Решение по дело №830/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 452
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20194520200830
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                              РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе,  25.06.2019 г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и осми май  двехиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева                                         при секретаря Мирослава Пенева и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД № 830 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от П.К.К. ***, против Наказателно постановление № 19- 1085- 000660 от 21.03.2019 г. на Началник Група ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП, на основание чл.182 ал.І т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания- глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението, като твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения.

     Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

      Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, намира за установени следните фактически обстоятелства:

     Жалбоподателят П.К. е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказвана за нарушения по ЗДвП.

     На 31.03.2018 г., в 18.07 часа, в гр.Русе, по бул.”България” до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП „Дунав мост” посредством техническо средство-  дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 с № 003059047В97 с фиксиращо устройство за скорост, дата и час, било установено нарушение на скоростта на движение от лек автомобил „Мерцедес Ц 240” с рег. № РВ 8294 РР.При максимално допустима скорост на движение от 50 км/ч за този пътен участък в чертите на града, посоченото превозно средство се движело със скорост от 117 км/ч.След снемане на клипа от техническото устройство бил установен собственикът на автомобила-  Г. С. П.. С декларация по чл.188 от ЗДвП същият посочил, че на 31.03.2018 г. около 18.07 часа описаното МПС било управлявано от П.К.К..По тези данни на 03.03.2019 г. срещу жалб.К. бил съставен АУАН № 238053 за нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП.Актът за нарушение бил предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него впоследствие е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания- глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.В производството пред въззивната инстанция се сочат процесуални нарушения поради непосочване на свидетелите в акта в какво качество са вписани и изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН.

      Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН от 03.03.2019 г., докладна записка, декларация по чл.188 от ЗДвП, разпечатка клип, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на средство за измерване, справка за нарушител.Приетите за установени факти се потвърждават и от разпита на св.И.И.- актосъставител, чиито показания следва да се ценят изцяло като кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

       Правни изводи:

       Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима.

       Разгледана по същество, е  неоснователна.

       В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи съставения акт за нарушение и издаденото наказателно постановление.Спазена е процедурата по чл.40 от ЗАНН, като в акта е посочено лице- свидетел при съставянето му.Не е необходимо изрично отразяване на това обстоятелство, предвид естеството на нарушението и начина на установяването му.Съществени процесуални нарушения в това производство са онези, които пряко засягат правото на защита на соченото като нарушител лице.Допуснати такива не се установяват, доколкото правата на жалбоподателката са не само в пълен обем гарантирани, а и последователно реализирани.Неоснователни са и възраженията за изтекли давностни или преклузивни срокове.Следва да се посочи, че датата на заснемане на нарушението не е тъждествена на датата на установяване на нарушителя.Това е било възможно след изпълнение на императивната процедура по чл.188 от ЗАНН и декларирането от страна на собственика на автомобила, който е заснет като нарушаващ правилата за движение, кое е било лицето водач.Декларацията е попълнена на 03.03.2019 г. и на същата дата е съставен АУАН, послужил като основание за издаване на обжалваното постановление.

       По същество нарушението е правилно установено и доказано.Разпоредбата на чл.21 ал.І от ЗДвП въвежда ограничения в скоростта на движение на управляваните превозни средства.В населено място максимално допустимата позволена такава е 50 км/ч.В случая е налице превишение от 63 км/ч /след отчитане на допустима техническа грешка на системата за видеоконтрол/, като  управляваното от К. МПС се е движело със скорост от 113.49 км/ч.Следва да се посочи, че се касае не просто до движение в населено място, а също- до  преминаване в непосредствена близост до обекти, в зоната на които обичайно се движат и множество пешеходци.Управление на автомобил с подобна скорост в такъв участък от пътя е особено рисково именно и за живота на пешеходците, като без съмнение възможността за реакцията на водачите в подобни условия е максимално ограничена. Обстоятелствата на нарушението и вината на нарушителя се доказват от събраните доказателства, като следва да се подчертае, че е налице и редовно съставен акт за нарушение, който съобразно нормите на ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила, доколкото фактическите обстоятелства не са опровергани надлежно.

          Нормата на чл.182 от ЗДвП регламентира санкциите за водачите, които превишават разрешената максимална скорост в населено място.Според този текст, за превишаване над 50 Км/ч предвидените санкции са глоба от 700 лева и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лв.При установените факти  и доказателства за наличие на виновно извършено административно нарушение, очевидно и наложените наказания съответстват в пълна степен с административно-наказателните разпоредби на ЗДвП.

         В смисъла на изложеното съдът намира обжалваното наказателно постановление за обосновано и законосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

                                      РЕШИ:

         ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1085- 000660 от 21.03.2019 г. на Началник група към ОДМВР Русе, сектор Пътна полиция, с което на П.К.К., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП, на основание чл.182 ал.І т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 800 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му, пред Русенски административен съд.

                                                     Районен съдия: