Решение по дело №286/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в  ЗАНН.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА, подадена от М.А., ***, чрез *.К.Г. против Решение № 16 от 15.01.2024 г., постановено по АНД № 1428/2023г. по описа на Районен съд – Видин,  с  което е потвърдено Наказателно Постановление № ВG2022/4000-434/НП/08.09.2022г. на Началник отдел „МРР“ в ТД Митница-Русе, по силата на което на М.А. за нарушение на чл.18а, ал.1 във вр. с чл.11б, ал.3 от Валутния закон, на основание  чл.18а, ал.3 от същия му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.

В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а наложеното наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК. Поддържат се доводи, че неправилно първостепенният съд не е приел оплакването на касатора, че не е уведомен на разбираем за него език да декларира превозваните стоки и валутни ценности, което е опорочило цялата проверка и изключва от субективна страна отговорността му. Сочи се, че не му е назначен преводач при предявяване и връчване на съставения АУАН, което е съществено процесуално нарушение. Моли се за отмяна на решението и издаденото НП, като в условията на алтернативност се иска изменение на НП и намаляване на наложената санкция в размер на законовия минимум. В с.з. касаторът редовно призован, не се явява и представлява. В постъпило писмено становище представляващия го * Г. поддържа касационните доводи и моли за уважаване на жалбата.

Ответникът Началник отдел „МРР“ в ТД Митница-Русе, в с.з. се представлява от ** М. С., която изразява становище за неоснователност на жалбатя. Излага подробни съображения за правилност на решението на РС и моли за потвърждаването му.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като отправя искане към касационната инстанция да я отхвърли, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди обжалваното Наказателно Постановление № ВG2022/4000-434/НП/08.09.2022г. на Началник отдел „МРР“ в ТД Митница-Русе районният съд е приел от фактическа страна, че на 07.07.2022г. на *** около 10.00 часа е задържано ППС - товарен микробус „Фиат Дукато“ с рег. № **, управлявяно от М.А., ***, роден на *** г. в ***, с персонален № **. При проверката се установило, че в ППС се намират ** лири, от които ** шотландски лири и ** британски лири, които не са били декларирани съгласно чл. 11б, ал. 3 от Валутния закон. Сумата е била в ** на управляваното от него МПС и за същата водачът не притежавал банков или друг разплащателен документ. На жалбоподателя е съставен АУАН за административно нарушение по чл.18а, ал.1, във вр. с чл.11б, ал.3 от Валутния закон, а въз основа на него и процесното НП.

Наказанието е наложено за нарушение на разпоредбата на чл.11б, ал.3 от Валутния закон, който препраща към ал.1 и изисква пренасяните през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз, парични средства в размер на или над 10 000 евро, съответно валутната им равностойност, да бъдат декларирани при поискване от страна на митническите органи. Задължението за деклариране при поискване, се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.

Наложеното наказание глоба в размер на 3000 лв., по чл.18а ал.1 от Валутния закон на жалбоподателя е за това, че не е декларирал при поискване от страна на митническите органи, пренасяните от него ** лири. По тези съображения НП е потвърдено като законосъобразно, а възраженията, изложени в жалбата са приети за неоснователни.

Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Ч. и Г. установяват, че при извършената от тях като ** , като ** проверка и запитване към жалбоподателя, същият заявил, че няма нищо за деклариране, а в последствие в **. За тези пари лицето не притежавало документ за произхода им и обяснило, че му били дадени от непознато за него лице да ги предаде на шефа си. Разговора провели на турски език и в присъствие на тяхна колежка, която свободно говори езика.

Административен съд Враца намира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП няма допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, същите са издадени от материално и териториално компетентни органи, а решението на РС Видин е правилно.

Между страните няма спор, че наказаното лице е **, който не владее български език и при съставяне на АУАН не му е назначен преводач по надлежния ред, с което пълномощникът му аргументира довод за допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото му на защита.

Разпоредбата на чл.1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство постановява, че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно, съгласно цитираната разпоредба от Директивата на Европейския съюз, която е достатъчно ясна, точна и конкретна, не създава предпоставки за различно тълкуване и подлежи на пряко приложение, в производства като настоящото не е абсолютно задължително назначаването на преводач в хода на административнонаказателното производство. В този смисъл, приетото от районния съд, че административния орган не е имал задължение да осигури преводач, с помощта на който да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство, което не е довело до ограничаване правото му на защита, е в съответствие със законовите разпоредби.

Административният съд споделя приетото от РС, че в цялата административнонаказателна преписка, респективно в АУАН ясно и точно е формулирано извършеното нарушение, както и квалификацията му, което направено по разбираем за жалбоподателя начин. Прието е, че същият е запознат със задължението му да декларира носената от него валута, и то на основание съществуваща нормативна уредба при стриктно спазване разпоредбите от страна на проверяващите.

С императивните предписания на чл.11а, ал.1 от Валутния закон и чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на Министъра на финансите, обн. ДВ бр.10/03.02.12г., действаща към датата на деянието - 07.07.2022г., като подзаконов нормативен акт по приложение на Валутния закон /приета на основание чл.14г от Валутния закон във връзка с приложението чл.10а, чл.11, ал.3, чл.11а и др. от Валутния закон/, е установено изрично задължение за деклариране пред митническите органи на пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000 евро, или тяхната равностойност в левове или друга валута, за или от трета страна, която не е държава - член на Европейския съюз. Правилото е дефинирано идентично в диспозицията на всяка от двете разпоредби, като задължението е изпълнимо във формата на писмена декларация – валутна митническа декларация. По-специално, нормата чл.2 от Наредбата пряко препраща, относно реда и начина за деклариране към чл.9 от същия подзаконов акт, съгласно която последна разпоредба - "Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2, ал.1, чл.5 и 7. "

Същевременно с чл.8, ал.3 от Наредбата е установена презумпция, относно неизпълнението на задължението за деклариране, като според диспозицията на същата -  в случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация. Приложението й е свързано с друга законова презумпция, нормативно закрепена в нормата на чл.11б, ал.3 от Валутния закон, в която изрично е указано, че задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.

В обобщение при така очертаната правна регламентация от цитираните разпоредби на Валутния закон и подзаконовия акт по неговото приложение - Наредба № Н-1/12г., издадена от Министъра на финансите, налице е правнорегламентирано задължение за попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация – валутна, митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната парични средства в размер на и повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в лева или друга валута, от или за трета страна. Негов адресат, т.е. правнозадължено, е лицето, което ги държи и декларирането се извършва по негова инициатива - на пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите служители, за разлика от хипотезата на чл.11б от Валутния закон, нито пък последните са задължени във всеки случай да предоставят валутна декларация на пътуващите лица. В този смисъл, изпълнението му не е свързано априори с насрещно задължение от страна на митническите органи или действия, да отправят нарочна покана за деклариране, при въведеното разграничение, следващо от наличната специална норма на чл.11б от Валутния закон. Неизпълнението на задължението за деклариране при поискване от страна на митническите органи на пренасяните през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз, парични средства в размер на или над 10 000 евро, съответно валутната им равностойност, да бъдат декларирани, съставлява административнонаказателен състав по чл.18а, ал.1 от Валутния закон, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За неговата съставомерност, достатъчно е недекларирането в надлежната форма, с декларация по утвърдения образец - валутна декларация, следващо от отрицателния факт на липсата на такава.

Нарушенията по чл. 11а ал. 1 от ВЗ  са с определена от законодателя висока степен на обществена опасност, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид административни деяния са във висок размер. АНО е посочил в НП, че размера на недекларираната пред митническата администрация сума надхвърля многократно прага за деклариране, който извод настоящият касационен съд споделя. Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на  чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, същото е правилно определено, в законоустановения максимален размер и съобразено с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН при липса на основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът не споделя доводите на касатора за изменение на обжалваното НП и налагане на наказание в минимален размер на предвиденото в санкционата норма такова, поради което алтернативното му искане е неоснователно.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации на съда от тези, отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС, водещи до отмяна или изменение на НП, като незаконосъобразно.

Предвид изложеното, настоящият състав намира изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.

Разноски при този изход на спора се дължат на ответника на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.143 АПК в размер на 100.00 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218  АПК, Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 15.01.2024 г., постановено по АНД № 1428/2023г. по описа на Районен съд – Видин.

ОСЪЖДА М.А., ***, роден на ***г. в ***, с персонален № ** да заплати на Териториална дирекция „Mитница“ – гр. Русе сумата 100.00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.