№ 139
гр. Перник, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Б.а-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500072 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1374/16.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4895/2022 г. по
писа на Пернишкия районен съд са отхвърлени изцяло като неоснователни
предявените искове от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК: ********* срещу В. Б.
И., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер общо на 2298.87 лв., от която сумата от 2053.07 лева -
представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. ***, сумата от 245.80 лева - представляваща обезщетение за забава
върху месечните плащания за периода от 09.07.2020 г. до 26.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 20.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането по
ч.гр.д. № 3577/2022 г на Районен съд – гр. П..
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК: *********, чрез юрк. Емилия Максимова, в
коятосе излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят счита за безспорно установено по делото, че е налице
1
валидно облигационно правоотношение между страните относно услугата:
пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за
топлофицирания имот. Жалбоподателят не споделя твърденията на
първоинстанционния съд, че ответникът не е собственик на имота и че
липсват доказателства за обстоятелството, че ответникът е собственик на
имота, мотивирайки се само с решения на други състави на съда и за други
процесии периоди. Подчертава, че по делото, в открито съдебно заседание, е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е собственик на процесния имот, през процесния период, с оглед
отговора на ответната страна. Видно и от направената справка от страна на
съда в национална база данни постоянния и настоящ адрес на ответника е
именно на процесния имот-гр. ***. В заключение моли решението да бъде
отменено като неправилно и необосновано, като бъде постановено ново, с
което предявените искове да бъдат уважени. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е депозирал отговор по
жалбата, с който моли същата да бъде отхвърлена. Освен това моли да се
постанови,че всичко до 2019 включително е с изтекла давност. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната се е позовала и е направила оплакване за
допуснати от първата инстанция нарушения, които въз основа на
обстоятелствената част на жалбата, въззивния съд квалифицира като недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца относно твърдените от
него подлежащи на доказване факти, което е попречило за установяване на
съответния твърдян от ищеца факт и е процесуално нарушение на първата
инстанция по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК.
С оглед правомощията си по чл.267 ГПК и наведените в жалбата
оплаквания, въззивният съд намира, че тези оплаквания са основателни.
Въззивният съд констатира от прегледа на първоинстанционното дело, че с
определение от 17.10.2022 на ПРС е изготвен проект за доклад по делото по
чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с който с оглед твърденията и доводите на ищеца
2
и ответника, разпределението на доказателствената тежест е извършено
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Със същото определение по реда на
чл. 140 ГПК са приети като доказателства по делото документите,
представени с исковата молба; допуснати са исканите от ищеца относими,
допустими и необходими доказателства, но липсват указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК. В проведеното първо открито съдебно заседание ПРС е дал
възможност на страните да изложат своето становище по проекто-доклада,
който в същото с.з. е обявен за окончателен и съдът е изложил мотиви, че
видно от отговора на ответника, последният не оспорва факта, че е
собственик на имота. Във връзка с това ищецът е заявил, че поддържа
искането за допускане на експертизи, но не подържа искането си за издаване
на съд. удостоверения, тъй като се приема за безспорно, че ответникът е
собственик на имота.
С оглед горното възивният съд установява, че на ищеца не са били
дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК относно твърдените от него
подлежащи на доказване факти. В тази хипотеза въззивният съд дължи
единствено даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на дадените указания, което по смисъла
на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези
доказателства за първи път във въззивното производство/т. 2 на ТР № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, като тези указания следва
да бъдат дадени от въззивния съд в хода на въззивното производство
/Решение № 208 от 6.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2806/2015 г., II т. о., ТК/.
По отношение останалите доводи във въззивната жалба и отговора
/доколкото касаят възражения по съществото на спора, но не и позоваване на
процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на
използването на доказателствено средство/, въззивният съд намира, че
преценката за правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да
даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
УКАЗВА по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК на жалбоподателя-ищец
„Топлофикация-П.“ АД, че не сочи и не представя доказателства за
твърдените положителни факти, че ответникът В. Б. И. има качество на
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдявания
процесен имот, респ. качество на потребител/клиент на топлинна енергия.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират съответни
доказателства във връзка с дадените указания и да предприемат съответните
процесуални действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.03.2023г.
от 10,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на жалбоподателя - и препис от отговора на
въззиваемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4