РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Свищов, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело №
20224150100087 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба (ИМ) на Г. КР. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес гр. ******, в която се твърди, че на 20.03.2021 г. между него
като кредитополучател и „С.К.“ ООД, ЕИК: *****, гр. София, ул. „*****,
като кредитор бил сключен Договор за паричен заем КреДирект №
507633/20.03.2021 г. Съгласно чл. 3 от същ. дог. ищецът трябвало да върне
сумата по кредита, която се явявала сума от 841.02 лв., като бил получил в
заем сумата 600 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) – 48.03 %,
годишен лихвен процент (ГЛП) – 40.05%. Връщането на целия кредит било
разсрочено на осемнадесет ежемесечни анюитетни вноски от по 114 лв. всяка,
изискуеми, считано от 20.04.2021 г. до 20.09.2022 г.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договор ищецът трябвало да заплата неустойка в
размер на 1 210.98 лв., разсрочена на 18 вноски, като по този начин общото
задължение по договора за паричен заем бил в размер на 2 052 лв. Отстоява
се, че от една страна, така уговорената клауза за неустойка в чл. 6, ал. 2 от
процесния дог. е нищожна като противна на добрите нрави, тъй като водела
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора. От
друга страна, неустойката била уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. (Всичко това се обосновава с чл. 26,
ал. 1 ЗЗД и чл. 143, т. 19 ЗЗП.)
Размерът на уговорената неустойка – 1 210.98 лв. – бил почти колкото
отпуснатия кредит – 600 лв., поради което се явявала като „необосновано
висока неустойка“ по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. По същността си тази
неустойка се била възнаградителна лихва, т. е. печалба на кредитодателя от
заема, при което отново била нищожна. Поддържа се и че клаузата на чл. 6,
ал. 2 от договора не била индивидуално уговорена. По-нататък се отстоява, че
1
същата уговорка за неустойка противоречала и на чл. 21, ал. 1 ЗПК, затова,
защото заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждайки по-
голяма размер на ГПР, отколкото бил допустим по закон. Най-сетне,
процесната неустоечна клауза била заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Въз основа на всичко това ищецът моли Свищовския районен съд
(СвРС) да установи със сила на пресъдено нещо, че тази клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и императивните правни норми и
поради това че представлява неравноправна клауза. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С.К.“ ООД депозирал отговор на
исковата молба (ОИМ). В него той навежда доводи, че клаузата по договора
не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това било така, защото
при сключването на договора за кредит кредиторът бил направил оценка на
финансовия риск на длъжника и намерил за целесъобразно кредитът да бъде
обезпечен, било чрез поръчител, било чрез банкова гаранция. Като
непредоставянето на поне едно от тези обезпечения налагало заплащането на
неустойка, която имала чисто обезпечителна функция по смисъла на чл. 92
ЗЗД.
Същевременно се твърди от ответната страна, че не било налице
заобикаляне на закона с уговарянето на процесната неустойка, понеже, за да
се стигна до нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 3 и чл.
21, ал. 1 ЗПК, то трябвало да бъдат налице най-малко две сделки, всяко от
които поотделно не е недействително, но всичките като съвкупност постигат
забранен от правото резултат. В случая било налице само едно съглашение
(процесния договор), поради което изначално (a priori) било невъзможно да
има заобикаляне на закона (agere in fraudem legis). Най-сетне в случая
липсвало и субективно отношение на страните за заобикаляне на закона.
С оглед на изложеното ответникът моли СвРС да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства,
посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията,
доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Страните не спорят, че на 20.03.2021 г. между Г. КР. ИВ. и „С.К.“ ООД
бил било постигнато споразумение, обективизирано в Договор за паричен
заем КреДирект № 507633/20.03.2021 г., сключен по ел. път (л. 5 и сл. от гр. д.
№ 87/2022 г. на СвРС). По силата на това споразумение ответното дружество
е дало в заем на ищеца сумата от 600 лв. на ищеца (чл. 3.1 от дог.); която
последният е получил същата (чл. 6.4 от дог.). Между страните било
уговорено, че заемателят ще върне главницата на 18 ежемесечни вноски от по
114 лв. всяка, които ставали изискуеми от 20.04.2021 г. до 20.09.2022 г. (чл. 4
от дог.). Страните се споразумели и че общата сума за изплащане от страна
2
на ищеца ще бъде 841.02 лв. (чл. 3, ал. 10 от дог.). Съдоговорителите са се
разбрали също така и че уговореният фиксиран ГЛП е в размер на 40.05 %
(чл. 3.7 от дог.), при ГПР – 48.03 % (чл. 3.5 от дог.).
В чл. 6, ал. 1 на дог. е посочено, че: „Заемателят се задължава в срок
от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави
обезпечение, по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на
Общите условия (ОУ): поръчител или банкова гаранция (поне едно от
изброените).“ Съгласно чл. 6.2 от същ. дог. : „При неизпълнение на т. 6.1
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 210.98 лв.
Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с
подписването на настоящия договор за заем заемателят [се] счита за
уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка
неустойка се заплаща разсрочено съгласно вкл. в настоящия договор
погасителен план.“
В чл. 33, ал. 1 от ОУ (л. 23-24 от делото) е посочено, че „Когато това
е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване [на] изпълнението на
договора за заем при сключване на индивидуалния договор страните могат
да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения:
1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер
на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на
ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;
2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва.“
В чл. 6, ал.1 на договора е посочено, че ако заемателят не представи
исканото от дружеството обезпечение в тридневен срок, считано от
усвояването на заемната сума или представеното обезпечение не отговаря на
условията посочени в чл. 33, ал.1, т. 1 и т. 2 от ОУ , заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1 210.98 лева, разсрочена на 18 вноски,
като по този начин общото задължение по договора за паричен заем бил в
размер на 2052 лв.
По правото:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и пр. 3, във
вр. с ал. 4 ЗЗД от Г. КР. ИВ. срещу „С.К.“ ООД, с който се иска да бъде
установено със сила на пресъдено нещо, че клаузата за неустойка в чл. 6, ал. 2
от Договор за паричен заем КреДирект № 507633/20.03.2021 г. е нищожна
3
поради противоречи с императивните правни норми и добрите нрави и поради
това че представлява неравноправна клауза. Ответното дружество оспорва
предявения иск като неоснователен: релевира доводи, че въпросната клауза е
валидна.
За да бъде основателен предявеният иск по чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3,
във вр. с ал. 4 ЗЗД, трябва да се установят следните юридически факти: От
една страна, че е било постигнато съгласие за сключване на договор за заем и
в изпълнение на това съглашение заемателят е предал на заемодателя
съответната сума срещу задължение за разсроченото й връщане, в едно с
уговорените ГПЛ и ГПР (чл. 240, ал. 1-2 ЗЗД). От друга страна, че е била
уговорена неустойка при непредоставянето на обезпечения по кредита, която
накърнява добрите нрави (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). Понеже ответното дружество
признава сключването на договор за заем; ищецът пък признава факта, че
заемните средства са му били предоставени от „С.К.“ ООД; а и страните не
спорят, че е била постигната уговорката в чл. 6.2 от дог.; то спорът се
концентрира върху правото: Съобразена ли е уговорката по чл. 6.2 от
договора с правилата за добрите нрави по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, или не;
респ. съобразена ли е таза клауза с императивните правни норми, или не;
и най-сетне представлявали тази уговорка неравноправна клауза?
СвРС намира, че уговорката по чл. 6.2 от дог., която предвижда
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение (поръчител или банкова гаранция), е нищожна поради
противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Тази неустойка
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, без обаче да престира насреща нещо, нито дори без да е
претърпял някакви вреди или разходи по заема. Просрочената клауза на
практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задължението му, и то дори над двойния размер на отпуснатия му заем:
заемът е в размер на 600 лв., а неустойката – 1 210.98 лв.
По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като, ако не го направи, дългът
му се нараства главоломно – над двойния размер. По този начин опасността
от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Следователно тази неустойка е
екстраординарна (срвн. чл. 92 ЗЗД) и поради което – нищожна (вж. чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД). (В този смисъл е задължителната практика на ВКС: вж. т. 3
от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.)
Предвид на изложеното районният съд намира, че клаузата в т. 6.2 от
дог. се явява и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие във вреда на потребителя, а доколкото няма данни същата, тази
клауза се явява нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Най-сетне, първоинстанционният съд счита, че процесната уговорка е
нищожна и поради това че чрез нея кредитодателят цели да получи
4
допълнително вземане за лихва, и то над допустимата от максимален размер
за това. Възнаграждението, което се дължи при договор за заем, не може да
бъде различно от това за (възнаградителна) лихва, т. е. срещу отпускането на
заема заемодателят получава само лихва, но не и друго възнаграждение за
същото нещо, било то наричано и „неустойка“ или нещо подобно. Прочее
уговорката в чл. 6.2 от дог. е нищожна противна противоречие с
императивните правни норми и като такава не произвежда действие – чл.
26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД и чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Действително се явява основателен доводът на ответника, че процесната
уговорка не заобикаля закона. Затова, защото, за да е налице основанието за
нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, трябва да са налице минимум две или
повече сделки, всяка от които не противоречи на закона сама по себе си, но
двете постигат резултат, който законът забранява; същевременно страните
трябва да съзнават това и да го искат. По делото е налице само една сделка –
договорът за кредит, но не и повече.
С оглед на изложеното СвРС счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, във вр. с ал. 4 ЗЗД от Г. КР. ИВ. срещу „С.К.“
ООД, с който се иска да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че
клаузата за неустойка в чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем КреДирект №
507633/20.03.2021 г. е нищожна поради противоречие с императивните
правни норми и с добрите нрави и поради това че представлява
неравноправна клауза, е доказан и основателен.
По разноските:
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски срещу ответното дружество за държавна такса
в размер на 50 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (чл. 38,
ал 2, във вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 и чл. 36, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАдвС); или всичко в общ размер от 650 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, и чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. КР. ИВ., ЕГН: **********, с адрес гр. С.,
ул. „**. *****“ № ********, срещу „С.К.“ ООД, ЕИК: *****, гр. София, ул.
„*****, за нищожна клаузата в т. 6.2 от сключения между тях Договор за
паричен заем КреДирект № 507633/20.03.2021 г., предвиждаща заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на
обезпечение (поръчител или банкова гаранция), поради противоречие
императивните правни норми и с добрите нрави и поради това че е
неравноправна клауза.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД да заплати на Г. КР. ИВ. съдебно-деловодни
разноски в размер на 25 (двадесет и пет) лева за държавна такса и 600
5
(шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6