Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   218  

гр.Сливен,  22  февруари  2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на   единадесети  февруари   през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  П. МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 3329/2018  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявен е  иск с правно основание  чл.    178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и инцидентен иск с пр. основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

 

            В Исковата молба на  С.Т.Ч.   се твърди, че    е държавен служител на длъжност „НАДЗИРАТЕЛ” от надзорно-охранителния състав на ответната ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО с местоизпълнение на служебните задължения  Затвора – гр. Сливен.

 В настоящия исков период от 1 декември 2015 г. до 31 май 2018 г.   е изпълнявал служебните си задължения в дежурства по предварително  утвърден месечен график на смени от 12 и 8 часа при сумирано изчисляване на работното време в часове за отчетен период, който от 1 април 2015 г. до края на 2016 г.   е бил едномесечен, а от 1 януари 2017 г. до настоящия момент – тримесечен.

Статутът на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения  били регламентирани в специалния Закон за изтърпяването на наказанията и  задържането  под стража и в Правилника  за прилагането му – ППЗИНЗС. При празноти в специалната правна уредба  ч. 19, ал. 2/ЗИНЗС, препраща към  ЗМВР, предвид сходните обществени отношения  регулирани със специалните нормативни актове в двете ведомства- МП и МВР. Предвид това, че ищеца е държавен служител и като такъв служебното му правоотношение по определение се състои, както  от админитрастивно-властнически елементи, така и от трудовоправни такива на общо основание за неуредените случаи в специалните правни норми в ЗИНЗС и ЗМВР следва да намерят приложение ЗДСл и КТ като общи основополагащи източници на трудовото право.

 Работното време на ищеца за отчетен период като служител, работещ при сумирано изчисляване на работното време, включва – продължителността на положените от него дежурства по предврително утвърден месечен график, както и часовете  труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, външни постове, стрелби.

Твърди,че след влизането в сила на ЗМВР от 1 юли 2014 г. и измененията на ППЗИНЗС от 7 март 2014 г.  и въпреки изричната императивна разпоредба на чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС в сила от 7 март 2017 г. ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО  отказва да му зачете реалната продължителност на всяка негова смяна, която е различна от нормативно установената, като на практика не отчита като работно време съпътстващите нарядите дейности – провеждане инструктажи преди    приемането на поста по дежурство, развода до самия пост, отвода от същия и сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател. 

По Заповед на Началника на Затвора – Сливен в исковия период  е следвало да се явява на работа в 07.45 часа при 12 часовите дневни смени, които са приключвали в 20.30 часа, в 19.45 часа при 12 часовите нощни смени, които са приключвали в 08.30 часа, а при 8 часовите такива от 07.45 до 16.30 часа.

Същият твърди, че 45-те минути преди всяка 12 или 8 часова смяна извън нормативното определената продължителност на нарядите и  през които е бил инструктиран, развеждан, отвеждан от наряд, приемал и сдавал дежурството си, безспорно представляват за него част от работното му време с всичките му присъщи характеристики, но  въпреки това не се признават от работодателя му и не се отчитат, съответно заплащат  въпреки нормативното изискване на чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС, съгласно което същите са част от работното време.

Всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало изискуемо  след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.  Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждение се изплащат до 25 то число на месеца, т.е. задължението е изплатимо до 25-то число  и  длъжникът е в забава след изтичане на падежа.

Ищеца претендира, че за периода  от 1 декември 2015 г. до 31 май 2018 г.  е положил 200 часа извънреден труд, допълнителните възнаграждения за които са станали изискуеми в тригодишния давностен период от датата на завеждане на ИМ и които не са заплатени от ГДИН в общ размер на 1 000 лева, ведно със мораторна лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд от възникването му  до датата на подаване на ИМ.

Предвид изложено моли съда да постанови решение с което  да осъди ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО  да заплати на  ищеца

- сумата 1 000 лева, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, вследствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищеца за периода от  1 декември 2015 г. до 31 май 2018 г.,  ведно със мораторна лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд от възникването му  до датата на подаване на ИМ, както и законната лихва върху главницата от предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумите.

Претендират разноски  направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 186 от ГПК моли съда да задължи ответника да представи по делото

Справки за наличието на служебно правоотношение с ищеца, данни от заповедта за  назначаване, длъжността на ищеца, ползваните отпуски през исковия период, за основното  месечно възнаграждение на ищеца през целия период;  Справка за отработеното време, разпределено  по вид и брой работни смени, съгласно месечните графици за отчитане на сумирано работно време и часовете положен труд извън месечния графи през целия период; Справка за изплатения извънреден труд, съдържаща информация за отчетни периоди на плащане и за отчетните периоди до които се отнася извънредния труд;

Всички заповеди на Министъра на правосъдието и на Началника на Затвора – Сливен  които са били в сила и касаят организацията и разпределението на работното време в Затвора – Сливен   през исковия период, както и други вътрешноведомоствени актове, ако са налични такива относно продължителността  и разпределението на работното време, които са от значение за доказване на част от твърдяните  факти и обстоятелства и основателността на претенциите му.

Вътрешните правила на ГДИН за организация на работната заплата, които са били в сила към 2015 г. и до края на исковия период.

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел в режим на довеждане с показанията на който ще установят реалната продължителност и начина на изпълнение на служебните задължения по време на полаганите от ищеца дежурства по график и извън графика, продължителността на инструктажите, приемането и сдаването на дежурствата.

Молят да бъде допусната  съдебно-икономическа експертиза по делото  с предмет установяване на точния размер на всички претенции, която да отговори на  подробно поставените в ИМ въпроси.   

 В предоставения  едномесечен срок   е постъпил Отговор от  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО в който оспорват изцяло по основание и размер предявения иск.

С измененията от м. март 2014 г.  отпадна изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време. На всеки служител се полагат почивки за хранене,  които не се отчитат за работно време и време за отдих, което се отчита за работно време.

Не основателно  считат твърдението, че  инструктажите  не са признават за работно време. 

Възразяват срещу искането за предоставяне на справки подробно изброени на стр. 3 от ИМ, тъй като за изготвяне на ССЕ вещото лице е длъжно да посети на място Затвора – Сливен,  за да се запознае непосредствено с отчетните документи, касаещи ищеца и извлече информацията необходима за изготвянето на обективно и безпристрастно заключение, каквото е и искането на ищеца, изразено в т. 2 от доказателствените искания, посочени в ИМ.

Възразяват срещу искането за изслушване на свидетел и молят да не бъде допускан, тъй като  за процесния период  са налични официални отчетни документи, които са база и изходна информация за изготвяне на обективна ССЕ.

 Не възразява срещу искането за изготвяне на ССЕ, но възразяват извънредния труд да се изчислява на база свидетелски показания, тъй като през периода    в Затвора – Сливен се е водила отчетност и е отпаднало изискването за явяване  в поделението 15 мин. Преди времето определено за инструктаж.

Към Отговора прилага Заповед № ЧР-05-11 от 30 януари 2015 г. на МП;  Заповед № ЧР-05-78 от 9 април 2015 г. на МП, Справка за служебно правоотношение, ползвани отпуски и Справка за ползван отпуск по болест.

Ищецът   - С.Т.Ч.   чрез процесуалния си представител адв. Н.П. ***,   поддържа   предявените искове, посочени в ИМ.

            Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО,  редовно призован   се представлява от гл. юриск. П.С., която поддържа депозирания Отговор.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е държавен служител от надзорно-охранителния състав  и на  длъжност „НАДЗИРАТЕЛ” в Затвора – гр. Сливен.

 По делото са събрани гласни доказателства като свид. СТОЙКОВА  заявява, познава  ищеца защото били колеги в Затвора – гр. Сливен.  Ищеца давал 24, 12  и 8 часови дежурства.  24 часовото дежурство било с продължителност на практика 24.45 часа, като 24 часа  били постовата служба, а останалите   времето за отвод и развод - инструктаж и сдаване на дежурството. В 7.45 часа започвал инструктажа на застъпващия наряд и 8.00 часа се приемат постовете и от там се започвало дежурството и ако то 24 часа в 08.00 часа  на следващия ден се сдавал поста, след което до 8.30 часа имало време за отвод.  Сдаването продължавало 15 – 20 мин. в зависимост от поста.    След сдаването предстоял отвод,  който продължавал около 5-10 мин.,  но зависело от ситуацията имало дежурства когато можело да е повече.  12 часовите дежурства били дневни и нощни.  Едно 12 часово дежурство протичало реално за 12.45 часа, като се правели абсолютно същите неща като 24 часовите дежурства.   8 часовото дежурство продължавало 8.30 часа. Разликата била там, че инструктажа и отвода липсвали, пак имало инструктаж, но в рамките на 2-3 мин.  Реално тези 30 минути идвали от почивката за храна.     Администрацията работели на 8 часа, но 30 мин. почивка,  която можели да ползват извън Затвора, а постоявия нямал право да напуска територията на Затвора.  При 8 часовата смяна се отивало на работа от 8.30  до 17.00 часа.   През всичките си почивки били на разположение на дежурния надзирател.  Не можело  да събличат униформата си и да оставят радиостанцията си.  Не можело да се напускат пределите на Затвора.  Станцията им  имала обхват и в кафето на затвора.  Кафето се намирало под централата  в района на затвора,  явявало се  част от оградата. 

 По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която К.К. в заключение  заявява, че съгласно свидетелските показания всяка смяна, независимо от нейната продължителност е била в повече с 0.45 часа или 45 минути. Изчисленията са направени при продължителност на смените от 8, 12 и 24 часа и от 8.45, 12.45 и 24.45 часа. Разликата между тях е продължителността на извънредния труд, който не е платен.

Размерът на дължимото задължение  било 1 469.79 лева и размерът на мораторните лихви 173.50 лева.

На вещото лице е поставена допълнителна задача да изчисли  мораторната лихва върху изчисленото допълнително възнаграждение за извънреден труд като брутна сума и  да уточни какви дни и през кои месеци е ползвал ищеца платен годишен отпуск през 2016 г.

В представеното  допълнително заключение  вещото лице заявява, че дължимото задължение е 1 539.09 лева  и размерът на мораторните лихви е 173.12 лева, като в с.з. уточняване, че сумите са брутни.  Имало вариант на изчисления за 8, 12 и 24 часовите дежурства при който има извънреден труд, който вече бил изплатен. Другите изчисления са правени   по свидетелски показания, които са 8.45 ч., 12.45 ч.  и 24.45 ч.  Тъй като го изчислил при вариант 8.30 мин. С  9 лева са по-малки дължимите суми.     

            На основание чл. 214 от ГПК съдът е ДОПУСНАЛ изменение на предявения иск за главница чрез увеличението му от сумата 1 000 лева на 1 593.09 лева за   извънреден труд    и изменение на предявения иск за мораторна лихва чрез увеличаването му от сумата 100 лева на сумата 173.12 лева

Приети са като доказателство по делото следните заповеди:

На 27.02.2015 г. е издадена заповед № 56  за разпределение на работното време и почивките на служителите в затвора, работещи при условията на ненормиран работен ден, като са описани времетраенето на всяка една от смените.

Със Заповед № 84 от 31.03.2015 г.  при дневна смяна начален час на работиня ден 07.45 часа до 20.30 часа, нощна смяна от 19.45 часа до 08.30 чаас дневна смяна в работни дни от 07.45 часа до 16.30 часа на пост 2.

Със Заповед № 56 от 03.04.2015 г. на началника на затвора нощната смяна е определена от 22.30 часа до 07.00 часа

Със Заповед на началника на Затвора № 246 от 30.06.2016 г. за организацията и разпределение на работното време . При дневна смяна – от 07.45 часа до 20.30 часа, нощна смяна- от 19.45 часа до 0.80 часа  и нощна смяна от 19.45 часа до 08.30 часа.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Установи се в производството, че ищцата е държавен служител на длъжност „Надзирател” от надзорно – охранителния състав на ответната ГД „ИН” при МП - Затвора гр. Сливен.

По отношение на исковата претенция за заплащане на възнаграждение за положен, но незаплатен извънреден труд в периода 1 декември 2015 г. до 31 май 2018 г.   

С определение, постановено в с. з., проведено на 11.02.2019 г. е допуснато изменение на предявените искове чрез увеличението  им за главница от 1 000 лева  на сумата 1 593.09 лева  и за мораторна лихва от 100 лева на сумата 173.12 лева.

За отношенията между страните се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ и съответните подзаконови нормативни актове, в т.ч. ППЗИНЗС. В чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР   /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ е предвидено към основното месечно възнаграждение на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Предвидено е, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени сумарно за тримесечен период.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.5, т.2 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

За исковия период са действали заповеди на началника на Затвора  Сливен  № 56 /27.02.2015 г.  за разпределение на работното време и почивките на служителите в затвора, работещи при условията на ненормиран работен ден, като са описани времетраенето на всяка една от смените.

Заповед № 84 от 31.03.2015 г.  при дневна смяна начален час на работиня ден 07.45 часа до 20.30 часа, нощна смяна от 19.45 часа до 08.30 час дневна смяна в работни дни от 07.45 часа до 16.30 часа на пост 2.

Заповед № 56 от 03.04.2015 г. на началника на затвора нощната смяна е определена от 22.30 часа до 07.00 часа

Заповед на началника на Затвора № 246 от 30.06.2016 г. за организацията и разпределение на работното време . При дневна смяна – от 07.45 часа до 20.30 часа, нощна смяна- от 19.45 часа до 0.80 часа  и нощна смяна от 19.45 часа до 08.30 часа.

Установи се, че ищеца за процесния период е работил  на 8, 12 и 24- часови дежурства.  Относно работното време на ищеца през процесния период са приложими разпоредбите на чл. 16е от ППЗИНЗС .

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че  ищецът е давал   24, 12 и 8 часови дежурства.   От влизането до излизането от Затвора всички надзиратели били на разположение на главния надзирател.  На практика продължителността  на дежурството била 24.45 часа като постовата служба била 24 часа, а  останалите  времето за отвод и развод – инструктаж и сдаване на дежурството.   Сдаването продължавало 15 – 20 мин. В зависимост от поста. 12 часовите дежурства били дневни и нощни, като реално били 12.45 часа като се правели абсолютно същите неща като 24 часовите дежурства. 8 часовото дежурство продължавало 8.30 часа.  Разликата била там, че инструктажа и отвода липсвали, пак имало инструктаж, но в рамките на 2-3 мин.  Реално  тези 30 минути идвали от почивката за храна.     По заповед на главния надзирател се прекъсвали и  почивките за отдих и хранене. Не можело да се напуска пределите на Затвора.

Безспорно  се касае за непрекъсваем процес на работа по време на дежурствата, при които ищцата е длъжна да присъства физически на мястото и в часа, определен от началника.

Характерът на изпълняваната от ищеца работа не му позволява, когато ползва почивка за хранене да напуска района на поделението или да съблича униформата си. Той  е на разположение и във всеки един момент и при възникнала ситуация е длъжен да откликне веднага. В случая ищеца е бил  длъжен  да се явява по-рано от часа в който започва дежурството му и от този момент не може да напуска мястото си на работа и е на разположение.

            Съгласно Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003 г., работно време е всеки период, през който работникът или служителят работи или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения.

Следва да се отбележи, че съгласно практиката и новата нормативна уредба чл. 16е от ППЗИНЗС времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство се включва в отработеното време.

Въпреки, че за процесния период са приложими и Заповеди на Началника на Затвора, с които е опредеелна продължителснстта на работното време на служителите, касаещи и 8 часовите смени, то от показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че продължителността на тази смяна е 8.45 часа, вместо определените 8.30 часа.

От заключението на допуснатата и изготвена съдебно- икономическа експертиза се установи, че на ищеца не са изплатени суми за 45 мин. за всяка смяна, през които е бил  на разположение за развод и отвод. Съгласно това заключение на ищеца   за периода от 1 декември 2015 г. до 31 май 2018 г.  се дължи сумата 1 593.09 лева .

Съдът приема, че времето през което ищцата  е била  на разположение на работодателя, съставлява част от работното му време. Доколкото то надхвърля отчитаното сумарно работно време, това време съставлява извънреден труд и за него работодателят дължи заплащане на съответно възнаграждение, поради което предявеният иск следва да се уважи в размера до който е допуснато изменение на предявеният иск и за периода за който се претендира, а именно от 1 декември 2015 г. до 31 май 2018 г.   за  250.5 ч. в размер на 1 593.09 лева.

С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд. За изпадането на ответника в забава не е необходима покана, доколкото заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или при тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати съответното възнаграждение. Поради което съдът приема, че за претендирания период ответникът е бил в забава. С оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 1 593.09 лева  следва да се присъди и лихва за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до подаване на исковата молба Размерът на мораторната лихва е определен от кредитираното заключение на СИЕ и възлиза на сумата от 173.12 лева,

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответната ГДИН следва да заплати на ищеца направените разноски в производството.  

Процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно. Предявен е един главен осъдителен иск и един иск за обезщетение за забавено изпълнение и съгласно  Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т. 23 минималният размер е по 300 лева за всеки един от исковете. Ищецът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. за двата иска.  

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СлРС д.т. върху исковете в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лева.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р        Е        Ш       И    

    ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието , със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21   ДА ЗАПЛАТИ  на  С.Т.Ч.   с ЕГН  ********** ***   чрез  адв.  Н.  П. ***

     -  сумата  1 593.09 /хиляда петстотин деветдесет и три лева и 09 стотинки / лева, представляваща възнаграждение  за   извънреден труд, положен  за периода 1 декември 2015 г. до 31 май 2018 г.,   ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09 юли 2018 г. до окончателното изплащане на сумата;

      -  сумата  173.12 /сто седемдесет и три лева и 12 стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата  за периода от 1 декември 2015 г. до 31 май 2018 г.   

      

     ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието , със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21   ДА ЗАПЛАТИ  на  С.Т.Ч.   с ЕГН  ********** ***   чрез  адв.  Н.  П. ***  сумата  600 лева,   представляваща направените в производството разноски. 

 

ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието ,  със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лева.

      

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: