П Р О Т О К О Л
Гр. Луковит, 13.04.2020г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
Секретар: М. Д.
Прокурор: П. Г.
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА ЧНД № 94 по описа на съда за 2020 год.
На именното
повикване в 14.00 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЛУКОВИТ– редовно призована,
изпраща представител, явява се прокурор П. Г..
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА адвокат Е. Б. от АК Б., адвокат от А.к. М..
Участието на
обвиняемия Г.Е.Н. е осигурени
посредством видеоконферентна връзка с
Арести към Затвора гр. Ловеч.
Видеоконферентната
връзка се осъществява посредством платформата Jitsi Meet достъпна на адрес https//meet.varna-bg.sit, където се създаде виртуалната
среща Rs Lukovit. Линк към срещата се изпрати на ел.адрес ***, където в отделно технически
оборудвано помещение е осигурено присъствието на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ- Искам адв. Б. да бъде мой защитник в делото и съм
подписал писмено пълномощно.
СЪДЪТ намира,
че на основание чл. 6а от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
е допустимо до отмяна на извънредното положение съдебните заседания да се провеждат
от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците
в процеса. Като за съдебното заседание се изготвя протокол, който се публикува
незабавно, а записа от заседанието се съхранява до изтичане на срока за
поправка и допълване на протокола.
В конкретния
случай при насрочване на съдебното заседание, което съгласно правилата не чл.
65 НПК следва да бъде проведено в открито заседание с участието на страните, е
постановено обвиняемият, който към момента е задържан под стража в Затвора Ловеч,
да не бъде довеждан, а да бъде осигурена възможност в сградата на Затвора Ловеч
обвиняемият да участва чрез видеоконферентна връзка.
Решението на
съда е мотивирано от обстоятелството, че силно заразната болест, повод за обявеното
извънредно положение, създава изключително висок риск, за лицата в местата за
лишаване от свобода и задържане под стража. Поради което и към момента тези
рискове следва да бъдат преодоляни чрез осигуряване на възможността участието
на обвиняемия да бъде опосредено от техническо средство, като едновременно с това
да му се гарантира възможността пряко и активно да участва в съдебното
заседание.
Преди
започване на съдебното заседание бе осигурена възможност на обвиняемия да
проведе на саме разговор с адв. Бастрев, като за целта бе предоставено
техническо устройство от съда и такова от Затвора Ловеч в специалното
помещение.
За да се
гарантира безпрепятствеността на съдебното заседание от техническа гледна точка,
както и възможността да бъде изготвен пълен запис на видеовръзката, съдът
намира че следва да допусне участието на специалист технически помощник -
системният администратор на съда Светлин Пелов.
Поради
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 6а, ал.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание участието на обвиняемия Г.Е.Н. в съдебното заседание от разстояние чрез
видеоконферентна връзка.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 126 ал.2 НПК С.П. - системен
администратор при РС Луковит за технически помощник, който да изготви и съхрани
видеозапис от съдебното заседание.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото. Нямам
искания за отводи от съдебния състав, секретаря и представителя на обвинението.
Не възразявам на конституирането на техническо лице в съдебното производство,
нямам доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯ: Нямам възражения за това, че не съм в
съдебната зала, заради корона вируса. Нямам възражения по състава на съда. Нямам
искания някой да бъде отведен и да не участва в моето дело.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки,
искания за отводи нямам. Доказателствени искания имам.
СЪДЪТ намира, че няма пречка
да бъде даден ход на съдебното заседание при гарантираното участие на обвиняемия
посредством видеовръзка, както и да бъде допуснато участието на адв. Бастрев в
качеството му на защитник, като съдът съобрази изпратеното по електронната поща
пълномощно в негова полза, подкрепено с изричното изявление на обвиняемия, че
желае адв. Б. да го защитава за нуждите на настоящото производство.
Поради горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО.
ДОПУСКА участието на адв. Б. в качеството му на защитник.
СЪДЪТ ПРОВЕРЯВА САМОЛИЧНОСТТА НА
ОБВИНЯЕМИЯ:
Г.Е.Н. - роден на ***г***, ром, български гражданин, неженен, с незавършен
четвърти клас, безработен, осъждан, постоянен адрес:*** ул. Г.С.Р. №**, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на
обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата
си в процеса. Разбрах всичко, което обяснихте.
Имам свидетел на това, че не съм
извършил тези престъпления. Свидетеля се казва Г.П.Г., ние сме приятели с него.
Аз искам да бъде разпитан Г., той е дал обяснения в полицията и искам да бъдат
съобразени при решаване на делото.
Поддържам молбата, която е внесена от
адв. М.. Промениха се много неща, приятелите ми. Разбрах че не трябва да се
събирам с приятелите, защото те ме довеждат до такива неща. Докато седях в
ареста разбрах много неща, че не трябва да се събирам с тях. По принцип като ме
освободят да отида на работа, да не правя бели. Вече не съм другия Г., който
прави постоянно бели, аз много се промених госпожо, много се промених. Тук не е
хубаво в ареста, да стоя заключен. Вече разбрах как стоят нещата. Докато съм
бил вън си виках, че няма да вляза в затвора и все правех бели, но тук вътре
разбрах, че не е хубаво и като изляза искам да почна някъде да работя.
АДВ. Б. – Г., ръкавици каквито
аз имам и маска имаш ли?
ОБВИНЯЕМИЯТ– Не, нямам.
АДВ. Б. - Колко пъти на ден
си миеш ръцете с топла вода и сапун?
ОБВИНЯЕМИЯТ - По принцип пет,
шест пъти. Вътре в килията нямам топла вода .
ПРОКУРОРЪТ - Нямам въпроси.
АДВ. Б.: На този етап няма да
сочим доказателства. Беше ми предоставено достатъчно време, запознат съм с
материалите приложени от прокурора.
ПРОКУРОРЪТ – Имам искане да бъдат
приобщени производствата от първоначалното вземане на мярката за неотклонение и
последвалото разглеждане за въпроса за нейното изменение, в които дела се
съдържат доказателства за висящите други на Г.Е., за тяхното актуално
състояние. В днешното съдебно заседание представям Постановление за привличане
на Г.Е.Н. от 09.03.2020г. по ДП 286/2019г. и заключителното мнение на същото
дело, т.е. същото е изпратено в прокуратурата и предстои неговото окончателно
решаване, по което той е привлечен за кражба в условията на повторност в
съучастие с друго непълнолетно лице, това е М. М.Н.. Престъплението е извършено
на 01.12.2019г., т.е. от всичките деяния на Н., ако приемем, че процесното което
е предмета на настоящото дело, то ще е последното, което ще бъде внесено в
съда. Това цитираното днес е предпоследното от неговите всички престъпления. То
е за кражба на пари от В.Т..
ОБВИНЯЕМИЯТ – Разбрах това,
което каза прокурорът.
АДВ. Б. - Относими са
представените писмени доказателства. Да се приемат. Да се приложат и другите
производства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: И аз нямам възражения.
СЪДЪТ като съобрази липсата
на нови доказателствени искания и на такива по реда на съдебното следствие
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ започва с
прочитане от Председателя на състава на молбата за изменение на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
АДВ. Б. – Ще изложа
съображения допълнително от тези в хода по същество. Поддържам молбата изцяло.
ПРОКУРОРЪТ - Молбата е процесуално
допустима, следва да бъде разгледана. В хода по същество ще изложа своите
съображения.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Г.Е.Н.: Поддържам това, което казах преди малко, че съм се поправил и вече съм друг
човек. Защото в затвора не е хубаво и не е хубаво да правиш престъпления.
Условията в ареста са такива, че нямам
осигурени ръкавици, маска и топла вода.
Разбрах за кое обвинение съм задържан.
Разбрах че съм задържан за детето бихме
един човек К. се казва, един приятел, познаваме се. Ние се погодихме се с него,
съжалих какво съм направил. Погодихме се, като се видяхме в центъра и отидохме
в едно заведение и си говорихме. Аз се извиних, той ми каза: ти не си виновен, Лазар
е виновен.
АДВ. Б. – Достатъчно.
ОБВИНЯЕМИЯТ - Не искам друго
да казвам, искам само да отида при майка ми и баща ми. Те ме посещават, но
заради корона вируса не могат да идват, говоря си по телефона с тях.
СТРАНИТЕ /поотделно/: да се приемат писмените дока.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в хода на
наказателното производство писмени доказателства съдържащи се в следствено дело
№7/2020 том І-ви (преди досъдебно производство №211/2019г.) по описа на ОСлО
при ОП Ловеч за 2020г. и представените от прокурора писмени доказателства, а
именно Постановление за привличане на обвиняем от 09.03.2020г. и Писмено мнение
от 10.03.2020г.
ПРИЛАГА ЧНД №377/2019г. и ЧНД №61/2020г. и двете по описа
на РС Луковит.
АДВ. Б. – По повод на първоначалното искане на обвиняемия
относно разпита на свидетеля Г.Г., същият като му се напомни, че е разпитан, то
неговото искане е само да бъдат съобразени дадените от него показания.
ПРОКУРОРЪТ - Поддържам тезата на защитника.
ОБВИНЯЕМИЯТ - След като разбрах, че Г. Г. е разпитван се
отказвам от искането си за разпит на този свидетел.
СЪДЪТ
намира, че всички допустими и относими доказателства на този етап са приобщени
към материалите на делото и са достатъчни за правилното изясняване от
фактическа страна, с оглед нуждите на настоящото производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Б. – Уважаема Г-жо съдия, поддържам в цялост
подадената жалба с молба
за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия
Н.. В днешното съдебно заседание защитата ще изложи, ще представи на вниманието
на почитаемия съд своите възражения, които са най-вече във връзка с правото
имащи значение за упражняването на последващ съдебен контрол върху законосъобразността
на задържането и неговото продължаване във времето.
На първо място
защитата счита, че към настоящият момент е отпаднало обоснованото предположение,
че обвиняемият Н. е осъществил престъпленията, в които е обвинен. Ще обърна
внимание на обстоятелството, ще започна от зад напред, че по отношение на
обвинението, че същият е отправил закана за убийство против свидетеля Димитров.
В 15:05 часа
временно прекъсване на връзката със Затвора Ловеч.
Връзката е
възстановена в 15:09 часа.
СЪДЕБНОТО
ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖАВА
АДВ.Б. -Че е отправил закана за убийство против свидетеля
Димитров, не е налице
нито едно доказателство в настоящото производство. Подобно твърдение не се
съдържа в показанията на самия Д., както и в подадената жалба от него. Твърдения
за отправени закани спрямо К.Д. не се съдържат и в гласните доказателства, няма
да ги изреждам всички, но всички свидетели, в това число и по отношение на
представеният видеозапис отричат по какъвто и да е начин да са отправени закани
спрямо Д.. Това обстоятелство за липса на отправена закана беше констатирано и
в ОС Ловеч в предходното производство по чл. 65 НПК и е отразено в мотивите на
съда. Според защитата при очевидната липса на доказателства за извършването на
това престъпление, както и предвид направена от съда констатация в тази насока
би било правилно, а и справедливо производството по отношение на това престъпление
да бъде прекратено, което не е направено към настоящият момент, а продължава да
е налице обвинение за престъпление, за което няма нито едно доказателство в
кориците на делото.
По отношение
на другото престъпление, в което е обвинен моя подзащитен ще насоча вниманието
на съда към няколко важни обстоятелства. Първото от тях е, че единственият
свидетел, от показанията на който обвинението черпи своите доводи, а именно
свидетеля К.Д. заявява, на два пъти две коренно противоречащи си версии по отношение
на изпълнителното деяние на престъплението блудство. Една версия същият предава
и описва подробно в подадената и подписана от него жалба, а съвсем различна
ситуация свидетелят разказва вече в разпитът му от разследващ полицай. Така
изпълнителното деяние на блудството, един път според него, се е извършило на мястото,
където първоначално се е намирал, а в последствие твърди, че е било извършено на
така наречената беседка, към която са се насочили лицата. Не само по отношение
на мястото, при това не е налице дребно разминаване, но и по отношение на самия
механизъм на осъществяване на изпълнителното деяние, като първоначално същият
посочва, че нанесеният му побой, който и самия обвиняем не отрича е бил във
връзка именно с това същият да бъде принуден да бъде осъществено спрямо него
блудствено действие. В последствие същият разказва, че боят е бил нанесен в
съвсем различна връзка, а именно за това, че същият разпространявал невярна,
подзоряща, клеветническа информация спрямо моя подзащитен, другия обвиняем и
техните приятели, т.е. можем да приемем като вярно, разбирането че повдигането
на обвинение в рамките на досъдебното производство го окачествява като едно
работно такова, но това обвинение, което е изписано в постановлението за привличане,
бидейки работно, трябва да отговаря все пак на доказателствата по делото, поне
до някъде.
По отношение
на едно от престъпленията няма въобще доказателства, а по отношение на другото
има няколко версии, които към настоящият момент вече 4-ти месец не са по
никакъв начин обследвани и детайлизирани. Когато има разминаване по отношение
на трите основни обстоятелства, които съпътстват всяка една престъпна
деятелност, а именно времето, мястото и начина на нейното осъществяване са появяват
съмнения по отношение на законосъобразността на задържането под стража и на
обоснованото предположение, защото то е обосновано предположение за извършване точно
на това престъпление, което е визирано в постановлението за привличане.
Разбира се,
има го довода, че жалбата, която Д. е подал не представлява доказателство по
смисъла на НПК, но същата следва да бъде взета предвид, тъй като тя има своята
процесуална стойност, бидейки законен повод по смисъла на закона въобще за
образуването и воденето на настоящото производство въобще, защото когато едно
лице заявява две коренно противоречащи си версии в жалбата, която сезира
компетентните органи и в последствие променя показанията си и казва съвсем
друго, поставя въпроси с достоверността, които следва да бъдат задължително
обследвани в това производство. Това към настоящият момент не се е случило, а вместо
това са разпитани други лица, всичките очевидци, които разказват хипотеза,
която частично се припокрива подчертавам, както от заявеното от Димитров в
подадената жалба, така и в неговите показания. Свидетелите Р., П.и Й., които са
очевидци не отричат, че спрямо Д. е нанесен побой, че същият е удрян, което се
установява и от медицинската експертиза и се установи и от казаното от двамата
обвиняеми, които не отричат, че са удряли Д. и се установява в производството и
каква е причината за нанасянето на тези удари. Тези трима свидетели казват, че
осъществяването на поведението, което се описва от тях, като изявление на
двамата обвиняеми към Д. да им направи „свирка“ е било прието от него с думите:
„разбира се, няма проблем“, което обстоятелство не следва да бъде оставено
встрани, както от погледа на органа носещ обвинителна функция, така и от съда,
който е сезиран с искане за промяна на мярката за неотклонение.
Показанията
на тези трима свидетели са подкрепени и от казаното от свидетеля Г., което
обвиняемият държи да бъде взето предвид. Казаното от него е в подкрепа на обстоятелството,
че поведението, което е осъществил и обвиняемият Н. и неговият съпроцесник и Д.
е било поведение, в което не е намесена принуда. При липсата на принуда следва
да се направи единствено възможния правилен извод, че достатъчно данни, че е осъществен
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 149 НПК в настоящото
производство липсват, защото 4-ма свидетели заявяват, че подобно поведение не е
имало от страна на обвиняемите, а в същото време самият Димитров разказва две
коренно различни и противоречащи си най- вече версии на случилото се. Това по
отношение на фактите.
Тази
доказателствена маса има следните юридически и правни измерения, които могат да
бъдат взети предвид от страна съда. Първото от тях е свързано с така нареченото
проявено „усърдие“. Това е термин, който изрично е използван в няколко решения
на съда в Страсбург. Това са решения, в които Р България е осъдена:“Дънов срещу
България“ и „Шишков срещу България“. Това са едни от първите пилотни решения в
тази насока. Проявеното усърдие изисква от органа, носещ обвинителна функция в
процеса, да събере такива и толкова доказателства в хода на разследването,
които да отговарят на изискването за по-висок интензитет и степен на
обоснованост на предположението или както съдът го нарича „подозрение“ за авторство.
Когато едни доказателства са съществували и са взети предвид в производството
по първоначално вземане на мярката по чл. 64 НПК, то в последствие
прокуратурата и разследващите органи трябва не само да са положили усърдие, но
и това усърдие трябва да е дало резултат, да са налице нови доказателства.
В настоящото
производство доказателствената маса е непроменена
от началото на
производство, но 99,9% от нея е събрана от орган, който първоначално не е бил
компетентен да извършва разследване въобще по настоящото производство,
доколкото разпоредбите на НПК за компетентността на органите са императивни, но
това е друга тема.
Важното е,
че почти 4 месеца и към настоящият момент друго
доказателство, освен
казаното от самия Димитров в настоящото производство няма. Тъкмо обратното, има
доказателства в подкрепа на защитата, всички останали гласни доказателства са в
подкрепа на защитата. Това също е непроменено към настоящият момент.
Единственото ново обстоятелство, с което е попълнено делото, е становището на
медицинските експерти изследвано във връзка с травматичното увреждане на
свидетеля Димитров.
Да, има, те
отговарят на по своите белези на лека телесна повреда и в производството има
данни с какво са били нанасяни. Но данни, че спрямо него да е принуден да се
извършват блудствени действия, няма.
Според цитираните
решения на ЕС по правата на човека при липсата на нови доказателства е налице обективно
автоматично разколебаване на първоначално съществуващото подозрение за
извършване на престъпление. Това става автоматично отново, поради обстоятелството,
че всяка една от предпоставките по чл. 63 НПК трябва да бъде непрекъснато
налице в производството и изминаването на периода от време на задържане води неминуемо
до тяхното колебание и отпада. Това е казано в Решението „Ноймайстер срещу
Австри“я.
След като
обосноваността на трите предпоставки, когато задължително намалява във времето,
то трябва да има нови обстоятелства по отношение на всяка една от тях, която да
затвърждава и да отговаря на изискването за по-висок интензитет в производството
по чл. 65 НПК. Разследването по настоящото производство не отговаря на тези
критерии категорично. Аз не размахвам пръст, че е бездействано в производството
от страна на разследващите и прокуратурата, напротив работено е, но обективно липсват
други обвинителни доказателства, т.е. налице е хипотеза, на която въз основа на
едни объркани, противоречиви показания на едно лице безспорно заинтересовано от
изхода на производството вече 4-ти месец моят подзащитен е лишен от свобода.
Това което е било достатъчно да бъде задържан излиза, че е било достатъчно същият
да бъде държан в максималния срок, който е 8 месеца за този вид престъпления,
което обстоятелство не отговаря на тази задължителна практика, а тя е
задължителна, защото тълкува изрично правна норма от задължителен за Р.България
нормативен акт - ЕКПЧ. В тези решения и в много други се казва, че
автоматичното прехвърляне на доводи и доказателства от първоначалното вземане
на мярката за неотклонение до нейният последващ контрол е равносилно, както
казва Съда, на автоматично вземане на мярка за неотклонение, респективно на
нейното продължаване в пряко нарушение на чл.5 ал.3 от ЕКПЧ Тъкмо пред такава
хипотеза сме изправени в настоящото производство.
Ето защо
защитата смята, че такова обосновано подозрение е изцяло отпаднало и е
разколебано, тъй като не е подкрепено с нови обстоятелства, които да отговарят
на нуждата от по-висок интензитет от обоснованото предположение, такива просто
липсват.
По отношение
на другите две предпоставки, а именно реалната
опасност да се укрие и извърши други престъпления
пред вас се намира както справката за съдимост на лицето, така и данните за наличието
на други висящи досъдебни производства. Има данни и за това следва да бъдат
отчетени, но същите тези данни бяха налични в първоначалното задържане. Тези
данни съществуват още от тогава и върху тях обвинението ще гради своите доводи
на свидетелството за съдимост и другите висящи производства. Да, има ги, но при
един преглед на същите ще се види, че става на въпрос за няколко джебчийски
кражби, за кражба на ел. трион, на радио, на флаш памет и т.н. Днес беше дадено
постановление за привличане за кражба на монети на стойност 105 лева. Другите са
за управление на мотопед без свидетелство за управление, а други са за притежание
на 0.313 грама наркотично вещество канабис. При неговата престъпна деятелност
следва да се направи заключение, че тези негови пристъпни прояви от миналото нямат
нищо общо с престъплението, за което е обвинен и за което толкова време е лишен
от свобода.
Липсват
достатъчни данни да се прокара разбирането, че личността на моят подзащитен е
свързана с извършване на тежки престъпления, напротив това е единственото
обвинение по отношение посягане върху личността на другиго. Всички останали са
престъпления против собствеността и престъпления в транспорта.
По отношение
на висящите производства, да има доказателства по
всички тези производства
са налични и в момента, в който моят подзащитен беше задържан и същите не са
приключили, няма задължителен влязъл в сила съдебен акт, който да дерогира
действието на презумпцията за невиновен. Разбира се сочат за характеристичните
данни, но не могат да бъдат взети предвид във всяко едно производство,
задължително с еднаква сила, както е производството по чл. 64 НПК. Подобен
подход не е правилен и най-вече предвид разпоредбата на чл. 386 ал.2 НПК, където
е казано, че мярка по отношение на непълнолетен се взима само в изключителни
случаи.
Когато става
въпрос за непълнолетни, законодателя изрично е подчертал това изискване и го е извел
в императивна правна норма. При един прочит на практиката ще се види, че изобилстват
над 100 дела по отношение на непълнолетни и всички са осъждани и с висящи
производства, за които трябва нещо да се е променило, за да продължава и в
четвъртият месец от тяхното задържане да е налице този изключителен случай. Може
да е бил налице в началото по чл. 64 НПК, сега вече е отпаднала. Нито има нови
доказателства, нито е подкрепена с нужните доводи опасността от укриване и
извършване на престъпления, защото тя трябва да е реална и дори да е налична
тази опасност. Налице ли е действителен случай, който да надделява над това
изискване на закона и да поставя интересите на разследването над него. Струва
ми се, че е отрицателен. Този изключителен случай не е налице вече. Бил е, но
вече го няма.
По отношение
на същите тези две предпоставки, уважаема г-жо
съдия и уважаема г-жо
прокурор, вие също по закон сте призвана да следите като представител на
прокуратурата по отношение на правата на задържаните лица и лишените от свобода.
Чухте какво каза обвиняемия по отношение на арестните условия. Няма да бъда
детайлен в тази си част от пледоарията, ще насоча вниманието на съда към още едно
ново обстоятелство от значение на настоящото производство.
На 20.03.2020г.
беше приет от Съвета на Европа Европейски комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказанията официален документ,
който е задължителен за всички държави членки, в който са дадени изрични
инструкции за това, как трябва да се третира едно лице в арестните условия по
отношение на наличието на също новото обстоятелство общоизвестното пандемия от
корона вирус - Ковид 19. Бяха дадени няколко примера в хода на събиране на
доказателствата на дадения обвиняем, видимо и в момента, докато тече производството
не се осигуряват защитни и предпазни средства. Общо известен факт е, че
носеното на маски вече е задължително. Той не си е в къщи. Намирането в сграда,
която има публични обществени функции задължава използването на предпазни
средства. Задължително е достъп на всяко едно лице до топла вода и сапун с оглед
провеждане на дезинфекция и още много други. По отношение на арестните условия
в Ловеч ще насоча вниманието на съда.
Има още
няколко важни значими решения точно решението „Кирилов срещу България“, в което
в списък са изброени всички несъответствия, които са констатирани. На базата на
наличието на извънредното положение свързано със здравето на хората и факта, че
става въпрос за непълнолетно лице, за което продължава да действа неотменно
изискването за изключителност следва да се постави въпроса не е ли прекалено
вече, не надхвърля ли този вид процесуална принуда спрямо това лице и на
рисковете които тя крие и на които е изложено при несъответствие на правата на
обвиняемия и правата на обществото въобще. Следва да се отговори отрицателно,
че тази нужда вече е отпаднала. Това производство според защитата вече може
спокойно да бъде приключено със съдебен акт, без обвиняемия да продължава да
бъде лишен от свобода. Самият той се е помирил с пострадалото лице за нанесения
побой, поднесъл е извинение, че го е удрял, също обстоятелство, което следва да
бъде взето.
Нашият НПК
изисква да има идеален баланс между целите на правораздаването и правата на
обвиняемото лице, т.е. всяка една цел следва и задължително следва да бъде
постигната с минимално вмешателство в тези права. Към настоящият момент при
това продължаване на мярката за неотклонение ще бъде нарушение. Дори почитаемият
съд да приеме, че са били налични тези предпоставки визирани в чл. 63 НПК, то
същите са основание и за вземане на по-лека мярка, тъй като не сме изправени
пред изключителна завишена опасност, която да налага излагане на риск в ареста.
Ще Ви помоля да съобразите и едно последно обстоятелство, с което ще приключа.
Остава в страни, че в психолого психиатричната експертиза на моят подзащитен е
установено, че същият получава така наречените епи припадъци, това негово
състояние е констатирано, че не води до отпадане на неговата вменяемост и възможността
му да носи наказателна отговорност, но това допълнително влошава здравословното
му състояние и на фона риска от тази пандемия и липсата на достатъчно условия,
които да отговорят на правата на едно непълнолетно лице са обстоятелства, които
налагат вниманието на съда, който е призван да осъществява контрол, защото известен
факт е, че придружаващите заболявания какъв ефект имат по отношение на едно
лице, което е възможно да бъде заразено с Ковит -19. Моля съдът за
законосъобразно правилно но чисто човешки справедливо определение за изменение на
мярката за неотклонение в една от комулативно предвидените в НПК. Моля за
Вашият съдебен акт.
Аз съм
сигурен, че съдът се е запознал със становището на защитата
относно срока за
задържане. Срока за задържане според защитата максималният е 2 месеца, т.е. разпоредбата
на чл. 63 НК не е редукция на наказанието, а представлява особена втора система
от наказания за непълнолетни, т.е. ако една правна норма се състои от хипотеза,
диспозиция и санкция, то за всеки един непълнолетен съществува различна санкция
по силата на тази норма, а не редукция каквото е разбирането на някои решаващи състави.
Цитирани са няколко решения на ВКС относими към разпоредбата на чл.78а НК, а не
към наличието на предпоставките за задържане под стража, т.е. дали извършеното
хипотетично дори и да е извършено наказанието, което предвижда законодателя за него
е под 5 години, т.е. максималният срок за задържане не е 8, а 2 месеца. Това обстоятелство
беше наведено пред ОС Ловеч, който споделя другото становище, но се съгласи, че
има различни становища от страна на решаващи съдебни състави. Защитата е
посочила и едно от най-знаковите дела, делото за убийството в Борисовата градина
именно беше прието, че именно това не е редукция, а е отделна система от
наказания, т.е. разпоредбата на чл. 93, т.7 НК, която определя кое престъпление
е тежко не препраща към особената част, а препраща към наказанията въобще, за да
не се налага за всяко престъпление в неговата санкция да се пише от до за
пълнолетни или от до за непълнолетни, затова това не е редукция, а различна
санкция и максималният срок според защитата е изтекъл.
ОБВИНЯЕМИЯТ - Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо Съдия, аз ще се спра само и единствено на
обстоятелството посочено в чл. 65 ал.4 НПК. Няма да взимам отношение за това
прокурора какво е анализирал и какво не от материалите по делото, както и кога
и какъв краен съдебен акт и на кой етап от съдебното производство следва да
произнесе.
По отношение
на обстоятелството, което изобщо не е предмет на делото за актуалния корона
вирус в момента и пандемията иронично ще спомена, че на сайта на общината е
качено съобщение, че се спира водоподаването в града.
Относно
срока през който може обвиняемия непълнолетен да изтърпява мярка задържане под
стража съгласно чл. 63 ал.4 НПК не смятам, че има срок, и този срок към
настоящият момент все още не е изтекъл, а именно 8 месеца. Всички доказателства
по делото, което е в оригинал и по което всички действия са извършени за събиране
на доказателства са довели до указанията на прокуратурата за второ привличане
на обвиняемия за включване на ново обвинение, това за леката телесна повреда по
хулигански подбуди и с жестокост, като от доказателствата, които са налични при
първоначалното вземане на мярката задържане под стража и последвалия съдебен
контрол на същата от друг съдебен състав ми дават основания с категоричност да
твърдя, че условията на чл. 63 ал.1 НПК продължават да са изпълнени и към
настоящият момент.
Всички
гласни доказателства по делото са подкрепени от видеоматериал, който ако бъде
изгледан от процесуалните участници в производството и съобразен с протоколите
за приобщаване на веществени доказателства, с веществените доказателства ще
доведе до единственият възможен извод, че всички те взаимно си кореспондират,
т.е. правило и законосъобразно обвиняемият е бил привлечен за престъпление по
чл. 150 НК, за престъпление по чл. 143 ал.3 НК и предстои наново такова, за
което казах преди малко.
Първите две
са тежки по смисъла на закона. Във въпросния диск, в който личи не само
наглостта на извършителите да извършат престъплението с тази жестокост, но и да
го заснемат и извършат същото пред свидетели очевидци, но и да го разпространят
на интернет пространството.
Последното
ми е дало основанието да приема наличието на хулигански подбуди. Обоснованото
предположение, че престъпленията са извършени от този обвиняем е налице.
По отношение,
че има основание да извърши друго престъпление също е красноречив, криминалните
му прояви датират от малолетие. Никакво влияние не са изиграли възпитателните
мерки. Продължава да извършва престъпления като непълнолетен. Последват
осъждания отново без никакъв ефект и отново от 2018г. до 12.2019г. той е извършил
няколко на брой престъпления, за които делата са в съдебна фаза, две от които
не са внесени, това и предното за което ви представих доказателства. Тази
негова упоритост и настойчивост той да надделява и да посяга дори и с
малозначителната употреба на наркотици и управление на МПС, без свидетелство обуславят
този изключителен случай, който е приложен и продължава да се прилага по
отношение на този обвиняем. Ако имаше доказателство, което да разколебава
обоснованото предположение или пък тази опасност той да се укрие или да извърши
друго престъпление, то нека не забравяме, че прокурора има функции сам да
отмени съответната мярка при наличието на дадената предпоставка. Аз ще моля
съда да потвърди взетата мярка на обвиняемия и ако направи това, то съгласно
чл. 65 ал.6 НПК да определи срок, в който ново искане от този обвиняем да не е
допустим във връзка с изменение на мярката. По процесното дело предстои само и
единствено повторно привличане на двамата обвиняеми, предявяване на делото и внасяне
след отпадане на мерките.
АДВ.Б.(реплика) – На първо място, по отношение на възражението за
наличие на епидемия, че не представлява ново относимо обстоятелство, същото е
много относимо, именно затова ЕС е предприел този изричен нормативен акт при
условията на пандемия. Това дали в общината има изявление дали има спиране на
вода, ние казахме, че няма достъп до топла вода. По отношение на записа, в този
запис се вижда на записа бой, всички сме на мнение, че бой е имало и обвиняемия
го потвърди, но блудствени действия не е имало, видно от записа. Ние нямаме към
настоящият момент обвинение за извършване на побой, за което има доказателства
според този запис.
Това какво
прокуратурата смята за в бъдеще да предприеме не е законосъобразно да се твърди
като обстоятелство което налага задържане. Този видеозапис показва, че блудствени
действия няма, има нанасяне на удари, но не и блудство. Същото се отнася и до отправяне
на закана. Досежно осъжданията дали има ефект, ще се оцени от съда в
производството по същество. Мярката за неотклонение не е наказание.
По отношение
на възражението, ако имаше ново доказателство, че не е извършил престъпление,
четирима от свидетелите казват, че не е извършил престъпление. Тези доказателства
имат доказателствено значение преди 4 месеца, сега вече няма доказателства.
Несъвместимо е изказването, че предстои ново привличане и предявяване на
материали. Защитата има бележки, как прокуратурата знае, че ще приключи с
предявяване.
ПРОКУРОРЪТ(дуплика) - На записа приложен
към делото заплахата и интонацията с която се изрича същата и лицата се виждат.
СЪДЪТ, на основание чл. 297, ал. 1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Г.Е.Н.
ОБВИНЯЕМИЯТ: По принцип искам да си
отида при семейството, да продължавам без бели и такива работи. Осъзнах тези
престъпления. Миналото ми е гадно знам и съжалявам много. Имам 100 часа да
отработя от пробацията. Мисля да се поправям, не съм престъпник. Искам да се
поправя, друго нищо не искам, искам да се прибера.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА
ПОСТАНОВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЪТ, след
проведено тайно съвещание, като съобрази становищата и исканията на страните и
събраните по делото доказателства, прие следното:
Настоящото
производство е по реда на чл. 65 НПК, образувано по искане на защитника на
обвиняемия Г.Н. адв. Д.М. за изменение на взетата спрямо обвиняемия Н. мярка „Задържане
по под стража“ в по-лека такава.
На основание
чл. 65 ал.4 НПК в настоящото производство съдът трябва да прецени всички обстоятелства,
свързани със задържането. Това означава да се даде отговор на въпроса дали и
към момента на сезирането на съда са налице основанията посочени в чл. 63 ал.1 НПК, а именно да е налице обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъпление,
което се наказва с „лишаване от свобода“ и от доказателствата по делото да може
да се направи извод, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие и да
извърши престъпление.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБОСНОВАНОТО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ
ОБВИНЯЕМИЯ ДА Е ИЗВЪРШИЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Към
настоящия момент спрямо Г.Е. са повдигнати две работни обвинения, а именно за
извършени престъпления по чл. 150 ал.1 НК и по чл. 144 ал.3 НК, всяко от които
при условията на чл. 63 ал.1 т.5 НК и чл. 20 ал.2 НК.
Обвинението
по чл. 150 ал.1 НК в постановлението за привличане на обвиняем почива на
следните факти: че на 25 срещу 26 август 2019г. в гр. Луковит в местността „Синдиката“,
като непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на деянието и
да ръководят постъпките си в съучастие като извършител с Л.Л. чрез употреба на
сила извършили действия с цел да удовлетворят полово желание, без съвокупление,
а именно пострадалият навършил 16 г. К.Д. да вкарва в устата си половите им
органи до получаване на оргазъм.
Представените
от прокурора доказателства са достатъчни, за да може да се направи обоснован,
макар и не категоричен извод, за това да е осъществен посоченият състав на
престъпление по чл. 150 ал.1 НК при твърдяното от прокурора конкретно
изпълнително деяние.
Употребата
на сила, която е елемент от фактическия състав на престъплението, намира своето
фактическо основание на първо място в показанията на пострадалия, който
детайлно описва, че е бил накаран да лапа пениса първоначално на Л., а в
последствие и на Г.. Макар и без конкретика за това как точно е бил накаран,
изключително детайлно пострадалият описва предхождащо нанасяне на множество
удари, квалифицирани в обобщение от него като жестоки.
В тази
посока фактически данни се съдържат и в показанията на другите свидетели –
очевидци. Г. Г., чиито показания се съдържат на л. 30-31 от приложеното
следствено дело, който заявява следното:
цитат „..Л. повтаряше постоянно на
К., който беше пиян, Л. помниш ли това, което каза на Г., че си ме ебал, като К.
му отговори: Да съжалявам, но въпреки това те двамата започнаха да го бият
по-силно- яко биене, като го ритаха с крака и го удряха с ръце по главата и
навсякъде по тялото, жестоко като тръгна кръв от носа на К. и беше надуто
лявото око, даже под него имаше червено син оток. След като видях това аз и
братовчед ми И. започнахме да се мъчим да ги разтърваваме, но не успяхме. Като
двамата започнаха да го бият много жестоко…“ В предходен момент свидетелят Г.
заявява: “ …Л. си събу гащите и седна на
масата, която се намира в средата на беседката, като К.и започна да му прави
свирка, след което до Л. седна и Г. и си
събу и той гащите, като К. му правеше и на него свирка. Тогава Г. извади
мобилния си телефон, не му знам марката и започна да снима с него…“
Показанията
на свидетелят С.Р. очевидец също съдържат подобни детайлни описания,
включително и това, че Г. и Л. са свалили гащите на пострадалия.
Относно
блудственото действие дава показания и свидетеля очевидец И.П., който също
описва деянието като „свирка“, която е записана на клип с телефон и този
свидетел описва нанасянето на удари с ръце и ритници от Г. и Лазар спрямо
пострадалия, който, след като паднал на земята, останал гол от кръста надолу,
защото Г. му е скъсал панталоните. Същите обстоятелства относно блудственото действие
и нанасянето на удари са изнесени и от свидетеля Й. Й..
Данни за упражнено
насилие спрямо пострадалия се съдържат и в протокола за неговото
освидетелстване, към който е изготвен фотоалбум, а така също и от
видеотехническата експертиза, която възпроизвежда отделни кадри от видеозапис, направен
с мобилно техническо устройство –телефон. Данни за това къде точно е
осъществено деянието могат да бъдат почерпени и от протокола за оглед на
местопроизшествие, където са намерени дрехите на пострадалия.
При тези
съображения и с оглед степента на убедителност, която е необходима за целите на
производството по съдебен контрол относно законността на прилаганата мярка за
неотклонение, съдът достигна до извод, че е налице обосновано предположение Г.Е.Н.
да е осъществил блудственото действие квалифицирано по чл. 150 ал.1 НК.
Предвиденото
наказание за това престъпление е „лишаване от свобода“ от 2-8 години, с което се
покрива и допълнителното изискване на чл. 63 ал.1 НПК относно вида на
наказанието предвидено за престъплението, за което съществува предположение да
е извършено от обвиняемия.
Направените
в тази връзка възражения от защитника адв. Б. съдът намира, че не могат да
получат в пълна степен отговори в настоящото производство. Цитираните
разминавания между изнесените от пострадалия данни в жалбата му и показанията му
при разпита, каквито в действителност се наблюдават на този етап, съдът не би
могъл да отговори на какво се дължат, тъй като за разлика от съдебното
следствие при разглеждане на производството за нуждите на настоящото е достатъчно
само доказателствата да сочат на вероятност с достатъчна степен на убедителност.
Доколкото се
коментира, че фактите очертани от прокурора се установяват и от други
доказателствени източници, а не само от показанията на пострадалия, то посочените
от адв. Б.възражения не могат да разколебаят обосноваността на обвинението.
В това
производство съдът не оценява достоверност на доказателствените източници. Едновременно
с това следва да бъде очертано и наличното доказателство, сочещо на особености
от психичният мир на пострадалия, а именно изготвената съдебна психолого психиатрична експертиза с
обект на изследване –пострадалия, в която се сочи, че се установяват признаци
на Умерена към тежка депресия в резултат на тежко емоционално преживяване.
Подобни преживявания следва да бъдат оценени в светлината на обоснованост на
обвинението, с оглед вече цитирания фактически състав.
Съдът не
възприема като достатъчно убедителна на този етап тезата на защитата, че
нанесеният побой, който не се отрича и от обвиняемия е бил в резултат на поведение,
с което пострадалият К.Д. да е застрашил обвиняемия Г.Н.. Подобна версия, макар
и принципно възможна, на база на събраните доказателства не може да бъде
обсъждана. Доколкото очевидеца С.Р. в показанията изрично заявява, че Г. и Л. без причина са нападнали
К..
ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА Г.Н. ДА Е ИЗВЪРШИЛ
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 144 АЛ.3 НК, СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО:
С постановлението
за привличане на обвиняем е прието, че това престъпление е осъществено от
непълнолетните Г.Н. и Л.Л., които се заканил с убийство на пострадалия К. Д. с
израза „ще те убиваме“ от което би могло да са възбуди основателен страх за
осъществяване на намерението. Вярно е, че
от доказателствата по делото посочения израз „ще те убиваме“ не намира опора.
Едновременно с това обаче има доказателствени източници, които сочат на
отправени заплахи от Г.Н. и Л. Л. към пострадалия. Самият пострадал в
показанията си категорично заявява, че е бил заплашен да не казва. Пропуск при
детайлизацията на разпита да се уточни в какво се е изразила заплахата. Свидетеля
очевидец Г. Г. също дава показания за това, че е имало заплахи спрямо
пострадалия да не казва, защото ще стане лошо за него. Тези индиции, преценени
заедно с вече коментираните освидетелстване и съдебно техническа експертиза на
веществено доказателство налагат вероятния извод да е отправена и закана с
убийство. В случая е ангажирано и доказателство за това не само обективно да е
възможно тази закана да предизвика страх у пострадалия, но и тази опасност да е
реализирана доколкото вече се спомена в установеното от психолого психитаричана
експертиза сериозно депресивно разстройство в психиката на пострадалия.
За това
престъпление предвиденото наказание по вид е „лишаване от свобода“ за срок от 6
години, което също отговаря на изискването на закона позволяващ вземане на най
тежката мярка за неотклонение.
Следва да
бъде посочено, че е достатъчно съдът да достигне до извод, че е налице обосновано
предположение в извършване и само на едно от двете престъпления, за които е
обвинен Г.Н., за да продължи с анализа дали е налице и опасност от откриване
или извършване на друго престъпление.
В настоящият
случай съдът достигна до извод, че е налице и то продължава да съществува РЕАЛНА ОПАСНОСТ Г.Н. да извърши
престъпление, ако спрямо него не се прилага най-тежката мярка за неотклонение.
Опасността
от извършване на престъпление съдът извежда от следните доказателства,
съдържащи се в материалите по делото, които водят до два съществени извода.
Единият е за изключително висока степен на обществена опасност на дееца, която
е достатъчна, за да бъде случая преценен, като изключителен и спрямо
непълнолетния обвиняем да продължи да се прилага мярката за неотклонение „задържане
под стража“.
От
актуалната справка за съдимост е видно, че Г.Н. е осъждан с влезли в сила
съдебни актове за 5 престъпления, извършени в периода от 11.11.2017г. до
04.09.2019г., като последното престъпление е извършено след деянията, за които
е обвинен по настоящото следствено дело.
По НОХД №283/2017г.
на РС Луковит Н. е признат за виновен в извършване на квалифицирана кражба по
чл. 195 НК. Деянието е извършено, когато е бил на 14 години. По НОХД №
271/2018г. отново на РС Луковит на 15 г. възраст е извършил престъпление по чл.
345 ал.2 НК. По НОХД №9/2019г. е признат за виновен в извършване на кражба,
като деянието е осъществено, когато е бил на 15 г. По НОХД№ 79/2019г..на същия
съд Г.Н. е наказан за извършване на квалифицирана кражба в условията на
повторност и съучастие, извършено когато е бил на 16г. възраст. Последното
престъпление, за което е наказан по НОХД№382/2019г., е извършено след
процесните обвинения, когато Н. вече е навършил 17г. и това е престъпление по
чл. 354а, ал.5 НК държане на наркотични вещества.
Освен
посочените 5 производства, по които на Г.Н. са наложени наказания за извършени
престъпления по НК, от приложената характеристична справка в том 2-ри на
следственото дело изготвена от МКБППМН при Община Луковит е видно, че в периода
16.07.2015г. до 09.08.2019г., малко преди процесните обвинения Г.Н. е извършвал
редица противообществени прояви, за които спрямо него са били приложени
възпитателни мерки: Поставяне под възпитателен надзор и задължение да се
извърши определена работа. Сред проявите е нанесен побой над ученик, кражба от
църковен храм кражба от хранителен магазин и опит за кражба от частен дом.
Посочените
прояви без значение дали същите са представлявали престъпление по смисъла на НК
или противообществена проява, са общо 10 на брой и с тях са засегнати не само,
както твърди защитата, обществените отношения свързани с правото на собственост
и обществените отношения по транспорта, но така също с упражнено насилие. Тази
градация и трайност в противозаконното поведение на обвиняемия не оставят каквото
и да било съмнение, че опасността от извършване на престъпление е реална, а не
хипотетична. Такава опасност се разкрива не само от съдебното минало на обвиняемия
Г.Н..
Такава
опасност се очертава и от конкретните обстоятелства на деянията, в които е
обвинен Н.. От показанията на пострадалия и на очевидците се извежда реален
риск от повторна виктимизация на пострадалия. В тази посока са и обясненията на
Г.Н. дадени за нуждите на настоящото производството и доколкото той прецени, че
е в негов интерес.
Г.Н. заявява,
че след признатия от него побой се е срещал с пострадалия Красимир Димитров, какво
е било съдържанието на разговора на тази среща в хода на това производство
съдът не може да установи, но едновременно с това са налице достатъчно
убедителни данни, че пострадалият има характер на жертва в особено уязвимо положение.
Тази уязвимост е в резултат на две особености.
На първо място
е това, че Красимир Димитров е жертва на сексуално престъпление, които всякога
са трудни за разкриване, включително поради многото психологически задръжки на
лицата жертви на такива престъпления да ги докладват, в каквато насока следва
да наведе и обстоятелството, че жалбата на К.Д. е подадена едва на 04.09.2019г.,
т.е. почти 10 дни след деянието.
Данните са
предходни отношения между обвинените лица и пострадалия със сексуален характер
също завишават степента на опасност от саморазправа и повторно виктимизиране на
жертвата.
Тук е
мястото да се посочи че наказателното производство следва да охранява както
правата на обвиняемите лица, така и правата на жертвите, като уязвимите жертви
следва да получат и специална закрила, каквато изрично е предвидена в Директива
2012/29 ЕС на Европейския парламент на съвета от 25.10.2012г. за установяване
на минимални стандарти за правата в подкрепа и защита на жертвите от
престъпление. Посочените принципи са ясно изведени в приембюла на директивата, като
внимание заслужават §9, §17, §38 и §53 Транспонирането на тази директива в
българското законодателство е осигурена чрез редица отделни разпоредби,
гарантиращи правата на пострадалите лица, включително и в разпоредбата на чл.
144 ал.3 НПК, предвиждащ възможността да се назначи експертиза за установяване
на специфична нужда за защита на свидетел.
Цитираните
особеност на уязвимост на пострадалия съдът отчита преценявайки степента на
обществена опасност на дееца с оглед деянието за което на този етап съществува
подозрение да е извършил. Всичко гореизложено мотивира извода на съда, че е налице
реална опасност Г.Н. да извърши престъпление, ако спрямо него не се приложи
единствената подходяща мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съдът изцяло
споделя принципните и подробни аргументи изведени от практиката на ЕСПЧ от
защитата за това, че разследването следва да бъде провеждано с дължимото
усърдие. В конкретния случай и от приложените доказателства се установява, че
след задържането на Г.Н. са извършвани действия по разследването, които
изключват тезата на защитата за бездействие.
Г. Николово
е задържан с определение на съда по ЧНД № 377/2019 на 18.12.2019г. Десет дни
след това на 27.12.2019г. е представена Съдебно техническа експертиза на
веществените доказателства.
Извършвани
са процесуални действия свързани с отстраняване на допуснати пропуски преди
това, като с Постановление на Окръжния прокурор делото е възложено за
разследване на следовател на основание чл.194 ал.1 т.1а НПК. Това действие,
макар и да не е било първоначално извършено е предприето с цел охраняване
интересите на обвиняемия, който има качеството на непълнолетно лице. Разследването
от следовател магистрат е една от гаранциите които процесуалният закон предвижда
за непълнолетните обвиняеми, която макар е несвоевременно е осигурена на Г.Н..
На 13.03.2020г.
е изготвена и Съдебно - медицинска експертиза, която е изследвала телесните
увреждания на пострадалия. Именно тази Съдебно медицинска експертиза е повод за
становището на следователя, възприето от наблюдаващия прокурор, да се извърши
ново привличане на обвиняем, с цел включване на трето обвинение.
Тези
обстоятелства налагат извода, че в случая предприетите действия от разследващия
под наблюдението на прокурора следва извод, че тези действия са предприети
адекватно на конкретната фактическа и правна сложност на делото.
Възраженията
на защитата свързани с условията при които се изпълнява мярката „задържане под
стража“ не могат да получат отговор в това производство. На първо място, те са
въведени едва в хода на пренията, без да има такива оплаквания в жалбата. Всички
условия, които според защитата на обвиняемия не съответстват на посочените
минимални стандарти, биха могли да получат законен отговор и евентуално съдебна
защита по реда на специалното производство предвидено по чл. 276 и следващите от ЗИНЗС. Именно новата част 6-та на закона предвижда реда за защита от изтезания,
жестоко, нечовешко и унизително отношение. Мотивите за приемане през 2017г. на
тази промяна в закона са редица осъдителни решения срещу българската държава,
включително и пилотното решение „Нешков и други срещу България“. Дори и да са
основателни оплакванията, обвиняемият и защитата следва да изчерпат предвидения
специален ред за това.
Оплакванията
свързани със здравословното състояние на Г.Е. също не могат да разколебаят
изводите на съда коя е подходящата към този момент мярка, която следва да се
предприеме спрямо него. От изготвената Психолого - психиатрична експертиза се
установява действителното наличие на епилепсия, без това да представлява пречка
на участието на Г.Н.. Ако неговото състояние изисква полагане на специални
здравни грижи, то същите могат и следва да му бъдат осигурени в условията на
задържане под стража съгласно подробната уредба на правата му да получи
медицинско обслужване, предписана в чл. 128-151 от ЗИНЗС и подробно доразвити в
Правилника за прилагането на закона. Като при евентуални оплаквания на обвиняемият
и на защитата отново остава на разположение предвидения специален ред за
гарантиране на дължимите стандарти за качество на медицинската услуга,
включително възможността да бъде сезирана специалната Здравна комисия за
изпълненията на наказанията.
Съдът намира,
че становището на защитата, че максималният срок за който е допустимо
задържането на непълнолетен обвиняем за неоснователно. Настоящият съдебен
състав приема, че на основание чл. 63 ал.4 НПК максималната продължителност за
задържане под стража в досъдебното производство при обвинения като настоящите е
до 8 месеца. Продължителността на задържането следва да бъде определена от
предвиденото за конкретното престъпление наказание, тъй като тезата на
настоящият състав на съда е, че непълнолетието на обвиняемия се преценява едва
в случай, че същият бъде признат за виновен и му се наложи наказание, което
наказание би следвало да бъде намалено по правилата на чл. 63 НК, които правила
предвиждат замяна на наказанията, което
е последващо волята на съда.
На последно
място съдът намира че следва да отговори на изтъкнатите от обвиняемия основания,
според които той счита, че прилаганата мярка следва да бъде облекчена. Изявленията
на обвиняемия, че се е променил, защото е разбрал какво означава да си заключен,
че има намерение да си търси работа и да не извършва престъпления, съдът намира
за индиция за позитивна нагласа и критичност, но с недостатъчна степен на
убедителност, че да разколебае извода на съда за наличието на реална опасност
от извършване на престъплението.
Поради
горните съображения съдът прие, че искането на защитника за изменение на
мярката следва да бъде оставено без уважение, като съдът не намира за
необходимо да постави ограничение за времето през което не може да се прави
ново искане за изменение на мярката.
От поведението
на обвиняемия и на защитата не личи да има прекомерност в отправените искания. Предходното
сезиране с молба за изменение е било направено на 03.02.2020г., а настоящото на
07.04.2020г., с което процесуално поведение очевидно е спазен 2-месечния срок,
за който и съдът би могъл да ограничи отправянето на ново искане.
Поради
горното и на основание чл.65, ал.4 НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д.М. в
качеството му на защитник на Г.Е.Н., обвиняем по следствено дело №7/2020г. по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Ловеч за изменение на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ЛОС в 3-дневен
срок от днес.
В случай на
подадена жалба или протест НАСРОЧВА производството
пред ЛОС за 21.04.2020г. от 13:00 часа, за която дата и час страните са
уведомени, а явяването на обвиняемия да бъде осигурено от Затвора Ловеч.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. – Не желая да бъда конвоиран за мярката пред ОС Ловеч
на 21.04.2020г от 13:00 часа.
АДВ. Б. - След изявлението на обвиняемия моля да бъде отразена
волята на подзащитният ми да бъде съобразено желанието му, че не желае да
присъства на мярката на 21.04.2020г от 13:00 часа пред ОС Ловеч.
ПРИКЛЮЧВА съдебното заседание.
ИЗГОТВЕН Е ВИДЕОЗАПИС СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА
НАЗНАЧЕНИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПОМОЩНИК СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР СВЕТЛИН ПЕЛОВ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:47 часа.
На основание чл.6а ЗМДВИП ПРОТОКОЛА ДА СЕ ПУБЛИКУВА НЕЗАБАВНО.
Изготвеният видеозапис от заседанието ДА СЕ СЪХРАНИ ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДЕЛОТО.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола на ел.пощи на страните, а на обвиняемия, чрез Затвора Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: