гр. Сливен 17.02.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в открито заседание на двадесети и четвърти януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм.
дело № 425/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 251 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на
С.П.Н. ***, подадена чрез адв. В.Д. ***, срещу
Заповед № СЛ-5498/31.10.2022 г. на Директора на Регионална Служба "Военна
полиция" – Сливен, с която на основание чл. 139 и чл. 148 ал.1 от
Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България /ППЗОВСРБ/, чл. 242,
т. 1 във
връзка с чл. 241 от ЗОВСРБ и чл.13 ал.2 от Правилника за
прилагане на закона за военната полиция /ППЗВП/ на С.л.С.Н. е наложено д. н. “з.“.
В жалбата оспорващата твърди,
че заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на д. производство, в
противоречие с разпоредбите на материалния закон. Оспорва възприетата от органа фактическа обстановка,
като твърди, че не е извършила н. на в. д.. Изтъква, че в хода на д.
производство не били установени и посочени вредни последици в нарушение на
чл.145 ал.3 от ППЗОВСРБ. Заповедта била неясна, противоречива и немотивирана,
не се съдържало описание на извършеното н., не било взето под внимание
цялостното поведение на с. до извършване на н.. Твърди, че съгласно д. х. за з.
от нея д. „И. .. с.“ в с. „А. „ в РС „Военна полиция“ може да бъде з. от с.с. в с. „А.“, поради което у. е в. задачи и з. на
останалите ч. на с., доколкото при липса на изпълняващ д. н. с. “А.“ с. й н.
станала прекомерна. Отделно от изложеното сочи, че от цитираната в заповедта за
налагане на д. н. заповед № СЛ-1/04.01.2022г. не могат да се изведат данни за з.
на Н. с. да п. к.за отчитане на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време на в.. Със заповедта не бил
определен заместник, който да попълва к., докато оспорващата о. от р. поради о..
Твърди се още, че д. н. е наложено извън двумесечния срок по чл.249 ал.1 от
ЗОВСРБ, липсвала и дата на извършване на н.. На изложените основания се отправи
искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.
В съдебно заседание
лично и с представител по пълномощие – адв. В.Д. ***
поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Ангажира доказателства.
Ответникът – Директорът на Регионална Служба
"Военна полиция", гр. Сливен лично и чрез процесуален представител – Цв. Ш., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като
неоснователна, по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор.
Съдът, предвид
наведените с жалбата възражения и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните в процеса не
спорят, че считано от 01.10.2021г. и към момента на издаване на обжалваната
заповед ст.л.С.П.Н. е з. д. „И. .. с.“ в с. „А.“ в РС „Военна полиция“ Сливен.
Това обстоятелство се потвърждава от приложената по делото к. справка от 18.10.2022
г. /л.65/. Видно от тази справка оспорващата е на р. в Б. а. от 26.02.2007г., н.
е с „Б.“ през 2012г., 2015г. и 2016г., а
с „Г.“ през 2019г. и 2020г., като няма налагани н..
Съгласно т.1.5 от заповед
на директора на Регионална служба "Военна полиция" - Сливен № СЛ-1/04.01.2022г.,
издадена на основание чл.13 ал.2 от ППЗВП на И. в с. „А.“ е в. з. да води к. за
отчитане на часовете за изпълнение на възложените задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни
дни и в дните на официални празници от в. /Приложение№ 2 от Наредба
Н-18/19.12.2012г./л.24/, като в заповедта не са посочени заместници.
С докладна записка рег. № СЛ-4923/30.09.2022г. п.Н.
Н., з. – д. в Регионална служба "Военна полиция" – Сливен /л. 18/ е
уведомил Директора на Регионална служба "Военна полиция" – Сливен, че
в к.за отчитане на часовете за изпълнение на възложените задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни
дни и в дните на официални празници от в. /к./ са нанасяни данни и е полаган
подпис от с.Я.Д., въпреки че това задължение съгласно т.1.5 от заповед на
директора на Регионална служба "Военна полиция" - Сливен №
СЛ-1/04.01.2022г. е било в. на и. в с. „А.“ – ст.л.С.Н.. В докладната е
посочено, че от началото на 2022г. същата е нанасяла данните частично до
средата на м.юли, след което преустановила това си задължение и от тогава
липсват подписи в края на всяка страница.
Д. производство е образувано
въз основа на цитираната докладна със заповед рег. № 6-1184/03.10.2022г. /л.13/
на Директора на Регионална служба "Военна полиция" – Сливен, с която
била назначена комисия в определен състав, която да извърши служебна проверка
при спазване на разпоредбите на ЗОВСРБ, за което да изготви протокол за
извършената дейност.
В хода на проверката са
дадени писмени обяснения от мл. с. И. Г. Г.
– С.с. в с. „А.“, с.Я. В.Д. – С.с.
в с. „А.“, Д. Д.В. – г. с.в с. „Ф. о.“ и с.М. Д.Л.- С.с.
в с. „А. и н.“, които в обясненията си потвърждават изложените от Н. Н. в
докладната записка обстоятелства./л.19-л.22/. Обяснения са дадени на 04.10.2022
г. и от оспорващата ст.л.С.Н., която посочва, че к.й е зачислена и я попълва,
когато има време, а всеки месец или през месец к.се носи на директора за
подпис. Освен в к.данните се попълват и в таблица на служебен компютър, за да
се прави двойна проверка. При отсъствие к.се попълва от с.Я.Д., с.М.Л. или мл.с.
И. Г.. Като нейни п. им е нареждала да
нанасят необходимите данни в к.и в таблицата. В обяснението си оспорващата
сочи, че не може да обясни защо не е водила к.своевременно и в нея липсват
подписи. На база на данните в к.се изготвяла рекапитулация за изплащане на допълнителни
часове положен труд, като до момента не са възниквали проблеми и няма вредни
последици.
Резултатите от
извършената служебна проверка са обективирани в
Протокол рег. № СЛ-5484/28.10.2022 г. /л. 14/, в който комисията, назначена със
Заповед № 6-1184/03.10.2022 г. на Директора на Регионална служба "Военна
полиция" – Сливен, приела, че к.за отчитане на часовете е зачислена и
предадена на ст.л.С.Н., в качеството й на д. лице по ч. р., в. и като з. по д.
х.. Съгласно заповед № СЛ-1/04.01.2022г. през 2022г. задължението за водене на к.съгласно
т.1.5 от заповедта е официално в. на и. в с. „А.“, който в случая е именно ст.л.С.Н.,
като в заповедта не са посочени нейни заместници.
Прието е , че през 2022г. Н. не е и. в пълен обем в. й з. за водене на к., като
не е вписвала лично и своевременно необходимите данни по чл.48 от Наредба №
Н-18 от 19.12.2012г., често не п. п. си в документите, не е представяла к.за
съгласуване на директора на РС, а тази дейност била изпълнявана от с.М.Л. и с.Я.Д.,
без на същите официално да е вменено това задължение. Комисията приела, че с б.
си ст.л.С.Н. е създала з. в ежедневния работен процес, както и предпоставки за
разминавания и несъответствия при вписването на необходимите данни и проблеми
при изплащането на допълнителните часове през почивните дни и официалните
празници на в. в РС „Военна полиция“. Прието е, че вредни последици не са
настъпили поради проявената отговорност от М.Л. и Я.Д., които лично са водили к.и
проявената отговорност от служителите на с. „Ф. о.“, които са изплащали
полагащите се парични средства въз основа на собствени изчисления. Комисията
приела, че ст.л.С.Н. е нарушила чл. 110 т.4 и т.5 от
Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария,
като не п. о., д., с., т. и и. за качествено изпълнение на поставената задача,
като не и. в пълен обем в. й з. с т.1.5 от заповед № СЛ-1/04.01.2022г., поради проявена б., н. и п. към в.
й з. по водене на к.и предложила да й бъде наложено д. н. "з." на основание чл. 242 ал.1 вр. с чл. 241 и чл. 244,
т. 1 от ЗОВСРБ.
Видно от Протокол от
проведена беседа № СЛ-5487/28.10.2022 г. /л.66/ със ст.л.С.Н. е проведена
беседа от Директора на Регионална служба "Военна полиция" – Сливен в
присъствието на п. на комисията, извършила служебната проверка, при която Н. е
запозната със съдържанието на Протокол рег. № СЛ-5484/28.10.2022 г. и събраните
в хода на проверката доказателства, което е удостоверено със саморъчно поставен
от нея подпис.
На 31.10.2022г. е
издадена оспорената Заповед № СЛ-5498/31.10.2022г. на Директора на Регионална Служба
"Военна полиция" – Сливен,/л.68/, с която на основание чл. 148 ал.1 от ППЗОВСРБ, чл. 242,
т. 1 във
връзка с чл. 241 от ЗОВСРБ, чл.139 от Правилника за прилагане
на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/ и чл.13 ал.2 от Правилника за
прилагане на закона за военната полиция /ППЗВП/ на С.л.Н. е наложено д. н. “з.“.
В мотивите на заповедта е посочено, че през 2022 г. ст. л. Н. не е и. в пълен
обем в. й, като и. в с. „А.", з. по водене на к.(приложение № 2 от Наредба
№ Н-18 от 19.12.2012 г.), като същата не е в. лично и своевременно необходимите
данни по чл. 48 от Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г., често не е п. п. си в
документите, не е представяла за съгласуване к.на директора на регионалната
служба, като тази дейност главно е била извършвана от с. М.Л. и с.Я.Д., без на
същите официално да е било вменено това задължение. Д. о. приел, че с б. си С.л.С.П.Н.
е създала з. в ежедневния работен процес, забавяне при изпълнението на с. з. на
своите к., както и предпоставки за разминавания и несъответствия при вписването
на необходимите данни и проблеми при изплащането на часовете за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дни на официални празници на в. в
PC „Военна полиция" – Сливен, като вредни последици не са настъпили
единствено поради отговорността и професионализма на Л. и Д., които лично са
водили к.и поради отговорността на с. на с. „Ф. о.", които са изплащали
полагащите се парични средства на в.. В заповедта е прието, че н. е извършено
от Н. в., тъй като същата е запозната със съдържанието на Заповед на директора
на Регионална служба „Военна полиция" - Сливен № СЛ-1/04.01.2022 г. и със
з. си като д. лице по ч. р. - видно от положените от същата подписи върху горецитираната
заповед и д. й х. с peг. № RB
211101-001-04/6-1176/08.09.2021 г.
Заповедта е връчена срещу подпис на Н. на 31.10.2022г.
/л.71/, а жалбата срещу нея е подадена в Административен съд Сливен чрез РС
“Военна полиция“ Сливен на 14.11.2022г.
По делото са приобщени
заповед № КВ-299/27.07.2021г. на Министъра на отбраната, с която считано от
01.08.2021г. п. М. М.е н. на д. Д. на РС „Военна полиция“ /л.90/; заповед №
2337/23.09.2021г. на Директора на РС “Военна полиция“, с която л.С.Н. е н. на д. И. .. с. в с. „А.“ в РС „Военна
полиция“/л.91/; д. х. с peг. № RB
211101-001-04/6-1176/08.09.2021 г. за д. И. .. с. в с. „А.“ в РС „Военна
полиция“ /л.96/, с която оспорващата е запозната на 04.10.2021г. /л.95/; д. х. RB
211101-001-04/6-1179/08.09.2021 г.. за д. С.с. в с. „А.“
в РС „Военна полиция“ /л.101/, с която с.Я.Д. е запознат на 04.10.2021г. /л.100/;
д. х. рег. № RB 211101-001-04/6-1181/08.09.2021 г.. за д. С.с.
в с. „А.“ в РС „Военна полиция“ /л.106/, с която с.И. Г. е запознат на
04.10.2021г. /л.105/; к.-регистър за работа в извънслужебно работно
време в сградата на РС “Военна полиция“ Сливен /л.118/; б. л. – 3 бр. за в. н. на С.Н. за времето
12.01.22г. до 21.01.2022г., 31.05.2022г. до 13.06.2022г. и 04.01.2022г. до
11.01.2022г. /л.121 и сл./; справка за п. от С.Н. п. г. о. и о. за в. н.
/л.140/; к. за отчитане на часовете за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време от в. /л.40
и сл./, както заповеди по чл.49 от Наредба Н-18/2012г. за изплащане на
допълнително възнаграждение за
изпълнение на службата през почивни и празнични дни /л.143- л.168/.
По делото са разпитани като свидетели с.Я. В.Д. – С.с. в с. „А.“, с.М.
Д.Л. - С.с. в с. „А. и.“ и Д. Д.В. – г. с.в с. „Ф. о.“,
които в показанията пред съда
потвърждават изложените в обясненията, дадени в хода на
административното производство,
обстоятелства. Свидетелят Д. сочи, че се е налагало да попълва многократно
к.за отчитане на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време от в., защото отразеното в нея е тясно свързано с изготвянето на заповед изплащане на възнаграждението за р. в п. и п. д.. Затрудение възникнало през месец септември 2022г., когато след като
се завърнал от к. на д. г. на 20.09.2022г. се наложило да попълва к., поради о. на Н.. Установил, че от 13 август, като последно к.
му Л. е вписвал данни, к.
не е попълвана.
Затруднинил се, тъй като коректното
попълване на данните изисквало два дни да търси заповедите на всеки в.. Сведетелят сочи, че ако данните не са нанесени
своевременно в к., последващата заповед за изплащане на допълнително
възнаграждение,
която се изготвя за р. в
п. и п. д., няма да бъде изготвена коректно. Горното било от
съществено значение доколкото трябвало да следи в. да не надвиши допълнителна с. от 150 часа за годината. Изтъква, че ако к.не е своевременно попълвана, тогава и заповедта за изплащане на
възнаграждението няма да бъде изготвена навреме и това може да рефлектира при
изплащането на допълнителното
възнаграждение.
Тези обстоятелства принудили Д. да води к., за да няма н. п., въпреки че не
му било вменено като задължение попълването
на данни в нея.
От показанията на свид. Л. се установява, че к.не му
е била зачислявана през 2022 г., но се наложило да я попълва през м.април, м. май и м.август 2022г., защото му било разпоредено от директора на РС“Военна полиция“ да изготвя,
въз основа на данните в к., заповед за работата
в почивни и празнични дни във връзка с изплащането
на допълнително възнаграждение. Когато попълвал к.,
я носил за подпис на Директора и на заместник Директора на РС „Военна полиция“
,
заедно със заповедта за изплащането
на допълнителното възнаграждение. Свидетелят изтъква,
че непопълването на к.затруднява изготвянето
на заповедта
за работа в почивни или празнични дни, както и води до грешно
съдържание в тази заповед, в частта, която отразява отработени от началото на
година до момента часове на съответния в.. Свидетелят изтъква, че грешните данни могат да доведат до надвишаване максимално разрешения брой часове, които според наредбата са 150
часа, които в. може да изпълнява
задължения в почивни и празнични дни през годината.
От показанията на свид.В. се установява, че съгласно Наредба № Н-18/2012
г. в РС „Военна полиция“ се води специална к. от и. в отдел „А.“, в която същият ежемесечно нанася броя на часовете
за положения труд през почивните
и празничните дни; след това ф. о.
в специална колона от тази к. нанасят
изчислените допълнителни възнаграждения
за положения труд; на база на тази рекапитулация
се изготвя заповед за изплащане
на допълнителното възнаграждение до пето число на
следващия месец следващ месеца, където е положен труда; след изготвянето на заповедта ф. о. изготвя ведомост за изплащане на
допълнителните възнаграждения. Този ред, предвиден в Наредбата не се спазва в РС “Военна полиция“. Свидетелят
сочи, че никога до пето число на месеца к.
не е
попълнена от Н., затова с. бил принуден да
вземе от деловодството заповедите за часовете и да прави
рекапитулацията, която С.л.Н. е трябвало
да изготви, като на практика върши нейната работа. С. изготвя рекапитулацията, изчислява допълнителното възнаграждение и след това предава данните, за да бъдат ползвани при изготявне на заповедта за допълнително положен труд. Свидетелят сочи, че често е откривала разлики в броя часове и Н., освен, че не изготвяла
рекапитулацията, често д. г.
при вписване на часовете.
Данните за месец септември не били нанесени към месец ноември, а счетоводния отдел през м. октомври заплатил
допълнителното възнаграждение на база на собствени изчисления. Графата „Изплатено възнаграждение“ в к.попълвали,
когато им бъде
предоставена от Н., като за 2022г. не им била регулярно предоставяна.
При така установената
фактическа обстановка, въз основа на приобщените съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален административен акт, в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
пред надлежния да я разгледа съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При
извършване на служебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 248 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 137, ал. 1 от
ППЗОВСРБ
и Заповед № КВ-299/27.07.2021 г. на Министъра
на отбраната /л. 90/. По аргумент
от § 1, т. 16 от ДР на ЗОВСРБ, пряк н. е н., на когото в. са
подчинени по йерархическата структура на в. ф., отразена в неговия щат, както
и по йерархическата подчиненост между в. ф..
Съобразени са и
изискванията на чл. 146, т. 2 от АПК. Оспорената заповед е изготвена
в предвидената писмена форма и противно на твърденията на оспрващата
съдържа всички реквизити съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ във връзка с чл. 252 от ЗОВСРБ, включително мотиви, тъй като
съдържа конкретно описание на фактическата обстановка, посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено н., разпоредбите и задълженията,
които са нарушени. Смисълът на въведеното императивно изискване досежно описанието на деянието, възприето и квалифицирано
като д. н., е в това да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на
деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на д.
нарушение, т. е заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства,
които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на
виновно поведение, квалифицирано като н. на в. д. по см. на чл. 241 и 242, т. 1 от ЗОВСРБ – виновно неизпълнение на
служебните задължения от в. в н. на в. д. и неизпълнение на задълженията по в.
с.. В случая е установено д. н.,
състоящо се в н. в пълен обем на т.1.5 от заповед № СЛ-01/04.01.2022г. на Директор
на РС “Военна полиция“. При издаване на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Редът за
провеждане на д. производство е уреден в глава VII, раздел XI на
ЗОВСРБ,
както и на основание чл. 252 от ЗОВСРБ – в ППЗОВСРБ, раздел XII –
чл.136 и сл.
Заповедта е издадена в рамките на установените срокове по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ и при спазване на административнопроизводствените правила. Установява се от
доказателствата по делото, че процесното нарушение е
извършено през различни периоди на 2022г. като през април е преустановено
попълването на к.от с. л.Н., за което Директора на РС "ВП" - Сливен е
уведомен на 30.09.2022 дата, видно от докладна записка (л. 18 от делото). Заповедта
за извършване на служебна проверка е издадена на 03.10.2022 година, протоколът
от проверката е изготвен и доведен до знанието на Директора на РС “Военна
полиция“ на 28.10.2022г, а процесната заповед за
налагане на д. н. е издадена на 31.10.2022г. При това положение противно на твърденията на
оспорващата, е съобразена разпоредбата на чл. 249, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗОВСРБ – заповедта е издадена в рамките
на двумесечния срок от установяване на н. от наказващия орган, и в едногодишния
срок от неговото извършване.
Процесното д. п. е започнало със заповед на
Директора на РС "ВП" - Сливен за назначаването на служебна проверка
от нарочна комисия, за чиято дейност е изготвен протокол. Към същия са
приложени събраните доказателства и писмени обяснения, вкл. на н. с.. Директора
на РС "ВП" - Сливен е провел беседа с Н. в присъствието на п. на
комисията, извършила служебната проверка, при която оспорващата е запозната с
доказателствата и с протокола от извършената служебна проверка, включително с
приетите за установени факти и обстоятелства към извършеното н., даващи
основание за налагане на д. н., включително за неговия вид. Осповащата
е изслушана и е запозната с правото да даде обяснения и становище по
констатациите от извършената служебна проверка, а осъществяването на тези факти
последната е удостоверила с подписа си, видно от собственоръчното отбелязване в
протокола /л.66/. С това са спазени изискванията на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, респ. чл. 144 от ППЗОВСРБ.
Предвид изложеното съдът
намира, че в хода на д. п., приключило с издаване на спорния административен
акт, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, включително не е ограничено правото на защита на наказаното лице,
които да са основание за отмяна на обжалваната заповед в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
При издаване на
оспорваната заповед е съобразен и приложимият материален закон. От значение за съдебния контрол
за материална законосъобразност на заповедта за налагане
на д. н. е дали и доколко с фактически установеното деяние /в случая бездействие/ на н. л. се осъществява определен нормативно регламентиран състав на д. н., т. е за правилното приложение
на материалния закон при определяне
съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното н. с извършеното н. по критериите
на чл. 247 от ЗОВСРБ. На следващо място, чрез императивното
изискване за конкретизация на н. се гарантира законосъобразното
упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава
правото на защита на в., п. към д. о., в съдържанието
на което се включва и правото
му да знае
какво точно д. н. се
твърди, че е извършил, за да
може да организира
защитата си в пълен обем. От друга страна доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал.
1 от АПК за установяване на д. н., предмет на оспорената заповед е на дисциплинарнонаказващия
орган и същата му е указана от съда с разпореждане от 24.11.2022 г., с което е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В тази връзка
настоящия съдебен състав счита, че дисциплинарнонаказващият
орган успя да докаже наличието на сочените в оспорваната заповед основания за
издаването й, поради което жалбата срещу заповедта за налагане на д. н. следва
да бъде отхвърлена при следните мотиви:
Неоснователно е възражението
на жалбоподателката, че не е и. д. н., изразяващо
се н. на з. по в. с.. Видно от доказателставата по делото с
т.1.5 от заповед № СЛ-1/04.01.2022
г. за организация на работата, вътрешния ред и
разпределението на нормативно определеното служебно/работно време в PC „Военна полиция"-Сливен през 2022 г., именно на и. в с. „А.", какъвто е ст. л. Ст. Н.,
е в. з. да води к.за отчитане на часовете
за изпълнение на възложени задължения
над общата продължителност на служебното време от в. (приложение № 2 от Наредба № Н-18
от 19.12.2012 г./. В заповедта изрично е
указано, че това задължение е на оспорващата, като не е предвидена възможност
то да бъде възлагано за изпълнение на други с.. Съдържанието на заповедта е
доведено до знанието на ст. л. Н., като документът е подписан от нея на 04.01.2022 г. к.за отчитане на часовете за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време от в. е
регистрирана в регионалната служба в Тетрадка за отразяване на движението на
материалите с peг. № 1576/2014 г., като Опис № 2256 и е предадена
на ст. л. Н. срещу подпис. Въпреки това от доказателствата
по делото – представената административна преписка, копие от к.за м. януари до м. септември 2022 г. и от свидетелските
показания на свид. Л., св.Д. и свид. В., които
съдът изцяло кредитира като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, се
установява, че С.л.Н. е преустановила воденето на к.от м. април до м.септември 2022г.
вкл., като информацията за положения труд от в. в почивни и празнични дни, е била
попълвана в този период предимно от с.Л. и с.Д..
Редът за разпределяне на служебното време на в. от М. на о., структурите на пряко подчинение
на м. на
о. и Б. а., неговото отчитане извън нормалната продължителност на служебното време
и за изпълнение на службата през
почивни дни и в дните на официални
празници е регламентиран в Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г., издадена
от министъра на отбраната на РБ. Съгласно
чл. 46 от Наредбата за отчитане на часовете за изпълнение на възложени
задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на
службата през почивни дни и в дните на официални празници се води специална к.
по образец . В чл. 47
от Наредбата изрично е указано, че к.по чл. 46 се води от
структурите по управление на ч. р. (по л. с./структурните звена, изготвящи ежедневната
заповед на к. (н.)или ръководителя
за дейността на в. ф.-или съответната структура и организационно и икономически обособените звена в нея) в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната и Българската армия и се завежда в съответното
деловодство по установения ред. От своя страна чл.49 от Наредбата разписва, че
въз основа на рекапитулацията по чл.48 структурите по управление на човешките
ресурси изготвят заповед на ръководителя на съответната структура за изплащане
на допълнителното възнаграждение, а съгласно чл. 45 това допълнително
възнаграждение следва да бъде начислено и изплатено въз основа на писмена
заповед на ръководителя на структурата, издадена до 5-то
число на месеца, следващ месеца, през който са изпълнявани възложените
задължения.
Анализът на цитираните разпоредби
налага извод, че задължението за попълване на к.е именно на оспорващата като единствения
И. .. с. в с. „А.“ който, съгласно приложената по делото д. х. /л.97/ и. ф. на
с. по у. на ч. р., като това задължение следва да бъде изпълнено най-късно до 5-то число на месеца, следващ месеца, през който са изпълнени допълнителните
задължения от в. през почивни и празнични дни. В настоящото съдебно производство се установи, че от м. април на 2022 г. до м. септември 2022г. вкл.
С.л.Н. не е и. в пълен обем з. си свързани с воденето на к.. Установи се, че въпреки
че не е о. продължително време поради п.о. или о. поради в. н., Н. не е
вписвала редовно, в предвидения в чл.45 от Наредбата срок, необходимите данни
по чл. 48 от Наредба № Н-18/2012 г., не е п. п. си в нея и не я е
предоставяла за съгласуване к.на директора на регионалната служба. Действително в заповедта за налагане на д. н. не е
посочена датата на извършване на н., но това не представлява нарушение на
изискванията на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, доколкото нормата не изисква
изрично посочване на дата на извършване на н., а само на мястото, времето и
обстоятелства при които е извършено, което в случая е сторено. От приложените
страници от к.и от показанията на свид. М.Л. се
установява, че през м. януари, м. февруари и м. март 2022 г., к.е водена и
подписвана от ст. л. Н., но не е представяна за подпис на
директора на регионалната служба, а от м. април до м. септември 2022 г., к.е попълвана от него и от свидетеля Я.Д., като
през това време С.л.Н. е правила само частични вписвания през м. юни и м. юли
2022г. Свид. Я.Д. изтъква, че е започнал да попълва данните,
за да предотврати затруднения в работата, свързани с изплащане на
допълнителното възнаграждение на в. за възложени задължения в почивни и
празнични дни, като при изготвяне на заповедите за изплащането се налагало със свидетеля
Л. да проверяват всички предходни заповеди за допълнителни задължения, за да
нанесат отработените часове в к.. В показанията си свид.
В. изтъква, че оспорващата Н. не е в. необходимите данни в к.редовно и не я е представяла
за попълване на данни от съответните д. лица в с. „Ф. о.“, което се потвърждава
и от страниците на к.. Това обстоятелства принуждавало с. да взема необходимите данни от деловодството и да прави рекапитулацията, която С.л.Н. е задължена да изготвя, за да няма забавяне при изплащане на допълнителното възнаграждение на в.. Свидетелят
сочи, че често са откривани разлики в броя часове, Н. често д. г. при
вписване на часовете, което налагало корекции в
издадените заповеди за изплащане на дпълнителното
възнаграждение.
При тези данни съдът
приема за доказан и правилен изводът на д. орган, че оспорващата през различни
периоди на 2022г. е извършила описаното в оспорената заповед деяние – не е и. в п.о. в. й з. по водене на к., като не е в. лично и своевременно
необходимите данни по чл. 48 от
Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г., не е п. п. си в документите, не е п. за
съгласуване к.на директора на регионалната служба, а тази дейност е била
извършвана от с.М.Л. и с.Я.Д., без на същите да е било в. това з..
При съпоставяне и анализ
на периодите на попълване на к.и на периодите, през които С.л.Н. е била в о.
поради н. - 8 дни за времето от 01.01.2022г. до 11.
01.2022г., 10 дни за времето от 12.01.2022г. до 21.01.2022г. и 14 дни за
времето от 31.05 2022г. до 13.06.2022г, както и предвид п. от нея п. г. о. - 2
работни дни за времето от 24.02.2022г. до 25.02.2022г., два работни дни –
съответно на 18.03.2022г. и на 25.03.2022г., три работни дни – съответно на
01.04.2022г., на 28.04.2022г. и на 29.04.2022г., 4 работни дни съответно от
03.05. 2022г. до 05.05.2022г. и на 30.05.2022г., 1
работен ден съответно на 15.07.2022г., 14 работни дни съответно от 02.08.2022г.
до 19.08.2022г., 2 работни дни съответно от 02.09.2022г. до 05.09.2022г. и 7
работни дни за времето от 23.09.2022г. до 03.10.2022г., /л.140/ се налага
извод, че оспорващата е имала достатъчно време да изпълни з. си да в. р. и
своевременно к., доколкото в хода на
производството се установи, че
попълването отнема не - повече от 5-10 минути, но въпреки това Н. не е и. това
з..
За да отговори на възражението на оспорващата, че липсват вредни последици
от н., съдът следва да отбележи, че с б.
С.л.Н. несъмнено е с. з. в
ежедневния работен процес на РС “Военна полиция“, с. е предпоставки за з. при
изпълнението на с. з. на с.к., разминавания и несъответствия при вписването на
необходимите данни и проблеми при изплащането на възнаграждението за часовете
за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дни на официални
празници на в. в PC „Военна полиция" - Сливен. По делото се установи, че д. лица в с. „Ф. о.“ са били з. и п. да вземат необходимите данни от деловодството и да правят рекапитулацията, която С.л.Н. е била з. да изготвя, за да няма забавяне при изплащане на допълнителното възнаграждение на в.. Установи
се, че Н. е д. г., които налагали корекции във вече
издадени заповеди и изплатени възнаграждения. Ето защо
съдът приема, че са налице вредни последици от н., което е
извършено в.. Съдът споделя изцяло изводът на дисциплинарннаказващият
орган, че С.л.Н. не е п. д. о., д. и и. за качествено и пълно и. на п. й з., като
не е и. в пълен обем в. й с т. 1.5. на заповед № СЛ-1/04.01.2022 г. з., с което е н. чл. 110 т.4 и т.5 от
Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария
и чл.242 т.1 от ЗОВСРБ .
Доводът на оспорващата, че е била и. н. в с., не следва да бъде обсъждан от
съда, доколкото по делото липсват данни, а и не се твърди в настоящото
производството Директорът на РС „Военна полиция“ да е бил уведомяван за з. и н.
на Н. да и. в. й з..
Ето защо съдът намира,
че законосъобразно на оспорващата е наложено д. н. "з." в рамките на
предоставените на Директора на РС “Военна полиция“ правомощия по чл.137 ал.1
ППЗОВСРБ и при спазване на разпоредбите на чл.145 от ППЗОВСРБ. Жалбата на С.л.С.Н.
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно определения минимален размер в Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Във връзка с
гореизложеното на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Н.
***, подадена чрез адв. В.Д. ***, срещу Заповед №
СЛ-5498/31.10.2022 г. на Директора на Регионална Служба "Военна
полиция" – Сливен, с която на основание чл. 148 ал.1 от ППЗОВСРБ, чл. 242,
т. 1 във
връзка с чл. 241 от ЗОВСРБ, чл.139 от Правилника за прилагане
на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/ и чл.13 ал.2 от Правилника за
прилагане на закона за военната полиция /ППЗВП/ на Н. е наложено д. н.“з.“,
като неоснователна.
ОСЪЖДА С.П.Н. *** да
заплати на Регионална Служба "Военна полиция" Сливен сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно изр. второ на чл. 251
ЗОВСРБ.
Решението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: