изложеното,
не е предмет на делото дали е бил освободен от работа във връзка с повдигнатите му
обвинения (доколкото не е спорно, че той е освободен от работа една седмица преди
задържането му). Предмет на иска респ. на делото е твърдението, че не е могъл да си намери
работа за един дълъг период от време, тъй като е бил с повдигнати "висящи“ обвинения. И
тъй като не е могъл да се снабди с Удостоверение от НСлС за липсата на водени висящи
досъдебни производства срещу него, той не е могъл да започне работа във финансовия
сектор, а е полагал труд като сервитьор в заведение.
Във връзка с твърдението, че е останало недоказано „ уронването на доброто му име в личен
и професионален план, константна е съдебната практика относно неимуществените вреди,
че човек поначало се ползва с презюмирано добро име в обществото, което неминуемо бива
накърнено, ако срещу него бъде повдигнато и поддържано незаконосъобразно обвинение.
Респективно това неминуемо води до вреди за ищеца, които следва да бъдат репарирани,
чрез присъждане на парично обезщетение в полза на пострадалото лице, още повече
същият живее в малко населено място, каквото е гр.*** т.е. хората се познават лично
и всички научават по-бързо какво точно се е случило. Започват негативни коментари,
последвани от отдръпване на приятели и познати, за което свидетелства неговата
фактическа съпруга. Отделно производството е разгласено в медийното пространство,
тъй като пресцентърът на МВР е подал информация за ареста.
11
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият правилно е определен т.е.
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.
При направеното възражение за погасяване на вземането за лихви по чл. 111,6. „в“ от ЗЗД,
което се погасява с тригодишна давност, то в случая лихвата следва да бъде присъдена
начиная от 04.06.2020г. /когато влиза в сила присъдата/ т.е. претенцията не е погасена по
давност, а възражението е неоснователно. ИМ е депозирана на 23.10.2020г.
ІІ. Според разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл.82
ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Според т. 11
на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя
с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди
обезщетение за имуществени вреди, следва да се установи причинна връзка между вредата и
незаконното обвинение в извършване на престъпление. Безспорно е направил разноски –
платен адв.хонорар в хода на наказателното производство, за което са ангажирани
доказателства. Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, тъй като видно от
договор за правна защита и съдействие, представен към исковата молба с посочване, че
същият се съдържа и в кориците на НОХД № 171/2016г. по описа на СпНС, съдържа на
обратната си страна надлежно пълномощно за процесуално представителство. При
положение, че това пълномощно е било представено и прието от съда в рамките на
протеклото НОХД в специализирания съд, то противоречи на всякаква житейска и правна
логика договорът за правна защита и съдействие, който се намира на обратната страна на
листа, да не е за същото това дело. Затова решението следва да бъде потвърдено и в тази му
част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 21 600 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на въззиваемата
страна направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, в размер на 2400 лв.
съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА по чл.248 ГПК
Възражението за прекомерност на адв.хонорар е неоснователно. Направени разноски пред
първа инстанция в размер на общо 3415 лв., от които 3000 лв. платен адв.хонорар, които
СГС е отказал да намали, като е отчел цената на обективно съединените искове – 32 400 лв.,
проведените три о.с.з., разпит на свидетели и СПЕ. Настоящата инстанция споделя напълно
изводите на СГС, а и счита, че съдът не е длъжен да уважи възражението за прекомерност и
да премине до нормативно установения минимум, предвиден в Наредбата, която възможност
се налага само при очевидна разлика между цена на исковете и договорен хонорар, каквато в
12
настоящата хипотеза няма установена /разлика от 500 лв./. С оглед уважената част от
исковете – 21 600 лв., са присъдени само 2288.05 лв. т.е. не е допусната техническа грешка.
Воден от горното и на основание чл. 272 и 248 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.02.2022г., постановено по гр.д.№ 11533/2020г., по описа на
СГС, ГО, 15 състав и решение от 04.05.2022г. с което е допусната поправка на ЯФГ в
диспозитива на решението, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. В. Д. ЕГН: ********** обл.***, общ.***,
гр.***. ул.”***” № ***, чрез адв.П. П. от САК, гр.***, р-н *** бул."***“ 71. ет. ***. ат.***,
сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева /, представляваща направени разноски
пред въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.05.2022г., с което без уважение е оставена молбата на
Прокуратурата на РБ по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13