Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№530

гр. Габрово,03.01.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  в публично заседание на  пети декември през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора ..................   ....................... като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д. №636 по описа за 2018год. и за  да се произнесе взе  предвид следното:

 

           

                  

 

   Производството е за делба на съсобствен недвижим имот и се разглежда по реда на чл. 341 и следващите от ГПК  - във фаза по извършване на делбата.

             С  решение №353 от  28.11.2018г. по гр.д. №636/2018г. по описа на  Районен съд- Габрово е допусНАТА съдебна  делба  между между П.  М.С., ЕГН**********,с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Ж.М.А., съдебен адрес:***, К.М.К., ЕГН**********, с адрес: *** и  Р.  К.  М.,ЕГН**********, двамата  с  пълномощник: адвокат  И.Б. ***, относно   следния  недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 14218.511.216.3.2 по кадастралната карта и кадастралните  регистри на гр. Габрово,одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007г. на Изпълнителния директор  на  АГКК,  адрес на имота: гр. Габрово, ул. "*****" № 72, ет. 1, ап. 2, който  се намира  в сграда  №3, разположена в ПИ с идентификатор 14218.511.216, с предназначение  на самостоятелния обект: жилище – апартамент, на етаж първи, с площ от 88.12 кв.м., състоящ се от две стаи кухня, коридор, антре, баня - тоалетна, ложа, с  прилежащи части: Избено помещение № 2, с площ от 20.79 кв.м., заедно  със 7.70 % ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: същия етаж: 14218.511.216.3.3, под обекта: №14218.511.216.3.8, над обекта:14218.511.216.3.4, при  следните  квоти:

           -П.  М.  С.- 1/6идеална част;

              -К.  М.  К.-  1/6 идеална  част;

              -Р.  К.  М.- 4/6 идеални части;

          В първото  съдебно  заседание  след  допускане  на делбата  ответникът  Р.  К.  М.   чрез  пълномощника си е направил искане  за  възлагане на процесния недвижим имот, по  реда  на  чл.349,ал.2  от  ГПК.

          Ищцата П.М.С.   е предявила претенция по сметки по реда на чл.346 от ГПК, както следва: Предявява иск срещу ответника  Р.  К.  М.  да й заплати обезщетение  в размер  на 300лв. месечно за ползването на процесния недвижим имот през периода  21.11.2012г.- 16.05.2019г..

         Ищцата не оспорва искането за възлагане на имота на ответника  Р.  К.  М..

         Ответникът К.  М.К. не оспорва  искането за възлагане.

         Относно претенцията на ищцата за обезщетение за ползване, ответниците чрез  пълномощника  си заявяват, че същата е имала  осигурен  достъп до имота, но тя е отказала.Не се е явила на уговорката за предоставяне  на  ключ.

          Предявеният иск  за заплащане на обезщетение за ползване е с правно  основание  чл.31, ал. 2 от ЗС.

          Съдът, като прецени събраните по делото писмени  доказателства,    заключението на съдебно- оценъчната експертиза и свидетелските показания, приема за установено следното от  фактическа  и  правна страна:

          Относно  реалната поделяемост и действителната   пазарна стойност  на  недвижимите имот  е  допусната  и  приета   съдебно- оценъчна  експертиза.

Съгласно  заключението  на  в. лице В.  Р., процесният недвижим  имот  е реално  неподеляем. 

Вещото лице е определило, че крайната стойност на действително установената  средно  претеглена пазарна цена  на  имота  към   м.юли  2019г.  е   в  размер  на  37 350лв..

           Съобразно определените квоти, стойностното  изражение на дяловете на страните  е както  следва:

            -4/6 ид.части равняващи  се на 24 900лв. за Р.К.М.;

            -1/6 ид.част равняваща се  на  6 225лв. за П.  М.С.;

            -1/6ид. част равняваща се  на  6 225лв. за      К.  М.  К.;

           Относно  искането  за възлагане:

           Ищцата П.  М.С. и ответникът  К.  М.  К. не оспорват  искането  за възлагане  на неподелямия имот на ответника Р.К.М..

           Ответникът Р.  К.М. е представил  нотариално заверена  декларация от 25.11.2019г., че  не притежава други  недвижими  имоти, освен установените  4/6ид.части  от  процесния  имот.

          От  показанията  на  свидетеля К.И.- съсед на ищеца се установява, че  към настоящия момент в  апартамента живее Р. със семейството си, и при откриване  на  наследството той е живял  в  него. Отишъл  е  да гледа  баба  си Р., като е  живял при нея до смъртта й. След  това  останал  да  живее там.

         Така   установеното  от  фактическа страна  обосновава следните правни изводи:      

         Безспорно по делото се установява от заключението на вещото лице, прието от съда  и неоспорено от страните, че гореописания имот, предмет на делбата  е  неподеляем.         

          Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Законодателят не казва в какъв период от време и с каква продължителност всеки от съделителите следва да е живял в допуснатия до делба имот, поради  което  са налице  условията за възлагане на имота в дял  на  ответника Р.  К.  М..

          В  настоящия случай  ответникът Р.К.  М. е направил искане да му бъде възложен процесния недвижим имот. Съдът счита, че същият отговаря на условията, визирани в законовата разпоредба, за да му бъде възложен в изключителен  дял  съсобствения  на  страните жилищен  имот.

           При тези данни по делото, съдът намира за основателно възлагателното искане, направено от ответника Р.К.М., като счита, че следва да се постави в негов дял процесния жилищен имот предвид неговата неподеляемост  и обстоятелството, че  живее  в  делбения имот до настоящия момент.

          С оглед гореизложеното и като взе предвид, че единствено процесния жилищен имот е предмет на делбеното производство, съдът счита, че следва да се уравнят дяловете на  другите  съделители  с  пари. От приетото експертно заключение е установено, че действителната пазарна цена на имота  е  37 350лв. Съобразно дяловете на другите съделители съдът приема, че  ответникът Р.  К.М., в чийто дял се поставя процесния имот, следва да им заплати парично уравнение  на техните  дялове, както  следва:

          П.М.С., която притежава по 1/6 ид.ч. от съсобствеността, следва да получи сумата  в  размер на  6 225лв. за уравнение на дела  й.

          К.М.К., който притежава по 1/6 ид.ч. от съсобствеността,  следва да  получи сумата  в  размер на  6 225лв. за уравнение на дела  му.

          Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.5 от ГПК, сумата за паричното уравнение, ведно със законната лихва, следва да се изплати от Р.К.М.  в 6-месечен срок от влизането  в  сила  на  решението  за  възлагане.

     Относно претенцията  по  сметки:

         Ищцата претендира за заплащане на обезщетение  в размер  на 300лв. месечно за ползването на апартамента от ответника Р.К.М. за периода 21.11.2012г.- 16.05.2019г., на основание чл.31,ал.2  от   ЗС.

      Разпоредбата на  чл.31,ал.2 от ЗС предвижда, че  когато някои от съсобствениците ползват лично, за задоволяване  на собствени  нужди  целия съсобствен  имот  или част  от  съсобствения имот, по-голяма  от  правата им в съсобствеността, те дължат обезщетение на останалите  за ползата, от която са лишени от деня на писменото  поискване. За  да възникне задължението  за заплащане на обезщетение от  страна  на съсобственика, който чрез личното ползване лишава  другия съсобственик от  възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква да е налице писмено поискване. Писменото  поискване  е равнозначно на покана  по  чл.84,ал.2 от ЗЗД и след получаването  му съсобственикът изпада в забава. От  този  момент той  дължи  заплащането  на обезщетение.

          По  делото  няма данни, ищцата  да е  отправила писмено искане до  ответника М.  за заплащане  на определено парично обезщетение. В  предявената искова  молба за  делба  също  не  е  отправено искане  към  този ответник  за заплащане  на  обезщетение за това, че той единствено  ползва  недвижимия имот. Искането  за  заплащане  на горепосоченото  обезщетение  е  формулирано  за първи път  при  предявяване  на претенцията  в  първото съдебно заседание след  допускане  на делбата, поради  което  не  е било  изискуемо.

         По  изложените  съображения, съдът приема, че  за  ответника Р.К.  М. не е възникнало задължение  за заплащане  на обезщетение за лишаване от ползване по чл.31,ал.2 от ЗС. Следователно претенцията на ищцат за заплащане на обезщетение в размер  на 300лв. месечно за ползването на процесния недвижим имот, за периода 21.11.2012г.- 16.05.2019г. е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде  отхвърлена изцяло.

         Относно  разноските:

         На  основание чл.8 от Тарифата  на държавните такси, които се събират от  съдилищата  по ГПК: ищцата П.М.С. следва  да заплати  държавна в  размер  на  249лв.; ответникът  К.М.  К. следва  да заплати държавна  такса в  размер на 249лв.; ответникът Р.К.  М. следва  да заплати държавна  такса в  размер  на 996лв., изчислени като 4% върху стойността  на  дела  на  всеки, по сметка  на Районен съд- Габрово.

         В случай на издаване на изпълнителен  лист, всяка  от  страните следва  да  заплати  д.такса  от  5.00лв., по сметка  на  Районен  съд- Габрово. 

              Страните не претендират за заплащане на разноски  по производството, поради което такива не следва да  се присъждат, на основание  чл.355  от  ГПК.

         Воден  от   горното  съдът

   

 

                         Р     Е     Ш     И :

 

           ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Р.К.М., ЕГН**********, с адрес: *** съдебен  адрес:***, с  пълномощник: адвокат И.Б. ***, следния  недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 14218.511.216.3.2 по кадастралната карта и кадастралните  регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007г. на Изпълнителния директор на  АГКК,  адрес на имота: гр. Габрово, ул. "*****" № 72, ет. 1, ап. 2, който  се намира  в сграда  №3, разположена в ПИ с идентификатор 14218.511.216, с предназначение  на самостоятелния обект: жилище – апартамент, на етаж първи, с площ от 88.12 кв.м., състоящ се от две стаи кухня, коридор, антре, баня - тоалетна, ложа, с  прилежащи части: Избено помещение № 2, с площ от 20.79 кв.м., заедно  със 7.70 % ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: същия етаж: 14218.511.216.3.3, под обекта: №14218.511.216.3.8, над обекта:14218.511.216.3.4.

           ОСЪЖДА  Р.  К.  М., ЕГН**********, с  адрес: *** съдебен адрес:*** , с  пълномощник: адвокат  И.Б. ***, да заплати  за уравнение на дял на П.  М.  С., ЕГН**********,с адрес: ***,с пълномощник: адвокат Ж.М.А., съдебен адрес:***, сумата от 6 225лв./шест  хиляди двеста  двадесет и пет  лева /, ведно със  законната лихва  в  6-месечен срок от  влизането  в  сила на  решението  за  възлагане, на основание чл.349, ал.5 от ГПК.

               ОСЪЖДА   Р.  К.  М., ЕГН**********, с  адрес: ***, съдебен адрес:***,с  пълномощник: адвокат  И.Б. *** да заплати  за уравнение на дял на К.М.К., ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат  И.Б. ***, сумата от 6 225лв./шест хиляди двеста  двадесет и пет лева /, ведно със законната лихва  в  6-месечен срок от  влизането  в  сила на  решението  за  възлагане, на основание чл.349, ал.5 от ГПК.

      ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск по чл.31,ал.2 от ЗС от П.  М.С., ЕГН**********,с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Ж.М.А., съдебен адрес:*** против Р.  К.  М., ЕГН**********, с  адрес: *** съдебен  адрес:***, с  пълномощник: адвокат  И.Б. ***, за заплащане  на обезщетение в размер на 300лв./триста лева/месечно за периода 21.11.2012г.- 16.05.2019г.,  като неоснователен  и  недоказан..

          ОСЪЖДА Р.  К.  М., ЕГН**********, с  адрес: ***, съдебен адрес:*** , с  пълномощник: адвокат  И.Б. ***,  да  заплати държавна такса за делбеното производство в размер на 996лв./деветстотин деветдесет  и шест лева/, а в  случай на издаване  на изпълнителен  лист  и д.такса  от  5.00лв./пет  лева/, по  сметка  на  Габровски районен съд.

          ОСЪЖДА П.  М.  С., ЕГН**********,с адрес: ***,с пълномощник: адвокат Ж.М.А., съдебен адрес:***, да  заплати държавна такса за делбеното производство в размер на 249лв./двеста  четиридесет и девет лева/, а в  случай на издаване  на изпълнителен  лист  и д.такса  от  5.00лв./пет  лева/, по  сметка  на  Габровски районен съд.

         ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат  И.Б. ***, да  заплати държавна такса за делбеното производство в размер на 249лв./двеста четиридесет и девет лева/, а в случай на издаване  на изпълнителен  лист  и  д.такса  от  5.00лв./пет  лева/, по  сметка  на  Габровски районен съд.

        Решението подлежи  на  въззивно  обжалване  пред Габровския  окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

 

                                                                    

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: