Р Е Ш Е Н И
Е №
395
Гр.Пловдив, 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 17.02. две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№2226/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** против решение № 2556/19.06.2019 г., постановено по гр. дело №
2600/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, 16-ти гр. състав, с
което се отхвърлят предявените от „Банка ДСК” ЕАД против Ц.Г.Н. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 9261,27 лева–
неплатена главница, сумата от 606,85 лева – договорна лихва за
периода 20.05.2018г. – 21.11.2018г., сумата от 10,26 лева обезщетение за забава за периода от 20.06.2018г.-21.11.2018г., сумата
от 120 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от– 22.11.2018г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК № 10189/23.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 18577/2018 г. на Районен съд Пловдив, 22 гр.с. и с което са отхвърлени предявените „Банка ДСК” ЕАД
евентуални осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 9 261, лева- главница, сумата от 606,85 лева – договорна лихва за
периода 20.05.2018г. – 21.11.2018г., сумата от 10,26 лева обезщетение за забава за периода от 20.06.2018г.-21.11.2018г., сумата
от 120 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от– 22.11.2018г. до окончателното й изплащане и е осъден ищеца да заплати
разноски по делото в размер на 829,92 лв-
за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 ЗАдв.
Жалбоподателят „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. **** моли съда да отмени решението на районния съд по
съображения изложени в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ц.Г.Н. с ЕГН **********
чрез адв.Д.Б. - счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
решението на съда. Претендира за разноски, в т.ч. адвхонорар по чл.38 ЗАд.
ПОС
намира, че в исковата молба при условията на евентуалност, в случай, че съдът
отхвърли установителните искове по чл.422 ГПК /по т.1 от ИМ/, са предявени
евентуални осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати сумата от 9 261, лева- главница, сумата от 606,85 лева – договорна лихва за
периода 20.05.2018г. – 21.11.2018г., сумата от 10,26 лева обезщетение за забава за периода от 20.06.2018г.-21.11.2018г., сумата
от 120 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от– 22.11.2018г. до окончателното й изплащане. С уточняваща молба от 11.12.2019 г. /л.19 от
в.гр.д.2226/19 г. на ПОС/ банката е посочила основанието, на което е предявила
своите евентуални осъдителни искове а именно, че претенцията се основава на
допусната забава над 90 дни в погасяване на задълженията на кредитополучателя
по договора за кредит от 07.11.2017 г., поради което счита целият непогасен
остатък от задължението по договора за предсрочно изискуем, а отговорността на
поръчителя – в качеството му на солидарно отговорен длъжниик по дог. За кредит
– да заплати всички изискуеми и дължими суми, предмет на УИ. Излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на
друго, с което да се уважат предявените осъдителни искове. Претендират се разноските по делото в двете инстанции, включително
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.1, във връзка с ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правна помощ.
Конкретно,
във въззивната жалба се излагат доводи, че по силата на
договор за потребителски кредит от 07.11.2017 между „Банка ДСК“ЕАД и Н. Й. Н.,
на последната е отпуснат кредит за сумата от 9600 лв., със срок на издължаване
120 месеца , с ГЛП 14,31% годишно. Тъй
като към 22.11.2018 г. кредитополучателката не е платила 6 погасителни вноски с
общ размер 847,84 лв., е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, по
искане на банката – кредитор е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника. Въззвивникът счита, че неправилно ПРС е приел, че договорът за кредит
е недействителен на осн.чл.22 във вр. с чл.11, ал.1,т.12,10 и т.11 ЗПК, тъй
като 1./съгласно чл.18 от ОУ – страните са се съгласили, че неразделна част от
договора са ОУ и извлечението от Тарифатаза лихвите, таксите и комисионните на
банката; 2/ Налице е нередовно плащане на задържението, поради което банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, за което длъжника е уведомен –
уведомлението е получено лично от него на 06.11.2018 г.; вземанията на банката
са доказани по делото, в т.ч. и чрез приетата ССЕ по делото. 3./Договорът за кредит
не е нищожен, тъй като в него се съдържа информация за: общия размер на
кредита, условията за усвояването му, лихвения процент, ГПР и начина на
формирането му, условията за издължаване на кредита, за правата на потребителя
да получи във всеки момент извлечение по сметка /погасителен план/, за правото
на отказ от договора, за размерана на лихвения % на ден; възможността за
договаряне на плаваща лихва е предвидена в Директива 2008/18/20, Директива
2014/17/ЕС; 4./В член 14,ал.2 от ОУ – банката е задължена да представи при
поискване информация за състоянието на кредита – извлечение по сметка за
извършване на плащания и погасителен план, за движението по сметката ; погрешен
е извода насъда, че чл.14,ал.2 ОУ кореспондира на изискването на
чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК, според който трябва тези условия да са посочени изрично
в договора за кредит, а не в ОУ.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата Ц.Н., с който се оспорва ВЖ като неоснователна по съображения, че правилно
ПРС е приел, че договор за кредит не недействителен, тъй като към него нямало
погасителен план /чл.11,ал.1,т.11 ЗПК/ - липсата на разбивка на всяка вноска в
погасителния план и липсатат на ясно уговорен лихвен процент водят до
недействителност на договора, съгл.чл.22 ЗПК. По новия
ЗПК/ДВ, бр.18/2010 г., с императивни ПН се регулира минималното съдържание на
договора за потребителки кредит /чл.11,ал.1 ЗПК/, че липсата на информация в
договора по чл.11,ал.1,т.12 ЗПК води до неговата недействителност; счита, че
информацията по т.12 на чл.11,ал.1 ЗПК следва да фигурира в договора, а не в ОУ
към него; следва да е предварително ясно какви елементи се включват в ГПР, т.е.
в т.нар. оскъпяване на кредита“ – в т.9 от процесния догвор е вписан ГПР от 14,31 %, но не е ясно какви
са 4 вида такси, които се вкючват в него, което обосновавало недействителността
на договора на осн.чл.11,ал.1,т.10 ЗПК; счита, че доколкото исковите претенции
се основават на договорно основание, същите следва да се отхвърлят.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съгласно
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
По делото не се спори, че по силата
на договор за потребителски кредит от 07.11.2017 г.“Банка ДСК” ЕАД е
предоставила на кредитополучателката кредит в размер 9600 лв., а връщането на
заема е обезпечено с поръчителството на Ц.Н. , срещу която е предявен иска. По
делото е установено от приетата ССЕ,
изпълнена от в.л.Й. П. /л.54 от д.РС/, от което е видно, че предоставените заемни средства са били
усвоени от Н. Н., че последната вноска по кредите е на 23.05.2018 г., а
размертъ на дължимите суми към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
са главница -9261,27 лв., редовна лихва -606,85 лв., наказателна лихва 20,59
лв. и заемни такси -120 лв.
Относно действителността на процесния договор за заем:
Съгл. чл.1, ал.1 от ЗПК потребителските кредити следва да отговарят на
установеното от същия закон съдържание. Какво следва да е съдържанието на договора е посочено в чл.11 от ЗПК. Сред
елементите му са : посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му /т.7/, посочване на лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му /т.9/, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит /т.10/, условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми /т.11/, информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи /т.12/, наличието или липсата на право на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера
на лихвения процент на ден/т.20/.
ПОС намира за неоснователни възраженията на поръчителя за нищожност на договора за кредит, съгласно
чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, по отношение на клаузата за
определяне на възнаградителната лихва в договора за кредит: В чл.8 от договора
страните са се договорили, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 13,45% годишно или 0,04% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268 %, който при отрицателна стойност
се приема със стойност 0 и фиксирана преференциална надбавка в размер на 13,182
%. Така посоченият начин на формиране на лихвата е изрично и ясно уговорен в
договора, промяната в лихвата зависи от обективни обстоятелства – изменение на
индекса SOFIBOR, при наличие на фиксирана референтна
надбавка. Освен това промяната в лихвения процент е предвидено да се
осъществява както с нарастване, но не повече от посочения максимален размер,
така и с намаляване, за което предвиден минимален размер на лихвата от 13,182 %
, което всъщност е размерът на фиксираната надбавка. От изложеното следва, че
уговорката за възнаградителна лихва е действителна и поражда правните си
последици.
От представения договор между страните се установява, че в същия,
обаче,, липсва погасителен план, липсват
условията за предсрочно погасяване - не е налице е погасителен план, съдържащ размера, разпределението и падежа на
вноските
за 1 година, периодичността на плащанията,
падежната дата.
Тези недостатъци в съдържанието на
договора го правят недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. Поради тези съображения
и предявеният иск за установяване съществуването на вземане договора за кредит
между страните се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По изложените
съображения съдът намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхъвърлен предявеният
установителен иск по чл.422 ГПК.
По предявеният евентуален осъдителен иск със същия предмет, предявен на същото договорно основание, ПОС намира
следното:
ПОС споделя извода на ПРС, че неплатената главница,(каквато се
установява да е налична предвид събраните доказателства), не може да бъде присъдена в настоящото
производство.Действително при извод за недействителност на договора за
потребителски кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК-когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,но не дължи
лихва или други разходи по кредита.Тази сума обаче не може да се присъди в случая, доколкото би се стигнало до служебна подмяна на основанието, на което е предявен иска.Съдът не може да присъди
чистата стойност на кредита без да има предявен иск за връщане на даденото поради липса на основание /т.е. на
основание неоснователно обогатяване/. Предметът на делото и търсената и дължима защита се
определят от волята на страните (чл.6,ал.2 от ГПК) и е недопустимо съдът да се
произнесе в повече.
Съгласно разясненията, дадени в т.11б на ТР№4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС –
въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
От това следва, че ищецът няма правен интерес от предявяването на
установителен иск и евентуален
осъдителен иск със същия предмет, на едно и също правно основание / в случая на
договорно основание/. Поради липса на правен интерес предявеният евентуален
осъдителен иск е недопустим. Тъй като РС се е произнесъл по недопустим иск,
решението на РС следва да бъде обзсилено в тази част, а производството по
делото да се прекрати по отношение на този евентуален осъдителен иск.
За пълнота следва да се отбележи, че за приложение на нормата на чл.23 от ЗПК, където е казано, че когато договор за потребителки кредит е обявен за
недейстивителен, потребителят дължи чистата стойност на получения кредит. Настоящата инстанция
намира, че доколкото иск за връщане на даденото без основание не е бил
предявяван в производството, то признаването на подобно право би било
произнасяне извън предмета на делото. Кредитодателят не е въвеждал твърдения за
дължимост на престацията по недействителния договор, респ. за връщане на
даденото без основание. Подобно искане би могло да бъде уважено ако в
производството по чл.422 от ГПК бе предявен и евентуален иск за осъждане на
ответницата да върне полученото по недействителния договор на осн.чл.23 ЗПК
във вр. с чл.55 от ЗЗД. Поради това и
съдът няма как да се произнесе по непредявен иск.
По разноските с оглед изхода на спора: Въззиваемата е представлявана от
пълномощника си адв.Б. в процеса, на когото не е заплатила хонорар, поради
което се иска определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата. В представения договор за правна защита и съдействие
е посочено, че страната се представлява безплатно от адвокат Б., поради
затрудненото й материално положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска
помощ. В този случай съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска се изчисляява съгласно чл. 7 ал. 2
т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в размер от 995,90 лева с вкл.ДДС, който възивникът следва да заплати.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1, ГПК, в който смисъл е Определение № 479 от
22.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2364/2018 г., I т. о., ТК.
Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2556/19.06.2019
г., постановено по гр. дело № 2600/2019г. по описа на Пловдивски районен съд,
16-ти гр. състав, В ЧАСТТА, с което се отхвърлят предявените
от „Банка ДСК” ЕАД против Ц.Г.Н. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата от 9261,27 лева– неплатена
главница, сумата от 606,85 лева – договорна лихва за
периода 20.05.2018г. – 21.11.2018г., сумата от 10,26 лева обезщетение за забава за периода от 20.06.2018г.-21.11.2018г., сумата
от 120 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от– 22.11.2018г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК № 10189/23.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 18577/2018 г. на Районен съд Пловдив, 22 гр.с.,
и е осъден ищеца да заплати разноски по делото в
размер на 829,92 лв- за адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 ЗАдв.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2556/19.06.2019
г., постановено по гр. дело № 2600/2019г. по описа на Пловдивски районен съд,
16-ти гр. състав, В ЧАСТТА, с което са
отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове на „Банка ДСК”
ЕАД против Ц.Г.Н. с ЕГН
********** *** за осъждането й да заплати сумата от 9 261, лева- главница, сумата от 606,85 лева – договорна лихва за
периода 20.05.2018г. – 21.11.2018г., сумата от 10,26 лева обезщетение за забава за периода от 20.06.2018г.-21.11.2018г., сумата
от 120 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от– 22.11.2018г. до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА като като недопустимо в.гр.д.№2226/19 г.в тази част.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: град ****, да заплати на адвокат Д.Г.Б., в
качеството му на пълномощник на Ц.Г.Н., ЕГН: **********, разноските по делото пред ПОС за адвокатско възнаграждение в размер на 995,90
лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.