РЕШЕНИЕ№
гр... София, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и осми септември ………………………………….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …Христинка Колева………….........
... Доротея Кехайова…………….......
при секретаря... Албена Ламбева……………………………...…….……… в присъствието на
прокурора......... Красимир Кирилов...................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 2633 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Г.Г.,
САК, повереник на Х.А.В., частен обвинител по НОХД № 8406/2008 г. по описа на
СРС, срещу присъда от
29.11.2017 година постановена по делото, с която подс.Й.Л.Р. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 от НК и е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, за изпълнението на
което е определен първоначален ОБЩ режим
В жалбата са изложени
твърдения, че наложеното наказание е несправедливо откъм срок на изтърпяване и
същия категорично не отговаря на степента на вината, последствията от деянието
върху живота и здравето на пострадалия А., немалката степен на обществена
опасност на дееца. Иска се изменение на присъдата и увеличаване размера на
наложеното наказание.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към
нея и от адв. Р.К., САК, защитник на подсъдимия Й.Л.Р..В допълнението към жалбата са
изложени твърдения, че съдът е избегнал обсъждане на най- важният факт по делото с
изключително правно значение- фактът, че пострадалият е намерен в безпомощно
състояние пред бариерата на ВМА в състояние, което съществено се различава от
състоянието което е констатирано при прегледите му непосредствено след
инцидента-на местопроизшествието и във ВМА. Това навеждало на извода , че
същият може да е падал след напускане на ВМА и да си е причинил сам черепно-
мозъчната травма, за която е повдигнато обвинение на подсъдимия Р.. Становището
на Съда, че можело тези увреждания да са били вече причинени на пострадалия при
прегледа му във ВМА, но да не са били констатирани поради това, че не са му
били извършени всички необходими прегледи били в сферата на предположенията.
По делото отсъствали каквито и да
било данни за нанесени от подсъдимия удари в областта на главата на пострадалия.
В мотивите към присъдата не бил намерил никакво място анализът на
правнорелевантни факти и обстоятелства. Първоинстанционния съд кредитирал
показанията на пострадалия В., въпреки заключението на СПЕ на този свидетел, че
същият няма свидетелска годност за събитията по време на деянието.
Съображенията на СРС за издаване на атакуваната присъда не почивали дори и в
минимална степен на установените по делото факти и обстоятелства. Иска се
отмяна на постановената осъдителна присъда и да оправдаване на подсъдимия,
алтернативно в случай на потвърждаване на присъдата наказанието да бъде определено по реда на
чл.55, ал.1,т.2,буква „б" от НК, тъй като били налице изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства-чисто съдебно минало,
съдействие в разследването, не е напуснал местопроизшествието и не е правил
опити да се укрие, действията на подсъдимия са провокирани от пострадалия с
обида. Алтернативно, в случай че се потвърди първоинстанцинната присъда се иска
наказателното преследване да се изключи по давност на основание чл.80 от НК,
като не били налице действия водещи до спиране или прекъсване на давността по
смисъла на чл.81 от НК.
Повереникът на частния обвинители поддържа
жалбата. Твърди, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от 6 месеца е твърде минимално и обективно не отговаря на обществената опасност
на деянието, последствията които са настъпили за доверителя му и всички
останали неща свързани с наказателната превенция която следва да бъде следвана
по отношение на дееца. Наказанието
следвало да бъде завишено за да отговори по справедливост , а съдът е проявил с
това наказание лека наказателна политика и едно отношение което случаят не
заслужава. Моли наказанието да бъде завишено и да се уважите жалбата.
Защитникът излага съображения, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В първоинстанционното производство
не било събрано нито едно конкретно доказателство което да сочи на извода, че
процесната черепно-мозъчна травма е
причинена именно от подсъдимия Р.. Съдът е изказал едно недопустимо според него
предположение, че поради липсата на извършени подробни прегледи във ВМА
непосредствено след инцидента не било установено какви точно увреждания са били
причинени на пострадалия като е било възможно да е било причинено това
увреждане – процесното, но не било
установено по категоричен. От доказателствата било установено, че пострадалият
е паднал еднократно. Непосредствено след инцидента същият е имал единствено
нараняване в основата на носа и устата
от където е течала кръв. Това представлявало лека телесна повреда видно от
изготвената СМЕ. В същото време било безспорно установено, че в последствие
пострадалия е получил наранявания от поне пет самостоятелни падания които нямат
никаква връзка помежду си – две черепно-мозъчни в основата на тила, челно и
счупване на пета. С това безспорно било доказано по делото, че освен
нараняванията причинени от подсъдимият Р., пострадалият в последствие е получил
още множество отделни наранявания за които по делото не било установено как,
кога, и къде точно са причинени, поради
което следва подсъдимия да бъде оправдан. Поддържа и останалите си алтернативни
искания в случай, че не се приеме тази
теза, да бъде освободен от наказателна отговорност поради изтекла давност и
алтернативно в случай, че съдът прецени, че той е извършил деянието да му
измени размера и вида на наказанието като приложи чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК поради наличието на изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Прокурорът счита, че присъдата на първата инстанция е
правилна и законосъобразна досежно авторството на престъплението и елементите
на обективната и субективната страна. Първоинстанционния съд бил
направил пълноценен анализ на доказателствата
по делото и подробно отчел всички факти и обстоятелства за да стигне да
извода, че именно подсъдимия е причина за телесните увреждания на пострадалия,
така, че в тази част присъдата следвало да бъде изцяло
потвърдена. Досежно наказанието счита, че е налице едно смекчаващо обстоятелство, а това е проточилото се дълго
във времето наказателно производство. Предлага изцяло да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият твърди, че е невинен и
съжалява за потърпевшия, че е претърпял всичкото това нещо. Заявява, че не е
могъл да му причини уврежданията и свидетелите
нищо не са видели. Единия твърдял, че го блъснал, другия, че го ритнал с
крак в гърдите, но това е нямало как да
стане, а те просто били измислени свидетели които са приятели и колеги на потърпевшия. Моли да
бъде оправдан.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки наведените в протеста оплаквания и съгласно разпоредбата на
чл.327 от НПК съдът намира следното:
Атакуваните присъда подлежи на въззивен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ЖЛБАТА НА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ
Е НЕОСНОВАТЕЛНА, А ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил в по-голямата им част обосновани
и законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е, че подс. Й.Л.Р. е роден на ***г***, български гражданин,
женен, с основно образование, работи, неосъждан. Св. Х.А.В. работел през 2007г.като
шофьор на линейка към Центъра за спешна медицинска помощ. Там работела и
съпругата на подс. Р.. На 21.12.2007г. в ресторант „Бор“ имало банкет по случай
настъпването на Новогодишните празници за служителите от ЦСМП. На тържеството
присъствали св.В., съпругата на подсъдимия Р. и много техни колеги, сред които
свидетелите К.Д.Ш., М.Д.К., С.И.Б., Л.И.Р.и Д.Д.М.. Всички празнуващи
употребили алкохол. Около 01,30 часа на 22.12.2007г.,
подсъдимия бил повикан от съпруга си, за да я прибере. Той пристигнал с личния си автомобил и в него се
качили съпругата му, свидетелят К.Д.Ш. и д-р Т.. Докато пътували св.В. звънял
на съпругата на подсъдимия по мобилния телефон. Изпратил съобщение без текст и
на телефона на подсъдимия. Това ядосало последния, той спрял автомобила,
накарал пътуващите да слязат и се върнал обратно в заведението, за да потърси
сметка от В. за поведението му. Влизайки в ресторанта подсъдимия се насочил към
В. и започнал да му крещи, налитайки на бой. Част от присъстващите мъже
скочили, успели да предотвратят ударите на подсъдимия, който сам инкасирал
такива и го извели от заведението. Подсъдимият не си тръгнал, а решил да изчака
В., който също излязъл отвън. Виждайки В. да излиза, подсъдимият се насочил
бързо към него и го блъснал, в резултат на което първия изгубил равновесие и
паднал на земята. Свидетелите Л.И.Р.и Д.Д.М. се притекли, за да окажат първа
помощ на поваления на земята В., който при падането си ударил главата и загубил
съзнание. Свидетелят М.му придържал главата докато свидетелят Р.проверявал с
фенерче реакцията на зениците. Били сигнализирани органите на полицията и била
повикана линейка на Бърза помощ, с която пострадалият бил откаран във
ВМА-гр.София. Тъй като В. отказал хоспитализация - подписал поднесената му
декларация за отказ, му били извършени повърхностни манипулации и напуснал
здравното заведение. В същото време съпругата на пострадалия - свидетелката М.Ж.В.била
уведомена за случилото се и за обстоятелството, че съпругът й бил откаран във
ВМА-гр.София. Тя позвънила на дъщеря си - свидетелката Р.Х.В.и пострадалият бил
откаран с автомобила на дъщеря им от паркинга на ВМА-София, където бил намерен,
лежащ в локва кръв. Тъй като В. започнал да буйства и да проявява неадекватно
поведение, на следващия ден свидетелката В.потърсила отново медицинска помощ и съпругът
й бил откаран този път в МБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ ЕАД, където бил хоспитализиран с
окончателна диагноза: средна телесна повреда, изразяваща се в тежка
черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка; остър минимален хематом под твърдата
мозъчна обвивка челно-слепоочно в ляво; хеморагични хокуси в челния лоб
двустранно; вътремозъчен хематом слепоочно-тилно в ляво и разкъсно-контузна
рана в дясната теменна област. Била проведена оперативна интервенция,
изразяваща се в тотално отстраняване на травматичния мозъчен хематом като
единствения възможен способ за евакуацията на хематома.
Била проведена консултация и с
травматолог, като била поставена диагноза: Контузия на дясното ходило, и била
назначена гипсова имобилизация за 15 дни.
Била проведена консултация с ортопед
и лицево-челюстен хирург, като била поставена диагноза: недислоцирана
/неразместена/ фрактура на носните кости, неналагаща оперативно лечение. Пострадалият
В. бил изписан от болничното заведение на 04.01.2008г.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, частично приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в обясненията
на подсъдимия Й.Л.Р., показанията на пострадалия Х.А.В. и свидетелите М.Ж.В., Р.Х.В.,
Л.И.Р., Д.Д.М., Р.Б.Я., А.Г.Х., М.И.К., Д.Д.М., К.Д.Ш., М.Д.К., С.И.Б., Г. Д.П.и
И.В.Т., /дадени по време на съдебното следствие, в хода на досъдебното
производство, както и по време на разглеждане на делото от Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, и приобщени по реда на чл.281 НПК/,
съдебнопсихиатрични експертизи /л.39-л.46 ДП, л.58-л.64 ДП и л.132-143 от
делото/, допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
/л.47-л.62/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.50-л.55 ДП/, и
допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.68-л.72 ДП/,
справка за съдимост, медицинска документация, се налага извод, че подсъдимия е
осъществил състава на престъплението за което е предаден на съд.
Неоснователно
е твърдението на защитника, че в първоинстанционното производство не било
събрано нито едно конкретно доказателство което да сочи на извод, че процесната
черепно-мозъчна травма е причинена
именно от подсъдимия Р.. Въззивният съд намира, че въпреки напълно
необоснования фактически извод на районният съд, че подсъдимия е нанасял удари
в главата на пострадалия с юмруци, като цяло извода, че поведението на
подсъдимия е в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане е верен.
Съдът не е обсъдил правилно събраните доказателства и е формулирал неверни
фактически изводи, но по същество правилно е приел, че получената средна
телесна повреда от св.В. следва да се вмени във вина на подсъдимия.
Свидетелят
Д.М.твърди, че видял подсъдимия да блъска в гръб св. В., в резултат на което последния
паднал на земята и останал да лежи неподвижно. Това напълно кореспондира с
обясненията на подсъдимия. Св.Р.заявява, че възприел непосредствено няколко
удара с ритници в областта на гърдите и таза на пострадалия, вследствие на
които В. загубил равновесие и паднал на терена, като е категоричен, че удари в
областта на главата не са нанасяни от подсъдимия. С оглед на това напълно
необосновано районният съд е приел, че подсъдимия е нанесъл няколко силни удара
в лицето на пострадалия с юмрук и в резултат на това последния е паднал на
земята. Причината за падането е блъскането на св.В. от подсъдимия. Само
последния не бил употребил алкохол от присъствалите на инцидента лица. Нито един
свидетел, освен Р.и М., не твърди, че е видял причината поради която св.В. се е
озовал на земята. Всички останали свидетели дават показания за поведението на
лицата преди и след инцидента. Районният
съд е пренебрегнал показанията на св.Н., която е заявила, че в момента на
възникване на инцидента св.Р.се е качвал в автомобил. Същият, видно от показанията на Н. и св.М.е отишъл до
мястото където е лежал В. след нея, а самата тя не е възприела механизма на падането, чувайки
някакви викове. Св.Р.потвърждава, че е употребил алкохол, определяйки
количеството му като „малко-100-150 гр. ракия, както и, че страда от
късогледство, коригирано с очила 4,5 диоптъра. Твърди, че е имал пряка видимост
към мястото на падането, от което се е намирал на 20 метра, но е било
„сравнително тъмничко“. Същият свидетел заявява, че всичко това се е случило в
момента в който се е качвал в автомобила, което напълно кореспондира с
показанията на св.Н.. С оглед на това въззивният съд приема, че св.Р.е нямал
обективна възможност да възприеме конкретните действия на подсъдимия, а само
резултата от тях-падналия на земята св.В.. За реакцията на св.Р.показания дава
св.Радева, която твърди, че от колегите си разбрала, че този свидетел е
започнал да крещи и подскача около подсъдимия с думите „ето сега ще влезеш в
затвора, ще ти разкажа играта“, докато самият подсъдим го е молел да окаже
помощ на пострадалия. Състоянието на св.Р.очевидно не му е позволявало да стори
това, тъй като след като е осветил зениците на В. го е обявил за умрял и, че не
е нужно да се оказва помощ въобще. Св.М.е бил по-адекватен в ситуацията, въпреки,
че също по негови сведения е бил изпил около 200 мл. ракия и две бири, констатирал
е, че В. е жив, като заявява, че е видял как последния пада, след като „някой
го блъска“.
С оглед на това е неверен извода на
съда, че „свидетелите единодушно
твърдят, че Р. се насочил към В. и му нанесъл удари“. По делото са събрани
доказателства, че подс.Р. е блъснал св.В., в резултат на което последния е
паднал на земята и е ударил главата си. Категорично установено е със
свидетелските показания, че след удара пострадалия е бил няколко минути в
безсъзнание.
Изследвайки механизма на причиняване
на телесните увреждания, както и техния характер въз основа на писмените
доказателства /епикриза по И.З. № 37371/04.01.2008г. на Секция по спешна
неврохирургия, обменна карта -талон- № 3902/22.12.2007г. от Катедра по Спешна
медицина на ВМА-София, фиш за спешна медицинска помощ № 106 315/22.12.2007г. от
БМП-София, съдебномедицинско удостоверение от ЦСМП при УМБАЛСМ „Александровска“
ЕАД и МБАЛСМ „Пирогов“ - София/ и изготвените съдебномедицинска експертиза по
писмени данни /л.50-л.55 ДП/, и допълнителната съдебномедицинска експертиза по
писмени данни /л.68- л.72 ДП/, съдът неправилно е кредитирал изцяло показанията
на свидетеля Л.И.Р.и не е кредитирал в тази част показанията на свидетеля М.. Блъскането
в гръб е довело до падането на пострадалия на площадката, и обективно е причината
за част от съставомерните увреждания - вътремозъчен хематом слепоочно-тилно в
ляво и хеморагични хокуси в челния лоб двустранно.
Доказателствата по делото категорично сочат, че св.В. е падал повече от веднъж,
като това се е случило след инцидента. Неговите близки, видно от показанията на
съпругата му и дъщеря му, са го намерили в локва кръв до бариерата на ВМА. При
това падане пострадалия е получил друга част от уврежданията, включително контузия
на дясното ходило, наложила имобилизация на травмираното място за 15 дни. Тези
увреждания са пряка последица от отказът на В. да остане за изследване във
ВМА-София, изразен с полагането на подпис в представената декларация от
извършилия първоначален преглед лекар от Катедрата по Спешна медицина на
ВМА-София. С оглед на това съдът приема, че не всички увреждания са получени
при падането причинено от блъскането на пострадалия от подсъдимия.
Претърпяното
травматично увреждане по своя медикобиологичен характер отговаря на законно установените
признаци на средната телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.129, ал.2, пр.5 вр. ал.1 НК. Постоянното
разстройство на здравето, неопасно за живота, представлява такова увреждане на
човешкия организъм, при което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни
сили, в каквато насока са дадените с Постановление на Пленума на ВС № №
3/27.09.1979г. указания. То може да засегне определени части на тялото, отделни
органи или да предизвика ограничаване на функциите им, както и да засегне целия
организъм с предизвикване на болестно състояние.
Въпреки, че
неправилно е приел за установени факти, които не са се обективирали, принципно
районният съд е счел прие, че подсъдимият Й.
Р. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 НК - на инкриминираната дата, място и време, причинил на Х.А.В. средна телесна повреда,
изразяваща се в тежка черепно-мозъчна тавма - контузия на мозъка; остър
минимален хематом под твърдата мозъчна обвивка челно-слепоочно в ляво;
хеморагични хокуси в челния лоб двустранно, които травматични увреждания са
реализирали медико биологичния критерий „Разстройство на здравето, временно
опасно за живота”.
Налице е
пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между действията на
подсъдимия –блъскане на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат -средна
телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма Въззивния съд
приема, че подсъдимият Й.Л.Р. е причинил увреждане на телесната цялост на
пострадалия В., реализирайки медикобиологичния признак „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота”, с оглед на което твърдението на защитника, че по
характера си телесното увреждане може да се квалифицира единствено по чл.130 от НК е неоснователно.
От
субективна страна първоинстанционния съд е приел, че подсъдимия е действал с
пряк умисъл, който извод е неправилен. Действията
на подсъдимия действително са били умишлени. Същият бил афектиран от поведението на св.В., за
когото е категорично установено, че е имал любовна връзка със съпругата му. Психическото
отношение на подсъдимия Р. към деянието и общественоопасните последици следва
да се квалифицират като умишлено деяние, при форма на вина евентуален умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че блъскането на пострадалия Х.А.В. е от естество да го извади
от равновесие/още повече, че пострадалия е бил пиян, а терена е бил леко заснежен/
и да причини падането му. Допускал е, че при последното В. може да се удари в
терена, включително и да получи сериозна травма на главата. Подсъдимия се е
съгласявал с настъпването и на тази последица, която не е целял пряко. От
волева страна той е искал да се саморазправи с пострадалия, като е бил напълно
безразличен към вида на уврежданията, които той ще получи. От интелектуална
страна е съзнавал, че в резултат на падане на земята В. може да удари главата
си и да получи посоченото по-горе увреждане и въпреки, че не го е целял пряко,
се е съгласявал с настъпването му. С оглед на това въззивният съд приема, че
подс.Р. е действал с евентуален умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление районният
съд неправилно е съобразил причините, довели до извършване на престъплението.
Пренебрегнал е подбудите на подсъдимия и силно е надценил „проявената от него
инициатива за организиране на престъпните действията“. Неправилно е съобразил и
механизма на извършване на престъплението. Недоказан по делото е фактът, че
след блъскането, довело до падане на пострадалия върху терена, подсъдимият е „продължил
побоя над В.“. В случая е силно надценен
и факта, „че нападението е извършено на обществено място, по време на празнуване
на Новогодишните празници, пред колеги на пострадалия“. Всъщност, по делото е
безспорно установено, че деянието е извършено по личен мотив, след като
подсъдимия е бил провокиран от пострадалия В.. Подс. Р. по никакъв начин не е
влизал в пререкание с пострадалия на процесната дата, до момента в който
последния е започнал да звъни по телефона на съпругата му и му е изпратил
съобщение. Знаейки за любовната връзка между съпругата си и пострадалия,
подсъдимия е бил силно подразнен от непристойното му поведение и се е върнал да
му търси сметка. Поведението на подсъдимия е прераснало в противоправно такова,
но е било провокирано от пострадалия и този факт е бил пренебрегнат от
първоинстанционния съд. Необоснован е и извода, че „подсъдимият
направил опит да напусне мястото на престъплението без да окаже помощ на
лежащия в кръв и изпаднал в безсъзнание мъж.“. Напротив,
доказателствата по делото категорично сочат, че той е останал на мястото на
извършване на престъплението и е съдействал на полицейските служители за
установяване на самоличността му. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът все пак е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия Р., както и изтеклия
период от извършване на престъплението до налагането на наказателната санкция.
Въпреки, че неправилно е отчел част от
обстоятелствата и силно е подценил причината за действията на подсъдимия, някак
си съдът е стигнал до извод, че следва да определи наказание „лишаване от
свобода“ в размер - близък до минималния, отмервайки го на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Съдът не е изложил никакви мотиви, защо липсват предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК. Подс.Р. е неосъждан, престъплението е
извършено през 2007г., т.е преди почти 11 години и то след като е бил
провокиран от пострадалия В.. Обществената опасност на подсъдимия не е висока.
Видно е, че за този продължителен период от време той не е имал други противоправни
прояви. Целите на наказанието по чл.36 от НК биха се изпълнили в пълна степен,
ако изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, в каквото насока първоинсттанционната присъда
следва да бъде изменена.
Въз основа
на изложеното, Софийски градски съд, в
настоящия въззивен състав намира, че атакуваната присъда е незаконосъобразна в
частта за индивидуализацията на наказанието и следва да бъде изменена. В
останалата й част следва да бъде потвърдена. В хода на производството са
събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се направи обоснован
извод, че подс.Р. е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Наказателната му отговорност е била
правилно ангажирана от първоинстанционния съд, но в нарушение на материалния
закон, неприлагайки нормата на чл.66, ал.1 от НК, съдът е допуснал явна
несправедливост на наложеното наказание.. С оглед на това присъдата следва да
бъде изменена по посочения по-горе начин.
Мотивиран така и на основание чл.337,
ал.1, т.1, вр.чл.334, т.3 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 29.11.2017г. постановена по НОХД № 8406/2008 г. по
описа на СРС, в частта относно начина на изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода, като:
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1
от НК изпълнението на наложеното на подс.Й.Л.Р., с ЕГН ********** наказание
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.