№ 13314
гр. София, 26.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110134739 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Мултипъл плюс“ ЕООД срещу
Р. П. Б.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени
на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.
Ищецът „Мултипъл плюс“ ЕООД твърди, че е придобил процесното вземане с
постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г. по т.д. №3343/2017 г. на VI-19
състав на СГС. С посоченото постановление на ищеца били възложени вземанията на
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от доставка на електрическа
енергия. Ищецът твърди, че на 04.10.2017 г. между „Фючър Енерджи“ ООД, в
качеството му на продавач, и ответницата Р.Б., в качеството на купувач, бил сключен
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги. Съгласно договора „Фючър Енерджи“ ООД
продава на ответницата активна нетна електрическа енергия на цена в размер на 89,90
лева за МВт/час и предоставя услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за
своя сметка отговорността от небалансиране на ответника и услугата „Прогнозиране на
потреблението“. За закупената и доставена електрическа енерия до обектите на
клиента, последният дължал на търговеца уговореното в договора възнаграждение,
изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките
за присъединяване. За стойността на доставената електрическа енергия за всеки месец
„Фючър Енерджи“ ООД издавало фактури. Поддържа, че за месеците ноември и
декември 2017 г. „Фючър Енерджи“ ООД било доставила на клиента договореното
количество електрическа енергия, която била измерена съгласно средствата за
измерване в точките на присъединяване и била надлежно фактурирана по реда,
предвиден в договора, като във фактурите били включени и допълнително
начисляваните такси и услуги, в това число акциз, ДДС, такса „задължение към
обществото“, чието заплащане ответницата също дължала. Съгласно предвиденото в
договора, плащането на доставената електрическа енергия се извършвало в срок до 14-
то число на месеца, следващ месеца на доставка, поради което изискуемостта на
вземанията настъпвала автоматично с изтичане на договорения срок за плащане.
Ответницата обаче не заплатила доставената електрическа енергия за месеците
ноември и декември 2017 г., която била на стойност 532,67 лева. За събиране на
вземането ищецът „Мултипъл плюс“ ЕООД подал заявление по чл. 410 ГПК, по което
1
било образувано ч.гр.д. №6658/2021 г. по описа на СРС, 170 състав. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК постъпило възражение от ответницата, поради което на заявителя било
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което се изпълнявало
с депозиране на настоящата искова молба. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че отвеницата Р.Б. му дължи сумите, както
следва: сумата в размер на 532,67 лева, представляваща незаплатена сума за доставена
електрическа енергия за м. ноември-м.декември 2017 г., което вземане ищецът е
придобил по постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 159,82 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 03.02.2021 г. Претендира разноски за заповедното и исковото
производства.
Ответницата Р. П. Б. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не била надлежно уведомена за
възлагане на вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД на ищеца. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност за процесното вземане за доставена електрическа енергия.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ, съотв. чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД, вр. чл. 717з ТЗ.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
претенцята му факти: 1/ валидно възникнало облигационно правоотношение между
„Фючър Енерджи“ ООД и ответницата по договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги; 2/ че
през исковия период м.11.2017 г. -м.12.2017 г. „Фючър Енерджи“ ООД е изпълнило
задълженията си по договора, доставяйки електрическа енергия в обект на
ответницата; че ответницата е била задължена да заплаща на „Фючър Енерджи“ ООД
допълнително акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“, и
стойност на мрежови услуги за достъп и пренос; обема на реално доставената на
ответницата ел. енергия през исковия период и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, както и стойността на дължимите акциз, данък добавена стойност,
такса „Задължение към обществото“, както и стойност на мрежови услуги за достъп и
пренос; 3/ както и че вземанията за главница и лихва са придобити от „Мултипъл
плюс“ ЕООД въз основа на соченото в исковата молба постановлението за възлагане.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства, че „Фючър Енерджи“ ООД – в
несъстоятелност реално е доставило електрическа енергия в полза на ответницата за
м.11 и м.12.2017 г., и доказателства относно стойността й, както и доказателства
относно стойността на акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към
обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по втория от предявените
искове следните правопораждащи факти: какъв е размера на главното му вземане, че
същото е изискуемо, че ответницата е в забава по отношение на задължението за
заплащането му, както и какъв е размера на обезщетението за забава в размер на
2
законната лихва.
Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им. Също така следва да установи, че е заплатила
процесните суми, за които обстоятелства същата не сочи доказателства.
Във връзка с релевираното възражение за изтекла погасителна давност, ищецът
следва да установи наличието на обстоятелства, водещи до прекъсване и/или спиране
на давността.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняването на спора, поради което следва да бъдат
уважени. Тъй като ищецът не е направил искането си по чл.192 ГПК в изискуемата от
закона форма /чл.192, ал.2 ГПК/, следва да му бъде дадена възможност да представи
писмени молби до третите неучастващи по делото лица – „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Електроразпределение Север“ АД,
в които да се съдържа конкретно искане за предоставяне на намиращи се у тях
документи.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2022 г.,
в 09.50 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 6658/2021 г. по описа на СРС, 170
състав.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в двуседмичен срок от връчване на
настоящото определение да представи молба по чл.192, ал.2 ГПК за третите
неучастващи по делото лица.
УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото определение има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146
ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС. Повече информация за Програма
3
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул.
„Цар Борис III” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от
9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът може
да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това процесуални
предпоставки.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4